№ 937
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110210859 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на О. М. М. срещу наказателно постановление (НП) № *** от ***г.,
издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на
вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3. б. „В” ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба” в
размер на 100 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата твърди, че не е участвал в ПТП, тъй като в периода *** г. автомобилът не е бил в
гр. ***, защото той е бил по работа в провинцията. Моли за отмяна на НП.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, не изразява становище по същество.
Пълномощник на наказващия орган в писмен вид излага съображения за правилност и
законосъобразност на НП и моли то да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. около 11:00 ч. жалбоподателят управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер 418 ЦДИ” с
рег. № *** в гр. *** с посока на движение от ул. *** към ул. ***. Вдясно на пътното платно,
успоредно на него, били паркирани л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № *** и л.а. „Фолксваген
Кади” с рег. № *** - вторият собственост на св. М.. Преминавайки покрай тях,
жалбоподателят загубил контрол върху автомобила си и той ударил левите огледала на
двата автомобила и ги счупил. Жалбоподателят усетил удара, но не спрял на място, а
продължил движение. Св. М. научил за случилото се от неустановено лице, което му
съобщило номера на автомобила на жалбоподателя. М. повикал полиция. Пристигнали
полицаи от ОПП – СДВР, които изготвили протокол за ПТП, била съставена докладна
записка за случая. Св. М. им съобщил номера на автомобила на жалбоподателя.
Материалите били предадени на св. Ц.–младши автоконтрольор в ОПП–СДВР. Той
призовал жалбоподателя, като собственика на автомобила, който заявил, че не е имало ПТП.
Св. Ц. приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил правилата за движение по чл.
20, ал. 1 ЗДвП, тъй като поради недостатъчен контрол върху автомобила е ударил другите
автомобили и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, защото не спрял, за да установи щетите и не
останал да изчака идването на органите на МВР. Съставил на *** г. срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № ***.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по
признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Ц., К., М.,
както и въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства.
Показанията на св. Ц. носят информация за съставянето на акта. Същият не бил свидетел на
ПТП и се е запознал със случая само чрез преглед на съставените от посетилите мястото на
случая служители на ОПП - СДВР документи – протокол за ПТП, скица, докладна записка и
декларация от св. М.. Предвид това, показанията на св. Ц. са изцяло с производен характер.
Св. К. не е очевидец на ПТП, но е посетил същото скоро след настъпването му, възприел е
състоянието на двата автомобила, които е огледал и е съставил протокол за ПТП, в който е
отразил щетите по тях, както и разположението им на пътя. На гърба на докладната записка,
изготвена от него, е направил и скица. От св. М. е научил фактите относно настъпването на
ПТП и номера на автомобила, ударил спрелите коли и напуснал мястото.
Показанията на св. М. са с най-съществено значение за изясняване на фактите, влизащи в
предмета на доказване. От показанията му се установи как са били паркирани автомобилите,
както и щетите по тях. Те се подкрепят и от отразеното в протокола за ПТП и скицата. Пред
съда св. М. заяви, че е научил номера на напусналия автомобил от друго лице, което е
видяло удара и го съобщил на полицаите. От справката за регистрацията на автомобил с
2
рег. № ***, посочен от св. М. на полицаите, се установява, че това е т.а. „Мерцедес Спринтер
418 ЦДИ”, собственост на жалбоподателя. Св. М. обаче изрази съмнение, че неустановеното
лице е объркало номера, тъй като било дало описание на водача, различно от външността на
жалбоподателя, а и жалбоподателят, който той познавал, впоследствие му казал, че не е
удрял автомобила му, а пред него се движел друг автомобил, подобен на неговия. Съдът
обаче не се доверява на тези му твърдения по следните причини. Няма логика
неустановеното лице да е объркало номера на автомобила, ударил спрелите коли, а
същевременно този номер да е на автомобил, който съвпада по външни белези с описанието
на напусналия автомобил – бус, бял на цвят. Освен това, св. М. посочи, че жалбоподателят
му е казал, че по времето на ПТП на мястото пред него се движел друг такъв бял бус т.е.
потвърдил е, че той е преминал с автомобила оттам. Това е и логично, предвид казаното от
св. М., че жалбоподателят живее в квартала, в който е настъпило процесното ПТП. Наред с
това, опровергават се твърденията в жалбата, че по време на ПТП автомобилът на
жалбподателят не е бил в гр. ***. Видно от информацията, получена от Национално Тол
управление, съдържаща се във вещественото доказателство компакт диск, на който бе
извършен оглед и същата бе разпечатана на хартиен носител, на *** г. в *** ч. т.а.
„Мерцедес Спринтер 418 ЦДИ” с рег. № *** е бил заснет при контролна точка ***, която
съгласно справката от Национално Тол управление е на територията на ***. От това следва,
че автомобилът на жалбоподателят е бил в гр. *** във времето на деянието и с оглед
коментираните по – горе доказателства, съдът прие, че именно той е автомобилът, който е
ударил спрелите на улицата два автомобила и е бил управляван от жалбоподателя.
Съдът намира, че ударът е бил достатъчно силен, за да счупи две автомобилни огледала и
жалбоподателят го е усетил и е разбрал, че е причинил ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени
процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат
всички необходими реквизити. Налице е съответствие между описанието на деянията и
правната им квалификация.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган - със заповед № ***/*** г.
на министъра на вътрешните работи началника на сектор в ОПП - СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
В НП нарушението е описано ясно, точно и със всички съставомерни признаци. Правната
квалификация е съответна на описанието.
По същество:
За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Доколкото за нарушаването й не е предвидено други
3
наказание, относима е санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, според която виновните се
наказват с глоба до 20 лева.
В случая се поддържа с НП, че водачът е причинил ПТП поради недостатъчен контрол
върху управлявания от него автомобил. Според съда, доколкото той е ударил огледалото на
спрелите вдясно успоредно на пътя автомобили, преминавайки покрай тях, несъмнено ПТП
се дължи на липсата на добър и достатъчен контрол от негова страна върху автомобила,
който е управлявал. Поради това съдът приема, че лицето от обективна страна е нарушило
чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Легалната дефиниция за ПТП е дадена § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП: събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Доколкото при удара има щети по другите автомобили, несъмнено
налице е ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
лицето при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Установи се, че е
настъпило ПТП. Жалбоподателят не слязъл от автомобила, за да установи последиците от
него. Ето защо, от обективна страна е извършил нарушението.
От субективна страна е действал при пряк умисъл, тъй като е разбрал за ударите в другите
два автомобила, съзнавал е, че трябва да спре, за да установи какви са последиците, но
въпреки това не е сторил това.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За нарушението по чл. 185 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП:
Законът предвижда наказание до 20 лева, като не е определен минимален размер, което
означава, че може да бъде наложено и наказание в размер от 1 лв. В случая според съда
наказанието е правилно индивидуализирано – в максималния размер, като този извод съдът
прави с оглед причинените при ПТП щети на два автомобила.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Предвидените наказания са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева. Наложените на жалбоподателя наказания
са в минимален и в близък до минималния размер /за глобата/, което според съда отговаря
4
на степента на обществена опасност на деянието.
По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
ОПП-СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА НП № *** от ***г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна
полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН О. М. М. да заплати на Отдел „Пътна полиция”
към Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5
лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5