Р Е Ш Е Н И Е
№... 04.10.2017г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 20.09.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №383 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за шест месеца, считано от датата на уволнението в размер на 12600,00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за съдебните разноски по делото.
Исковете са предявени от Т.А.Т. *** срещу “М.М.-и.” ЕАД, клон Р.“Т.-*” с.М., общ.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност “Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив”. Със Заповед №07/26.08.2011г. на Управителя на Р.“Т.-*” трудовият договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Ищецът твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не бил извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът не бил злоупотребил с доверието на предприятието, нито е допуснал неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, каквито нарушения му се вменяват с цитираната заповед. Ищецът счита процесната заповед за немотивирана и незаконосъобразна, тъй като описаното дисциплинарно нарушение „кражба” било престъпление по НК, а не дисциплинарно нарушение. Освен това заповедта била издадена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не били събрани необходимите доказателства за твърдяното дисциплинарно нарушение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №07/26.08.2011г. на Управителя на Р.“Т.-*”, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, като незаконосъобразна и неправилна.
Моли съда да постанови възстановяването му на длъжността “Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив”.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, считано от датата на уволнението в размер на 12600,00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по производството.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Не оспорва, че с трудов договор №042/30.06.2006г. ищецът бил назначен на работа в ответното дружество на длъжност „Началник смяна РТНК”, а с допълнително споразумение №58/27.07.2009г. бил преназначен на длъжността “Ръководител участък - Водоотлив”. Твърди, че на 31.08.2011г. била извършена проверка от служители на РУП-Гълъбово в склад за метални отпадъци в с.Полски градец и било установено, че има предаден кабел 6 kV с дължина 71 метра. Полицията установила, че предаденият кабел е откраднат от Рудник „Т.-*” и предаден в пункта от ищеца. Било образувано досъдебно производство №297/2011г. Ответникът бил уведомен с писмо от РУП-Гълъбово за извършената кражба и за обвинението срещу ищеца. Ответникът е поискал обяснения от ищеца по реда на чл.193 КТ, но в указания срок ищецът не е дал такива. По досъдебното производство било установено, че ищецът, заедно с М.Я.М. откраднали кабела, който се е намирал в участък „Добив” на рудника, свалили са изолацията му и са го предали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в с.Полски градец, общ.Р.. Срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, а ответникът предявил граждански иск. Ответникът счита, че с кражбата ищецът е нарушил Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник “Т.–*”, както и разпоредбите на чл.126, т.7 и 8 от КТ. Счита, че работодателят е оценил в пълнота всички събрани доказателства, които са сочели към единствения извод, че ищецът е извършил вмененото му нарушение. Наложеното на ищеца дисциплинарно наказание “Уволнение” било съобразено с тежестта на нарушението и с правилата установени при работодателя относно кражбата на имущество. Обжалваната заповед била издадена при спазване разпоредбите на Кодекса на труда и в законоустановения срок.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на Т.А.Т., ищецът е работил при ответника на длъжността “Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив”.
От представените по делото копия на Писмо с вх.№7159/03.09.2011г. на „М.М.И.” ЕАД; Уведомително писмо с изх.№8131/03.09.2011г. на РУП-Гълъбово; Писмо с изх.№ПО-02-412/21.09.2011г. на „М.М.И.” ЕАД; съобщение по НОХД 196/2011г. по описа на РС-Гълъбово се установява, че работодателят е бил уведомен за задържането на ищеца, както и за воденото срещу него и срещу свидетеля М.Я.М. наказателно производство за кражба на кабел 6 kV с дължина 71 метра от участък „Водоотлив” при Рудник „Т.-*”. За случая било образувано досъдебно производство №297/2011г. по описа на РУП-Гълъбово. По този повод и с оглед разпоредбите на Заповед №274/11.04.2006г. на Изпълнителния директор на “М.М.И.” ЕАД, Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник “Трояново -3” и Правилник за вътрешния трудов ред в “М.М.И.” ЕАД, копия от които са приети като писмени доказателства по делото, от ищеца са изискани писмени обяснения. В писмото, с което се изискват от ищеца писмени обяснения – с изх.№УП-01-329/16.09.2011г. изрично е записано, че обясненията се искат на основание чл.193, ал.1 от КТ за конкретни обстоятелства, т.е. ищецът е бил уведомен, че писмените обяснения са по повод дисциплинарно производство. Ищецът не е предоставил писмени обяснения на работодателя си в указания му срок. Със Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на Рудник “Т.–*” на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото му правоотношение е било прекратено. В исковата молба заповедта за дисциплинарното наказание е посочена с дата 26.08.2011г., което съдът намира за техническа грешка с оглед лошото качество на копието на заповедта. Действителната дата на заповедта е 26.09.2011г. и съдът приема, че именно тази заповед - Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на Рудник “Т.–*” е предмет на настоящото производство.
По делото беше изискано и приложено цялото производство по НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора. От същото се установява, че на ищеца и на свидетеля М.Я.М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.201 от НК, за това че през периода 24-26.08.2011г. в землището на с.М., общ.Г. в съучастие – ищецът като извършител и в качеството му на длъжностно лице, а свидетелят М.Я.М. като помагач, присвоили чужди движими вещи – кабели на обща стойност 4545,36лв., собственост на ответника, поверени на ищеца в това му качество да ги управлява. НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора е приключило с оправдателна присъда за двамата подсъдими – ищеца и свидетеля М.Я.М., потвърдена с Решение №91/04.07.2017г. по ВНОХ дело №1087/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, влязло в сила.
По делото бе допуснато събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Ж.Д.Г. се установява, че същият познава ищеца, от когото е купувал лек автомобил. Свидетелят работил във фирма „Петров 05”, която се занимава с изкупуване на черни и цветни метали. Фирмата имала пункт до ТЕЦ-2. В деня, в който ищецът е предавал кабели в пункта, преди 6 години, свидетелят не бил на работното си място, тъй като бил болен. Той нарочно оставял пункта отворен, тъй като когато бил заключен, го разбивали и обирали. Затова пункта бил отворен и всеки можел да остави в него каквото иска. Така и ищецът оставил някакви кабели, за които свидетелят нямал информация, нито от къде са, нито какво количество са, нито бил платил на ищеца някаква сума за изкупуването им. Впоследствие дошли полицаи и започнали да описват кабелите и ги иззели. Ищецът не бил предал кабелите на свидетеля, но му се обадил, че ще ги остави. Кабелите били с изолация и затова не можели да бъдат приети в пункта в този им вид, не можели да бъдат претеглени, нито платени. Свидетелят не си спомнял нищо повече по случая.
От показанията на свидетеля Ж.В.К. се установява, че същият е бил разследващ полицай към РУП-Гълъбово към момента на деянието, за което е било повдигнато обвинение на ищеца. Свидетелят не си спомня да е участвал в оперативно-издирвателни мероприятия по досъдебното производство срещу ищеца. Свидетелят счита, че извършвал действия по разследването – разпити, оглед, но не си спомня конкретни факти, тъй като в работата му на разследващ полицай е имало много такива случаи.
От показанията на свидетеля М.Я.М. се установява, че същият е работил при ответното дружество до 2011г. на длъжността „Шофьор на автомобил превозващ хора и материали”. Бил е пряко подчинен на ищеца. Бил е обвинен заедно с ищеца за длъжностно присвояване на кабел. За случая си спомня само, че ищецът му разпоредил да закара със служебния автомобил ГАЗ-66 отпадъчен кабел, около 8-10 метра, на вторични суровини. На територията на рудника е имало звено „Вторични суровини”, където са се предавали такива отпадъци, и там свидетелят е закарал кабела по нареждане на ищеца. Не го е изкарвал извън територията на рудника. Не си спомня да е получавал документ за предаването на отпадъчния кабел на вторични суровини. Не си спомня други факти по случая.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК „Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.“ Свидетелят М.Я.М. е бил подсъдим заедно с ищеца за деянието, за което на ищеца му е наложено обжалваното дисциплинарно наказание. Това е станало причина и свидетелят да напусне работата си в ответното дружество. Поради тази причина съдът намира показанията на свидетеля за заинтересовани от изхода на настоящото производство, и на следва да ги кредитира с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ж.Д.Г. и Ж.В.К., тъй като няма данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото. Действително показанията на свидетеля Ж.Д.Г. не съответстват на тези, дадени в наказателното производство по НОХД 1081/2016г. по описа на РС-Стара Загора, но съдът не може ползва показания на свидетел, дадени по друго дело с оглед принципа на непосредственост. Показанията на двамата свидетели не допринасят за изясняване на фактите по делото, тъй като поради изминалото време – 6 години, свидетелите заявяват, че не си спомнят относимите факти.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената по делото Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на Р.“Т.-*” съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно – в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по делото трудово досие безспорно се установява, че от ищеца са поискани обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Обяснения не са депозирани от ответника в предоставения му срок. При тези данни съдът не установява процесуални нарушения по чл.193 от КТ.
Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението. В конкретния случай срокът е бил спазен.
Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4, предл.първо, във връзка с чл.187, т.7 и т.8 и чл.126, т.7 и 8 от КТ. Законът изрично допуска дисциплинарно наказание – уволнение да се бъде налагано при злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това с представените по делото Заповед №274/11.04.2006г. на Изпълнителния директор на “М.М.И.” ЕАД и Заповед №0068/12.04.2006г. на Управителя на Рудник “Трояново -3” работниците са уведомени, че при нерегламентирано изнасяне на какъвто и да било инвентар, горива, смазочни материали, оборудване и други от работниците и служителите, нарушителите ще бъдат наказани с дисциплинарно наказание “Уволнение”. Тези обстоятелства обуславят достатъчна тежест на нарушението за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено за нарушения, изразяващо се в неизпълнение на законни разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на предприятието. Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.
От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът достигна до извода, че не е доказано ищецът да е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Работодателят не е събирал доказателства за това, а се е осланял на доказателствата, събирани по досъдебното производство, образувано срещу ищеца. Впоследствие обаче ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и то именно поради несъставомерност на деянието, а не поради някакви процесуални причини /напр.изтекла давност, недееспособност или др./. Съгласно чл.300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” Поради тази причина съдът е длъжен да приеме, че ищецът не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение – не е присвоил движими вещи-кабели, поверени му да ги пази и управлява. Действително в мотивите на Решение №91/04.07.2017г. по ВНОХ дело №1087/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора е посочено, че вероятно ищецът е извършил друго престъпление по отношение на същите вещи, но такова обвинение не му е било повдигнато и такова разследване не е извършено. Съдът следва да вземе решението си въз основа на доказателствата, събрани непосредствено от него в настоящото производство. По настоящото дело ответникът, който носи тежестта на доказване на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, не представи убедителни доказателства, нито писмени, нито гласни, за извършена кражба, изнасяне или присвояване на материали на ответното дружество от страна на ищеца. Ответникът е възнамерявал да се ползва от доказателствата по наказателното дело при евентуална осъдителна присъда, но в случая присъдата е оправдателна. При тези факти съдът приема, че ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е основателен, основателен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - “Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив” в “М.М.-и.” ЕАД, клон Р.“Т.-*” с.М., общ.Г..
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ - уважаването на този иск също предпоставя отмяна на уволнението, като незаконосъобразно, и предвид приетите от съда изводи, той също се явява основателен. Съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 26.09.2011г. до 25.03.2012г. възлиза на 10708,64лв. По делото бяха приети като писмени доказателства копие от трудова книжка на ищеца и декларация от същия, от които става видно, че ищецът за процесния шестмесечен период е работил от 18.11.2011г. до 10.12.2011г. – 16 дни с месечно трудово възнаграждение в размер на 960,00лв. Тези обстоятелства не са били взети предвид от вещото лице, тъй като доказателствата са били представени след назначаване на експертизата. С оглед на обстоятелството, че ищецът е работил, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ и да приспадне трудовото възнаграждение, получено от ищеца на другата работа, като, тъй като другата работа е била по-ниско платена, следва да присъди обезщетение в размер на разликата до получаването от ответника трудово възнаграждение. Поради тази причина съдът следва да присъди обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ в общ размер 10213,12лв., като до този размер на обезщетението искът се явява основателен, а за остатъка до претендираните 12600,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък на разноските, съгласно който претендира заплатено адвокатско възнаграждение от общо 1440лв. Съгласно Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. …Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.” По делото няма представен договор за правна защита и съдействие, а само пълномощно на адв.С., в което пълномощно не е вписана клауза за възнаграждение и евентуалното плащане на това възнаграждение. Тъй като липсват доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение, съдът не следва да присъжда на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК съдът следва да присъди такова съобразно отхвърлената част
на иска. От предявените три иска, единият е отхвърлен частично. Поради тази
причина съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника разноски в размер
на 20,00лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Гълъбово сумата от 155,80лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата от 408,52лв., представляваща държавна такса. Воден от горните мотиви и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ съдът :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Т.А.Т., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №07/26.09.2011г. на Управителя на “Рудник Т.-*”.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Т.А.Т., ЕГН **********,***, на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност като “Ръководител участък добивна промишленост - Водоотлив” в “М.М.-и.” ЕАД, клон “РУДНИК Т.-*” ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К..
ОСЪЖДА “М.М.-и.” ЕАД, клон “РУДНИК Т.-*” ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К., да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********,***,
на основание чл.344, ал.1, т.3, във
връзка с чл.225,
ал.1 и ал.2 от КТ - сумата 10213,12лв.
(десет хиляди
двеста и тринадесет лева и 12 стотинки) - обезщетение за
оставането му без работа поради
незаконосъобразното му уволнение и за работата му на по-нископлатена длъжност, за периода
от 26.09.2011г. до
25.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата
молба - 19.10.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част - за разликата
над присъдените до претендираните
12600,00лв. като неоснователен в тази му част.
ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН **********,*** да заплати на “М.М.-и.” ЕАД, клон “РУДНИК Т.-*” ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К. сумата от 20лв. /двадесет лева/, представляващи направените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “М.М.-и.” ЕАД, клон “РУДНИК Т.-*” ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К., да заплати сумата от общо 564,32лв. /петстотин шестдесет и четири лева и 32 стотинки/ по сметка на РС-Гълъбово, за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от днес – 04.10.2017г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: