№ 1705
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330205293 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4607897, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Г. К. Г. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата и в допълнителна писмена молба се релевират конкретни доводи
за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано
искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.03.2021 г. в 15,58 часа на
Републикански път II-64, км. 50+500 в посока към с.Труд, МПС Сеат Ексео
СТ, Лек автомобил, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в
полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч., при
разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, тоест с превишение на скоростта
от 21 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Г. К. Г..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система №
11743са.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания
субект в ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което
се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН, както и чл. 189, ал.4 ЗДвП сред
задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са
1. фактическо описание на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато
за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение
1) кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение и
2) каква е правната квалификация на същото.
В тази връзка следва да се отбележи и че отново съобразно трайната
съдебна практика предвид контролно-отменителните правомощия на съда в
производството по чл. 63 ЗАНН, възможност за потвърждаване ЕФ
съществува само при кумулативното наличие на следните предпоставки:
- фактическите положения, така както са описани в ЕФ да се установяват от
доказателствата по делото;
- фактическите положения, така както са описани в ЕФ да сочат на
извършване на съставомерно деяние;
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване
2
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84
г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. №
60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред съда.
Следователно, съдът не може за първи път да установи нови
съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на
дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на
нарушителя по надлежния процесуален ред . Така изрично Решение № 250
от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен
касационен съд.
От гореизложеното следва, че ако фактическите положения, така както са
описани в ЕФ не изпълват всички елементи от съответния административен
състав или не позволяват реализиране на отговорността на дееца по
съответния процесуален ред ЕФ следва да се отмени.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално е наложено с ЕФ, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
3
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни положения
водят до следните изводи:
В процесния случай и предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП, за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по
вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните
елементи от фактическия състав:
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач
- управлението да е установено с АТСС.
- управлението на МПС да се извършва със скорост над разрешената, т. е в
разрез с надлежно въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната
разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства следва не само да се установяват от доказателствата по делото,
но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат
в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесния ЕФ в обстоятелствената му част изобщо
липсват твърдения на посочения пътен участък да е въведено
ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч. Липсата на изложени твърдения в
атакувания ЕФ с описаното в него МПС да е извършено нарушение на
скоростта при въведено ограничение със знак В26 представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя извод
за това, че ЕФ следва безусловно да се отмени.
4
Предвид изложеното безпредметно се явява обсъждането на останалите
доводи, наведени с въззивната жалба и допълнително постъпилата молба.
По разноските:
С оглед този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива не се
претендират то и не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4607897, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Г. К. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5