Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр.Бургас, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на
секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5402 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по
жалба на А.М.И. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
К.К. - БАК, против заповед за задържане на лице № 431зз-391/27.11.2019г.,
издадена от Щ.Д.Щ. - полицейски служител на 01 РУ-Бургас при ОД на МВР-Бургас,
с която, на основание чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР, е постановено задържането за срок от 24 часа на жалбоподателя.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане като незаконосъобразна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К.К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата
доводи. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Щ.Щ. -
полицейски орган в 01 РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като моли за
потвърждаване на издадената от него заповед.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена
от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна
характеристика - оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.
53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта трябва
да е издадена в писмена форма. Алинея две на същата разпоредба посочва, какво
трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните
основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и
часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и
правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от
закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена
е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от
заповедта.
В същото време, обаче, настоящата съдебна инстанция
намира, че атакуваната заповед действително е незаконосъобразна, тъй като в нея
липсва посочване на фактически и правните основания за задържането на И..
Посочено е, че А.М.И. след отправено полицейско разпореждане от униформен
служител да не нарушава обществения ред, не се съобразил с това разпореждане и
продължил да отправя обиди и закани към съседа си. Това поведение, по мнение на
настоящия състав, не изпълва нито една от точките на разпоредбата на чл.72,
ал.1 от ЗМвР, още по-малко това, което е посочено
словом, а именно, че с това си поведение пречел на полицейските служители да
изпълняват служебните си задължения. От изложените обстоятелства не става ясно
как отправянето на обиди и закани към трето лице пречи на полицейските органи
да изпълняват задълженията си. Действително дори да е налице неизпълнение на
разпореждане в тази насока, то това не би изпълнило законовата хипотеза.
Едновременно с липсата на фактически основания, съдът
констатира и липса на посочване на правно такова. Полицейският служител, издал
заповедта, е посочил само, че заповедта се издава на основание чл.72, ал.1 от ЗМвР, без да посочи конкретната точка. Волята на издалия
заповедта орган не следва да се извлича по тълкувателен път. Напротив, трябва
да е посочена ясно и по несъмнен начин и да има единство между фактическите и
правните основания. Противното сочи на нарушени права на задържаното лице,
поради невъзможност да установи срещу какво точно да се защитава.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането
за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен
или преустановителен характер. Казано по друг начин –
за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание,
репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от самата
заповед, а и от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че
упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно
регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел,
различна от законово установената. Ако целта е била преустановяване нарушаване
на обществения ред, не става ясно защо задържането е било за 24 часа и какво е
наложило да бъде използван максималния срок по ЗМвР.
По мнение на настоящия състав административният орган е
нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2
от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в
по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради
обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано толкова продължителен период от време.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на
лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно
поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има доказателства
за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева за
настоящото производство (пълномощно, в което е отразено плащането в брой на л.
59 от това дело) и 10 лева за държавна такса за образуване на делото (л. 66 ),
поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице № 431зз-391/27.11.2019г., издадена от Щ.Д.Щ. - полицейски
служител на 01 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от
24 часа на А.М.И. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, *,
да заплати на А.М.И. с ЕГН: ********** сумата от 310, 00 /триста и десет/ лева,
представляваща сторени от И. разноски в производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.