№ 2252
гр. София, 18.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100604214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.
Образувано е по повод подадена частна жалба от частния тъжител Ж. О. чрез от адв.
Г., срещу Определение от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 557/2021 г. по описа на СРС, НО, 23-и
състав, с което частният тъжител Ж. О. е осъдена да заплати в полза на подсъдимата В.Б.-Т.
сумата от 1650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ и разноски за депозит за експертиза.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение.
Изложени са аргументи за прекомерност на заплатеното от частния тъжител адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., поради което се иска неговото намаляване.
По делото е постъпило становище по частната жалба от подсъдимата Боршукова-
Тодорова, подадено чрез защитника адв. Димитрова. В становището са изложени доводи
за липса на твърдяната от частното обвинение прекомерност на възнаграждението, поради
което се моли атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно.
Въззивният съд, като прецени наведените в частната жалба и в насрещното
становище доводи, както и атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 7-
дневен срок, поради което същата се явява допустима. По същество тя е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на тъжба от Ж. О. срещу В.Б.-Т..
С протоколно определение от 16.05.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 557/2021 г. по описа
на СРС, НО, 23-и състав е прекратил наказателното производство на осн. чл. 289, ал. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК поради неявяване на частния тъжител и неговия повереник.
Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 01.06.2022 г.
С Определение от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 557/2021 г. по описа на СРС, НО, 23-и
състав възложил в тежест на частния тъжител Ж. О. разноските по делото, направени от
подсъдимата В.Б.-Т., а именно сумата от 1650 лева, от които 1500 лв. адвокатско
възнаграждение и 150 лв. разноски за депозит за експертиза. За да постанови така
атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че разноските са действително
1
направени и по силата на чл. 190, ал. 1 от НПК подлежат на възлагане на частния тъжител
О..
Въззивният съд намира така постановеното определение за обосновано и
законосъобразно.
Правилно районният съд на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК е възложил разноските по
делото в тежест на частния тъжител. По делото не се спори относно това, кой следва да
заплати направените разноски, а единствено касателно техния размер. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 187-190 от НПК, уреждащи
въпросите, свързани с разноските в наказателното производство, не регламентират
процесуална възможност за съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение
поради неговата прекомерност. Не само че липсва аналогична разпоредба на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, но и последната не може да намери приложение в наказателното производство. Това е
така, тъй като чл. 88, ал. 1 от НПК препраща за неуредени въпроси към ГПК, но само по
отношение реда за разглеждане на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански
иск. Ето защо, разноските по делата се възлагат в тяхната цялост, както са били направени, а
възражения за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство е недопустимо.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира изложените в частната жалба
възражения за неоснователни. По делото са приложени доказателства, видно от които
подсъдимата действително е заплатила 1500 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лв.
депозит за експертиза. Следователно разноските са били действително направени, поради
което правилно са възложени в цялост в тежест на частния тъжител.
Въпреки гореизложеното за пълнота и прецизност въззивният съд намира за
необходимо да посочи, че не намира адвокатското възнаграждение за прекомерно. Същото е
определено в рамките на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, както и в съответствие с чл. 13, ал. 2 и
чл. 14 от посочената наредба. Възнаграждението е съобразено с повдигнатите обвинения, с
техния брой, както и с броя съдебни заседания проведени пред първата инстанция, като е
определен към законовия минимум.
С тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован, а частната жалба оставена без
уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски градски
съд, НО, XVII-и въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 557/2021 г. по описа на
СРС, НО, 23-и състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3