№ 33314
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110116937 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на ФИРМА ООД с ЕИК:
////////// и адрес: **********, срещу Ю. Л. Л. с ЕГН: ********** и адрес:
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2 000,00 евро (двe хиляди евро), представляваща главница по договор
за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот №
310322/31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 840,00 евро (осемстотин и четиридесет евро),
представляваща договорна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.,
сумата 60,61 евро (шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., евентуално за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 60,61 евро
(шестдесет евро и 61 евроцентове), представляваща мораторна лихва за
период от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по заповед за незабавно изпълнение от
01.11.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 417 от ГПК по
гр.д. № 58882/2023 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неплатени суми по договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот № 310322/31.03.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че по депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК срещу ответника,
1
по повод на което е образувано ч.гр.д. №58882/2023г. по описа на СРС, 90 с-в
и е издадена заповед за изпълнение, е постъпило възражение от ответника,
поради което в срока, уреден в чл.415, ал.4 ГПК, предявява настоящата искова
молба. Със заявлението сезирал Районен съд - гр. //////, за издаване на заповед
за изпълнение, с която ответникът да бъде осъден да заплати на „ФИРМА
ООД, ЕИК //////////, със седалище и адрес на управление гр. ///////, /////////
представлявано от Светла Стоянова Тодорова, следните суми: сумата от
2000,00 евро (две хиляди евро), представляваща незаплатена главница,
дължима по договор за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека
№310322/31.03.2022 г., подписан между „ФИРМА" ООД, ЕИК //////////, гр.
///////////// и Ю. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: област //////,
гр.////////////, сумата от 840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/
представляваща незаплатена възнаградителна лихва от 3 % месечно върху
усвоената главница от 2000,00 евро за периода от 31.08.2022 г.-30.09.2023 г.;
сумата от 60,61 евро / шестдесет евро и шестдесет и един евроцента/,
представляваща законна лихва за забава в плащането върху дължимите
месечни вноски от по 60 евро всяка за периода от 31.08.2022 г. - 30.09.2023 г.,
всички задължения удостоверени в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху 72 027/292 011 идеална част от недвижим имот №67, т.1, peг.
№1667, д. N957 от 2022 г. на нотариус №334 на НК М.Т. с район на действие
Районен съд - гр. София, вписан в Служба по вписванията вх.рег.
№21161/31.03.2022 г., акт. №172, т. VII, дело №158/2020 г., удостоверяващ
сключен между „ФИРМА" ООД, ЕИК//////////, гр. ///////////// и Ю. Л. Л., ЕГН:
**********, с постоянен адрес област София, гр. //////, ул. „//////, договор за
предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №310322/31.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главниците от 31.08.2022г. считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА" ООД, гр. /////// и Ю. Л. Л., ЕГН:
**********, като кредитополучател и ипотекарен гарант, е сключен договор
за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека №310322/31.03.2022г. за
сумата от 2 000 евро /две хиляди евро/, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
Кредитът е предоставен след учредяване предвиденото в договора
обезпечение и представяне на нотариален акт за договорна ипотека и
удостоверение за тежести, от което да е видно, че вписаната в полза на
„ФИРМА" ООД ипотека е първа по ред и няма права и тежести в полза на
2
трети лица, противопостави ми на „ФИРМА" ООД. Средствата са осигурени
на кредитополучателя по следния начин: Сумата от 2000 {две хиляди) евро е
усвоена от длъжника с преводно нареждане за кредитен превод от 01.04.2022г,
за сумата от 3 911,66 лв., представляващи левовата равностойност на 2 000
евро. Уговорена е месечна възнаградителна лихва от 3 %, върху усвоената
главница от 2 000,00 евро /две хиляди евро/, като олихвяването се извършва
ежемесечно на 31-во число от месеца, платима на равни месечни вноски от по
60.00 евро всяка.
За обезпечаване на кредита, в полза на кредитора, е учредена договорна
ипотека върху 72027/292011 ид. част от недвижим имот, собственост на
кредитополучателя, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №67, т.1, per. №1667, д. №57 от 2022 г. на нотариус №334
на НК М.Т. с район на действие Районен съд - гр. София, вписан в Служба по
вписванията вх.рег. №21161/31.03.2022 г., акт. №172, т. VI!, дело №158/2020г.,
по силата на който длъжникът - кредитополучател и ипотекарен гарант Ю. Л.
Л., ЕГН: **********, е обезпечил всички свои задължения към кредитодателя
„ФИРМА" ООД, Е ИК://////////, за главница, лихви, наказателни лихви, разходи
по кредита, допълнителни разходи и разноски и другите вземания по договора
за кредит.
Съгласно чл.84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.12 от
договора, кредитът се издължава от кредитополучателя съгласно погасителен
план, съгласно който месечната вноска е от 60,00 евро с падеж на всяка вноска
по кредита 31-во число на всеки месец. Крайният срок за издължаване на
кредита е 30.09.2023 г. Ответникът Ю. Л. Л. не е погасил задължението си за
главницата от 2 000 евро на падежа 30.09.2023 г., поради което от изтичането
му се счита в забава. Със същия договор е уговорена месечна възнаградителна
лихва от 3 % за целия 18 месечен период на кредита, в абсолютна сума от
840,00 евро /осемстотин и четиридесет евро/, като олихвяването се извършва
ежемесечно на 31-во число от месеца, платима на равни месечни вноски от по
60,00 евро, която сума длъжникът не е заплатил за периода 31.08.2022 г. до
30.09.2023 г., поради което дължи общо 840,00 евро /осемстотин и
четиридесет евро / възнаградителна лихва по см, на чл.240 ал.2 ЗЗД.
Ответникът дължи и сумата от 60,61 евро / шестдесет евро и шестдесет
3
и един евроцента/ законна лихва за забава в плащането върху дължимите
месечни вноски от по 60 евро всяка, с падеж тридесет и първо число на
месеца, за периода от 31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., поради което дължи и
законната лихва за забава в плащането върху вноските за вънаградителна
лихва, считано от31.08.2022 г. до 30.09.2023 г., в размер на сумата от 60,61
евро.
Ответникът Ю. Л. Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Твърди, че сключения между тях договор за кредит е
нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗЗП, с чл.24,
ал.1, т.9 от ЗКНИП. Налице е неяснота на посочването на ГПР. Позовава се на
най-новата практика на СЕС залага точно това изискване – в Решение от
21.03.2024г по дело C‑714/22, посочва се в съображение 55 Страница 5 от 13
от същото, че „В конкретния случаи с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, които не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент“.
На следващо място твърди, че по договора липсва погасителен план, тъй
като уговорените вноски по кредита, които погасяват единствено начислена
възнаградителна лихва, но не погасяват никаква част от дължимата главница,
не представляват погасителна вноска, посочената таблица не съдържа
изискуемата се по закон информация, поради което няма характера на
погасителен план по смисъла на чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Ето защо, съгласно
цитирана практика на ОС - П. и ВКС, договорът за кредит е нищожен, на
основание чл.38 от ЗКНИП във вр. с чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Твърди и че
уговорената в процесния договор (обезпечен) възнаградителна лихва
надвишава двукратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Прави възражение за прихващане за ищцовата
претенция за главница в размер на 2000 евро срещу вземането на ответника за
недължимо платено, изразяващо се в сбора на недължимо платените
4
възнаградителни лихви и наказателни лихви/неустойки, недължимо платена
законна лихва/обезщетение, недължимо лихва върху лихва, в общ размер на
3911.66 лева (левовата равностойност на 2000 евро), недължимо платени за
периода от датата на сключване на договора до датата на подаване на отговора
на исковата молба. Формулира искане за изслушване на ССЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на действителен договор за заем, предоставяне на сумата за
главница, падежа на вземанията, валидността на клаузата за договорна лихва,
размера на договорната лихва и нейния период, както и на обезщетението за
забава, а ответника следва да установи фактите, от които произтичат
възраженията му, включително за нищожност на договора за заем, евентуално
за нищожност на посочените от него клаузи на договора. Ответникът следва
да докаже и наличието на предпоставките на възражението си прихващане.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Между страните са налице факти, които да се признават и за които да
бъде прието, че не подлежат на доказване, а именно, че между страните е
сключен договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека върху
недвижим имот № 310322/31.03.2022 г.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Основателни са исканията на ищеца за приемане на писмените документи като
доказателства по делото като относими към предмета на делото, както и
искането на ответника за изслушване на ССЕ съдът намира за неоснователно,
с оглед признанието на исковете от ответника.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
5
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК могат да
вземат становище по евентуалното наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за заем.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба и отговора.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е сключен договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот № 310322/31.03.2022 г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 58882/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ДОПУСКА изслушване на ССЕ, която да отговори на поставените в
отговора на исковата молба въпроси при депозит 300 лв., вносим от ответника
в едноседмичен срок, като ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С.Р.И.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.12.2024 г. от 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните, а
вещото лице – след депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6