Решение по дело №1241/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 657
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20213330101241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Разград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101241 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 125 от
Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М.Н.К., чрез
пълномощника му, с която се моли да признае за установено по отношение на
ответника, че е налице вземане в полза на ищцовото дружество вразмер на
359,29 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода 30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. за обект, находящ се в гр. *** ведно със
законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното и изплащане и сумата от
28,90 лв. мораторна лихва за периода от 08.02.2020 г. до 18.02.2021 г., както и
разноските по двете производства.
С определението от 11.10.2021 г. съдът е посочил, че предмет на
разглеждане е иск за установяване на вземане в размер на 359,29 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода
30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. за обект, находящ се в гр. *** ведно със
законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното и изплащане и сумата от
28,90 лв. мораторна лихва за периода от 08.02.2020 г. до 18.02.2021 г., както и
разноските по двете производства. Отразено е, че за заявеното в ИМ като
претендирано обезщетение за забава в размер на 28,90 лева, касаещо периода
от 08.02.2020 г. до 18.02.2021 г., т.е. за сума над 14,67 лева до размера от
28,90 лева, искът е недопустим, поради липса на интерес и в тази му част
производството следва да бъде прекратено.
Ищецът твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна
енергия за битови нужди по реда на Закона за енергетиката и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
1
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация -
Разград" АД – гр. Разград на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
КЕВР и по цени определени от КЕВР в жилище - етажна собственост с
централно топлоснабдяване. Ищецът е лицензиант за дейностите
производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община
Разград. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и чл. 86 от ЗЗД клиентът на
топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдената от
КЕВР цена, като при неплащане дължи обезщетение в размер на законната
лихва (ОЛП+10 процента) за всеки ден забава, считано от изтичане на 30-
дневен гратисен период и до окончателното плащане.
Твърди се, че ответника не е изпълнил задължението си да заплаща в
определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда -
етажна собственост. За времето от 30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. той потребил
топлинна енергия на стойност 359,29 лв. на адрес: гр. Разград, бул. Бели Лом
51, вх. 3, ап. 51, която не е заплатил. Това наложило ищеца да подаде
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от
ГПК, в което е посочено и топлоснабдяваното жилище в гр. Разград. По това
заявление е образувано ЧГД № 20213330100402/2021 г. по описа на РРС, по
което съдът е издал Заповед № 275/23.02.2021 г. за сумата 359,29 лв. главница
за времето от 30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. и лихва в размер на 14,67 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.02.2021 г. до окончателното плащане на главницата, както и
сумата от 25,00 лв. разноски по делото.
Ответникът В. Й. СТ. е призован при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Назначеният му особен представител оспорва исковете по основание и
размер, но не оспорва счетоводните справки. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представената справка от имотния регистър, ответникът е
собственик на жилище - апартамент № *** в гр. Разград.
Считано от 16.08.2010 г. процесният имот е собствен на ответника и е в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, а през периода 30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. е
бил топлофициран. Отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим
на етажна собственост са уредени в Закона за енергетиката. С разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на
топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си,
съответно да плащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Потребител на
енергия за битови нужди, по смисъла на ЗЕ е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си (§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ) и като такъв е под защитата на ЗЗП,
поради което съдът следва служебно да се произнесе по неравноправния
характер на клаузи в договора между страните. В ЗЕ законодателят
2
потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост да бъде извършвано само след отправено искане от
потребителите на топлинна енергия. Субектът, който трябва да отправи
искането е различен от индивидуалния потребител - за присъединяването на
сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа не се изисква
съгласие на всички етажни собственици. Това става въз основа на решение на
Общото събрание на етажната собственост взето с изрично писмено съгласие
на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 133, ал. 2 от ЗЕ). Присъединяването се извършва единствено при
сключен писмен договор между производител и потребител. В ЗЕ е възприет
нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество
енергия, а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само
при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сградата, видно от чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. С приемането на
ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата „доставка на централно отопление“. При доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането и
договарянето на услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация
като обща част), а от мнозинството, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. По
изложените съображения за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 вр. § 1
ДРЗЗП. Поради изложеното, както и предвид установеното по делото, че през
2010 г. ответникът е станал собственик на имот в сграда – етажна собственост
присъединена вече към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество,
следва че през процесния период той е потребител (клиент) на енергия за
битови нужди по смисъла на ЗЕ, а защитата му по ЗЗП е гарантирана от
стриктното прилагане разпоредбите на ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия
на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи
условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Съгласно приложените справки ищцовото
дружество е доставило на ответника топлинна енергия за битови нужди през
периода 30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. в обект, негова собственост. Издадени
са шест броя фактури. Ответникът няма изявление, с което да оспорва
доставянето, разпределянето и остойностяването на доставяната до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия. Не са оспорени и представените по
делото справки, поради което съдът приема, че до топлоснабдения имот за
процесния период е доставена топлинна енергия на обща стойност 359,29
лева.
Доколкото ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
3
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Общият размер на дължимото обезщетение за забава за
периода 25.09.2020 г. до 18.02.2021 г. възлиза на 14,67 лв. (десет лева и 12
стотинки). Основателна е и претенцията за заплащане и на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 359,29 лв. за периода от
22.02.2021 г. до окончателното и изплащане.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски в двете производства
е основателна.
В заповедното производство сторените разноски са в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева за заплатена държавна такса, а в исковото производство
разноските са в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева за държавна такса и
се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Преди определянето им съдът следва да се произнесе по направеното
възражение на особения представител за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждения по исковото производство. Според чл. 78,
ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна
дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-
юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв., което
е минималното по наредбата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 125 от
Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответника В.
Й. СТ. с ЕГН-**********, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к.
7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М.Н.К., сумата от
359,29 лв. (триста петдесет и девет лева и 29 стотинки), представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
30.11.2019 г. до 24.09.2020 г. за жилище, находящо се в гр. ****, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
считано от 22.02.2021 г. до окончателното и плащане, както и сумата от 14,67
лв. (четиринадесет лева и 67 стотинки), представляваща обезщетение за
4
забава в размер на законната лихва за периода от 25.09.2020 г. до 18.02.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по Гражданско дело
№ 20213330101241 по описа за 2021 година на Районен съд - Разград В
ЧАСТТА за предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 14,67 до 28,90 лева за периода
от 08.02.2020 г. до 18.02.2021 г., както и по претенцията за заплащане на
обезщетение за забава от 19.02.2021 г. до 21.02.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с
ЕИК ********* разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт в размер на 100,00 лв. (сто
лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника В. Й. СТ. с ЕГН-
********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М.Н.К.:
- сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева лв. направени разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № 20213330100402 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Разград и
- сумата от 175,00 (сто седемдесет и пет) лева за направени разноски по
настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която е прекратено частично производството по
делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд – Разград.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи по ч. гр. д. № 20213330100402 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5