№ 1720
гр. Варна, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 293552/08.07.2021г., подадена от
Промишлено-производствена земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, срещу решение
№261898/10.06.2021г., постановено по гр.д. № 7123/2020г. на РС - Варна, 26-ти съдебен
състав, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна,
ул. „Победа“ № 10, бл.10, вх.А, ап.10 следните суми: сумата от 4139,20 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за
покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 16556.80 кг. сорго реколта 2018 г.,
обективирана във фактура № **********/19.12.2018 г., сумата от 2090 лева, представляваща
дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба
на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 836 броя люцерна бали реколта 2018 г., обективирана
във фактура № **********/19.12.2018г и сумата от 973,25 лева, представляваща дължима на
отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от
19.12.2018 г., като цена за 1145 броя слама бали реколта 2019г., обективирана във фактура №
**********/19.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от 15.08.2020г. до
окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
1
В жалбата се поддържа, че дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация не съответства на фактическите твърдения в исковата молба. Счита се, че
ищецът не е твърдял, че договорите са развалени и не е представил доказателства за това,
както и че в случая не е налице нито една от хипотезите, при които договорът може да бъде
развален. Сочи се, че при разваляне се дължи връщане на полученото, а ищецът не е заявил
готовност да върне получените фуражи, а и не може да стори това. Настоява се, че съдът без
наличие на доказване, е приел наличието на надлежно плащане, тъй като договорът за заем е
нищожен при липса на решение на Управителния съвет на кооперацията. Същото се сочи и
за тристранното споразумение, поради липса на решение за прихващане. Липсва
доказателство за надлежно изявление на ищеца за разваляне, както и че ищецът е предприел
действия за получаване на остатъците от фактурираните фуражи. Излага се, че е необяснимо
приетото от съда, че към 10.05.2019г. ответникът е притежавал бали слама реколта 2019г.,
тъй като жътвата започва не по-рано от средата на м.юни. Настоява се, че липсват
доказателства за отпаднало основание. Сочи се, че К.С.К. не е създавал нужните отчетни
документи, че е вземал от ответната кооперация бали слама и сорго, за да храни овцете на
„Монимилк 2007“ ЕООД, с което е облагодетелствал дружеството на майка си. Счита се, че
казусът е случай на забава на кредитора, тъй като кооперацията е разполагала с достатъчно
количество от фактурираните фуражи, но ищецът не е направил необходимото, за да ги
получи. Навежда се оплакване и че съдът не е отчел, че доставките са между свързани лица.
Сочи се, че срещу К.К. е приключило с присъда наказателно дело, а също е заведено и
гражданско дело за вреди, както и че следва да се вземе предвид едноличното съставяне от
него на документи, с които е задължавал кооперацията. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„МОНИМИЛК 2007“ ЕООД, ЕИК *********, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че договорът е развален, ППЗК „Зора“
се е обогатила със стойността на недоставения фураж и следва нейното връщане. Сочи се,
че от ССчЕ се установява счетоводното отразяване на протокола за прихващане в
счетоводствата на двете страни. Счита се за ирелевантно обстоятелството, че бившият
председател на кооперацията е син на представляващия ищцовото дружество, както и други
изнесени факти по отношение на висящи процеси спрямо бившия председател на ППЗК
„Зора“, който не е страна в производството. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционото решение и присъждане на сторените разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
2
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „МОНИМИЛК
2007“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Промишлено-производствена земеделска кооперация
„ЗОРА“, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 4139,20 лева, представляваща дължима
на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки
от 19.12.2018 г., като цена за 16556.80 кг. сорго реколта 2018 г., сумата от 2090 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за
покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 836 броя люцерна бали реколта
2018 г. и сумата от 973,25 лева, представляваща дължима на отпаднало основание сума,
заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за
1145 броя слама бали реколта 2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба на стоки, по силата на който са издадени следните фактури: фактура №
**********/19.12.2018 г. за 20 000 кг. сорго реколта от 2018 г. на единична цена от 0,25
лева на кг. на обща стойност от 5 000 лева; фактура № **********/19.12.2018 г. за 3000 бали
люцерна реколта 2019 г. на единична цена от 2,50 лева за брой на обща стойност от 9 000
лева; фактура № **********/19.12.2018 г. за 3000 бали слама реколта 2019 г. на единична
цена от 0,83 лева за брой на обща стойност от 2 280 лева. До началото на м.05.2019г. били
извършвани предавания на стоките по посочените 3 фактури, като останало неполучено, но
заплатено количество, както следва: 16 556.80 кг. сорго на стойност 4139,20 лева, 836 броя
люцерна бали на стойност 2090 лева и 1145 броя слама бали на стойност 973,25 лева. На
07.05.2020 г. била отправена покана до ответника да предаде остатъчното количество до
10.05.2020г., или да върне разликата за непредаденото такова. Ищецът счита, че с това
изявление договорът е развален, като ответникът се е обогатил със стойността на
непредаденото количество.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Възразява, че по процесните
фактури, не е извършено реално плащане. Твърди, че „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД е
собственост и се представлява от И.П.М., която е майка на председателя на ППЗК „ЗОРА“
към момента на сключването на договора – К.С.К.. По тази причина били издавани фактури,
но без да са извършени реални плащания по тях. Твърди, че договорът е сключен при
конфликт на интереси в противоречие със закона и не е породил правни последици.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
3
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представени по делото са фактура № **********/19.12.2018г. на стойност 5000 лева
с ДДС за стока „сорго реколта 2018г.“, 20000 кг по единична цена от 0,25 лева без ДДС,
фактура № **********/19.12.2018г. на стойност 9000 лева с ДДС за стока „бали люцерна
реколта 2018г.“, 3000 бр. при единична цена от 2,50 лева без ДДС и фактура №
**********/19.12.2018г. на стойност 2280 лева с ДДС за стока „слама бали реколта 2019г.“,
2280 бр. при единична цена от 0,85 лева без ДДС. Доставчик по фактурите е ППЗК „ЗОРА“,
а получател – „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД. Фактурите са подписани и за двете страни.
Представени са 5 броя пътни/прехвърлителни разписки за доставка на стоки от ППКЗ
„ЗОРА“, предназначени за „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД, съответно от 19.12.2018г. – за
изпратени 257 бали люцерна и 300 гр. сорго, от 12.01.2019 г. – за изпратени 221 бр. бали
люцерна, 181 бр. бали слама и 31 бр. бали сено, от 15.01.2019 г. – за изпратени 333 бр. бали
люцерна, 128 бр. бали слама, 8 бр. бали сено и 500 кг. сорго, от 25.02.2019 г. – за изпратени
96 бр. бали люцерна; 120 броя бали слама и 1568 кг сорго и от 01.03.2019 г. – за изпратени
570 броя бали слама и 360 броя бали люцерна. Три от разписките са подписани за изпращач,
а всичките са пописани за приело лице.
Представена по делото е покана за доброволно изпълнение на задължения от
07.05.2019 г., отправена от ищцовото дружество до ответното, с която ППЗК „ЗОРА“ моли
„МОНИМИЛК“ 2007г. да извърши остатъчно предаване на стоките по гореописаните три
фактури, или да върне равностойността им в срок до 10.05.2019г.
От ответника е представен трудов договор № 2 от 07.04.2014 г., сключен между
К.С.К. и ППЗК „Зора“ за назначаване на длъжността „председател“. Представена е и Заповед
№ 032/22.04.2019 г. за прекратяване на трудов договор № 002/07.04.2014 г.
Приет по делото е Тристранен протокол за прихващане на вземанията и
задълженията от 20.12.2018 г., сключен между ППЗК „ЗОРА“, „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД
и К.С.К., от който е видно, че е извършено прихващане на сумите: 16 720 лева по фактура №
378/19.12.2018 г., 5 000 лева по фактура № 379/19.12.2018 г., 9 000 лева по фактура №
380/19.12.2018 г., 2 280 лева по фактура № 381/19.12.2018 г., 41.96 лева по фактура №
379/19.12.2018 г., всичко на обща стойност 33041,96 лева със задължение на ППЗК „ЗОРА“
към К.С.К. по временно предоставени средства в размер на 65499.12 лева.
Прието за безспорно между страните е обстоятелството, че лицето К.С.К., който е бил
председател на ППЗК „ЗОРА“ в процесния период е син на управителката на ищцовото
дружество – И.П.М..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел по искане на ответника, а именно Неделчо Недев Неделчев, служител в ППЗК
„ЗОРА“. Съгласно показанията на същия, в ППЗК „ЗОРА“ са се отглеждали овце и е имало
овчар, който да се занимава с това. Освен това, всички работници постоянно са полагали
грижи за овцете. Малко преди К.С.К. да прекрати мандата си като председател, собственик
на овцете били прехвърлени на неговата майка. След това, до около 5-6 месеца след
4
напускането на К.С.К., служителите на кооперацията продължавали да се грижат за овцете и
ги хранели с храна от склада на кооперацията. Около лятото на 2019 г. К.С.К. сам се наел да
гледа овцете, като отново ги хранел с храна от складовете на ППЗК „Зора“. Неделчо
Неделчев не е запознат Колев да е докарвал от друго място храна за овцете. Свидетелят
съобщава, че за чужди фирми, когато се е изнасяла стока, се е записвало всичко това и след
това стоката е минавала през портала.
Съобразно заключението по допуснатата в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, ППЗК „ЗОРА“ и „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД са
регистрирани по ЗДДС. Общата стойност на процесните фактури се равнява на 16 280 лева с
ДДС и между страните няма извършени плащания по тях. Извършено е прихващане на
вземания и задължения от дата 20.12.2018 г. между ППЗК „ЗОРА“, „МОНИМИЛК 2007“
ЕООД и К.С.К., съгласно което задълженията на „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД към ППЗК
„ЗОРА“ в общ размер на 33 041,96 лева са прихванати от вземане на К.С.К. от ППЗК
„ЗОРА“ в същия размер, като предмет на прихващането са и сумите по процесните 3
фактури, ведно с две други фактури. В счетоводството на двете страни е осчетоводено
прихващане на задълженията в размер на 16 280 лева по процесните фактури и към датата
на експертизата няма данни за задължения по тях. В счетоводството на ищеца процесните
фактури са декларирани в дневник за покупки през данъчен период м.12.2018 г. и данните от
дневника са декларирани с подадената СД по ЗДДС приета в НАП с вх.
№3253215/09.01.2019г. в същите размери и за ДДС в общ размер на 1 880 лева е ползвано
право на пълен данъчен кредит. В счетоводството на ответника процесните фактури са
декларирани в дневник за продажби през данъчен период м.12.2018 г. и същите са
декларирани с подадената ДС по ЗДДС приета в НАП с вх. № 3258244/11.01.2019 г. в
същите размери и ДДС в общ размер на 1 880 лева е декларирано като задължение за
внасяне към бюджета. И в двете счетоводства сделките по процесните фактури не са
декларирани като сделки между свързани лица. В счетоводството на ищеца са декларирани
като задължение към доставчика ППЗК „ЗОРА“, а в счетоводството на ответника са
декларирани като вземане от клиент „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД в общ размер на 16 280
лева. В счетоводството на ищеца през м.11. 2018 г. е осчетоводено внасяне в касата на
дружеството като е дебитирана сметка 501 „Каса“ от физическото лице К.С.К., като е
кредитирана сметка 499 „Разни кредитори“ със сума от 6 000 лева. В счетоводството на
ищеца, съгласно тристранния протокол от 20.12.2018г., е осчетоводено прихващането на
задължението по него в общ размер на 33 041,96 лева е дебитирана сметка 401
„Доставчици“, аналитична партида ППЗК „ЗОРА“ и е кредитирана сметка 499 „Разни
кредитори“, аналитична партида К.С.К. със същата стойност и към 31.12.2018г.
задължението по счетоводни данни е по кредитно салдо на сметка 499 „Разни кредитори“,
аналитична партида К.С.К. в общ размер на 39 032,84 лева. Съгласно материална оборотна
ведомост на ППЗК „ЗОРА“ по сметка 303 „Продукция“ към 31.12.2018г. наличните
количества от продукцията по процесните фактури е както следва: сорго реколта 2018 г. –
42 490, 800 кг. на обща стойност 11 648, 11 лева; бали люцерна реколта 2018 г. – 0 бр; бали
слама реколта 2019 г. не е налична, тъй като данните са към 31.12.2018 г.
5
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
Въззивният състав намира, че по делото по категоричен начин от събраните
доказателства се установява възникването на валидна облигационна връзка между страните
по твърдяния в исковата молба договор за покупко-продажба с предмет стоките, описани в
трите процесни фактури. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че фактурите са
двустранно подписани, т.е. материализират сключването на сделката между търговци. Наред
с това, от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установи, че фактурите са осчетоводени
и от двамата търговци и декларирани в съответните справки-декларации по ЗДДС.
Ирелевантно за действителността и изпълнението на облигационната връзка е приетото за
безспорно обстоятелство за родствена връзка между представляващите двете страни, тъй
като липсват разпоредби забраняващи подобни сделки.
По отношение на направеното оспорване, че плащане по фактурите реално не е
извършвано, то това твърдение на въззивника – ответник в първоинстанционното
производство, също се опровергава от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. Ангажираното писмено доказателство – тристранен протокол за прихващане
на вземания и задължения от 20.12.2018г., установява погасяване на възникналите
задължения именно по трите процесни фактури, чрез прихващане. Протоколът за
прихващане е подписан от лица, надлежно представлявали кооперацията и едноличното
ООД към датата на съставянето му, респективно е породило целените правни последици.
Възражението на процесуалния представител на ППЗК „Зора“, че протоколът е съставен за
целите на процеса, се опровергава от заключението на вещото лице, според което това
прихващане е осчетоводено в счетоводствата и на двете страни още към края на 2018г. По
този начин се установява престиране на дължимата цена от купувача към продавача.
Същевременно, от въззивника не са ангажирани доказателства за доставка на
закупената стока в цялост. От представените от въззиваемия прехвърлителни разписки се
установява само частично предаване на количества сорго, люцерна и слама. Съставът на
въззивния съд изцяло споделя изводът на първоинстанционния съд, че ангажираните от
ответника гласни доказателства не установяват доставка на фактурираната стока. Липсват
каквито и да е доказателства по делото изхранването на описваните от свидетеля овце да е
свързано с доставката на стоките по процесните фактури, нито свидетелят установява такава
връзка. Твърдение за такава връзка е наведено едва във въззивната жалба. Липсват и данни
за уговорка между страните по този начин да се погасява задължението на продавача по
договора за продажба. Ирелевантни са и твърденията и ангажираните доказателства за това с
какви количества фуражи е разполагала кооперацията, след като не се твърди и провежда
доказване на предаването им към купувача. Не се доказва по делото и твърдяната в първото
6
заседание от ответника забава за получаване на стоката от купувача.
По този начин, за ищеца се е породило правото да развали договора по реда на чл.87
ЗЗД и да получи даденото, съответно на неизпълнената част от договора от насрещната
страна, респективно на имущественото разместване. Равностойността на непредаденото
количество сорго пшеница от 16556,80 кг при цена на кг от 0,25 лева се явява 4139,20 лева.
Равностойността на непредаденото количество бали люцерна от 836 броя при цена на брой
от 2,50 лева се явява 2090 лева. Равностойността на непредаденото количество бали слама от
1145 броя при цена на брой от 2,50 лева се явява 2090 лева, а равностойността на
непредаденото количество бали люцерна от 1145 броя при цена на брой от 0,85 лева се явява
973,25 лева. Непредадените количества, спрямо общите договорени количества, не се явяват
незначителни с оглед интереса на кредитора.
Изявлението за разваляне по смисъла на чл.87 ЗЗД е отправено с исковата молба,
респективно достигнало до ответника в рамките на процеса.
По този начин се установяват всички изискуеми положителни предпоставки за
уважаване на предявения иск за неоснователно обогатяване, който е доказан и по размер и
подлежи на уважаване.
Въззвиният състав не следва да обсъжда оплакванията във въззивната жалба, които не
кореспондират на направени от ответника в срока по чл.131 ГПК възражения и съставляват
изцяло нови възражения във въззивното производство.
Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба. Поради съвпадане правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество сумата от 400лв. сторени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261898/10.06.2021г., постановено по гр.д. №
7123/2020г. на РС - Варна, 26-ти съдебен състав, в частта, с която е осъдена Промишлено-
производствена земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, да заплати на „МОНИМИЛК 2007“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, общ. Белослав, обл.
Варна, ул. „Победа“ № 10, бл.10, вх.А, ап.10 следните суми: сумата от 4139,20 лева,
представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за
покупко-продажба на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 16556.80 кг. сорго реколта 2018 г.,
7
обективирана във фактура № **********/19.12.2018 г., сумата от 2090 лева, представляваща
дължима на отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба
на стоки от 19.12.2018 г., като цена за 836 броя люцерна бали реколта 2018 г., обективирана
във фактура № **********/19.12.2018г и сумата от 973,25 лева, представляваща дължима на
отпаднало основание сума, заплатена по развален договор за покупко-продажба на стоки от
19.12.2018 г., като цена за 1145 броя слама бали реколта 2019 г., обективирана във фактура
№ **********/19.12.2018г ведно със законната лихва върху сумите от 15.08.2020г. до
окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Промишлено-производствена земеделска кооперация „ЗОРА“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, да
заплати на „МОНИМИЛК 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Победа“ № 10, бл.10, вх.А, ап.10,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8