№ 12608
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110102278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по предявен е от .................., срещу Г. Х. А., с постоянен и настоящ
адрес: ....................., иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от
890,31 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на
27.02.2021 г. в гр. Русе на ............., при което ответникът е управлявал лек автомобил
.................., като неправоспособен водач.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Съгласно § 5 ПЗР от ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г./ заварените до влизането в
сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността.
В случая исковата молба е заведена в Софийския районен съд на 16.01.2023 г.,
поради което следва да се приложат новите процесуални разпоредби, т. е. § 5 ПЗР от ЗИД на
ГПК не намира приложение.
За разлика от предходната правна уредба, в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези,
местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със
служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да вземе отношение за наличието
й.
Предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ представлява иск срещу
потребител на застрахователни услуги по см. на КЗ, поради което спрямо него е приложима
местната подсъдност по см. на чл. 113 ГПК. Това е така, тъй като от твърденията в исковата
молба и писмените доказателства по делото се установява, че материалноправното
основание за възникване на регресното вземане произтича от договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът има качеството на
потребител на предоставената му застрахователна услуга. В този смисъл е практиката на
ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т.о.,
1
според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което
изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете от/срещу
физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на
електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др.
При действащата редакция на разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая oт служебно изисканата от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.
се установява, че настоящият адрес на ответника Г. Х. А., е ......................
Доколкото искът с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, предмет на делото, не е
предявен пред съда по настоящия адрес на ответника – РС – Русе, а пред Софийския
районен съд, то производството по делото пред СРС следва да се прекрати, и делото следва
да се изпрати по местна подсъдност на РС – Русе.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА пред Софийския районен съд производството по гр. д. N 2278/23 г. по описа
на СРС, 151 състав.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на РС – Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 -
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2