Р Е Ш Е Н И Е
№
1006 10.04.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
дванадесети март две
хиляди и двадесета година
В
публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Елена Х.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7364 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено,
в първата фаза по извършване на делбата.
Образувано е по иск на Р.Х.Г. с ЕГН **********,
действаща чрез пълномощника си адвокат Т.И., съдебен адрес:***, против А.Х.Б. с
ЕГН ********** и И.Х.И. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, за
делба на следните недвижими имоти: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.1.292 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, адрес на имота: гр.
Бургас, ****, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62. 36 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: избено помещение № **, 1. 442
% идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.291 и ****.1.312,
под обекта: ****.1.289 и над обекта: ****.1.295, и на самостоятелен обект с идентификатор *****.1.32 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последващо изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект,
извършено със Заповед № КД-14-02-602/06.04.2011 г. на началника на СГКК-Бургас,
адрес на имота: гр. Бургас, *****, като самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****. 35, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 44. 00 кв.м., прилежащи части: таванско помещение с площ
от 3. 75 кв.м., избено помещение с площ от 6. 00 кв.м., 2. 388 % идеални части
от общите части и от правото на строеж върху терена, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.18, под обекта: няма и
над обекта: *****.1.20.
Твърди се, че имотите са съсобствени между страните
при квоти по 1/3 идеална част за всеки от тях, като същите са придобити по
наследяване от техните родители Х. И. И. и Я.М.И.
Правното основание на предявения иск е чл. 34, ал. 1
от Закона от собствеността.
Депозира се и искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за
осъждането на всеки от ответниците да заплаща на ищцата обезщетение в размер на
100 лв. месечно за делбените имоти, за периода от
завеждане на делото до приключване на делбата, и по-конкретно А.Б. ***, който
се ползва еднолично от нея, а И.И. 100 лв. за
апартамента на улица Б., който също се ползва еднолично от него.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. Не се оспорва иска за делба. По отношение на
искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК се сочи, че не ползва имотът на улица Б.,
както и че ищцата не е била лишена от възможността да ползва собствената си
идеална част от него, като дори го е ползвала еднолично почти 17 години, за
което също имал претенцията за заплащане на обезщетение. В същото време
депозира искане за поставянето на имота в негов дял, тъй като е живял в него, а
към настоящия момент той се ползвал от сина му вече четири години.
Постъпил е в законоустановения срок и отговор от
ответницата. Също не се оспорва съществуващата между страните съсобственост.
Отделно от това се излага обаче, че единият от делбените
имоти, а именно този в ж.к. И., не е придобит от страните по наследяване, а
чрез покупко-продажба за сумата от 9 628 лева. Първоначалната вноска от
3 628 лева била платена от тяхната майка, а остатъка от 6000 лева от
ответницата, за което същата била теглила кредит, който впоследствие върнала.
Излага се, че между страните не е имало спор относно ползването на имотите,
като дълго време ищцата е ползвала имота на улица Б., а след смъртта на съпруга
на ответницата се преместила да живее при нея в ж.к. И.. Поради това се
оспорват претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Излага се също така, че имотът
на улица Б. към настоящия момент се ползва от другия ответник, като по
отношение на него също заявява претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК спрямо него
за заплащане на месечно обезщетение в размер на 100 лв.
С оглед на задължително необходимо другарство при
делбата, за което съдът следи служебно, и констатирайки, че 1/3 идеална част от
единият от делбените имоти – този в ж.к. И., е
придобита чрез покупко-продажба по време на брака на ответницата Б. с И.С. ***,
починал на 28.02.1997 г., като ответник в производството е конституирана и
тяхната дъщеря С.И.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, която по наследяване от
баща си е придобила идеална част от имота.
Същата е депозирала в законоустановения срок отговор
на исковата молба. Не се оспорва съществуващата между страните съсобственост,
но се сочи, че за имотът в ж.к. И. нейните родители са вложили лични средства в
размер на 6 000 лв., като след това са извършили и множество подобрения,
за което възнамерява да предяви претенции по сметки. Излага се подробни доводи
за това как са ползвани имоти в годините. Оспорва се претенцията на ищцата за
заплащането на обезщетение по чл. 344, ал. 2, но същата не е насочена срещу
нея, поради което и доводите за това не следва да бъдат обсъждани.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за продажба на държавен имот от 07.12.1976
г. А.Х.Б., И.Х.И. и Р.Х.Г. /тогава И./ са закупили единия от делбените имот, а именно жилище, находящо
се във вх. *, ет. *, ап. *, ж.к. И., гр. Бургас. Липсва посочване на частта,
която придобива всеки, при което следва да се приеме, че всеки придобива по 1/3
идеална част, като и не се установява и сочи нещо различно от приобретателите.
Независимо от това частта на А.Б. е придобита чрез горната покупко-продажба по време на брака й, сключен
на 29.09.1974 г., с И.С. ***, починал на 28.02.1997 г., или същата е била в
режим на съпружеска имуществена общност. Последната се прекратява със смъртта
на съпруга през 1997 г., като неговата 1/6 идеална част се наследява от съпруга
му А.Б. и дъщеря му С.Б., като всяка получава по 1/12 част, с оглед
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН. При това към настоящия момент този имот е съсобствен между И.Х.И., Р.Х.Г., А.Х.Б. и С.И.Б. при квоти
1/3 идеална част за И.Х.И., 1/3 идеална част за Р.Х.Г., 1/4 идеална част за А.Х.Б.
/придобита 1/6 чрез покупко-продажбата плюс 1/12 придобита по наследяване от
съпруга й/ и 1/12 идеална част за С.И.Б..
При това искът за делба на този имот следва като основателен да се уважи и да
се допусне такава между гореизброените лица при горепосочените квоти.
С договор за продажба на държавен имот от 25.04.1986
г. Я.М.И. с ЕГН ********** е закупила другия делбен
имот, а именно едностайно жилище, находящо се в гр. Бургас, *****. Видно от
данните по делото по това време съпругът й Х. И. И., роден на *** г., вече е
починал, тъй като смъртта му е настъпила на ***г. След смъртта на Я.М.И.,
настъпила на ***г., имотът се придобива по наследяване от нейните деца А.Х.Б., И.Х.И.
и Р.Х.Г., като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях получава равна част.
Или към настоящия момент имотът е съсобствен между А.Х.Б.,
И.Х.И. и Р.Х.Г., като всеки от тях притежава по 1/3 идеална част от него. При
това искът за делба на този имот следва като основателен да се уважи и да се
допусне такава между гореизброените лица при квоти по 1/3 идеална част за
всеки.
По отношение на претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
По принцип за същите е от значение
ползването на имота след датата на подаването на исковата молба – 16.10.2018 г.,
тъй като съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 т.е. по допускане
на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването, като съдебната
практика е наложила разширителното тълкуване на тази норма и същата се отнася
до съсобствен делбен имот, независимо дали
съсобствеността е възникнала по наследяване. Т.е. в случая съобразно
направените искания по чл. 344, ал. 2 от ГПК на Р.Г. срещу А.Б. ***, на Р.Г.
срещу И.И. и на А.Б. против И.И.
*** съдът в първата фаза на делбеното производство трябва
да определи какви суми следва да се заплащат за периода от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до извършването на делбата, ако счете
искането за основателно. Депозираното искане на И.И.
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му идеална
част от имота на улица Б. за период от 17 години преди завеждане на делото,
следва да бъде заявена и съответно разгледана във втората фаза на делбата, тъй
като по съществото си съставлява претенция по сметки, а не искане по чл. 344,
ал. 2 от ГПК, което може да се заяви още в първата фаза на делбеното
производство.
В тази връзка по делото са ангажирани
гласни доказателства и като свидетел е разпитана З.Н. – първа братовчедка на Р.,
И. и А.. От показанията й се установява, че братовчедите й са получили по
наследство от родителите си един апартамент на улица Б. и един в ж.к. И..
Апартамента в И. бил ползван от А. от 1977 г. до 2016 г., след което освободила
жилището, тъй като се преместила да живее другаде. След като го освободила
знае, че е започнала да го отдава под наем. Р. също периодично е живяла в този
имот, когато се е връщала в България и е отсядала при сестра си до 2009 г. След
2009 г. при връщанията си в България отсядала при сина си, който живеел на
улица ***. Гарсониерата на улица Б. се ползвала от Р. от 1992 г., когато
починала леля й, до края на 2008 г., а след това т.е. от края на 2008 г. се
ползвала от И.. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите
отразяват лични възприятия на лице, което е в много близки родствени отношения
със страните и това си качеството е запозната от близо с ползването на делбените имоти, а същевременно е и незаинтересована от
изхода на спора.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно
и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като
неоспорено от страните, допълнено с изявленията на експерта в съдебно заседание,
се установява, че средната месечна наемна цена от завеждане на делото -
16.10.2018 г., до датата на изготвяне на заключението на 30.09.2019 г. на делбения имот в ж.к. И. възлиза на 340 лева, а на този на
улица Б. в размер на 265 лв. за периода от 16.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и на
280 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. При огледа на имотите
вещото лице е установило, че този на улица Б. се ползва като офис, но е
определило средната наемна цена като за жилище, тъй като такова е
предназначението на имота. Този в ж.к. И. бил годен за обитаване, но изглеждал
малко занемарен, за това не можела да определи от кога не се ползва.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото досежно претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията за заплащане на обезщетение
на Р.Г. против А.Б. досежното ползването на делбения имот в ж.к. И. следва да се остави без уважение,
тъй като по делото не се установи тя да ползва имота към настоящия момент.
Напротив установи се, че не ползва имота от 2016 г. Обстоятелството дали е или
не е отдаван под наем този имот, от кого, при какви условия и т.н. е
ирелевантно за обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК и би могло да има значение
евентуално във втората фаза на делбата, където следва да се разгледат заявени
от страните претенции по сметки.
Претенциите на А.Б. против И.И. и на Р.Г. срещу него за заплащане на обезщетение досежно
ползването на делбения имот на улица Б. следва да се
уважат, тъй като се установи, че към настоящия момент този имот се ползва от съделителя И., кой сам в отговора на исковата си молба е
заявил, че синът му го ползва от 4 години. Това се установява и от ангажираните
по делото гласни доказателства. Това безспорно означава, че Г. и Б. не ползват
своите идеални части от имота, при което следва да се осъди И. да заплаща на
всяка от тях сумата от 93. 33 лева, с оглед заключението на вещото лице
определящо средната наемна пазарна цена, и съобразно дела на всяка от тях в
размер на 1/3 идеална част, за периода от влизане в сила на настоящо решение до
извършването на делбата.
Разпоредбата на чл. 355 от ГПК предвижда,
че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като това
се отнася досежно разноските по извършване на делбата, както и тези за
адвокатско възнаграждение във фазата по допускане на делбата, в случай на
отхвърляне на иска за делба или при оспорвания във връзка със съсобствеността,
каквито в случая не са налице. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78.
Ето защо и се явява неоснователна претенцията на съделителя
И. за присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.
344, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Допуска
извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.1.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект, адрес на имота: гр. Бургас, ****, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62. 36 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: избено помещение № **, 1.
442 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.291 и ****.1.312,
под обекта: ****.1.289 и над обекта: ****.1.295, между съделители Р.Х.Г. с ЕГН **********, А.Х.Б. с ЕГН **********,
И.Х.И. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, и С.И.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, при квоти: 1/3 идеална част за Р.Х.Г., 1/3 идеална част за И.Х.И., 1/4
идеална част за А.Х.Б. с ЕГН **********, и 1/12 идеална част за С.И.Б., и на самостоятелен обект с
идентификатор *****.1.32 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последващо изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект,
извършено със Заповед № КД-14-02-602/06.04.2011 г. на началника на СГКК-Бургас,
адрес на имота: гр. Бургас, *****, като самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****. 35, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 44. 00 кв.м., прилежащи части: таванско помещение с площ
от 3. 75 кв.м., избено помещение с площ от 6. 00 кв.м., 2. 388 % идеални части
от общите части и от правото на строеж върху терена, ниво: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.18, под обекта: няма и
над обекта: *****.1.20, между съделители
Р.Х.Г. с ЕГН **********, А.Х.Б. с ЕГН ********** и И.Х.И. с ЕГН **********,
всички с постоянен адрес: ***, при квоти
по 1/3 идеална част за всеки.
Осъжда И.Х.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплаща на Р.Х.Г. с ЕГН **********, със
същия постоянен адрес, сумата от 93. 33 лв.
/деветдесет и три лева и 33 ст./ месечно,
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на собствената й 1/3 идеална
част от делбения
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.1.32 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последващо изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, извършено със Заповед №
КД-14-02-602/06.04.2011 г. на началника на СГКК-Бургас, адрес на имота: гр.
Бургас, *****, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *****. 35, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 44. 00 кв.м.,
прилежащи части: таванско помещение с площ от 3. 75 кв.м., избено помещение с
площ от 6. 00 кв.м., 2. 388 % идеални части от общите части и от правото на
строеж върху терена, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *****.1.18, под обекта: няма и над обекта: *****.1.20, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателното извършване на делбата.
Осъжда И.Х.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплаща на А.Х.Б. с ЕГН **********,
със същия постоянен адрес, сумата от 93.
33 лв. /деветдесет и три лева и 33 ст./ месечно, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на собствената
й 1/3 идеална част от делбения имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.1.32 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последващо
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект, извършено със Заповед № КД-14-02-602/06.04.2011 г. на
началника на СГКК-Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, *****, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****. 35, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 44. 00 кв.м., прилежащи части:
таванско помещение с площ от 3. 75 кв.м., избено помещение с площ от 6. 00
кв.м., 2. 388 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху
терена, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.18,
под обекта: няма и над обекта: *****.1.20, считано
от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.
Оставя без
уважение искането на Р.Х.Г. с ЕГН **********
против А.Х.Б. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.
2 от ГПК досежно делбения имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.1.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, адрес на имота: гр. Бургас, ****, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62. 36 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: избено помещение № **, 1. 442
% идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.291 и ****.1.312,
под обекта: ****.1.289 и над обекта: ****.1.295.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно
с оригинала!
К.К.