№ 927
гр. Перник, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500435 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 557/18.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1016/2024 г. по описа на Районен съд – П.,
съдът е предоставил мерки за защита от домашно насилие в полза на А. Л. Й., като е забранил на Т. Р. Ю., ЕГН
**********, да осъществява контакт с А. Й. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18
месеца от постановяване на влязъл в сила окончателен съдебен акт.
С решението съдът е забранил на Т. Р. Ю., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 200 метра
жилището на молителката, намиращо се гр. ***, евентуално друго жилище в което молителката се установи да
живее, местоработата на молителката, както и местата за социални контакти и отдих на А. Й., за срок от 18
месеца от постановяване на влязъл в сила окончателен съдебен акт.
С решението съдът е задължил Т. Р. Ю., ЕГН **********, да посещава специализирани програми за
преодоляване на агресията и овладяване на гнева за срок от 18 месеца от постановяване на влязъл в сила
окончателен съдебен акт в настоящото производство.
Със същото решение съдът е насочил А. Л. Й., като пострадало лице към специализирани услуги за
защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване за срок 18 месеца от постановяване на влязъл в сила
окончателен съдебен акт в настоящото производство.
Районен съд – гр. П. е издал Заповед за защита на А. Л. Й., която подлежи на незабавно изпълнение, като
е предупредил Т. Р. Ю., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи съгласно
чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила жалба от Т. Р. Ю., чрез адв. П. В., с която се обжалва
решението като се излагат твърдения, че подадената молба е неоснователна и изцяло невярна. Счита, че при
постановяване на своето решение първата инстанция е кредитирала избирателно гласните доказателства налични
по делото, като допълва, че съдът неправилно е приел за достоверни свидетелските показания на Силвия Й.
/майка на молителката/ и Диана Георгиева /приятелка на молителката и нейната майка/, като не е отчел, че
същите са пристрастни и заинтересовани от изхода на спора, а за сметка на това не е взел предвид свидетелските
показания на другите двама свидетели, като сочи същите за обективни и безпристрастни. С въззивната жалба е
направен и анализ на част от свидетелските показания, като се извадени и конкретни цитати, въз основа на които
въззивният жалбоподател изразява своето несъгласие относно изводите на решаващия съд и излага подробни
аргументи в тази насока. На следващо място се сочи, че по делото са представени доказателства относно
психичното състояние на ищцата, от които е видно, че през годините се е лекувала многократно. Отбелязва, че
пред първоинстанционния съд са събрани доказателства за наличие на агресивно поведение от страна на ищцата,
каквито данни нямало по отношение на ответника. В продължение се излагат твърдения, че в хода на
1
производството пред районния съд ищцовата страна не е доказала нито един от фактите, които попадат в нейната
доказателствена тежест, докато ответната страна е доказала всички възражения направени в отговор на молбата.
С въззивната жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се доказва, че на 14.02.2024 г и
15.02.2024 г. ответникът е упражнил акт на домашно насилие спрямо молителката, като счита, че представените
болнични са създадени единствено и само за целите на настоящото производство. Счита, че ако наистина е бил
осъществен такъв акт на насилие от страна на Ю., то молителката или нейните родители са щели да подадат
сигнал на телефон 112, а такъв не е подаден. В заключение се сочи, че всичко описано от молителката като
фактология в молбата и декларацията не е доказано, поради което същата е следвало да бъде оставена без
уважение от решаващия съд. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционният акт
като неправилен и необоснован, като бъде отменена и издадената заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника са взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор от А. Л. Й., чрез адв. М. Е., с който
оспорва въззивната жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, съобразено с фактическата и правна обстановка,
правилно установена по делото, както и с наличния по делото доказателствен материал. С
отговора на въззивната жалба се описва фактическата обстановка, установена по делото,
която според въззиваемата страна е обосновала нуждата от защита на А. Й. във връзка с
упражнено насилие от страна на Т. Ю.. Направен е подробен анализ на наличните по делото
доказателства, въз основа на които се сочи, че безспорно са установени актове на домашно
насилие, извършени на посочените в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН дати.
Допълва, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно е доказано, че Ю. е
осъществил актове на домашно насилие, като този инцидент не е единичен случай, а се
касае за системно насилие, в което е живяла молителката. В продължение с отговора се
излага, че видно от доказателствата по делото е, че в миналото молителката е преживяла
тежко психологическо и физическо насилие, упражнено й от ответника, което е дало трайно
отражение във функционирането на нейната психика. Въз основа на подробно изложени
съображения намира, че районният съд правилно е приел, че на 14.02.2024 г. срещу
15.02.2024 г. Т. Ю. е упражнил актове на домашно насилие срещу молителката, като е
установено и, че тези актове на домашно насилие не са изолиран случай, а се касае за
системно насилие, провокиращо страх у Й. за живота и здравето й. Допълва, че от събраните
в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено, че и родителите
на молителката изпитват страх от ответника и избягват контакт с него. По подробни
аргументи, изложени в отговора на исковата молба се твърди, че въз основа на наличния по
делото доказателствен материал по безспорен начин е установена нуждата от защита и
предприемане на адекватни мерки за да се съхрани живота и здравето на Й.. Моли се съда да
постанови съдебен акт, с който въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а атакуваното решение в оспорените му части да бъде оставено в сила, ведно
с произтичащите от това последици. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
2
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или
такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на
доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и
прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не сочи необходимост
от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК и чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 24.07.2024 г. от 13:15 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
3
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4