Р Е Ш Е Н И Е
№ 398 16.07.2018
г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд – Търговище Девети състав
На
двадесети юни 2018
година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар:
Валентина Войникова
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр.
дело № 2157 по описа за 2017 година,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове: за
връщане на дадени в заем пари, с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.240
от ЗЗД и във вр. чл.99 ал.3 от ЗЗД; за договорна лихва с пр.основание чл.240
ал.2 ЗЗД; за заплащане на такси – чл.79
ал.1 ЗЗД, за неустойка – чл.92 ЗЗД и
за обезщетение за забава, поради
неизпълнение на задължение за връщане на заема, с правно основание чл.86 ал.1 и
чл.84 ЗЗД.
Ищецът – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-София твърди в исковата си молба, че между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и ответникът – П.Д.П., като заемател е сключен договор за предоставяне на паричен
заем “VIVA
Express” № 5169940 от дата 25.03.2015г.
По силата на договора заемодателят се
задължил да предаде на заемателя сумата от 700 лв. срещу задължението на
заемателя да върне същата сума, ведно с
договорна лихва в размер на 107.48 лв. , на 18 равни 2-седмични погасителни
вноски, всяко от които е в размер на
44.86 лв., като падежът на първата вноска е 08.04.2015г., а на последната е
02.12.2015г. Заемодателят изпълнил задължението си да предаде заетата сума.
В чл.12 ал.3 от договора страните уговорили, че при забава на плащане на
погасителна вноска, заемателят дължи направените разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения във
връзка със събиране на просрочените
вземания, които се начисляват по 12.50 лв. на всеки 4-ти и 11-ти ден
забава, но не повече от 150 лв. В чл.12 ал.4 от договора страните уговорили, че
при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57
календарни дни заемателят дължи еднократна сума в размер на 100 лв.,
представляваща разходи за събиране на просрочени вземания, включваща ангажиране
на дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В чл.3 ал.3 от договора заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му – поръчител-ФЛ, което да отговаря на изчерпателно изброени
изисквания или валидна б. гаранция. Заемателят не е предоставил на заемодателят нито едно от договорените обезпечения и на
осн. чл.11 ал.1 от договора му е начислена неустойка в общ размер 576.90 лв.
Страните уговорили, че при забава за плащанията на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. Заемателят изпаднал в
забава на 18.06.2015г. и е начислено обезщетение за забава в размер на 97,30лв.
за периода от 18.06.2015г. до 28.09.2017г.
Неразделна част от сключения договор за паричен заем са Условия на
промоция, но ответникът е изгубил право да се ползва от някои от
преференциалните условия по тях, тъй
като неизплатил изцяло задълженията си в рамките на 10 календарни дни от
сключването му и по тази причина дължи
изпълнение съгласно уговореното в
индивидуалния му договор. На 01.01.2016г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен
на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, правоприемник на което е ищеца. Ответникът е
уведомен лично на 13.01.2016г. за
извършената цесия с уведомително писмо, изходящо от заемодателя и едновременно с това – покана за доброволно
изпълнение от ищеца. Срокът на договора
е изтекъл на 02.12.2015г. и не е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от
524,59лв., представляваща непогасена главница по цедирано на заявителя от „ВИВА
КРЕДИТ” ООД задължение по Договор за паричен заем № 5169940 от 25.03.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.09.2017год., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 58,59лв. за периода от
17.06.2015г. до 02.12.2015г., такса разходи за събиране в размер на 150лв.,
такса дейност на служител в размер на 75лв., неустойка за непредоставено
обезпечение в размер на 415,29лв. и
обезщетение за забава в размер на 97,30лв. за периода от 18.06.2015г. до
28.09.2017г. , както и разноските в исковото
производство. Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен
процесуален представител. С писмена молба Вх.рег.№ 6192/19.06.2018г. по описа
на РСТ ищецът поддържа предявените
искове.
Ответникът – П.Д.П. ***, редовно уведомен за исковата
молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден с Вх.рег.№
3463/05.04.2018г. писмен отговор от
назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител
– а.. В. Н. ***, който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възразява, че не е доказано, че цедентът е
изпълнил задължението си по чл.99 ал..3 и 4 от ЗЗД, тъй като в уведомителното
писмо липсва изх.№ и дата. Рамковият
договор за цесия е от 22.01.2013г. т.е. преди възникване на задължение за
ответника по договор с цедента „Вива кредит“ ООД, сключен на 25.03.2015г. Към датата на цесията , цедентът не е имал вземане против ответника, за да го
прехвърли на цесионера – предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания. Приложението към договора не може да се разглежда
като възникване на нови права и задължения, а
само допълва. Наличието на запис на заповед по т.4 от договора за
предоставяне на паричен заем от 25.03.2015г., която се връща след погасяване на
всичко дължимо, прави неоснователни претенциите на ищеца, защото при осъдително
решение ответникът ще бъде веднъж
задължен към „Вива кредит“ ООД по запис на заповед, а към ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД – по силата на осъдителното решение. Редовно призован
в открито заседание ответникът не се яви и се представлява от а.. В. Н.,
който заяви, че поддържа писмения
отговор и моли да бъдат отхвърлени исковете изцяло като неоснователни, като
навежда доводи за нищожни клаузи на процесния договор. Представена е писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за предоставяне на
паричен заем-„VIVA Express” № 5169940, сключен
на 25.03.2015г. , „Вива кредит“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Стефан Стамболов“ № 6, офис 4-5, представлявано от управител М.И.К.,
чрез Т.Р.С., на длъжност – кредитен консултант, в качеството му на заемодател и
предоставило на П.Д.П. *** в качеството
му на заемател, и предало в собственост
сумата от 700 лв., наричана заемна сума, срещу задължението на заемателя
да върне същата сума на заемодателя , при следните условия: 1. Размер на
двуседмичната погасителна вноска 44.86 лева; 2. Срок на заема в седмици: 36
бр.; 3. Брой вноски 18 бр.; 4. Датите на плащане на всяка от погасителните
вноски- изчерпателно изброени ,у като първата е 08.04.2015г., а последната е
02.12.2015г.; 5. Фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40.30 %; 6. Лихвен
процент на ден приложим при отказ от договора на 14-я ден – 0.11 %; 7. Общ
размер на всички плащания 807.48 лв.; 8. Годишен процент на разходите по заема:
49.29 %., като така изчисления ГПР е при следните допускания:договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва
за забава, неустойки за неизпълнение. Съгласно чл.3 ал.1 т.10, видът на
предоставения заем е – потребителски. По силата на чл.3 ал.2 с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума,
като договорът има силата на разписка. Независимо от последното от представения
от ищеца РКО № 93/25.03.2015г. се установи, че на П.Д.П. са броени 700 лв. с
основание – отпускане на кредит, като същият се е подписал за получаване на сумата. На осн. чл.3 ал.3 от
процесния договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно:
1.Поръчител –физическо лице, което да отговаря на изрично посочени условия или
2.Б. гаранция, издадена след удвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя, посочено в ал.1 т.7 по-горе т.е. в размер на
807.48 лв., валидна за целия му срок. Отделно от тези две алтернативни обезпечения, в чл.4 от
договора е уговорено, че страните се съгласяват изпълнението на задължението за
плащане на всичко дължимо по договора за заем да бъде обезпечено от заемателя
чрез издаване на запис на заповед,
като обезпечението се извършва при съответното прилагане на чл.34 ал.2 от ЗПК и
записът на заповед се връща на заемателя
след окончателното погасяване на всички дължимо по договора за заем във
всеки работен ден на посочен адрес, който е и адресът на управление на
дружеството заемодател. Така изпълнението на задължението е два пъти
обезпечено- по чл.3 ал.3 и по чл.4 от
договора, като в първия случай обезпеченията са две дадени в условие на алтернативност. В
чл.11 ал.1 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по чл.3 ал.3, а именно: В случай на неизпълнение на
задължението по чл.3 ал.3 на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 576.90 лв., която се
разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата
и в този случай дължимата вноска е в размер на 76.91 лв. Не
става ясно от този текст въз основа на
какво е определен и как точно е
изчислен този размер на неустойка в
твърда сума, който увеличава почти двойно дължимата на две седмици погасителна вноска от 44.86 лв. на 76.91 лв. Съгласно чл.15
изр.1-во , сключвайки договора и полагайки саморъчния си подпис под
него, заемателят изрично изразява
съгласието си да получава: безплатни напомнителни
кратки текстови съобщения, както и
рекламни съобщения, на мобилния номер, посочен в договора , и изр2-во
- заемателят се съгласява всички изброени в предходното изречение
съобщения да му бъдат изпращани и на посочената в договора ел.поща. Последното
е във връзка и с чл.14 от договора , както и че всички електронни съобщения и
документи се считат надлежно получени и узнати от заемателя в деня на
изпращането им, вкл. и когато посочения ел.адрес престане да съществува. Още в
титулната и адресна част на договора са посочени освен личните данни, постоянен
и настоящ адрес на заемателя, още и
електронната му поща за целите на договора: VivaCredit01640@mailviva.bg, както и моб.тел.**********. В чл.12
ал.1 е уговорено, че тази клауза
има силата на предупреждение за последиците от просрочие на дължимите
погасителни вноски, съгласно чл.11 ал.1
т.16 от ЗПК. На осн. чл.12 ал.2 от договора при забава на плащане на
погасителната вноска за суми в размер на 200 лв. и 300 лв. заемателят дължи на
заемодателя заплащане на 12.50 лв. на всеки 4-и
и 11-и ден забава, като
максималният размер на разходи по тази
точка не може да надвишава 125 лв. На осн. чл.12 ал.3 от договора при
забава на плащане на погасителната вноска за суми в размер на 400 лв. до 1500
лв. заемателят дължи на заемодателя заплащане на 12.50 лв. на всеки 4-и и 11-и
ден забава, представляваща направените разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събирането на просрочени вземания, но не-повече от 150 лв., а по ал.4 – при
забава с повече от 57 календарни дни за
плащане на която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем за сума в
размер от 200 лв. до 1500 лв. п на 58-я ден на забавата заемателят дължи на заемодателя еднократно заплащане на 100
лв., представляващи направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране на дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. По този начин са
уговорени в чл.12 ал. 2, 3 и 4 от договора все разходи, от които по ал.2 –
неконкретизирани по основание , по ал.3-за провеждане на телефонни разговори и
изпращане на електронни съобщения и по ал.4- за дейност на служител, който осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. Клаузата по чл.12 ал.3 от договора е в противоречие с
чл.15 от същия, където е посочено, че са безплатни напомнителните текстови съобщения на мобилния
телефони и на ел.поща. Не е ясно на каква база , тъй като са посочени
различни суми – от-до , и как е определена по размер твърдата сума от 12.50 лв. за разходи; как е начислен максималния размер от 150 лв.
за разходи по чл.12 ал.3 от договора, когато претендираната главница е 524.59 лв., докато този максимален размер
от 150 лв. е за суми между 400 лв. и
1500 лв. Също така не е ясно как е определена
на ответника сумата в размер на 75 лв.,
с основание по чл.12 ал.4 от договора , която е еднократна в размер на 100 лв., при какви
параметри е изчислена. Страните са
уговорили в чл.12 ал.5 от договора, че при забава на плащане на задълженията на
заемателя по договора, той дължи законната лихва за всеки ден забава.
В процесния договор за предоставяне на паричен заем -„VIVA Express” № 5169940, сключен на 25.03.2015г. между
„Вива кредит“ ООД –София , като заемодател и П.Д.П.
***, като заемател,
е посочено в чл.1, че заемателят удостоверява, че е запознат предварително от
заемодателя с всички условия по
настоящия индивидуален договор, а в чл.2
е посочено, че страните заявяват, че сключват този договор на основание:1.
Предложение за сключване на договор за паричен заем /ППЗ/, направено от
заемателя и 2. Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Никъде във визирания договор не е отбелязано,
че неразделна част от него са т.нар. „УСЛОВИЯ НА ПРОМОЦИЯ „Вземи кредит и
плати до 20 лева“, провеждана от „Вива
Кредит“ ООД за периода от 23март до 26 април 2015 година“ . Обратно – в
посочените Условия на промоция е записано, че заемателат заявява, че е запознат
и приема тези Условия на промоция, които
са неразделна част към подписания от него договор за паричен заем, като
последният не е индивидуализиран. Други Общи условия няма представени , които
да са действащи към въпросния договор за заем.
От представения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 22.01.2013г. се
установи, че кредиторът-заемодател по цитирания
по-горе договор за предоставяне на паричен заем
от 25.03.2015г. – „Вива Кредит“
ООД-София, от една страна наричана
„продава“ , цедент е прехвърлила вземането
си на трето лице – „Агенция за събиране
на вземания“ ООД-София, от друга страна, наричана „купувач“, цесионер,
по отношение на длъжника,
заемодател , което вземане е конкретизирано в Приложение № 1/01.01.2016г. под №
108, а именно: кредит № 5169940, ЕГН и
име на длъжника, дата на договора 25.03.2015г.,отпусната главница 700 лв., общо
дължимо по кредита 1384.38 лв., остатък на дължима сума към датата на
продажбата /01.01.2016г./ 1223.47 лв. Съгласно §1, т.1.2., „вземания“ по този договор са всички дължими
на продавача от негови неизправни длъжници суми, по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с
приливегиите, обезпеченията /включително и със записите на заповед, издадени от
длъжниците в полза на продавача/ и другите му принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, посочени в приложение № 1 към настоящия договор. В §4 т.4.1. е
регламентирано, че моментът на подписване на съответното приложение 0 1 се
счита надлежна дата, на която вземанията
са валидно прехвърлени и от този момент приложение № 1 става неразделна
част от рамковия договор. В § 4
т.4.5. е уговорено, че купувачът се
задължава от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия в рамките на един
календарен месец, считано от подписване на съответното приложение № 1, като
формата и съдържанието на уведомлението да длъжника се
съгласува между страните и
представлява приложение № 4 /бланка/ към
този рамков договор. Продавачът на вземанията „Вива Кредит“ ООД-София, чрез
своя управител, е направил писмено потвърждение
за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД, като писменото потвърждение се счита неразделна част от договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013г.
Видно от
уведомително писмо от кредитора по договора за паричен заем и цедент по
рамковия договор за цесия - „Вива кредит“ ООД от 07.01.2016г., подписано от
Мариана Казакова – управител и покана за доброволно изпълнение изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5169940
от 07.01.2016г. от цесионера - „Агенция за събиране на вземания“ АД, подписана от
Николина Станчева – управител,
длъжникът е уведомен на осн.
чл.99 ал.3 от ЗЗД, че на 01.01.2016г. „Вива кредит“ ООД е подписало Приложение
№ 1/01.01.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013г. с търговско дружество, специализирано в събирането на просрочени
вземания и считано от 01.01.2016г.
цялото му задължение, ведно с всички
привилегии и обезпечения вече е собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ АД, в качеството на правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. С визираната ПДИ цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“АД е поканил длъжникът в 5-дневен срок от
получаването и да погаси задължението си. Уведомителното писмо от цедента ведно с ПДИ от цесионера е изпратено на длъжника с известие за
доставяне/обратна разписка/, като е
посочено „уведм.писмо Изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5169940
и длъжникът го е получил на 13.01.2016г. С писмено пълномощно от цедента „Вива Кредит“
ООД е упълномощен цесионерът „Агенция за
събиране на вземания“ АД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем,
които дружеството е цедирало съгласно
рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
22.01.2013г. между „Вива Кредит“ООД като
цедент и „Агенция за събиране на вземания“ АД, в качеството на универсален
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
От писменото заключение по съдебна счетоводна
експертиза, прието от съда и от
страните, в откритото съдебно
заседание 20.06.2018г. се установи
безспорно следното: Остатъкът на
задълженията на ответника по процесния договор за предоставяне на паричен заем-„VIVA Express” № 5169940, сключен на 25.03.2015г., към дата
28.09.2017г. е общо в размер на 1320.71 лв., от което: 1. Неиздължена главница -
524.59 лв.; 2. Договорна лихва – 58.59
лв.; 3. Такса разходи за събиране на просрочени вземания –
125 лв.; 4.Такса разходи за дейност на
служител- 100 лв.; 5. Неустойка за
непредставено обезпечение – 415.29 лв. и
6. Обезщетение за забава – 97.24 лв. В открито заседание вещото лице разясни
допълнително, че към процесния период основния лихвен процент на БНБ е бил
между 0.01 и 0.02 % т.е. много по-нисък от посочения в договора, където пък не
е посочено как е формиран.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Налице е валиден договор за предоставяне на паричен
заем-„VIVA
Express” № 5169940, сключен на
25.03.2015г., между заемодателя „Вива
Кредит“ ООД и заемателя П.Д.П., като заемателят не е изпълнил точно задължението си за връщане
на заетата сума и кредиторът е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/,сключен на 22.01.2013г. и неразделна част към него приложение №
1/01.01.2016г.
Възражението на ответника, че заемодателят и цедент по
договора за цесия „Вива Кредит“ ООД не е изпълнил задълженията си по чл.99 ал.3
и 4 от ЗЗД са неоснователни. Съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. По силата на чл.99 ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедена
/стария кредитор/. В конкретния случай по настоящото гр.дело са налице писмени доказателства, и за упълномощаването от цедента „Вива Кредит“ на цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ АД да
уведоми длъжника /л.24/, писмено потвърждение /л.18/ както и уведомително писмо от цедента
„Вива кредит“ с покана за доброволно изпълнение
от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ АД, изпратени с обратна
разписка и получени от длъжника на 13.01.2016г., които са приложения към исковата молба /л22-23/, връчени ведно с
нея на ответника по реда на чл.47 ал.1 ГПК /лист38-39/ на 01.02.2018г. . Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда
на чл. 290 ГПК:
решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. ;
решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието
на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
/цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Но цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл
са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;
решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК
; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Неоснователно е и възражението на ответника,
че с рамковия договор за цесия от
22.01.2013г. не е прехвърлено вземането
на заемодателя против него, което е
възникнало по-късно със сключване на договора
за предоставяне на паричен заем
от 25.03.2015г. Вземането на кредитора е
определяемо по силата на цитираните
по-горе § 1 т.1.2. във вр. § 4 т.4.1.
и т.4.5.
и конкретно определено в приложение № 1/01.01.2016г., неразделна
част от договора за цесия.
В процесния договор за предоставяне на паричен
заем са уговорени 3 вида обезпечения на
задължението на заемателя – чрез запис на заповед /чл. във вр. чл.34 ал.2 от ЗПК/ и алтернативно – чрез поръчителство от
физическо лице с изчерпателно изброени към него изисквания или б.
гаранция /чл.3 ал.3 от договора/. За неизпълнение на задължението на заемателя
по чл.3 ал.3 от договора заемодателят му начислява по чл.11 ал.1 от договора
неустойка за неизпълнение в размер на
576.90 лв., като с исковата молба претендира
размер от 415.29 лв. След като е уговорено и е налице обезпечението по
чл.4 от договора не е необходимо
представяне на обезпечения по чл.3 ал.3 от договора. Освен това неустойката има
съвсем друг характер и цел от преследваната от заемодателя по договора. Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Неустойката
е установена отнапред – чрез договорно съглашение на страните отговорност на
длъжника за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си
задължение. Има обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция.
Задължението за неустойка е акцесорно, зависи от главното задължение,
чието изпълнение обезпечава и е в пряка връзка
с вредите, които без да доказва кредиторът може да претендира при
неизпълнение на същото. Главното и основно задължение на заемателя по процесния
договор за предоставяне на паричен заем е формулирано в чл.3 ал.1 предлож.2-ро
от него, а именно: да върне заетата сума от 700 лв. на заемодателя при посочените условия. Уговаряне на неустойка за непредставяне друго
от двете алтернативно посочени обезпечения
и то при вече представено – трето по ред посочено обезпечение – запис на
заповед, цели заобикаляне на закона, поради което и тази клауза е нищожна, а
претенцията въз основа на нея
неоснователна.
Ищецът претендира сумата от 150 лв. – такса разходи за събиране
на вземания и сумата от 75 лв. –
такса разходи за дейност на служител. В
чл.12 от въпросния договор за предоставяне на паричен заем са уговорени три
вида такси – при забава на плащането на погасителната вноска: по ал.2 – разходи- неконкретизирани по
основание и не ясно за какво; по ал.3 – за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочени
вземания; по ал.4 - разходи за събиране на просрочени вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.По силата на чл.10а от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Посочените в чл.12 ал. 3 и ал.4 от договора за предоставяне на
паричен заем такси – за събиране на
просрочени вземания в т.ч. за разговори и съобщения по мобилни телефони, по
ел.поща, за администриране на дейност,
са такси за дейности, който се включват в управление на кредита, поради което и заемодателят
не може да ги претендира. Той не може да ги претендира и на друго основание, а
именно, че по силата на чл.15 и във вр. чл.14 от договора за предоставяне на паричен
заем тези напомнителни съобщения по мобилния телефон и ел.поща са безплатни.
Съобразно изложеното, претенциите на ищеца за тези два вида разходи – при
забава на плащането на погасителната вноска, са неоснователни.
Неоснователно е обаче наведеното от ответната
страна възражение относно недължимост на
сумата за начислена възнаградителна лихва – договорната лихва в размер на 58.59
лв. за период от 17.06.2015г. до 02.12.2015г. Размерът на същата, процентно изразен в чл.3 ал.1 т.5 от договора – фиксиран лихвен процент 40.30 %
и годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.29
%, не противоречи на закона. С
новата редакция от 2014 г. – на чл. 19 ал.4 ЗПК се въведе законово ограничение в размера на
възнаградителната лихва, като се нормира, че "годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България." С въвеждането на тази законова уредба
се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва би
била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Трайната съдебна
практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за установяване на
съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите
нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия
момент основния лихвен процент на БНБ
плюс 10 % - по
ПМС № 426/18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г./ . В тази връзка са напр. решение № 906 /
30.12. 2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г.,
на ВКС, II г.о. и решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. №
5093/2007 г.,на ВКС, II г.о., според
които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е
неприложим, доколкото има законово правило и определянето на възнаградителна
лихва, както в настоящия случай, равняваща се на около 4 пъти размера на
законната лихва, попада в допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, уговорената
между страните договорна лихва не е в
противоречие със закона.
Доказани по основание и по
размер съобразно заключението на съдебната счетоводна експертиза са също главницата от
524.59 лв. и обезщетението за забава
от 97. 24 лв. за периода от м.02.2016г. до 28.09.2017г.
и по отношения на тях ответната страна няма
направени възражения.
Предвид изложените по-горе
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както
следва : сумата от 524,59лв.,
представляваща непогасена главница по цедирано на заявителя от „ВИВА КРЕДИТ”
ООД задължение по Договор за паричен заем № 5169940 от 25.03.2015г., на осн.
чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
21.12.2017г. , когато е образувано по
предявен иск гр.д. № 2157/2017г. по описа на РСТ., до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 58.59 лв., договорна лихва в за периода от
17.06.2015г. до 02.12.2015г., на осн. чл.240 ал.2 от ЗЗД, и сумата от 97.24 лв. – обезщетение за забава
за периода от м.02.2016г. до 28.09.2017г. , на осн. чл.86 ЗЗД. Следва да бъдат
отхвърли като неоснователни исковете за сумата от 150 лв. - такса разходи за
събиране., сумата от 75 лв. - такса
дейност на служител., сумата от 415.29 лв. - неустойка за непредоставено
обезпечение , както и иска за обезщетение за забава в останалата част над 97.24 лв. до пълния претендиран размер от
97.30 лв. и за периода от 18.06.2015г.
до м.02.2016г.
Доколкото
се касае за осъдителни искове, съдът преценява дължимостта и основателността на
разноските в исковото производство. Видно от
представените писмени доказателства ищецът е направил разноски общо в размер на
993.50 лв. , както следва: 24.62
лв.-довнесена държавна такса/л.25/; 247.16 лв.-довнесена д.т./л.34/; 300
лв.-депозит за възнаграждение на назначен особен процесуален представител на
ответника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК /л.49/; 120 лв.- депозит за вещо лице по
съдебна счетоводна експертиза /л.83/; 300 лв.- определено юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.25 ал.1 от
НПП. Цената на общо предявените обективно съединени искове е 1320.77 лв.,
уважената част е общо 680.42 лв., поради което и съразмерно уважената част от
исковете и на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца основателно направените разноски в размер на 511.82
лв.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът:
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН
**********,***, представляван от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен процесуален представител – а.. В.Н. ***, съдебен адрес ***, офис 209, ДА
ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.и Н.Т.С.–
изпълнителни директори, чрез пълномощник-юрисконсулт – К.С.К., съдебен адрес:***,
офис 10, сумата от 524,59лв., представляваща непогасена главница по цедирано на заявителя от „ВИВА КРЕДИТ” ООД задължение по Договор за паричен заем № 5169940 от
25.03.2015г., на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2017г. , когато е образувано по предявен иск гр.д. № 2157/2017г. по описа
на РСТ., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 58.59 лв., договорна лихва в за периода от 17.06.2015г. до 02.12.2015г., на
осн. чл.240 ал.2 от ЗЗД, и сумата от 97.24 лв. – обезщетение за забава за
периода от м.02.2016г. до 28.09.2017г. , на осн. чл.86 ЗЗД, както и сумата от
511.82 лв. , представляваща основателно направени по делото
разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.и
Н.Т.С.– изпълнителни директори, чрез пълномощник-юрисконсулт – К.С.К., съдебен
адрес:***, офис 10, против П.Д.П.,
ЕГН **********,***, представляван
от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител – а.. В.Н. ***, съдебен адрес ***, офис 209 , иск за
сумата от 150 лв. - такса разходи за събиране., сумата от
75 лв. - такса дейност на служител.,
сумата от 415.29 лв. - неустойка за непредоставено обезпечение
, както и иск за обезщетение за забава в
останалата част над 97.24 лв. до пълния
претендиран размер от 97.30 лв. и за периода от
18.06.2015г. до м.02.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр.
Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: