О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /14.07.2010г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
състав, в закрито заседание, проведено на 14 юли през две хиляди и десетата
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №2672 по описа за 2009г. на ВОС, съобрази следното:
Определението
е постановено на осн. чл. 140, ал.1 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на Б.Х., гражданин на Афганистан, роден
на *** *** чрез О.А.Г., ЕГН: ********** като
пълномощник срещу Т.С.К., ЕГН: **********,
за приемане за установено, че
ответницата му дължи сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ евро.
Ищецът излага, че на 27.12.2006
г., чрез своя пълномощник О.Г. отпуснал
на ответницата К. заем в размер на 60 000 евро, с краен срок на погасяване
27.01.2007г. Договорът за заем е обективиран в нотариален акт № 112, том VI,
per. № 4873, дело № 1112/2006г. на Даниела Върлева -Нотариус, с район на
действие Районен съд гр. Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480.
Ответницата не изпълнила задължението си за връщане на заема на датата на
падежа и е в неизпълнение и до днес. Ето защо и на основание чл.417, т.З от ГПК, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист за част от сумата, представляваща левовата равностойност на
30 000 /тридесет хиляди/ евро и 1175 /хиляда сто седемдесет и пет/ лева
разноски. Поради постъпилото възражение от ответницата по ч.гр.д. № 9735/2009
г. на ВРС, XXXIII състав, за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с оглед на което моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между ищеца Б.Х. и ответницата Т.С.К., че
съществува вземане в полза на Б.Х. срещу ответницата, в размер на левовата
равностойност на 30 000 /тридесет хиляди/ евро, възникнало по силата на договор
за заем, обективиран в нотариален акт № 112, том VI, per. № 4873, дело №
1112/2006 г. на Даниела Върлева - нотариус с район на действие Районен съд гр.
Варна, вписан в регистъра на нот. камара под № 480, което е ликвидно и
изискуемо, тъй като към датата на падежа - 27.01.2007 г., ответницата не е
изпълнила задължението си за връщане на заема и е в неизпълнение и до днес.
Моля да му бъдат присъдени и
направените по делото съдебно-деловодни разноски. С исковата молба са
представени писмени диоказателства и са направени доказателствени искания.
Ответницата Т.С.К. в депозирания писмен отговор излага, че предявената искова молба е недопустима, като подадена от лице без представителна власт тъй като съгласно чл.32 от ГПК, пред съдебните
власти, представители по пълномощие могат да бъдат ограничен кръг от лица, а
именно: адвокати и родителите, децата или съпругът. Т.е. лицето О.А.Г. не е
сред кръга от лицата, които имат право да бъдат представители по пълномощие на Б.Х.,
съгласно изискванията на закона. На следващо място оспорва така предявения иск
като неоснователен. Твърди, че никога не е получавала претендираната от
ищеца сума в размер на 60 000 евро. Представеният от ищеца нотариален акт за
договорна ипотека под № 112, том VI,per. № 4873, дело № 1112/2006г. по описа на
нотариус Даниела Вълчева, per. № 480/ PC - Варна не материализира договор за
заем между нас. Излага, че никъде в нотариалния акт не е отразено нейно
изявление, че е получила описаната сума, тъй като такава не и е била предадена. Излага, че договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с
предаването на сумата. След като аз не съм получавала заетата сума, то договор
за заем няма сключен. Следователно и вземането, което е обезпечено с
договорната ипотека, не е възникнало, поради което за мен не възниква
задължение да върна на датата на падежа сумата, описана в ипотечния акт.
Ответницата не оспорва, че на 27.12.2006г. е сключила с пълномощника на ищеца
договор, с който учредила ипотека върху притежавания от нея имот, но това е станало
по искане и настояване на нейния баща, с
който били съсобственици върху следния недвижим имот, построен от ЖСК, находящ
се в гр. Варна, ул. "Оборище" №38, а именно: 2/3 идеални части от
АПАРТАМЕНТ №106 при квоти 1/6 за нея, 1/6 за брат и Владимир Свиленов
Костадинов и 4/6 за баща и Свилен Петков Костадинов. Твърди, че баща и, в
качеството и на ЕТ „Комфорт- Свилен Костадинов" бил обявен в
несъстоятелност, притежаваната от него идеална част от имота, била обявена за
продажба от назначения от съда синдик. Тя, по настояване на баща си, на
проведения на 07.03.2006г. търг, подала наддавателно предложение и била обявена
за купувач, като с постановление на Варненския окръжен съд от 22.04.2006г,
вписано под № 10, том X, вх. per. № 14602/19.06.2006г. имотът и бил възложен.
Средствата за закупуване на имота били осигурени от баща и. От негови обяснения знае, че той ги е
осигурил като е сключил предварителен договор за закупуване на имота и е
получил капаро по него. Към момента на закупуване на 2/3 идеални части от
имота, тя и нейният брат, водели дело срещу ТБ "ЮНИОНБАНК" АД за
обявяване на НИЩОЖНА на учредената ипотека върху собствената ни 1/3 ид.част от
описания по горе имот, за обезпечаване на вземането на ТБ "ЮНИОНБАНК"
АД - София по сключения между банката и ЕТ "Свилен
Костадинов-Консулт" договор за валутен кредит, както и да бъде УСТАНОВЕНО
спрямо ТБ "ЮНИОНБАНК" АД, че те са собственици на тази 1/3 идеална
част. Към момента на закупуване на 2/3 идеални части, имало постановено решение
№ 605/09.11.2005г., по т.д. № 603/2005г. по описа на Варненския окръжен съд,
потвърдено с решение № 75 / 18.05.2006г., произнесено по в.т.д № 63/2006г, по
описа на Апелативен съд Варна, потвърждаващо първоинстанционното решение, с
които решения предявените от тях искове били изцяло уважени. През м. декември
2006г., по делото, висящо пред ВКС се
още нямало решение, поради което баща и поискал да отидат заедно при нотариуса
и да учредят ипотека върху закупените от търга 2/3 идеални части от имота. В
последствие ответницата разбрала, че учредяването на ипотеката се е наложило,
тъй като пълномощникът на купувача на апартамента се е притеснил, че е предал
на баща ми изцяло стойността на апартамента, без да има нотариално прехвърляне
на имота, а в същото време цените на имотите се увеличават значително и е
поискал докато се чака решението на ВКС да му се гарантира по някакъв начин, че
имотът няма да бъде продаден на трето лице. Затова е поискал да му бъде
учредена ипотека върху закупените от търга 2/3 идеални части от имота, за сума,
равна на сбора от договорената от баща ми продажна цена на имота -53 000 евро
плюс сумата от 7 000 евро, представляващо задължение, което е имал нейният баща
към него. Нито на датата на учредяване на
ипотеката, нито преди това, нито в последствие, ищцата е получавала някакви
пари. След
постановяване на решението на ВКС № 39/08.03.2007г. по т.д. № 514/ 2006г. по
описа на ВКС, на 10.08.2007г., собствеността върху апартамента била
прехвърлена на ищеца Б. Х.,
който на сделката
бил представляван от пълномощника си О.А.Г.. С прехвърляне на
апартамента, се договорили, че ищецът като собственик вече на имота, сам има
интерес да заличи ипотеката и поради това повече тя се е интересувала дали тази ипотека е
заличена. С оглед изложеното, моли предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В производството, развиващо се по реда на чл. чл. 415,
ал.1 ГПК ищецът следва да установи вземането си. Доколкото посочената
разпоредба очертава процесуалния ред, а вземането следва да се основава на
материалноправна разпоредба, и с оглед твърдението на ищеца, че вземането произтича от договор за заем, то предявеният
иск намира материално –правното си основание в разпоредбата на л. 240 ЗЗД.
Съдът намира, че така депозирана искова молба, съответно предявеният с нея иск е допустим, тъй като
с молба от 11.03.2010г., пълномощникът на
ищеца е представил пълномощно, с което е упълномощил адв. С. го
представлява и защитава ищеца по гр. дело
2672/2009г. Така извършеното упълномощаване е редовно с оглед разпоредбата на чл. 33 ГПК.
По иска с правно
основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, а именно за връщане на дадена в заем сума, подлежащите на
установяване обстоятелства са: съществуването на действителен договор за заем и
точния размер на заетата сума. Доколкото договорът за заем е реален, то в тежест на ищеца
е да установи, че е предал сумата на ответницата
В тежест на ищеца е
да установи тези обстоятелства– да докаже наличието на основание и техният
точен размер.
В тежест на
ответниците е да установят, че сумите не се дължат - изобщо поради липса на
основание за тяхната дължимост, или поради това, че сумите вече са заплатени.
Във връзка с липсата на твърдение в исковата молба, съдът
указва на ищеца, че в съдебно заседание следва да уточни по какъв начин е
предал сумата от 60 000 евро на ответницата – лично или рез пълномощника си О.А.Г..
По доказателствените
искания на страните и съобразно задължението си по чл. 140, ал.1 ГПК, съдът съобрази следното
Представените с исковата молба писмени доказателства
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
Ч.гр.д. № 9735/2009 г. на ВРС, XXXIII състав
следва да бъде изискано за прилагане.
По искането на
ответницата с правно основание чл.176 ал.1 ГПК съдът ще се произнесе след излагане на от страна на ищеца
какви са твърденията му относно обстоятелството по какъв начин е предал сумата от 60 000 евро на
ответницата – лично или чрез пълномощника си О.А.Г. съобразно указанията
на съда по-горе.
По искането на
ответницата за събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели при довеждане, съдът ще се произнесе в с.з. след посочване от нейна страна
на обстоятелствата, които цели да установи с техните показания и извършване на преценка за тяхната относимост и
допустимост към предмета на спора.
Представените с писмения отговор писмени
доказателства следва да бъдат докладвани за приемане в с.з. с оглед даване на
възможност на ищеца да изрази становище по тях.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото
следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска,
като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С
оглед на горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛАЖАВА
ищецът в с.з. да уточни по какъв начин
е предал сумата от 60 000 евро на ответницата – лично или чрез пълномощника си О.А.Г..
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателство по делото: Заверен
препис от пълномощно, per. № 74/10.01.2006г. на нотариус Даниела Върлева; .Разпореждане № 34540/02.12.2009г. по ч.гр.д. №
9735/2009г. на ВРС, XXXIII състав; Заверен препис от нот. акт № 112, том
VI, per. № 4873, дело № 1112/2006г. на нотариус Даниела Върлева.
Да се изиска Ч.гр.д. № 9735/2009 г. на ВРС, XXXIII състав
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата с правно основание
чл.176 ал.1 ГПК за с.з. след излагане на от страна на ищеца какви са
твърденията му относно обстоятелството по какъв
начин е предал сумата от 60 000 евро на ответницата – лично или чрез пълномощника си О.А.Г., на осн. чл. 140, ал.2 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при довеждане, за с.з. след посочване от нейна страна на
обстоятелствата, които цели да установи с техните показания и извършване на преценка за тяхната относимост и
допустимост към предмета на спора осн. чл. 140, ал.2 ГПК.
Представените с писмения отговор писмени
доказателства следва да бъдат докладвани за приемане в с.з. с оглед даване на
възможност на ищеца да изрази становище по тях
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.09.2010г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение,
което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на
чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на
възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ