Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
“Д” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1857 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С Решение № 193013 от 11.08.2017 г. по
гр.д. № 19614/2012 г. на СРС, І ГО, 30-ти състав съдът е отхвърлил като изцяло неоснователни предявените
от Ц.Т.Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кабинет 38 - чрез адвокат Ц.М., искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ф.– Н.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, вътрешна къща - чрез
адвокат М.М., за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи
се душевни болки, страдания и дискомфорт, в резултат на продължително
обясняване в лекарската гилдия по обидите и клеветите, както и в неговото
семейство, претърпени в резултат на публикувани в информационна агенция фокус,
собственост на ответника, на конкретни изявления в два текста, първото със
заглавие: „Д-р А.К.: Редно ли е председател на БЛС да получава възнаграждения
два пъти по-високи от това на премиера?” 09.03.2012г. и втория със заглавие
„Д-р А.К.: Недопустимо е политическо вмешателство в лекарския съюз”, публикуван
също в този период 09.03.2012г. - 11.03.2012г. както следва:
1. „Призовах и останалите участници да
направят отвод. Имам предвид настоящия председател, избран от незаконен Събор,
който не се отчете за период от две години, каза д-р К.. Не каза за заплатите,
финансов отчет не е направен и се кандидатира отново, което ще влоши отново
ситуацията в БЛС.“
- иск в размер на 3 000лв.
2. „Независимо от това, че бях проверен за
дейността си в предишния период, направен бе финансов одит, всички проверки
бяха приключени компетентните органи се произнесоха, отново се сугестира и лъга
по най-недостойния начин и това го направи и самият председател - каза д-р К..“
- иск в размер на 3 000лв.
3. „А.К.: Съборът на Лекарския съюз се очаква
с изключителна надежда от всички лекари в България, които, за съжаление, в
последните три години се чувстват предадени от настоящото ръководство на
Лекарския съюз. Не бяха изпълнени основни решения, взети от висшия орган на
Българския лекарски съюз. Настоящият председател, без да има пълномощия от
лекарите, подписа прехвърлянето на милиард и четиристотин милиона лева от
парите на здравноосигурените към бюджета и той носи огромна отговорност и пред
лекарите, и пред българското общество, защото тези пари днес са изключително
необходими предвид тежката ситуация, в която се намира здравеопазването. Той носи
основната вина за подписа си, защото го даде еднолично. Недопустимо е който и
да било председател да си позволява такъв акт."
- иск в
размер на 5 000 лв.
4. „Един председател на БЛС няма морала
да каже какви възнаграждения получават той и екипът му в тежката ситуация, в
която се намират българските лекари днес, а младите лекари напускат страната и
дори нямат заплати. Самият той не е дал този отговор, но аз имам съмнения защо
не го прави. Защо не е направен отчет за дейността на УС на БЛС до този момент
и не е представен пред събора. Това е изключително грубо нарушение. Става
въпрос за незаконно похарчени повече от два милиона лева, събрани средства за
последните две години”. - иск в размер на 3 000 лв.
5. „Недопустимо е поведението му и по
отношение неизпълнение решенията на Събора, което означава, че ръководството се
откъсна и тотално раздели от тези, които представлява. Еднолично се вземат
решения, което е в противоречие с Устава на организацията. Това е конгресът на
надеждата на българските лекари."
- иск в размер на 3 000 лв.
6. „А.К.: Този коментар е в контекста на
това, което вече казах - за огромните възнаграждения. Ако се даде публичност,
ще разберете какви са били възнагражденията. Неговото изказване е напълно
неадекватно. Това не е изказване на Председател на Лекарския съюз."
- иск в
размер на 4 000 лв.
Ищецът е осъден да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК 4 400 лева, сторени разноски в
първоинстанционното производство.
Недоволен от
решението, с което исковете при квалификацията на чл. 49 от ЗЗД са отхвърлени,
е останал ищецът Ц.Т.Р., който в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. По-конкретно твърди,
че първоинстанционният съд в мотивите си се е позовал на решение на ВКС (№
557/28.01.2011г. по гр.д. № 1599/2009г., ГК, III ГО на ВКС), което касае различен
предмет от този на настоящото дело. Поддържа, че съдът е приел за установено обстоятелство
по делото, за което не са били ангажирани доказателства, а именно – че думите
на д-р К. са възпроизведени точно. Поддържа се, че информационните агенции,
разпространили невярна и опозоряваща информация, накърняват честта и доброто
име, което е пряко нарушение на чл. 41, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от КРБ. Сочи,
че съобразно приетото заключение на вещото лице по СТЕ, е установено, че
публикация със заглавие: „Д-р А.К.: Редно
ли председател на БЛС да получава възнаграждения два пъти по-високи от това на
премиера?” е открита на посочените в нея електронни адреси, като е дадена
извадка /страница 99 от делото/. Този текст бил набран, възпроизведен и
публикуван на 09.03.2012г. от ответника - „Ф.– Н.“ ООД. Въззивникът-ищец
тврърди, че със свидетелски показания на д-р Ю.Й., е доказано негативното
отражение върху психичното и емоционалното му състояние, вследствие широкото
разпространение на позоряща го и невярна информация. Искането
към въззивната инстанция е да отмени решението и уважи иска по чл.49 от ЗЗД в
предявения размер, като претендира и сторените разноски по делото, включително
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Ф.– Н.“ ООД, чрез процесуалния си
представител адвокат М.М., в законоустановения срок оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Твърди, че по делото за безспорно е отделено
обстоятелството от кого произхождат процесните цитати, наведени в исковата
молба, а именно – от трето за спора лице – д-р А.К.. Същото е подкрепено и от
свидетелските показания на д-р Й.. Счита, че съдът правилно е приложил
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 49 ЗЗД, за да отхвърли обективно
кумулативно предявените искове от ищеца, вземайки предвид, че процесните
изявления не произхождат от автора на статията, нито от медията като издател,
както и че тези изявления са били предадени точно. Поддържа, че
първоинстанционният съд обосновано в мотивите си е приел, че в публикацията не
се съдържат оценки, коментари и мнения на провелия интервюто служител, от което
следвало, че не може да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 49 от ЗЗД, т.к. липсва противоправно поведение. Твърди, че съдът правилно е възприел
цитираната в мотивите на решението съдебна практика (Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д. № 1599/2009г., ГК, III ГО на ВКС). Моли въззивният съд
да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, както и да присъди в негова
полза сторените по делото разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011
г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на
СРС.
Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е
постановено при правилно изяснена фактическа обстановка - по делото не се спори между страните, че
ответникът „Ф.– Н.“ ООД е публикувал
цитатите, посочени в исковата молба като думи, казани от д-р А.К., но самият
ответник не признава да е автор на същите.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-компютърна експертиза,
а заключението на вещото лице е прието и не е оспорено от страните. От
експертното заключението, което въззивният съд кредитира, се установява, че
първият текст със заглавие „Д-р А.К.: Редно ли председател на БЛС да получава
възнаграждения два пъти по-високи от това на премиера?” е открита на посочените
в нея електронни адреси, като е дадена извадка /страница 99 от делото/. Този
текст е публикуван на 09.03.2012 г. на интернет страницата на Информационна
агенция „Фокус“, като относно втория текст със заглавие „Д - р А.К.:
Недопустимо е политическо вмешателство в лекарския съюз” не е възможно да се
установи със сигурност дали е публикуван.
В
производството пред СРС са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля д-р Ю.Г.Й., дългогодишен познат на ищеца, като
член на Български лекарски съюз. От показанията му се установява, че е бил
запознат с процесните цитати към 2012 г., когато същите са публикувани на
интернет страницата от ответника „Ф.– Н.“ ООД. Свидетелят посочва като техен автор трето лице за
спора д-р К., като твърди, че последният е бил в обтегнати отношения с ищцовата
страна. Категорично намира за неверни думите на бившия председател на
Български лекарски съюз д-р К. относно ищеца Ц.Т.Р. и по-конкретно, че
д-р Р. е прехвърлил милиард и четиристотин
милиона лева от парите на здравноосигурените към бюджета. Ищецът бил разстроен от публикуваното интервю в медията
на ответното дружество, заради което се налагало да се оправдава пред лекарското
съсловие и семейството си по този повод. Публикацията се отразила върху емоционалното
му състояние, т.к. бил несправедливо обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи, от който са: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
За да бъде основателен иск по чл. 49 ЗЗД трябва да се
установи, че е налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице, на което
ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите
причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената
работа. Възложителят е солидарно отговорен с извършителя на работата по
отношение на увредения, но не на лично основание, не като причинител на вредата
за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на
работата при или по повод на която са причинени вредите.
Предявеният иск е за
ангажиране отговорността на ответника за причинени от негов служител чрез
разпространяване на официалната му страница в интернет неверни, обидни и
оклеветяващи твърдения за ищеца, като последният е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, дискомфорт и продължително обясняване в лекарската гилдия по
обидите и клеветите, както и в неговото семейство.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,
че на първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за
причинените от противоправното деяние вреди, е необходимо да бъде безспорно
установен фактът на авторството на деянието. С
отговора на ИМ ответникът изрично е оспорил факта, касаещ пасивната му
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск за вреди, поради
което в тежест на ищеца е да проведе доказването му в производството. По
делото са събрани доказателства за установяване авторството на съдържанието
на статията, публикувана на 09.03.2012
г., на интернет страницата на Информационна агенция „Фокус“, собственост на
ответника „Ф.– Н.“ ООД. Установено е от публикацията от интернет, че е
възпроизведено казаното от трето лице, което е посочено в материала и е
различно от автора на статията, респ. издателя. В публикациите не се съдържат
оценки, добавени мнения и коментари на автора, който е провел интервюто с
лицето. Предадена е информация, която изхожда от друго лице, в която се
прави оценка на работата на ищеца, в качеството му на председател на БЛС и се
изказва лично мнение по този въпрос.
Настоящият въззивен състав
намира, че когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от
автора на публикувания материал и в
текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание
за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД на автора. Освен това информацията не излиза извън отразяваното
събитие – 54-тия отчетно-изборен събор на Български лекарски съюз, гр. Плевен,
09.10.03.2012 г. При предадената информация липсва съзнание за оклеветяване и
няма основание да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез
публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в твърденията на третото лице се
съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението. В
този смисъл е и съдебната практика, на която СРС правилно се е позовал (Решение №
557/28.01.2011г. по гр.д. № 1599/2009г., ГК, III ГО на ВКС), а
също и Решение № 62 от 06.03.2010 г. по гр.д. № 1376/2011 г., ГК, IV ГО на ВКС, Определение № 12 от 05.01.2018 г. по гр.д. №
2826/2017 г., ГК, III ГО на
ВКС и др.
Следва да се има предвид, че процесните изявления на
третото лице – д-р К., по съществото си
са мнения, оценъчни съждения и критики с негативна оценка във връзка с
обществени въпроси, свързани с обществената дейност на ръководството на
Български лекарски съюз, респективно на ищеца като публична личност –
председател на БЛС, което е предпоставка за засилен интерес към професионалната
му дейност.
Заглавията на статиите, от които са процесните извадки,
корепосндират с темата на статиите и доколкото не съдържат обидни изрази,
начинът на формулирането им не може да даде основание от издателя да се търси
отговорност.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд приема,
че не е налице противоправно поведение, представляващо публикуване и разпространение
на материал, който съдържа клеветнически твърдения, от страна на издателя -
ответник или лице, на което е възложил изготвянето на публицистичния материал,
поради което намира предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение на ищеца за
неимуществени вреди за неоснователни.
В упражнение на правомощията
си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното
решението, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото на
въззивника не се следват разноски, а на въззиваемата страна се следват такива на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно искането й за присъждане на сторените
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 3 960 лв.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.08.2017 г. по гр.д. № 19614/2012 г. на
СРС, І ГО, 30 състав, с което съдът е отхвърлил като изцяло неоснователни предявените
от Ц.Т.Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кабинет 38 - чрез адвокат Ц.М., искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ф.– Н.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, вътрешна къща - чрез
адвокат М.М., за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи
се душевни болки, страдания и дискомфорт, в резултат на продължително
обясняване в лекарската гилдия по обидите и клеветите, както и в неговото
семейство, претърпени в резултат на публикувани в информационна агенция фокус,
собственост на ответника, на конкретни изявления в два текста, първото със
заглавие: „Д-р А.К.: Редно ли е председател на БЛС получава възнаграждения два
пъти по-високи от това на премиера?” 09.03.2012г. и втория със заглавие „Д-р А.К.:
Недопустимо е политическо вмешателство в лекарския съюз”, публикуван също в
този период 09.03.2012г. - 11.03.2012г. както следва:
1. „Призовах и останалите участници да
направят отвод. Имам предвщ настоящия председател, избран от незаконен Събор,
който не се отчете за период от две години, каза д-р К.. Не каза за заплатите,
финансов отчет не е направен и се кандидатира отново, което ще влоши отново
ситуацията в БЛС.“
- иск в размер на 3 000лв.
2. „Независимо от това, че бях проверен за
дейността си в предишния период, направен бе финансов одит, всички проверки
бяха приключени компетентните органи се произнесоха, отново се сугестира и лъга
по най-недостойния начин и това го направи и самият председател - каза д-р К..“
- иск в размер на 3 000лв.
3. „А.К.: Съборът на Лекарския съюз се очаква
с изключителна надежда от всички лекари в България, които, за съжаление, в
последните три години се чувстват предадени от настоящото ръководство н;
Лекарския съюз. Не бяха изпълнени основни решения, взети от висшия орган н;
Българския лекарски съюз. Настоящият председател, без да има пълномощия ог
лекарите, подписа прехвърлянето на милиард и четиристотин милиона лева от
парите на здравноосигурените към бюджета и той носи огромна отговорност и пред
лекарите, и пред българското общество, защото тези пари днес са изключително
необходими предвид тежката ситуация, в която се намира здравеопазването. Той
носи основната вина за подписа си, защото го даде еднолично. Недопустимо е
който и да било председател да си позволява такъв акт."
- иск в
размер на 5 000 лв.
4. „Един председател на БЛС няма морала
да каже какви възнаграждения получават той и екипът му в тежката ситуация, в
която се намират българските лекари днес, а младите лекари напускат страната и
дори нямат заплати. Самият той не е дал този отговор, но аз имам съмнения защо
не го прави. Защо не е направен отчет за дейността на УС на БЛС до този момент
и не е представен пред събора. Това е изключително грубо нарушение. Става
въпрос за незаконно похарчени повече от два милиона лева, събрани средства за
последните две години”. - иск в размер на 3 000 лв.
5. „Недопустимо е поведението му и по
отношение неизпълнение решенията на Събора, което означава, че ръководството се
откъсна и тотално раздели от тези, които представлява. Еднолично се вземат
решения, което е в противоречие с Устава на организацията. Това е конгресът на
надеждата на българските лекари."
- иск в размер на 3 000 лв.
6. „А.К.: Този коментар е в контекста на
това, което вече казах - за огромните възнаграждения. Ако се даде публичност,
ще разберете какви са били възнагражденията. Неговото изказване е напълно
неадекватно. Това не е изказване на Председател на Лекарския съюз."
- иск в
размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА Ц.Т.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, кабинет 38 - чрез адвокат Ц.М. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати сторените във въззивното производство разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, на „Ф.– Н.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, вътрешна къща - чрез
адвокат М.М. в размер на 3 960 лв.
Решението
подлежи
на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.