Р Е Ш Е Н И Е № 147
гр.Кюстендил, 07.07.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с
участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 150 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Министерство на земеделието - София, представлявано
по пълномощие от юк Д.Х., оспорва с
касационна жалба решение №
67/05.04.2022г. на Районен съд – Дупница по АНД № 731/2021г., с което е
отменено Наказателно постановление № НП-100/05.04.2021г. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за доказано нарушение при надлежно
поведено административнонаказателно производство и предявено ясно обвинение. Оспорват се като необосновани от
доказателствата и неправилни с оглед
приложимия закон, изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на НП. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът К.Г.Д. ***, чрез процесуалния си
представител адв. Р.М., представя писмено становище за неоснователност на
касационната жалба, приемайки оспореното решение за правилно. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата
по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено Наказателно
постановление № НП-100/24.06.2021г.,
издадено от министъра на земеделието, храните и
горите, с което на К.Г.Д., за нарушение на чл.2, ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2 от
Закона за опазване на земеделските земи и на чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника
за приложение на ЗОЗЗ, на основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 1112,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана за това, че към 12.01.2021г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението
й, като в поземлен имот с идентификатор 65245.4.284 по КККР на с. Самораново,
община Дупница, който е земеделска земя
от четвърта категория и 65 бонитетен бал,
неполивна, с площ 3 167 кв.м., собственост на К.Г.Д., същият е
построил сграда с размери 3,90/3,90/3,00м. до кота сачак, облицована отвън и отвътре и трайно
закрепена на бетонова площадка. Сочи се,
че не е издаден административен акт - решение на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на
земеделската земя за неземеделски нужди,
с оглед на което не е допустимо застрояването в имота предвид изискванията на чл.59, ал.1 от ЗУТ.
НП е издадено въз основа на АУАН № ПД-02-1/12.04.2021г., който е съставен въз основа на Констативен протокол от 12.01.2021г. от извършена проверка на
място от представители на ОД „Земеделие“ – Кюстендил, в който са
отразени същите фактически обстоятелства.
Към административнонаказателната преписка са приложени:
скица № 15-431970/21.04.2021г., издадена от СГКК - Кюстендил на поземлен имот с
идентификатор 65245.4.284 по КККР на с. Самораново в местността „С.“, с
площ 3167 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – ливада и собственик К.Г.Д..; доклади на директор на дирекция
„Поземлени отношения и комасация“ в МЗХГ и на заместник-министър на МЗХГ във
връзка с приложимия способ за определяне
размера на административното наказание за
конкретното нарушение.
В производството пред районния съд са разпитани длъжностните лица, извършили
проверката и съставили акта и
констативния протокол, които с показанията си потвърждават изложените
констатации относно вида на извършеното строителство в земеделската земя.
От страна на нарушителя са представени: решение от
18.03.2019г. по гр. дело № 744/2018г. на Районен съд – Дупница, с което по
предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е признато за установено
по отношение на К.Г.Д. и наследниците на Иван Г.Д., че възстановените
земеделски земи през 1994г. и 1996г. са на наследниците на Г.К.Д. и издаденото
въз основа на него решение № 18-8020/06.03.2020г. на ОСЗ-гр. Дупница, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците
на Г.К.Д. на земеделски земи, вкл. на ливада от 3,400 дка в землището на с.
Самораново, местността „С.“.
При изложените фактически обстоятелства,
районният съд отменя наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приема се, че са налице съществени процесуални нарушения
относно съдържанието на АУАН и НП, в което не са посочени датата на извършване на нарушението и лицето, което е
осъществило строителството в земеделската земя. По същество съдът е формирал
изводи за несъставомерност и недоказаност на релевираното деяние, вкл. че
субект на същото е привлеченият
нарушител, за който липсват категорични доказателства, че е собственик и ползвател на земеделската земя.
В рамките на служебната
касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът счита, че същото е валиден и допустим съдебен
акт. Осъществявайки на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка относно съответствието на същото с материалния
закон и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК, касационната инстанция приема
следното:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са
съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е извел обосновани мотиви, които касационната инстанция възприема. Обратните
твърдения на касатора са неоснователни.
Правилни са констатациите на районния съд за несъответствие между фактическите обстоятелства, при които АНО приема, че е извършено нарушението, предявеното обвинение и изпълнителното деяние според приложения административнонаказателен състав по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. Видно е, че поведението на нарушителя е квалифицирано като нарушаващо разпоредбите на чл.2, ал.3 вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и на чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал.3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Според чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране.
При анализ на приложените правни норми на закона се установява, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи и следователно не може да бъдат нарушени. От друга страна, нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението, като е построил процесната сграда, което деяние пък не е предмет на забраната по чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Следват изводи, идентични на приетите от районния съд, за несъставомерност на поведението на нарушителя по предявеното обвинение.
Извън изложеното, в случая не се доказва по несъмнен и безспорен начин, че К.Д. е ползвал земеделската земя като е извършил строителство върху нея, т.е. недоказано е авторството на деянието. АНО е установил нарушителя единствено въз основа на данните за собствеността върху имота в издадена от СГКК – Кюстендил скица. Последните са опровергани от приложените в съдебното производство, документи - съдебно решение и решение № 18-8020/06.03.2020г. на ОЗС – Дупница, които сочат наследниците на Г.К.Д. като собственици на земеделската земя. От показанията на длъжностните лица при касатора също не могат да се обосноват категорични изводи за авторството на деянието. Липсват преки възприятия на същите за действия на нарушителя като ползвател на земеделската земя за неземеделски нужди, вкл. за извършено от него строителство при проверката на място, което е видно от съставения констативен протокол. При отсъствието на надлежни доказателства кой е ползвателят на имота, ангажирането на отговорността на ответника по касация за нарушение по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, е незаконосъобразно и правилно съдът е отменил издаденото НП.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод, е липсата на мотиви в НП относно определения размер на имуществената санкцията. Няма данни по какъв начин и въз основа на какви обстоятелства е индивидуализирано наказанието, което препятства възможността да се извърши съдебна проверка относно спазването на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Без да проверява законосъобразността на приложения способ за формиране размера на наложената глоба съобразно двойния размер на таксата по чл.30 от ЗОЗЗ, съобразно приложените към преписката доклади, съдът счита, че със същите на може да бъде преодолян констатираният пропуск на АНО. Няма данни докладите да са предоставени на нарушителя, който по този начин е лишен от възможността да се защити.
За пълнота на изложението и с оглед възраженията в
касационната жалба, съдът счита за
необходимо да посочи, че приема за необосновани и незаконосъобразни мотивите на РС за нередовности в съдържанието
на АУАН и НП. Обратно на приетото в оспореното решение, касационната инстация
счита, че датата на извършване на деянието е ясно посочена.
Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода по делото и претенцията на ответника по касация, съдът присъжда
в полза на
последния деловодни разноски в
размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, платими от МЗ – София.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2,предл.1 от АПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 67/05.04.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 731/2021г.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието – София, да заплати на К.Г.Д., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.