Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на девети
май през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 19351 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Производството по делото е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищеца Р.
Д А. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както
следва:
- с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника, след допуснато от
съда изменение на исковете да заплати на
ищеца сумата от 1250,29 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 207 часа за периода от 01.04.2015г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане
на задължението;
- с правно основание чл. 179, ал. 1
от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3245,12 лв.,
представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд
през официалните празници общо 135 часа за периода от 23.12.2014 г. до
30.11.2017 г., както следва: 24 декември 2014г., 25 декември 2014г. , 1 януари
2015г. ,6 септември 2015г, 22 септември 2015г, 1 януари 2016г. ,29 април 2016г,30
април 2016г., Май 2016г. - 6 май ,24
май 2016г. ,25 декември 2016г, 26 декември 2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през периода от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. е полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил/той и
пожарникар/" в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" /РДПБЗН/ - Варна. Същата е на структурно подчинение към
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
/ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
ищецът е със статут на държавен служител. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени -сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5
т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
По силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Според чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници,
които се изчисляват съгласно заповед на министъра на вътрешните работи ( арг.
от чл.179 ал.2 от ЗМВР ). Това е
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
Горното кореспондира и на Закон за държавния служител.
Съгласно чл.67 ал. 1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения. Ал.7 определя и кои са допълнителните
възнаграждения, както следва: По т.2 - допълнително възнаграждение за
извънреден труд. По т.3 - допълнително възнаграждение за работа през
официалните празници и други. При липса на специални норми се прилагат общите
такива.
Ищецът сочи, че за периода от 01.04.2015 г. до
30.11.2017 г. е положил общо 1442 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1648часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 206 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6,00 лв, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1236 лв.
Ищецът излага , че за периода от 23.12.2014 г. до
30.11.2017 г. е положил общо 135 часа
труд на официални празници, за които му е било заплатено едва по 8 лева на час,
което е в нарушение на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. При средномесечен
брой 21 /двадесет и един/ работни дни на месец часовата му ставка за
допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук се получава дължима
разлика за един час в размер на 22 лева, което прави общо 2970 лева дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници.
Ищецът излага, че като база за основно месечно
възнаграждениее сумата от 673 лв., въз основа на която е определена претенцията
за заплащане на извънреден труд и труд на официални празници.
С оглед на горното се сезира съда с искане да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова претенция, както
и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с
адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П,
в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор
на исковата молба ,
в което се оспорват предявените искове
по основание и размер.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР.
Ответникът оспорва
предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън
действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е
формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като
същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В
отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните
празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в
заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения .
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което
ищецът е заемал длъжност „водач на специален аавтомобил/той и пожарникар“ в
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която
е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР.
Видно от Заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-791/28.10.2014г., за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а за работа през дните на
официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена
със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г.,
горепосочената заповед се изменя в частта относно определяне на допълнително
възнаграждение за работа през дните на официални празници.
По делото са представени преписи на протоколи за
отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд, които не са оспорени
по констатации от страните по делото . Представени по делото са и копия на
преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения
за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по
констатации от страните.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява,
че за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1442 часа общо, въз основа на представените по делото
и неоспорени от никого ведомости. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента –
1.143, отчетените
часове нощен труд се увеличават до
1649 часа, с разлика от общо 207 часа, останали неплатени, като стойност в
размер на 1250,29 лв. Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза е, че положеният труд по време на официални
празници е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв на
единичната часова ставка - по 200% от нея, тоест ако тази ставка е приложима, е
платено на ищеца пълното дължимо възнаграждение за работа на официални
празници. При изчисляване възнаграждението за положен труд по време на
официални празници изчисли по претендирания от ищеца начин – като формула по т.4 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. – се получава сума за доплащане в размер на 3245,12 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между страните по делото е било налице
действително служебно правоотношение. Основното задължение на служителя е да
престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща
възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е
полагал извънреден
труд за исковия период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., както и размера на
претендираното възнаграждение за положения извънреден труд, а в тежест на
работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положения извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи“.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали
последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. , издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, че „При
работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е
била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от
26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от
същата е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 е нормата
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
По отношение на размера на исковата претенция, съдът
следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която същият възлиза на 1250,29 лв. , поради което
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2
от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен, доколкото същият е идентичен с изчисления
от вещото лице размер .
По предявеният иск с правно основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР в тежест на ищеца е да установи , в условията на пълно и главно доказване,
фактът на възникване на служебно
правоотношение с Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”
при Министерство на вътрешните работи, полагане на труд на официалните празници
за исковия период, както и размера на претендираното възнгарждение за положения
труд на официалните празници. От своя страна в тежест на ответника е да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане на допълнителни трудови възнаграждения през
посочения от ищеца период и в уговорения и дължим размер, в случай че последния
докаже тяхната дължимост.
По претенцията за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен труд по време на официални празници ищецът се
позовава на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. за определяне на размерите на допълнителните
възнаграждение за полагане на труд
на официални празници и за времето
на разположение, условията и редът за тяхното изплащане
на държавните служители. Тази заповед е изменена със Заповед №8121з-40/15.01.2015г.,
съгласно която
е изменен алгоритъмът на по т.4 на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и е посочено,
че редът за изплащане на
допълнително възнаграждение
за работа през официални празници по същата
заповед се прилага за труд,
положен след 01.07.2014г. Издадена е и Заповед №8121з-437/28.04.2016г., с която отново е изменен алгоритъмът на изчисления, инкорпориран в т.4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С решение №10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №8888/2015г., което е потвърдено от петчленен
състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед
№8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в частта, с която
е предвидено, че редът за заплащане
на допълнително възнаграждение за работа през официален
празник по същата заповед се прилага за
труд, положен след 01.07.2014г. Не е налице
съдебно решение за обявяване на
нищожна Заповед №
8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи
в останалата част, а именно в частта, с която е изменен алгоритъма по т.4.
В решение №1694/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №13709/2015г.,
5-членен състав, е
потвърдено и възприето концептуалното разбиране, че както заповедта, предмет на
разглеждане по това дело (№8121з-40/15.01.2015г.), така издадената преди нея
заповед, на която се позовава ищецът (№8121з-791/28.10.2014г.) имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.1а ЗНА и чл.75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл.179, ал.2 ЗМВР. Поради това всяка от тези заповеди, в
качеството им на подзаконови актове с нормативно значение спрямо персонално неопределен
кръг субекти, влизат в сила само след обнародването им в Държавен вестник, на
осн. чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ. Следователно необнародването на всеки
такъв акт води до неговата неприложимост. В случая няма данни Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. да е била обнародвана по сочения
законов ред.
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. определя, че при работа
през дните на официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това
следва от ясния прочит на
т. 2 от Заповедта.
Доколкото т. 4 препраща към т.2 се налага извод,
че същата следва да води
до резултат, съвпадащ с определеното в т.2.
В този смисъл е и Решение № 80 от 19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II
г.о., което ясно посочва, че следва
да бъде извършено
тълкуване на разпоредбата на т.4 във вр. с
т.2 на заповедта, като целта на
нормативния акт е да бъде получено
възнаграждение в двоен размер.
Още повече, съгласно
чл. 262 ал.1 т.3 от КТ, дължимият размер на възнаграждението по време на
официални празници е също удвоения размер
на възнаграждението /100%/. Поради което, дори да се приеме, че целта на нормативния
акт /Заповед №
8121з-791/28.10.2014г./ е неясна,
то следва да бъде приложена
друга разпоредба, а именно общата норма
на чл.262 ал. 1 т. 3 от КТ, водеща
до същия правен извод, а именно за дължимост
на двойния размер на възнаграждението
за работа по време на
официални празници.
С оглед гореизложеното съдът приема, че възнаграждението за работа по време
на официални празници следва да се определи по правилото на т.2 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г., аналогично с това на чл.262 ал.1 т.3 от КТ, а именно
двукратно увеличение на подневното възнаграждение, тоест 200% от него, а не до
твърдяното от ищеца негово завишение от няколко пъти повече.
При това положение и след като от заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че положеният труд
от ищеца на официални празници, е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв
на единичната часова ставка - 200% от
нея поради което, то исковата претенция с правно основание чл.179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде изцяло отхвърлена.
С оглед правоувеличаващия
ефект на исковата молба и направеното искане върху дължимата главница следва да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмелно с
уважената част от исковете в размер на 253,65 лева за заплатено адв.възнаграждение от общо в размер от 912 лв.
В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева,
отчитайки обстоятелството, че предявените искове са за неизплатено трудово
възнаграждение , като според отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 72,18 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса по уважения
иск в размер на 50 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 41,71 лв.
По
изложените съображения и на основание чл.188 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: град С,
п.к. 1309, ул. „П ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 1250,29 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 207 часа за периода
от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.А. ЕГН **********,
с адрес: *** Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П иск с правно основание чл.179, ал.1 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3245,12 лв., представляваща остатък от дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд на официални празници общо 135 часа за периода
от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва , считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.А. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 253,65 лв.
/двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски , съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.А. ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П сумата
от 72,18 лв. /седемдесет и два лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен
съд сумата от 91,71 лв. /деветдесет и
един лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължима държавна
такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от 18.05.2018 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: