№ 12685
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110112427 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „В И“ ООД срещу М.
П. П..
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор 21.04.2021 г., прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“. Счита, че в негова полза е възникнало вземане
по чл.221, ал.2 КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на сумата от 1 300 лв., равняваща се на две брутни
трудови възнаграждения на ответника. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата 1 300 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. П. П..
В проведеното открито съдебно заседание пред СРС ответникът
оспорва иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен безсрочен
трудов договор № 1500 от 21.04.2021 г., по силата на който ответникът е
заемал при ищеца длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“, код по НКПД 83322005, което се потвърждава от представения
по делото трудов договор.
Безспорно е между страните, че със заповед № № 984/24.09.2021 г.,
представена по делото, на ответника е наложено дисциплинарно наказание
1
„дисциплинарно уволнение“, както и че същото е законно.
Не се спори и че последното брутно трудово възнаграждение на
ответника е в размер на сумата 650 лв.
Спорен по делото е въпросът възникнало ли е в полза на ищеца вземане
към ответника за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.221, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.221, ал.2 ГПК при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
В случая трудовото правоотношение между страните е прекратено
поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“,
което обстоятелство не е спорно между страните, поради което в полза на
работодателя е възникнало вземане за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от представения по
делото трудов договор, че същият е безсрочен, с оглед на което дължимото
обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за
срока на предизвестието. Съгласно чл.326, ал.2 КТ срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните
не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случая съгласно
чл.7 от трудовия договор, страните са уговорили срок на предизвестието, по-
дълъг от 30 дни, а именно – 60 дни.
При това положение размерът на дължимото обезщетение е в размер на
брутното трудово възнаграждение на служителя за срока на предизвестието,
който в случая е 60 дни, и се равнява на сумата от 1 300 лв., представляваща
брутното му трудово възнаграждение за 60 дни.
С оглед изложеното искът се явява основателен в пълния му предявен
размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 52 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** да заплати на „В И“ ООД, ЕИК .,
на основание чл.221, ал.2 КТ, сумата от 1 300 лв., представляваща
2
обезщетение при дисциплинарно уволнение на служителя в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва от 09.03.2022 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** да заплати на „В И“ ООД, ЕИК .,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 52 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3