Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 20.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 04 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Колева
при секретаря Светла
Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. № 6477 по описа на 2016 г., за да се произнесе съобрази:
Ищцата А.Я.Г.
твърди, че на 28.08.1969 г. майка й е сключила договор за продажба, по силата
на който закупила следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилищна сграда,
еднофамилна, на един етаж с идентификатор 63427.4.1505.2, по кадастралната
карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. Русе, ул. „Й.Д.” № 169,
със застроена площ 59 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
63427.4.1505 при граници за целия имот: улица с идентификатор 63427.4.1665; имот
с идентификатор 63427.4.1506; имот с идентификатор 63427.4.5004; имот с
идентификатор 63427.4.1417; имот с идентификатор 63427.4.1416, като договорът
бил сключен в писмена форма, а за верността му се подписали още трима
свидетели. Цената била платена при подписването на договора. След подписването
му майка й веднага получила владението върху имота. През 1979 г. ищцата
забременяла с първото си дете и нейните родители решили да оставят на нея и на
бащата на детето й процесния имот, като им казали, че е техен. Тя родила още 4 деца в този имот, в който
живеела със семейството си. От раждането на 3-тото си дете през 1984 г. имота
се владее и ползва само от ищцата и нейното семейство, като през последните
години тя сключила и договор за охрана на имота с охранителната фирма „СОТ –
РУСЕ” ЕООД. Всички ремонти на покрива били извършвали единствено и само от
ищцата. Счита, че тя е придобила собствеността върху описания имот, чрез
упражняване на непрекъснато владение
повече от 10 години. Разбрала, че ответника се снабдил с констативен
нотариален акт № 50, том ІІІ, рег. № 5600, дело № 907 от 23.10.2015 г., вписан
в Службата по вписванията – гр. Русе, като акт № 14179, том 37, дело № 7358,
рег. № 13961 от 23.10.2015 г., с който
той самият се легитимирал за собственик на процесния имот. Иска да бъде
признато по отношение на ответника, че тя е собственик на посочения недвижим
имот въз основа на давностно владение.
Ответникът И.Я.Б. оспорва
предявения иск.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно Договор от 29.08.1969 г. М.А.А. з купила къща по ул. К.Г. №169 и
дворно място , общо застроена е незастроена площ от 500 кв. м. , като този
договор бил сключен в присъствието на трима свидетели.
Според нотариален акт № 50, том ІІІ, рег. № 5600, дело № 907 от 23.10.2015
г., вписан в Службата по вписванията – гр. Русе, като акт № 14179, том 37, дело
№ 7358, рег. № 13961 от 23.10.2015 г.,
ответникът бил признат за собственик на самостоятелен обект – жилищна
сграда, еднофамилна, на един етаж с идентификатор 63427.4.1505.2, по
кадастралната карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.
Русе, ул. „Й.Д.” № 169, със застроена площ 59 кв.м., разположен в поземлен имот
с идентификатор 63427.4.1505 при граници за целия имот: улица с идентификатор
63427.4.1665; 63427.4.1506; 63427.4.5004; 63427.4.1417; 63427.4.1416.
Н 29.10.2015 г. ищцата сключила договор за охрана на процесния имот със
СОТ-Русе ЕООД.
На 20.10.2015 г. по гр д. № 6231/2015 г. на РРС , бил вписан отказът на
ищцата и на брат и Я. Я.Б. в особената книга при РРС, с който те се отказвали
от наследството останало от баща им Я.Д. Б., починал на 29.01.2014 г.
Според заключението на назначената
по делото съдебно-графологична експертиза подписът положен за декларатор за
отказ от наследство от 20.10.2015 г. се различава по общи и частни признаци на
почерка от сравнителните образци и не бил изпълнен от ищцата.
Разпитания по делото свидетел Р.Д. Б.,
чичо на страните по делото, изнася данни, че познава имота на ул. „Й.Д.” № 169
в гр. Русе, като старата къща в двора на
брат му, той и жена му я купили през
1969 г. Родителите на страните живеели в нея. Брат му Я. имал 3 деца - ищцата,
ответника и свидетеля Я. Там живеели всички. Ищцата пораснала, оженила се и
имала дете, брат му Я. го гледал с жена си. Ищцата през това време заминавала,
оставяла детето, идвала си, имала друг мъж, второ дете, общо 4 деца родила и
пак имала друг мъж. Живяла ту в Русе, ту на други места. Бащата на А. – Я Б. до
смъртта си смятал къщата за своя. Той винаги бил живял в тази къща,
посрещал дъщеря си, когато си идвала,
гледал и децата. Тя винаги се прибирала при баща си, нямало къде да отиде и пак
си тръгвала, той я прибирал нали и бил баща.
Трите деца – И., Я и А.,*** живеели в тази къща. Къщата имала един салон и
две стаи. И. се грижел за брат му. Страните по делото се карали, защото А. не
плащала тока, данъците. Ключове за къщата имали всички деца на Я Б.. Ищцата си идвала за 10-на дни и пак заминавала.
Към настоящия момент И. също имал ключ за тази къща, той я поддържал.
Свидетелят Яким Я.Б., брат на страните по делото, твърди, че къщата на „Й.Д.”
№ 169 била в един голям двор, две къщи
били: старата, която била отзад, на която всички те били наследници и за нея
страните спорили и новата къща – отпред, която била на брат му И.. Спора бил за
старата къща, тя била закупена през 1969 г. от родителите им. Откакто се помнил
всички живеели там- майка му, баща му, брат му, понякога и сестра
му, защото тя имала и друга къща на ул. „К.. Баща му до смъртта си живял в
старата къща и винаги бил смятал, че къщата била негова. Сега живеели в новата
къща, в старата по принцип никой не живеел. Преди 4-5 г. живеел около една
година с приятелката си в старата къща. Когато баща му починал отишли да платят
данъците, но ищцата отказала като
твърдяла, че къщата била нейна. Отишла и анулирала партидите т.н. А. живеела в този имот, когато се връщала
в Русе, тъй като нямала къде другаде да отиде и баща им я прибирал. Ищцата в
момента живеела в Германия от 2-3 години. Преди това живеела в Полша, в
Холандия. През 1996-97 г., имала имот на ул. „К.”, където живеела. В момента
ключ имала само тя, а преди това имал и свидетеля до смъртта на баща му. Тогава тя сложила на
къщата нови прозорци, порти на оградата, СОТ.
Св. Н. Х.А., посочва, че живее на ул. „Й.Д.” № 104, като познава
страните по делото. А. живеела от преди 20 години, а може и повече на ул. „Й.Д.”
№ 169. Отначало живеела с майка си и баща си. После родителите й си купили вила
в местността „Буйна Яна” преди 2000 г. ,
тя останала да живее в старата къщата, а баща й и майка й - в „Буйна
Яна”. После А. с мъжа си заминала извън
България, живеели в Полша, после в
Германия. Преди това имала един мъж, с който се развели. С този мъж живеели в
старата къща, на ул. „Й.Д.” и после след като се разделили, тя останала там да
живее. След като отишла в чужбина около 2006 г. – 2007 г. се оженила за друг
мъж, с който и сега живеела. С него свидетелят
работил в строителна фирма около две години заедно през 2006 – 2007 г. и
оттам се познавали. За поддръжката на спорния имот, откакто била в
чужбина лично свидетелят се грижил, боядисвал, слагал гипскартон, миналата
година правил покрива, като ищцата му плащала. Ремонтите на старата къща
започнали да прави след 2006 – 2007 г., след като се запознал с мъжа й . Къщата била заключена, когато А. не била в България. В него
имало ключове за къщата и от преди 2-3 години, откакто започнал ремонтите.
Според св. П.Г.Х., съседка , А.Я.Г. живеела в спорния
имот от преди 25 години, отначало с майка си, баща си и децата си, а после
родителите й оставили къщата на нея, тъй като баща и си купил вила в местността
„Буйна Яна”. После майка й и баща й си си построили нова къща и продали вилата
на „Буйна Яна”. Братята и живеели в новата къща, а А. в старата от преди повече
от 25 години. Тя ходила да работи извън България за по два-три месеца и пак се
връщала. Тя се грижила за къщата си, правила ремонти, сложила нови врати и
дограма, нов покрив Братята не и били помагали в ремонтите, те си имали новата
къща, която била отпред, а нейната била старата, тя се намирала зад нея. Новата
къщата била голяма, на два етажа. Къщата на А. била по-малка, три стаи. Ремонти
правила всяка година, отдавна сложила дограма, баня си направила, миналото лято
направила покрива. Баща й Яшар починал в
новата къща преди три-четири години. Майка и починала в новата къща.
Ищцата е пояснила, че покрива на новата къща бил поставен през 1995 г.,
къщата се строила около 15 години,
когато майка и починала преди 15-16 години, горния етаж не бил още построен.
Баща и починал преди 3 години в новата къща.
Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Община
Ветово, Я.Д. Б. и Я.Ш. Б., починал на 29.01.2014 г. били имена на едно и също лице
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск има
за предмет установяването със СПН, че ищцата е собственик на жилищна сграда,
еднофамилна, на един етаж с идентификатор 63427.4.1505.2, по кадастралната
карта на кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. Русе, ул. „Й.Д.” № 169,
със застроена площ 59 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
63427.4.1505 при граници за целия имот: улица с идентификатор 63427.4.1665;
63427.4.1506; 63427.4.5004; 63427.4.1417; 63427.4.1416 .
По делото не е спорно обстоятелството, че
процесният имот е бил закупен на майката на страните по делото с писмен договор
през 1969 г., като тя го е владяла и по време
на брака си с баща на страните по делото Яким Данев Б..
С Нотариален акт № 50, том
ІІІ, рег. № 5600, дело № 907 от 23.10.2015 г., вписан в Службата по вписванията
– гр. Русе, като акт № 14179, том 37, дело № 7358, рег. № 13961 от 23.10.2015 г., ответникът да е бил признат за собственик на спорния имот.
Следва да се посочи, че
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна,
която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. В този смисъл Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.
В този смисъл
ищцата при пълно и главно доказване следваше да
установи, че е придобила процесния имот по
давност, фактическите елементи на който придобивен способ- включват: обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, субективния елемент вещта да се държи
като своя и изтичане на определен период от време.
Обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои
вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
Спорно по делото е дали ищцата е владяла имота
10 години.
Съдът намира, че ищцата не установява това обстоятелство. Това е така, тъй
като видното от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
разпитаните по делото свидетели Р.Д. Б. и Я. Я.Б./направил отказ от наследството останала от баща му/, които съдът кредитира предвид незаинтересоваността
им от изхода на спора, установяват, че ищцата многократно е отсъствала от България, като къщата
през периода след 2000 г. до смъртта на баща им се е ползвала от него или от
други членове на семейството, като баща им е приютявал дъщеря си изпълнявайки
своя родителски дълг, тъй като тя е нямало къде да отиде. В тази връзка съдът
намира показанията на св. Ангелов за вътрешно
противоречиви- че ремонта на старата къща започнал след 2007 г., но той имал
ключове за нея от три години след смъртта на бащата на ищцата. Действително
ищцата започнала да ремонтира проесния имот, сложила СОТ, имала само тя ключове
от него, но това е станало в период по кратък от 10 години.
С оглед
разпределението на доказателствената тежест ищцата при пълно и главно доказване
не установи, че е владяла имота 10 години.
Предвид
изложеното съдът приема, че ищцата не е придобилиа по давност процесен имот.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че същата е собственик на ½ ид. ч.
от него по наследство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него
разноски в производството в размер на 600 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Я.Г., ЕГН ********** *** срещу И.Я.Б., ЕГН ********** ***, за
установяване, е
собственик по давност на самостоятелен обект – жилищна сграда, еднофамилна, на
един етаж с идентификатор 63427.4.1505.2, по кадастралната карта на
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. Русе, ул. „Й.Д.” № 169, със
застроена площ 59 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор
63427.4.1505 при граници за целия имот: улица с идентификатор 63427.4.1665;
63427.4.1506; 63427.4.5004; 63427.4.1417; 63427.4.1416..
ОСЪЖДА Н А.Я.Г., ЕГН ********** *** да
заплатят на И.Я.Б., ЕГН ********** *** от 600 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: