М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу Ф.С.Ю. е по чл.191, ал.1 от НК
за това, че в периода от неустановена дата през месец юли 2019г. до 18.03.2020г.
в с.Т., общ.П.б., като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст- Т.А.Р.от с.А.,
общ.П.б., родено на ***г.
В с.з. нарушителят Ю. се признава за виновен, а представителят
на РП-Казанлък поддържа обвинението срещу него и постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От събраните по делото доказателства, установени с писмо до и от Община-П.б., писмо от и до отдел
„Закрила на детето“, социален доклад, удостоверение за раждане на А. Р. К.,
издадено въз основа на акт за раждане №143 от 12.02.2020г. и показанията на
свидетелите А., Ю., Р., П. и К., кореспондиращи изцяло помежду си и с обясненията
на нарушителя Ю.,дадени от него на досъдебното производство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин
следната фактическа обстановка: Ф.С.Ю. и Т.А.Р.се запознали в началото на
2019г. в с.А.,общ.П.б., където последната живеела заедно с родителите си. Ю.
живеел с родителите си в с.Т.,общ.П.б..
Двамата започнали да поддържат по-близки отношения и впоследствие решили да
заживеят заедно съпружески. На неустановена дата през месец юли 2019г. те се
нанесли в дома на 19-годишния тогава Ф.Ю. ***. По това време Т.А.Р.била
14-годишна. На 06.03.2020г. тя навършила 15 години.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителя, от
обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.191,ал.1 от НК. От субективна страна същият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае Ф.С.Ю. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на ***г., т.е. същият е пълнолетен.
2.За
престъпление по член 191,ал.1 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Ф.С.Ю. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание-глоба,чийто размер обаче значително
трябва да надвишава предвидения в закона минимален такъв, а именно- 2000/две
хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание на нарушителя в минимален
размер би означавало да бъдат толерирани и насърчавани лица ежедневно да
практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се определя като „ромски обичай“ или „ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима,
ако в конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил
лишен от възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото
липсват, каквито и да са доказателства, че за нарушителя са били налице такива
обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това да е бил в
невъзможност да се запознае с действащите закони.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: