№ 1531
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100871 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Д. Д. Д. против „ЕДК” АД и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца следните суми: 4 730,88 лв. – неплатено трудово възнаграждение, от които 3 050 лв. – за м.
май 2019 г. и 1 680,88 лв. - за м. юни 2019 г., 2 988,23 лв. – неплатено обезщетение за 16 работни
дни неползван платен годишен отпуск, от които 1 307,35 лв. - за 7 работни дни за 2018 г. и 1 680,88
лв. – за 9 работни дни за 2019 г., 1 680,88 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, законната лихва
върху главниците, считано от предяваването на иска до окончателното им изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода 03.09.2018 г. – 16.06.2019 г. е
работил при ответника като ***, с основно месечно възнаграждение в размер на 3 680,17 лв., като
не са му платени претендираните по делото суми. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищеца, който поддържа иска и моли по делото да бъде постановено
неприсъствено решение. Ангажирани са писмени доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл.
222, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не е изразил становище по съществото на спора, не е представил доказателства. В съдебно
заседание не се явява представител на ответника, редовно призован, като същият не е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От приложените по делото доказателства (Трудов договор № 59/03.09.2018 г., предизвестие
за прекратяване на трудово правоотношение, Заповед № 3/14.06.2019 г. за прекратяване на трудово
правоотношение, фиш за трудово възнаграждение за за м. юни 2019 г., трудова книжка и
декларация от ищеца) може да се направи обоснован извод, че през процесния период страните са
били в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ, както и че ответникът е следвало да плати на ищеца претендираните по делото трудови
възнаграждения и обезщетения, като по делото липсват данни същите да са му изплатени. С оглед
на това съдът намира, че в случая може да се направи обоснован извод за вероятна основателност
на предявените главни искове, съответно (предвид липсата на извършено доброволно плащане)
вероятно основателен е и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
С оглед на горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и
негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като дружеството е било уведомено за последиците от непредставянето
на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявените от ищеца искове
следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
По делото липсват доказателства за направени от ищеца разноски по делото, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Тъй като настоящото производство е безплатно за ищеца и предвид уважаването на
исковете ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за тяхното
разглеждане, която е в общ размер от 495,53 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕДК” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от А. Н. В., да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б. ***, сумата 3 050,00
лв. (три хиляди и петдесет лв.), представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. май 2019
г., сумата от 1 680,88 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лв. и осемдесет и осем ст.) – трудово
възнаграждение за м. юни 2019 г., сумата от 1 307,35 лв. (хиляда триста и седем лв. и тридесет и
пет ст.) – обезщетение за седем работни дни неползван платен годишен отпуск за 2018 г., 1 680,88
лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лв. и осемдесет и осем ст.) – обезщетение за девет работни дни
неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 1 680,88 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лв. и
осемдесет и осем ст.) – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 11.02.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ЕДК” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от А. Н. В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 495,53 лв. (четиристотин деветдесет и пет лв. и
петдесет и три ст.).
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3