Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1220
гр. Пловдив, 30.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3330/ 2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от В.И.П., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19- 1030-
013186 от 30.03.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р
„Пътна полиция“, с което за нарушаване
състава на чл. 150 ЗДвП, на В.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 / триста/ лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Поддържа се, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, накърняващи правото
на защита на жалбоподателя. Оспорва се отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка, като се изтъква, че не е изяснена пълно, всестранно и обективно.
Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, не изпраща упълномощен процесуален
представител. Постъпило е писмено становище от жалбоподателя, с което заявява,
че поддържа жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на НП, произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Досежно срочността на жалбата,
съдът счита за нужно да акцентира върху следното: процесното наказателно
постановление е получено лично от жалбоподателя на дата 04.05.2020г. Считано от
тази дата, седемдневният срок за входиране на жалбата е изтекъл на
11.05.2020г., като същата е подадена на 12.05.2020г. Същевременно обаче, чл. 3,
т. 1 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците / редакция ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. / изрично
повелява, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства ( настоящото дело не попада
сред изключенията по Приложението към чл. 3, т. 1 от Закона). Ноторно е обстоятелството,
че във връзка с усложнената епидемична обстановка на територията на страната,
обявеното извънредно положение бе отменено на 13.05.2020г. Съпоставката на
горепосочените времеви периоди води до заключението, че макар и подадена на
12.05.2020г., жалбата не следва да се счита за просрочена.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващият орган следва от представената по делото Заповед
рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно описаното в него нарушение, която
да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства възможността
му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението
е установено на 16.10.2019г., на която дата е съставен и АУАН. Доколкото е
водено наказателно производство, което е прекратено с постановление на прокурор
при РП- Пловдив, което е влязло в законна сила на 07.03.2020г. /л. 11 от съд.
пр./, то едва от тази дата следва да се отброява и шестмесечният срок за издаване
на НП. Същият е спазен, доколкото процесното наказателно постановление е
съставено на 30.03.2020г.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 16.10.2019г. в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Тунджа“, св. П.Д. изпълнявал служебните си
задължения, свързани с контрол спрямо водачите на МПС за спазване разпоредбите
на ЗДвП. Около 16.50ч. на посочената дата, за регулярна проверка бил спрян
управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил, марка и модел „Опел Корса“ рег.
№ *******. Св. Д. изискал от жалбоподателя да му представи СУМПС, но такова не
било предоставено. Била извършена справка в системата на ОД на МВР- Пловдив,
с-р „Пътна полиция“ като се установило, че П. никога не е придобивал
правоспособност за управление на МПС. Било установено и че с НП № 18- 1030-
010446/ 29.11.2018г., влязло в законна сила на 14.03.2020г., жалбоподателят П.
вече е бил санкциониран за това, че управлява МПС, без за целта да е
правоспособен водач ( справка нарушител/ водач, графа „наказателни
постановления, позиция № 7). Предвид това, П. бил задържан за 24 ч. в
структурно звено на МВР и било образувано ДП № 651/ 2019г., по описа на 02- ро
РУ при ОД на МВР- Пловдив, което се водело за извършено престъпление по смисъла
на чл. 343в, ал. 2 НК. Впоследствие, с постановление на прокурор при РП-
Пловдив воденото наказателно производство било прекратено, като мотив за това е
липсата на субективна страна на състава на чл. 343в, ал. 2 НК. Материалите по
прекратеното наказателно производство били изпратени на началника на 02- ро РУ
при ОД на МВР- Пловдив, с цел преценка за извършено административно нарушение.
След като получил материалите, наказващият орган преценил, че жалбоподателят П.
следва да бъде санкциониран по административен ред, за това че на дата
16.10.2019г. е управлявал МПС, без да разполага с правоспособност. Предвид
това, било издадено процесното НП № 19- 1030- 013186 от 30.03.2020г.
Гореописаната фактическа
обстановка ( която съвпада с изложеното в АУАН и НП), съдът прие за недвусмислено
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства- показанията
на св. Д. / л. 13- гръб/, който в съдебно заседание проведено на 10.07.2020г. изрично
заявява, че поддържа изцяло констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира
изложеното от свидетеля, като счита че поднесената от него информация е
обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни противоречия.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 215771 от 16.10.2019г.,
съставен от св. Д.; Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 25.02.2020г.; Справка нарушител/ водач от системата на с-р „Пътна полиция“,
касаеща жалбоподателя П.; Заповед рег. № 8121з- 515 от 14.05.2018г.; Писмо от
РП- Пловдив / л. 11 от съд. пр./.
Горепосочените информационни
източници не оставят каквото и да било съмнение, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка отговаря на действително развилите се събития на дата
16.10.2019г. в гр. Пловдив. С жалбата бланкетно са оспорени
фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, но настоящият съдебен състав
счита за несъмнен факта, че на посочената дата жалбоподателят П. активно е
извършвал действия с уредите и приборите на МПС рег. № *******(към момента, в
който е спряно за проверка, МПС се е придвижвало по пътното платно).
Допълнително, от справката нарушител/ водач от системата на ОД на МВР- Пловдив,
с-р „Пътна полиция“ се установява, че П. никога не е придобивал правоспособност
за управление на МПС от която и да е категория.
По правните аспекти на казуса:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна страна, жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла
на чл. 150 ЗДвП. Цитираната норма въвежда задължение всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се управлява от правоспособен водач. Както бе посочено и по- горе,
в конкретния случай не съществува съмнение, че на процесната дата водач на МПС
рег. № ******* е именно жалбоподателят П.. Той е извършвал действия, чрез които
управляваното от него МПС се е придвижвало на собствен ход по пътната мрежа в
гр. Пловдив, отворена за обществено ползване. Същевременно, самият П. никога не
е полагал нарочен изпит и не е придобивал правоспособност за която и да било
категория МПС. Тоест, след като знаейки, че е неправоспособен, жалбоподателят е
предприел действия по управление на МПС, то той е консумирал и състава на чл.
150 ЗДвП. Допълнително, съдът счита за нужно да посочи, че МПС „Опел Корса“
рег. № ******* не е нито „индивидуално електрическо превозно средство" (съобразно
дефиницията дадена в § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП), нито е учебно превозно
средство.
Във връзка
с образуваното и прекратено наказателно производство, съдът счита за нужно да
акцентира върху следното: когато едно
деяние засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно,
като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление /в
тази връзка Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС/. Предвид изложеното, съвсем правилно първоначално е била
извършена предварителна проверка от Районна прокуратура- Пловдив, дали
деянието, вменено на жалбоподателя, не съставлява престъпление. Едва след като
е извършена преценка, че деянието не разкрива признаци на престъпление,
наблюдаващият прокурор е преценил, че следва да препрати материалите по делото
на административнонаказващия орган, който да съобрази дали деянието не
съставлява административно нарушение. В случая не е нарушен и принципът „non
bis in idem“ ( установяващ забрана за двойна наказуемост на едно и също лице,
за едно и също деяние), доколкото правният спор относно конретното деяние не е
решен окончателно по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните освободи / в този смисъл Решение № 2079 от 18.10.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1914 2018 г. на Административен съд – Пловдив/.
По
размера на наложеното административно наказание:
Правилно АНО е преценил, че за
нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 150 ЗДвП следва на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя да бъде наложена глоба в
размер от 300 лв. Размерът на наложеното административното наказание „глоба“ е максимално
разписаният от закона, като наказващият орган правилно е отчел факта, че
нарушението не е първо такова за жалбоподателя. В тази връзка, в НП са изложени
подробни мотиви защо именно се определя наказание в максимален размер, които
настоящият съдебен състав споделя. Жалбоподателят вече три пъти е бил
санкциониран за това, че управлява МПС бидейки неправоспособен водач- с НП №
10745 от 09.05.2008г., НП № 5678 от 05.05.2010г. и НП № 18- 1030- 010446 от
29.11.2018г. Наблюдава се системност в противоправното поведение на нарушителя,
като е видно, че наложените до момента наказания не изпълняват своята
поправилно- превъзпитаваща и предупредително- възпираща функция. Жалбоподателят
продължава регулярно да управлява МПС без да е правоспособен, което от своя
страна носи висок риск от настъпване на ПТП. Управлението на МПС от
неправоспособни лица е един от основните фактори, причиняващи ПТП, като в конкретния
случай, предвид системността на нарушението, то следва да се завиши упражнената
спрямо жалбоподателя репресивна цел на наказанието. Именно предвид това, съдът
счита, че така наложената му глоба в размер от 300лв. е правилно отмерена от
наказващия орган.
Правилно, наказващият орган е
отграничил двете хипотези на чл. 177, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и е наложил
наказание „глоба“ именно на основание т. 2- ра. Жалбоподателят П. е изначално
неправоспособен водач на МПС, а не лице, което управлява МПС, след като е лишен
от това право по съдебен или административен ред.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Дори напротив- налице са обстоятелства, които
налагат разбирането, че жалбоподателят е лице с трайно изградени противоправни
навици, насочени към накърняване на обществените отношения, регулирани със
ЗДвП. От приетата по делото справка нарушител/ водач на П. се изяснява, че П.
извършва широк спектър от нарушения по смисъла на ЗДвП, чиято укоримост е
подсилена предвид факта, че е неправоспособен водач на МПС. За подчертаната
недобросъвестност на жалбоподателя свидетелства и факта, че през месец ноември
2018г. е бил санкциониран и за това, че управлява МПС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Предвид гореизложеното,
то съдът счита, че в случая се касае за лице, което не зачита установения
законов ред и не следва това му поведение да бъде поощрявано чрез прилагане на
привилегията, разписана в чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Предвид гореизложеното, като
законосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
в своята цялост.
Разноски не са претендирани,
предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19- 1030- 013186 от 30.03.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР-
Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 150 ЗДвП, на
В.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 300 / триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала!
Т.К.