Р Е Ш Е
Н И Е № І-11
град Бургас
, 01.03. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................четиринайсти февруари …………..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 54 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител Т.Н. Д. от гр. Б. –ищец по гр.д. № 1428/2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1928/24.11.2017 год. постановено по същото дело, с което е извършена делбата между съделителите Т.Д. и Б.Д. по отношение на съсобствения им недвижим имот-апартамент в гр. Б. , ж.к.“И.“ бл. ***,вх. *,ет. **, като на осн.чл. 349 ал. 2 ГПК имотът е поставен в дял на съделителя Б.Д. ,който е осъден да заплати на ищеца –въззивник за уравнение на дела му сумата от 16 750 лв. в 6 –месечен срок от влизане в сила на решението .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно .
Счита ,че не са налице предпоставките за възлагане на имота на ответника ,сочени в разпоредбата на чл. 349 ал. 2 ГПК , тъй като от една страна делбеният имот не е наследствен ,а е придобит в съсобственост въз основа на прекратена с развод съпружеска имуществена обност и прехвърлителна сделка –дарение на ½ ид.част .При тази комбинирана /смесена /съсобственост /,възникнала в резултат на повече от един юридически факт съдът не може да извърши делбата по реда на чл. 349 ал. 2 ГПК ,в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика /цирино е и ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС/.При тази хипотеза делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349 ал. 1 ГПК – чрз изнасяне на имота на публична продан и претенцията на ответника за възлагане се явява неоснователна .
Счита се незаконосъобразно и решението в частта относно уравнението на дела на ищеца-въззивник със сумата от 16 750 лв. Подчертава се ,че учреденото от ответника Б.Т. в полза на трето ,неучастващо в процеса лице-неговата майка З. Д. върху ½ ид.част от имота има облигационен,а не вещен характер и не представлява вещна тежест върху имота /имайки предвид и че доколкото не е налице волеизявление на всички съсобственици за учредяване на това право ,то не може да им бъде противопоставено / .Затова уговореното между б.Д. и З. Д. право на ползване не представлява вещна тежест ,която обременява имота и води до намаляване на неговата стойност и не влече неблагоприятни последици за неучаствалия в съглашението съсобственик Т.Д.
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което делбата бъде извършена по реда на чл. 349 ал. 1 ГПК – чрез изнасяне на публична продан при първоначална цена от 48 000 лв. – с оглед и оценката на експертизата ,като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти в имота-по ½ ид.част,а в случай ,че се потвърди решението в частта относно извършването на делбата ,се моли за уравнение на дела на въззивника да му бъде присъдена сумата от 24 000 лв. съобразно дела му . Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваем ответник оспорва въззивната жалба .Счита за неправилен доводът за комбинирана /смесена /съсобственост,като с оглед тълкувателната практика на върховното съдилище се разяснява ,че хипотезите ,при които се стига до смесена съсобственост ,разгледани в т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези ,при които лице извън кръга на наследниците е придобило част от съсобствеността в наследствения имот,чрез правна сделка,а тогава ,когато сделката е осъществена между сънаследници ,не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на осн.чл. 349 ал. 2 ГПК .В случая, доколкото ставало дума за придобит от двамата съделители делбен имот в резултат на прекратена СИО и последващо прехвърляне от бившата съпруга на нейната ½ ид.част на сина им, при запазено за нея право на ползване върху дарената част ,не ставало дума за смесена съсобственост ,тъй като синът не бил трето за съсобствеността лице .
Оспорва се и доводът на въззивника ,че запазеното право на ползване не представлявало вещна тежест върху имота ,както и в тази връзка искането за неотчитането му при оценката на имота .
Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Делото е за делба ,като производството се намира във фазата по извършването й.
С влязлото в сила решение от 06.06.2017 г. по делото съдът е допуснал извършването на съдебната делба между двамата съделители при равенство на квотите по отношение на съсобствения им недвижим имот-апартамент от 41,63 кв.м. с адрес – Б. ,ж.к. „И.“ бл. ***,вх. * ,ет. **, ап. ***,с идентификатор 07079.501.27.1.102 по КККР на гр.Б. ,ведно с прилежащото му избено помещение от 2,5 кв.м. и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя.Имотът е бивша СИО ,придобит по време на брака на ищеца Т. Д. и З. Б. Д. ,прекратена с развода на двамата бивши съпрузи ,които са станали съсобственици на по ½ ид.част от него .Впоследствие , с нот. акт № ***/20** г. ,З. Д. е дарила на сина си – ответника Б.Д. притежаваната от нея ½ ид.част от апартамента .
След влизане на решението по допускане на делбата е била назначена съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която е било установено ,че процесният недвижим имот е неподеляем с пазарна оценка от 33 500 лв.
Ответникът в отговора на исковата молба е направил искане за възлагане на неподеляемия недвижим имот като жилищен , като е посочил ,че не притежава друг жилищен имот и към момента на възникване на съсобствеността и до настоящия момент живее в него .
При тази фактическа обстановка и като е приел ,че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК ,районният съд е счел ,че следва да бъде уважено направеното искане от ответника за възлагане на процесния жилищен имот и го е поставил в негов дял ,като го е осъдил да заплати на ищеца за уравнение на дяловете половината от цената на имота .
Решението е неправилно и противоречи на закона .
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай съсобствеността между страните е установена с представените нот. акт № **/19** г. –за придобиване на имота в СИО от ищеца и бившата му съпруга и нот. акт № ***/201** г. – за дарение на ½ ид.част от имота от бившата съпруга на ищеца на сина й-ответника.С други думи –тук въобще не става дума за наследствено правоприемство и за съсобственост ,възникнала в резултат на наследяване , поради което и извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е изключено. Липсата на тази предпоставка - съсобственост, възникнала от наследяване, което обстоятелство не се установява с представените титули за собственост на страните, с оглед и решението по допускане на делбата на съсобствения имот, предпоставя ирелевантност на останалите такива относно възлагането по този ред. Затова и делбеният имот, който е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради липса на една от предпоставките за това, доказването на която е в тежест на претендиращият възлагането, следва да се изнесе на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността.В този смисъл въобще не може да се коментира и въпросът за наличие на някаква комбинирана /смесена /съсобственост ,възникнала в резултат на повече от един юридически факт ,единият от които е наследяването .В случая няма никакво наследяване и ответникът не е в кръга на наследниците /???/,както се твърди от въззиваеманата страна ,тъй като той все още не е станал наследник и е придобил своята част от имота вследствие на дарение от майка си /още жива /.Въобще не става ясно за какви прехвърлителни сделки между сънаследници се сочи в отговора на въззивната жалба и за чие наследство става дума .
Изводът в първоинстанционното решение относно способа за извършване на делбата противоречи на закона и на горната задължителна практика, поради което и решението в тази му част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което имотът се изнесе на публична продан.
Настоящият съдебен състав счита за основателна въззивната жалба и в частта , с която се атакува решението относно определяне на началната цена на процесния делбен имот .Делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан при начална цена в размер на 48 000 лв.-съобразно приетото заключение на техническата експетиза ,като получената сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните квоти .Учреденото от ответника Б.Д. в полза на майка му З. Д. право на ползване върху ½ ид.част от имота –трето неучастващо по делото лице , е извършено без съгласието на другия съсобственик ,поради което не може да му бъде противопоставяно като вещна тежест ,обременяваща имота и водеща до намаляване на неговата стойност .Това учредяване на ограничено вещно право не може да влече неблагоприятни последици за неучаствалия в съглашението съсобственик –ищеца ,поради което неправилно районният съд е възприел по-ниската стойност на имота ,отчитайки наличието на учредено право на ползване .
Като има предвид горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1928/24.11.2017 г. постановено по гр.д. № 1428/2017 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот :АПАРТАМЕНТ с площ от 41,63 кв.м. с адрес – Б. ,ж.к. „И.“ бл. ** Б,вх. * ,ет. ** ,ап. ***, КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ , идентификатор 07079.501.27.1.102 по КККР на гр.Бургас ,ведно с прилежащото му избено помещение № 102 от 2,05 кв.м. и съответните 0,84% ид.части от общите части на сградата и 0,84 % ид.части от правото на строеж върху общинска земя,като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 ,разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.501.27 ,с предназначение на самостоятелния обект – жилище ,апартамент ,с брой ниво – 1,при съседи в сградата : на същия етаж : 07079.501.27.1.101 ;07079.501.27.1.103;под обекта-07079.501.27.1.97 ;над обекта-няма ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА пазарна цена от 48 000 /четиридесет и осем хиляди /лева .
СЛЕД извършване на публичната продан получените суми да бъдат разпределени между двамата съделители ,както следва :1/2 ид.част за Т.Н. Д. ,ЕГН ********** и ½ ид.част за Б.Д.Д. ,ЕГН **********
ОСЪЖДА Т.Н. Д. ,ЕГН ********** *** ,чрез адв. Антоанета Гинева да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 960/девестотин и шестдесет /лева .
ОСЪЖДА Б.Д.Д. ,ЕГН **********,съдебен адрес съдебен адрес – гр. Б. ,бул.“И.В. „ № **,ет.* да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 960/девестотин и шестдесет /лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.