№ 336
гр. Велико Т , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т в публично заседание на двадесет и пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260288/25.11.2020г., постановено по Гр.д.№224/2020г. по описа на РС –
Велико Т, е осъдена Й. Т. ГР., с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т, ул.“И“ №***3, на
основание чл.48 ЗЗД, в качеството й на майка и законен представител на АСГ, с ЕГН ***, да
заплати на ищеца ИЛГ, с ЕГН ********** от гр.С, ул.“Р“ № ***, непълнолетен, действащ
със съгласието на своята майка и законен представител КИГ., с ЕГН **********, сумата
8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на причинена на ищеца ИЛГ средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на долната челюст, вследствие на извършено на 30.05.2019г. от АСГ,
непълнолетен към момента на извършване на деянието, престъпление, за което е бил
признат за виновен с влязло в сила споразумение от 14.01.2020г., постановено по НОХД
№25/2020г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането /30.05.2019г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до пълния претендиран
размер от 12 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част, осъдена е Й. Т. ГР. да
заплати на ИЛГ, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител КИГ. сумата от 593,33лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция; осъден е
ИЛГ, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител КИГ.,
да заплати на адв. М.Н. от ВТАК, пълномощник на ответника по делото Й. Т. ГР., сумата от
1
296,67лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА; осъдена
е Й. Т. ГР. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ДТ в
размер на 320лв., както и 5лв. за ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ; осъдена е Й. Т.
ГР. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 120лв., изчислени съразмерно на уважената част
от исковата претенция, както и 5лв. за ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в срок
въззивна жалба от ответницата в процеса Й. Т. ГР., чрез пълномощника й адв.М.Н. от ВТАК,
В ЧАСТТА, с която е уважен предявения срещу нея осъдителен иск с правно основание
чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата от 8000лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 30.05.2019г. до окончателното изплащане. Развити са
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, и че е постановено при неправилен анализ на събраните доказателства.
Оспорва като неправилен извода на съда, че отговорността на майката Й.Г. следва да бъде
ангажирана на основание чл.48 ал.1 ЗЗД, с довод, че отговорността й следва да бъде
изключена на основание чл.48 ал.3 ЗЗД, тъй като не е била обективно в състояние на
предотврати настъпването на вредите, доколкото към момента на деянието непълнолетният
й син АГ не е бил под непосредствения й надзор и контрол, а точно обратното – същият е
бил извън дома си, заедно със свои приятели. Оспорва като неправилен и извода на
първостепенният съд, че въззивницата, като майка, не е осъществила правилно своя дълг по
възпитанието на детето си и след като то е извършило противоправно деяние, това било
илюстрация, че усилията на родителя не са дали резултат и задължението му по
възпитанието не е изпълнено, с твърдение, че е изпълнявала стриктно задължението си да
възпитава сина си на добродетели и да изгражда й него ценностна система за зачитане на
основните морални норми, уважение и спазване на установените в държавата обществен ред
и правила за поведение. Твърди, че не е анализиран правилно повода и причината да се
стигне до инцидента, причината за който е поведението на самия ищец не само към
приятелката на АГ – св.СП, но и поведението му в деня на инцидента, когато И.Г. направил
рязка крачка към А и тръгнал към него, след което бил ударен, както и че не е коментирано
установеното поведение и на двете момчета след деянието, когато те са се извинили взаимно
един на друг. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
осъдителна част, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за
сумата от 8000лв. главница, ведно със законната лихва от деликта, вместо което постанови
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като бъде
прието приложение на чл.48 ал.3 ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличието на предпоставките
по чл.48 ал.1 ЗЗД, моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен предявеният осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата над 2000лв. и същият да
бъде отхвърлен до размера на присъденото обезщетение от 8000лв., като неоснователен и
2
недоказан. Релевира оплакване, че присъденото от първоинстанционният съд обезщетение е
изключително завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания, както и присъденият размер не е определен по справедливост, съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не са съобразени тежестта на уврежданията, последиците от
тях, възстановяването на лицето и т.н. Твърди, че неправилно не е обсъден, съобразно
доказателствата по делото, повода за самият инцидент и поведението на ищеца
непосредствено преди това, обосноваващи според въззивницата, уважаване на възражението
й по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – непълнолетния ищец ИЛГ, действащ лично и със съгласието на майка
си КИГ..
Първоинстанционното решение в частта, с която е частично отхвърлен предявения
осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за разликата над 8000лв. до пълния предявен размер от
12 000лв., като неоснователен и недоказан, не е обжалвано, поради което в тази си част е
влязло в законна сила.
В СЗ въззивницата Й. Т. ГР. лично поддържа въззивната жалба и моли да бъде
уважена.
В СЗ въззиваемата страна – непълнолетния ИЛГ, действащ лично и със съгласието на
майка си КИГ., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
3
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Т е бил предявен от
непълнолетния ищец ИЛГ, действащ лично и със съгласието на майка си КИГ., чрез
пълномощника му адв.Л. Б. от ВТАК, против ответника Й. Т. ГР., в качеството й на майка
на непълнолетният й син АСГ, осъдителен иск с правно основание чл.48 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 12 000лв., представляваща
обезщетение за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване
на долна челюст, с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето със срок за лечение и възстановяване около 4 месеца, при правилен
процес на лечение и нормално протичащо оздравяване, ведно със законната лихва от датата
на увреждането /30.05.2019г./ до окончателното й изплащане. В ИМ са изложени твърдения,
че синът на ответницата – АСГ, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
деянието си и в състояние да ръководи постъпките си, причинил на ищеца на 30.05.2019г. в
гр.В.Т, ул.“Е“ №**, гореописаната средна телесна повреда, за която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.129 ал.2 предл.3, алтернатива 1, вр. ал.1 от НК с влязло в
законна сила на 14.01.2020г. споразумение за решаване на делото по НОХД №25/2020г. по
описа на ВТРС, и от която е претърпял неимуществени вреди, изразени в причинени му
разстройство на здравето и още не съвсем отзвучали болки и страдания, невъзможността му
за най-малко посочения период от около 4 месеца да може да се храни и говори нормално,
изпитван страх да излиза, особено сам, да не ми поведението на подсъдимия да се повтори,
стрес и унижение, затрудняване на участието му в учебния процес, тъй като и тогава и сега
ищецът е ученик, невъзможност да спортува и контактува пълноценно със своите приятели
и близки, терзанията му, че вследствие на състоянието си е създал допълнителни грижи,
стрес и неудобство на родителите си и че е необходимо същите да ангажират сериозни
финансови средства и време за адекватното му лечение и възстановяване. Твърди се, че
делинквентът към момента на извършване на деянието е непълнолетен, като родителите му
са разделени, а родителските права по отношение на същия са предоставени и се упражняват
от майката – ответница в процеса, по която причина се търси ангажиране на имуществената
й отговорност за причинените от сина й вреди, по силата на нормата на чл.48 ал.1 вр.чл.45
от ЗЗД.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата Й. Т. ГР.,
майка и упражняваща родителските права спрямо непълнолетния към момента на деликта
неин син АСГ, чрез пълномощника си адв.М.Н. от ВТАК, е заела становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявения иск, който е оспоР изцяло както по
основание, така и по размер. Признала е, че синът й АСГ, като непълнолетен е признат за
виновен с влязло в сила споразумение по НОХД №25/2020г. по описа на ВТРС за причинена
на ищеца средна телесна повреда. ОспоР е иска по основание с довод, че в случая
ответницата не е била в състояние да предотврати вредите, тъй като инцидента е настъпил
по време, когато тя е била на работа и в конкретния момент не е била в състояние да
контролира сина си, поради което не отговаря за причинените на ищеца вреди на основание
чл.48 ал.3 ЗЗД. Изложила е и твърдения, че предоставянето на родителските права на единия
4
родител не следва да се тълкува като вменяване на задължения само на този родител, защото
отговорността по правилното възпитание и отглеждане на детето е на двамата родители. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме наличие на предпоставките по чл.48 ал.1 ЗЗД,
е оспоР иска по размер с довод, че претенцията е необосновано завишена и не съответства
по никакъв начин на действително претърпените от ищеца болки и страдания. ОспоР е
ищецът да е претърпял от деликта описаните в ИМ неимуществени вреди в претендирания
размер. Изложила е твърдения, че следва да се отчете причината, за да се стигне по
процесното непозволено увреждане, изразена в многократно притесняване от страна на
ищеца на приятелката на непълнолетния делинквент – СП, поради която причина на
процесната дата 30.05.2019г. синът на ответницата АГ решил да разговаря с ищеца И.Г. по
този въпрос, като го ударил съвсем леко един, единствен път, а не както се твърди – да му е
нанесъл побой, с единствената цел по пози начин да накара И.Г. да преустанови действията
си спрямо приятелката му, след което двете момчета са се разбрали да няма повече такива
проблеми и са си стигнали ръцете съвсем приятелски, като са се извинили един на друг,
което е станало в присъствието на СП и Боян П. Ответницата с писмения отговор е оспоР
ищцовите твърдения за търпене на болки и страдания с посоченият интензитет. Изложила е
твърдения, че съвсем скоро след деликта ищеца е забелязан да се движи по улиците на града
съвсем спокойно и без каквито и да било притеснения или следи от увреждане, да ходи на
фитнес и на тренировки, както и да участва активно във футболните срещи на отбора, в
който той играе, при отчитане и че твърдяното увреждане е отминало напълно в кратки
срокове и без каквито и да било усложнения или необходимост от допълнително лечение
или извършване на медицински интервенции. Навела е довод, че при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид и възможността на
съответния родител да заплати това обезщетение с твърдения, че ответницата полага изцяло
грижи и осигурява средства за издръжка и за другото си дете – малолетния Ивайло
Станиславов Грозданов и има задължения по договори за кредити към две банки, поради
което не е в състояние да заплати обезщетение в претендираният с ИМ размер. Моли съда,
да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен, а
при условията на евентуалност, ако бъде прието наличието на предпоставките по чл.48 ал.1
ЗЗД, предявеният иск да бъде уважен до размер на сумата от 2000лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 12 000лв., същият бъде отхвърлен, като недоказан.
Претендирани са разноски, свеждащи се до адв. възнаграждение в полза на адв.М. Н. от
ВТАК на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени,
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели по почин на двете страни и
изслушана СМЕ и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват
с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа
обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда повторно, като на основание
чл.272 ГПК препраща към фактическата обстановка, установена от първостепенният съд.
5
Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с
оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема мотивите на първоинстанционният съд,
които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд относно
основателността на предявеният от ищеца и уважен частично осъдителен иск с правно
основание чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата от 8 0000лв. главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на деликта – 30.05.2019г. до окончателното изплащане.
В допълнение и във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът излага
следното:
Предявеният осъдителен иск, предмет на делото, който е процесуално допустим,
намира правното си основание в разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.48 ал.1 ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват
родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях.
Ответницата Й. Т. ГР. /въззивник/ е майка на АСГ, на която, съобразно дадените от
същата обяснения по реда на чл.176 ал.1 ГПК пред първостепенният съд, до навършване на
пълнолетието му са предоставени упражняването на родителските права спрямо детето и
същото живее при нея. На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото влязлото в сила споразумение за решаване на делото на
наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК
по силата на влязлото в сила на 14.01.2020г. споразумение за решаване на делото по НОХД
№25/2020г. по описа на ВТРС е безспорно установено извършването на 30.05.2019г. от сина
на ответницата – АСГ, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, спрямо ищеца ИЛГ на противоправно
деяние - престъпление по чл.129 ал.2 пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК, като му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долна челюст, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето, със срок на лечение и възстановяване около четири
месеца при правилен оздравителен процес, както и виновността на дееца.
Безспорно от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите В Г. и Н. К, кореспондиращи и на изслушаната СМЕ, се
установи, че непълнолетният ищец в резултат от причинената му от сина на ответницата,
действайки като непълнолетен, на 30.05.2019г. средна телесна повреда и в пряка причинно –
6
следствена връзка с деянието е претърпял неимуществени вреди, изразени в продължителни
болки и страдания от причиненото му телесно увреждане със срок на лечение и
възстановяване около 4 месеца, сериозно затруднение в храненето и смущения в говора,
както и в увреда на психическото му здраве – преживени обида, стрес, унижение,
притеснения, уплаха, промяна в начина му на живот – невъзможност да спортува
пълноценно, с условия и ограничения в един продължителен период от време от два месеца.
Доколкото по време на деликта ответницата е упражнявала родителски права спрямо
непълнолетния си син и делинквент, който е живеел при нея, и по силата на разпоредбата на
чл.48 ал.1 ЗЗД същата отговаря за вредите, причинени от сина й като непълнолетен спрямо
ищеца, поради което предявеният срещу нея осъдителен иск с правно основание чл.48 ал.1
ЗЗД е доказан по основание.
Неоснователно и недоказано е възражението на въззивницата, че отговорността й за
вреди по чл.48 ал.1 ЗЗД спрямо ищеца е изключена на основание чл.48 ал.3 ЗЗД, доколкото
не е била в състояние да предотврати вредите. Съгласно чл.48 ал.3 ЗЗД, тези лица не
отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Действително по време на деликта ответницата не е била на мястото на извършването му, но
от този факт не се извежда извод, че същата е била обективно в невъзможност да
предотврати настъпването на вредите. Съгласно трайната съдебна практика, на която се е
позовал и първоинстанционният съд, която въззивният съд възприема изцяло, отговорността
на родителите и осиновителите по чл.48 ал.1 ЗЗД не е гаранционно – обезпечителна –
вместо непълнолетното дете – делинквент. Родителите и осиновителите има задължението
да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за
живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години.
Отговорността им по чл.48 ЗЗД е поради това лична – за неупражнен родителски контрол и
за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл.48 ал.3 ЗЗД те се освобождават от
отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се
предвид случаите на деликт, поради неупражнен по обективни причини надзор от
родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание /също по обективни
причини/ на детето – извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо
възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на
деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори /какъвто е процесният случай, доколкото
ответницата не се е намирала на мястото на деликта/, но той - родителят, в случая
ответницата, противно на оплакванията й във въззивната жалба, не може да се ползва от
чл.48 ал.3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществила правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презюмира и ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като престъпление, какъвто е
7
процесният случай на извършено от сина на ответницата като непълнолетен престъпление –
причинена спрямо ищеца средна телесна повреда, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите, в случая на ответницата в процеса, не са дали резултат, а
задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В обобщение, самото
извършено от сина на ответницата като непълнолетен престъпление спрямо ищеца сочи, че
в периода преди деликта ответницата не е осъществила правилно своя дълг по възпитанието
на детето, поради което отговорността й за причинените на ищеца вреди от сина й, който
към момента на деянието не е навършил пълнолетие и живее при нея, не е изключена на
основание чл.48 ал.3 ЗЗД, респ. възражението й в тази насока е неоснователно и недоказано.
Без значение е на какви добродетели родителите/осиновителите са учили детето си, каква
ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с
поведението си по причиняване на ищеца в случая престъпление – средна телесна повреда,
на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността
и имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. /Така Решение
№270/10.01.2017г. по гр.д.№**16/2016г. на ВКС, ГК, IV гр. о./. В подкрепа на извода, че в
случая ответницата преди деликта не е осъществила правилно и успешно, въпреки
намеренията си, своя дълг по възпитанието на детето, са и констатациите в изготвения
социален доклад за положението на детето АСГ от ДСП – В.Т, според които сина на
ответницата е емоционално нестабилен, агресивен, когато е засегнат, трудно се
самоконтролира, илюстрация за което е и осъщественото спрямо ищеца процесно
противоправно деяние. Не би могло да бъде споделено възражението на въззивницата, че от
причината, повода за процесния деликт, установена чрез свид. показания на СП, а именно
поведение на ищеца спрямо приятелката на АГ – св.СП, според чиито показания при
прибиране от мач в гр.Д в автобуса за В.Т ищецът я наричал с неприлични думи и след
слизане от автобуса я следели до вкъщи, и от взаимно поднесените един на друг извинения
от двете момчета непосредствено след инцидента, се извежда извод за успешно и правилно
осъществен от ответницата родителски дълг преди деликта по възпитанието на сина й,
доколкото самото осъществяване на непозволеното увреждане спрямо ищеца, независимо от
повода и причината за това, е ярко доказателство на незачитане от непълнолетния към
момента на деликта син на ответницата на основни морални норми и установен правов
порядък, неуважение и посегателство към личността, и е пряк израз на неосъществен преди
деликта правилно родителски дълг по възпитанието на детето. Направената, според св.
показания на С. Па, рязка крачка напред от ищеца преди АГ да го удари, сама по себе си не
съставлява противоправно поведение на ищеца.
Предвид изложеното, възражението на ответницата /въззивник/ за изключване на
отговорността й на основание чл.48 ал.3 ЗЗД е неоснователно и недоказано, респ.
предявеният против нея осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД се явява доказан по основание, а
въззивната жалба против първоинстанционното решение в осъдителната му част с искане за
неговата отмяна – неоснователна и недоказана. Предвид изложеното и доколкото приема
8
наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 ЗЗД съдът, съобразно чл.269 изр.2 ЗЗД и тъй като
е ограничен от посоченото в жалбата, следва да се произнесе по въззивната жалба против
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.48 ал.1 ЗЗД
за сумата над 2000лв. до присъденият размер главница от 8000лв.
Спорен по делото е въпроса дали присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в полза на ищеца е определено съобразно критерия „справедливост“ по смисъла на чл.52
ЗЗД, отговорът на който е положителен.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни
болки и душевни страдания/, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено –
икономически обстоятелства към момента на увреждането в РБългария.
В процесният случай при определяне размера на дължимото на ищеца от ответницата
на основание чл.48 ал.1 ЗЗД обезщетение за претърпени в пряка причинно – следствена
връзка от причинената от сина на ответницата като непълнолетен, докато е живял при нея,
неимуществени вреди съдът съобрази най – вече характера и степента на уврежданията –
причинена на ищеца средна телесна повреда, изразена в закрито счупване на долна челюст,
с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното
със срок за лечение и възстановяване около 4 месеца, при правилен процес на лечение и
нормално протичащо оздравяване, начинът на извършването му, установен от изслушаната в
първоинстнционното производство СМЕ – с достатъчно силен удар с тъп предмет в областта
на челюстта в дясно, че причина за увреждането е юмручен удар, установените по делото
обстоятелства, при които е извършен деликта, в т.ч. обсъдената по-горе причина, дала повод
за деликта, според показанията на св.С. Па, преценени по реда на чл.172 ГПК, но които
9
съдът кредитира, доколкото не се разколебават от други събрани по делото доказателства и
се подкрепят от показанията на св.Б. П. При преценката по чл.52 ЗЗД съдът съобрази
продължителността и интензитета на претърпените от ищеца в резултат от деликта болки и
страдания, установени от свид. показания на В. Г., преценени от съда по реда на чл.172 ГПК,
но които съдът кредитира като отразяващи непосредствени възприятия на свидетеля,
кореспондиращи и на показанията на св.К, също възпроизвеждащ свои преки възприятия, и
на заключението на СМЕ. Съдът отчете, че според СМЕ, ищецът е бил на 3 – дневно
болнично лечение от 01.06.2019г. до 03.06.2019г., лекуван по ортопедичен начин с
поставяне на стандартни метални надзъбни шини и междучелюстна фиксация, шините са
свалени на 28 – мия ден, изпитал е силна болка, сериозно затруднение в храненето и
смущения в говора, че приложеният метод на лечение не позволяла отваряне на устата и
извършване на дъвкателна функция – в случая за 28 дни, след който период следва процес на
раздвижване, траещ около 2 седмици, през който храненето се осъществява с течно – кашава
пасирана храна, приемана най-често със сламка, в която насока са и показанията на св.В. Г..
Съдът съобрази, че според СМЕ, шините са носени от ищеца 28 дни, период за раздвижване
около 14 дни, храненето със стандартна храна с функция за отхапване и стриване на храната
е възможно след 1- 1,5 месеца след раздвижването, че при инцидента и лечението
пострадалият – ищец е изпитвал болки и страдания, доколкото пълното му възстановяване
/на храненето, отварянето на устата и говора/ е настъпило за продължителен период от 3,5 -
4 месеца. При преценката по чл.52 ЗЗД съдът съобрази заключението на ВЛ по СМЕ за
установена при извършения личен преглед на ищеца на 02.10.2020г. леко изразена лицева
асиметрия, изразяваща се в хлътване на долната трета на лицето в дясно /в обл. на ъгъла на
долната челюст/, причина за която е метода на приложеното лечение, както и установените
от ВЛ по СМЕ последици за ищеца от нанесения удар – в областта на дясната
темпоромандибуларна става, която свързва долната челюст с черепа се чува „леко пукане“
шум при движение на челюстта и се усещат крепитации /триене/ в ставата, които
увреждания, според ВЛ по СМЕ, са трайни и могат да предизвикат периодични болки и
затруднено отваряне на устата. Съдът отчете и че освен интензивните болки и страдания и
продължителния период на тяхното търпене до пълното му възстановяване, ищецът, според
кореспондиращите си свидетелски показания на В.Г. и К, в резултат от причинената му
средна телесна повреда е претърпял и неимуществени вреди, изразени в обида, унижение,
инцидентът му се отразил много зле /св.В. Г./, бил нервен отначало, изпитал притеснения, не
искал да излиза и да идват приятели, уплахата била голяма, пооправил се, страх да ходи до
магазина /св.К/, както и че два месеца не е тренирал, при все, че ищецът тренира футбол към
ДЕ – гр.В.Т, тръгнал на тренировки м.август 2019г. /св.Г./, когато на 100% се включил в
отбора /св.К/, в края на м. юли 2019г. се включил в групата с условия и ограничения /св.К/,
които свидетелски показания кореспондират на заявеното от ВЛ по СМЕ пред РС, че
цялостно отстраняване на последиците от травмата и участие в спортни събития може да
стане не по-рано от 2 и половина – 3 месеца. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази и че към настоящият момент, според ВЛ по СМЕ в СЗ
пред РС, е настъпило пълно възстановяване на ищеца. Съдът съобрази и че и пострадалия и
10
делинквента към датата на деликта са непълнолетни, както и социално – икономическата
обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане. Съдът взема предвид и
свидетелските показания на водените от ответната страна свидетели С. Па и Б. П за видени
от тях след инцидента снимки на ищеца в социалните мрежи, според св.П 2-3 седмици след
процесния инцидент, виждало се, че е добре, бил усмихнат, по бански, които не изключват
доказаните претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат от деликта, с оглед
характера, интензитета на претърпените силни болки и страдания и продължителния период
на лечение и възстановяване от 3,5 – 4 месеца, отражението и в социалното функциониране
на ищеца, досежно тренировките по футбол, установени от ВЛ по СМЕ леко изразена
лицева асиметрия и описаните по-горе трайни последици от нанесения удар, които са от
естество да предизвикват периодични болки и затруднено отваряне на устата.
След преценка на всички конкретно установени по делото обстоятелства, включващи
се в критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и след като съобрази и обществено -
икономическите условия в страната към датата на деликта, съдът счита, че дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, определено, съобразно чл.52 от ЗЗД, е в
размер на 8 000лв., който размер според съда се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца и безспорно доказани в процеса неимуществени вреди.
Неоснователно и недоказано е и ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, релевирано в срок с писмения отговор на
ИМ, основано само на твърдения за поведение на ищеца ИЛГ, който е притеснявал
многократно приятелката на деликвента – СП, с което е допринесъл за настъпването на
вредите. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Следователно граматическото и логическо
тълкуване на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение, до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на
чл.51 ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. /Така Решение №169/28.02.2012г. по т.д.№762/2010г. на
ВКС, II т.о./. В процесният случай, дори и поведение на ищеца, изразено в притесняване
приятелката на делинквента – св.С.Па да е станало причина, повод за процесния деликт, то
същото по никакъв начин не е допринесло, с оглед механизма на деянието, или не е
улеснило настъпването на вредите, в частност причиняване на средна телесна повреда на
ищеца, поради което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца и ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД следва да бъде отхвърлено като
неоснователно и недоказано. Съпричиняване на вредата от пострадалия би било налице, ако
същият по някакъв начин с поведението си, реализирано в момента на деликта, е улеснил
11
или способствал за настъпване на конкретните вреди, съобразно установения механизъм за
причиняването им, и то ако без него, същите не биха били настъпили. Доказателства в тази
насока по делото не са събрани и липсват. От друга страна, до изтичане на преклузивния за
това срок, а именно до изтичане на срока за писмен отговор на ИМ по чл.131 ал.1 ГПК,
ответникът не е въвел като основание на възражението си за съпричиняване поведение на
ищеца, изразено в направена по-рязка крачка към делинквента, поради което в тази си част
възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД е преклудирано и не следва да бъде разглеждано от
въззивния съд. Дори и да беше своевременно въведено в процеса, същото би било
неоснователно и недоказано, доколкото по делото не се установява, че именно с това си
поведение на направена по-рязка крачка към делинквента ищецът е способствал или
улеснил по някакъв начин механизма на настъпване на вредите и същите не биха настъпили
в този си вид /средна телесна повреда/ без предприемането й.
Предвид изложеното, предявеният от ищеца осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД се
явява основателен и доказан в размер на 8000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от причинената му от сина на ответницата – АСГ, като непълнолетен, при която
живее, на 30.05.2019г. средна телесна повреда, в който размер следва да бъде уважен, ведно
с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
30.05.2019г. /чл.84 ал.3 ЗЗД/ до окончателното изплащане, респ. въззивната жалба срещу
решението в осъдителната му част и за разликата над 2000лв. до пълният уважен размер от
8000лв. главница се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
До идентичен правен резултат за основателност на предявеният осъдителен иск по
чл.48 ал.1 ЗЗД за главница от 8000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта – 30.05.2019г. до окончателното изплащане, е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната
му осъдителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на въззивницата за
присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски /за внесена ДТ/,
както и за присъждане на разноски в първоинстанционното производство, каквито не е и
направила, а и не й се следват, съобразно изхода по висящия спор пред въззивния съд.
Съдът не е сезиран с искане по чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗА от страна на
пълномощника на въззивницата, поради което не дължи произнасяне, но дори и да беше
предявено, би било неоснователно, доколкото насрещната страна не е осъдена за разноски.
Въззиваемата страна не е претендирала съдебни разноски за въззивното производство
и съдът не дължи произнасяне.
12
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260288/25.11.2020г., постановено по Гр.д.№224/2020г.
по описа на РС – Велико Т в ОБЖАЛВАНАТА осъдителна част , с която е осъдена Й. Т.
ГР., с ЕГН **********, в качеството й на майка на АСГ, да заплати на ИЛГ, с ЕГН
**********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка КИГ., сумата 8000лв.
на основание чл.48 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на деликта – 30.05.2019г. до окончателното изплащане, и в частите, с които в тежест на
ответницата са възложени съдебни разноски в полза на ищеца, и в тежест на ответницата са
възложени ДТ и разноски в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен срок от
връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13