О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Перник, 27.09.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото
съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 04258 по описа на съда за 2018 г.,
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта
за доклад по делото, както следва:
Производството
е образувано по предявени от С.В.А. *** АД кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 918,80 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. и сумата от 229,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 28.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.01.2013 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 125 лв.,
представляваща разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 303 от 28.01.2013 г. по ч. гр. дело № 449/2013
г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 13.05.2013 г., по който е образувано изпълнително дело №
345/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., поради погасяване на сумите по давност.
Ищцата
твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2013 г., издаден по ч. гр.
дело № 449/2013 г. по
описа на Районен съд – Перник и по молба на кредитора „Топлофикация – Перник“
АД срещу нея било образувано изпълнително дело № 3452013 г. по описа на ЧСИ Е.Д.,
за събиране на удостоверените вземания в размер на сумата от 918,80 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. и сумата от 229,34 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 28.12.2012 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.01.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, както и за сума
в общ размер от 125 лв., представляваща разноски по делото, за които суми по
същото гражданско дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
303 от 28.01.2013 г. Ищцата посочва, че процесните суми не са дължими от нея поради
погасяването им по давност, започнала да тече от момента на издаване на
изпълнителния лист, когато заповедта за изпълнение е била влязла в сила. Счита за
приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера им на задължения за периодично плащане. Изяснява, че поради
бездействието на взискателя, изразяващо се в отсъствието на поискани
изпълнителни действия в продължение на 2 години и на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата
на закона на 13.05.2015 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД поддържа, че предявените искове са процесуално
допустими, но неоснователни, оспорвайки ги по основание и размер при
твърдението, че не е изтекла тригодишната погасителна давност за процесните
вземания, както и, че давностният срок е бил многократно прекъсван на основание
чл. 116, б. „а“ ЗЗД с извършването на различни изпълнителни действия в хода на
изпълнителното производство. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като по реда на чл. 140,
ал. 1 ГПК извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и допустимостта
на предявените с нея искови претенции, както и на останалите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
както следва:
В
тежест на ищцата, съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК, е да установи правния
си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана
с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В тежест на ответното дружество е да установи,
че претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват чрез
установяване
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 116 ЗЗД, конкретно чрез предприемане на
твърдените различни изпълнителни действия в хода на изпълнителния процес.
Съдът следва да се произнесе по
исканията на страните и по допускане на доказателствата.
Ищцата е
направила искане за приобщаване по делото /след изискването му или снабдяването
с такъв въз основа на съдебно удостоверение/ на заверен препис изпълнително
дело № 345/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че това производство е образувано за събиране на
сумите по процесния изпълнителен лист, съдът намира, че изпълнителното дело е
относимо и необходимо за изясняването на обстоятелства, свързани с предмета на
настоящото производство, а и приобщаването му е допустимо, поради което
искането следва да бъде уважено като на ищцата следва да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен препис от
изпълнителното дело за прилагането му като доказателство по настоящото, след
внасяне на дължимата държавна такса за издаване на удостоверението – по сметка
на РС – Перник и за копието от изпълнително дело – по сметка на ЧСИ. Следва да
бъдат приети приложените към исковата молба писмени материали.
Служебно
следва да бъде изискано и ч. гр. дело № 449/2013 Г. по описа на РС – Перник за
прилагането му към настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт, с
оглед твърденията на ищцата, че в хода на същото е издаден процесният
изпълнителен лист.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение,
обективиращо проекта за доклад, а на ищцата и препис от отговора на исковата
молба.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото
съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.10.2018 г.
от 11:40 ч., за която
дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата
молба.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени копия от Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2013 г. по ч. гр. дело № 449/2013 г. по
описа на РС – Перник и Заявление за издаването ѝ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата съдебно удостоверение, след
внасяне по сметка на Районен съд – Перник на дължимата за това държавна такса в
размер на сумата от 5 лв., по силата на което същата да се снабди със заверен
препис от изпълнително дело № 345/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д.с рег. № 751 на
КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник, при внасяне на дължимата такса
съгласно ТТРЗЧСИ.
ДА СЕ ИЗИСКА
гр. дело № 449/2013 г. по описа на Пернишкия районен съд за
прилагането му по настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на
страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто – доклада най –
късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на
страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на
страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба
дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: