Р Е Ш Е Н И Е № 3972
21.12.2016 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 11512 по описа на същия съд за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „ И
АР БИ АУТОЛИЗИНГ „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, против ответника Г.Н.А., ЕГН **********,
с адрес ***. Ищецът твърди, че по силата
на едностранно волеизявление с менителничен ефект,
запис на заповед от дата 19.09.2007г , предявен за плащане на издателя на 20.11.2012г. трето на спора лице се задължило да заплати в негова полза сумата от 6458.12 евро. Този запис на заповед бил авалиран от ответника като менителничен
поръчител, и понеже сумата по него останала незаплатена , ищцовото дружество се
снабдило от районния съд в Пловдив със заповед за незабавно изпълнение на това
парично задължение и срещу двамата длъжници. Против тази заповед възразил в
срока по чл. 414 от ГПК само ответника, поради което ищеца иска да се
установи спрямо него съществуването на
вземането, до размер от 6458 .12 евро ,
ведно с обезщетение за забавата върху тази сума от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното плащане , и разноските по двете
производства. Записа на заповед е издаден с обща стойност от 28828.52
евро.
Ответника оспорва иска като неоснователен, навеждат се доводи , че
записа на заповед е издаден като обезпечение на вземането на ищеца по каузално
правоотношение – договора за лизинг на МПС , сключен с трето на спора лице , по
който ответника е поръчител. Възразява
се , че записа на заповед не е редовен от външна/ формална страна, тъй като
поканата за плащането му не била редовно връчена на издателя .
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че договорът за лизинг от дата
19.09.2007г е осчетоводен както при ищеца , така и в счетоводството на
дружеството – лизингополучател, и по него няма
неплатени вноски , като с оглед забавата в плащанията , има начислени към
датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, неустойка върху
главницата лихви и такси в общ размер от 23 105.42 лева.
Установителен иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 538 ал. 1 от Търговския закон, във вр.
чл. 485 връзка с чл. 463 ТЗ.
Искът е допустим , сроковете по чл.
чл. 414 и 422 от процесуалния кодекс са
спазени .
По същество се явява основателен.
І. Записът на заповед като ценна книга
разполага с изискуемите от Търговския закон реквизити. Той е съставен в писмена форма (тоест,
оформен е в нарочен документ) , съдържа израза „запис на заповед” в текста на документа, има безусловно обещание да се плати сума пари,
посочени са мястото на плащането, името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, датата и място на издаването, има и подпис на
издателя. Липсва посочване на датата на
плащане ( падежна дата ), като в самия запис на заповед е отбелязано само , че
това трябва да се направи „при поискване ”. Тъй като според чл. 536. ал. 2 от ТЗ „Запис на заповед, в
който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване”, записът е бил
предявен с нотариална покана, връчена на издателя на дата 20.11.2012г.; на авалиста –
ответника записа на заповед е бил
предявен на дата 14.11.2012 (нотариална покана на л. 16 - 18 от делото). В менителничното поръчителство
на ответника има клауза „без протест” и доколкото предвид сроковете в поканата,
той е в забава поради неплащане от дата 20.11.2012г. (17.11. и 18.11 са почивни
дни ), без да има нужда поемателя – ищец да
протестира поради неплащане. Затова и липсата на падежна дата не води до
негодност на процесния документ да служи като ценна
книга по смисъла на чл. 536 ал. 1 от Търговския закон.
ІІ. Ответника твърди и доказва наличието каузално
правоотношение, договор за финансов лизинг, послужил като основание да се издаде
записа на заповед като обезпечение на вземането на ищеца по него.
Каузалните му възражения са допустими (А. е
съдлъжник по лизинговия договор), но неоснователни.
Според него, лизингополучателя не е бил в забава за плащането на дължимото
по този договор, тъй като плащал редовно лизинговите си вноски поне до 24.10.2010г , когато лизинговата вещ
– лек автомобил , била изцяло унищожена от пожар. Плащането обаче всички суми по договора – неустойка и
съпътстващи вещта разходи за застраховка , регистрация, покривало , и др. под .
- остана недоказано от него. Според самия
договор за лизинг, погиването на вещта е за лизингополучателя
и не го освобождава от задължението да плаща месечните си вноски и да поема
останалите си задължения по договора (чл. 11.9 и 11.10 от общите условия към
същия, л . 41 , включително все още неизпълненото такова за заплащане на
неустойка, равностойност на доставени аксесоари, вноски за застраховки и др.
под. по договора, чиято стойност към
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е 23 105.42 лева (заключение на ВЛ на л. 197 от делото). Всички
вземания по договора са изискуеми на краен падеж, настъпил на 20.09.2012г., и в
самия договор, както и в записа на заповед, липсва уговорка между страните
,която да лимитира обезпечението само до размера на неизпълненото задължение за
лихва и главница, изключвайки начислените за неустойки суми по договора от
стойността на записа на заповед (срв. редакция та на
ОУ към договора за оперативен лизинг, т. 14,
на л. 41 от делото ) Затова не може да се сподели довода, че процесната ценна книга не обезпечавала вземане на ищеца за
неустойки по договора.
На
основание чл. 78 от ГПК разноските по делото се присъждат в полза на ищеца по
списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено в отношенията между страните, че Г.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***. дължи на „ И АР БИ АУТОЛИЗИНГ „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, сумата от 6458.12 евро, част от вземане на ищеца по
запис на заповед от дата 19.09.2007г , за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение
№ 4650/08.05.2014г по частното гражданско дело 7133 по описа на ПРС за
2014г, ІХ състав, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 07.05.2014г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Г.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „И АР БИ АУТОЛИЗИНГ„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, сумата от 3036.05
лева разноски по делото, от които – 252.60 лева държавна такса в производството
по гр. дело 7133/14, 774 .92 лева хонорар на адвокат по същото дело, 252.60
лева доплатена на осн. чл. 422 държавна такса по иска,
1127.71 лева хонорар процесуално представителство по исковото дело , 390 лева
хонорари на вещо лице и общо 238.22 лева разходи за пътни за общо 5 съдебни
заседания.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП