Решение по дело №130/2022 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 10
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Тодорка Стоянова Цончева
Дело: 20222210200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Котел, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно
наказателно дело № 20222210200130 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба от И. С. И. от с.
Джулюница, обл. Велико Търново, ЕГН ********** против наказателно
постановление № 006288/24.08.2022г. на директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция Пътна инфраструктура София, с което на
основание чл.179 ал.3а от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на хиляда и осемстотин лева.
Жалбоподателят в жалбата си и в писмено становище моли съда да
отмени наказателното постановление като необосновано, а при самото
съставяне на НП са допуснати особено съществени нарушения на
процесуалните правила.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди постановлението като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.03.22г. около 01:02ч. жалбоподателят с управлявания от него
товарен автомобил/влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА, с
обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, с
регистрационен № **********, се движил по път I -7, км 317 + 455 в посока
Лесово и е проверен от страна на контролните органи. В хода на извършената
проверка е установено, че на 18.02.2022г., в 16:21 часа управляваният от
1
жалбоподателя товарен автомобил с регистрационен № **********, който
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса, е засечен на път I -7, км 220 + 890. За този път се събира
такса изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на
Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на
списъка за републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса. Автомобилът бил снабден с устройство за предаване
на данни към тол системата, но жалбоподателят не е го е включил. На
18.02.2022г. в 16:21 часа автомобилът преминал покрай стационарна камера
поставена на път I -7, км 220 + 890 км на пътен участък село Мокрен – село
Зимница. Автоматизираната система, част от която е тази камера, отчита
движение на товарен автомобил с маса над 12т., за което не се предават и
отчетат данни за движение и изминато разстояние и съответно не се
начислява тол такса.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Г. Б. Г. - инспектор в
Национално тол управление, Сектор Бургас. През нощта срещу 01.03.2022г.
той спира за проверка автомобилът, управляван от жалбоподателя, който се
движи към ГКПП Лесово. Извършва проверка на устройството за предаване
на данни към тол системата и установява, че е включено и работи. При
проверката се свързва с автоматичната система за отчитане на движение и
установява, че същата отчита движението на същия товарен автомобил на
18.02.22г. по път I - 7 км. 220+890 в района село Мокрен – село Зимница, но
не отчита заплащане на тол такса. Проверява и тахографските листи и от тях
установява, че товарният автомобил е управляван от жалбоподателя.
Свидетелят Г., запознава жалбоподателя с възможността да бъде внесена
компенсаторна такса и да не се съставя АУАН, но жалбоподателят отказва. Г.
съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП. При предявяването на
акта жалбоподателят заявява,че няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя депозира възражение
срещу АУАН №006288/18.02.2022г. от 01.03.2022г.
На 24.08.2022г. директорът на Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура София издава обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП налага на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на хиляда и
осемстотин лева, като в същото сочи, че предвид депозираното възражение от
2
И., е направена проверка с цел установяване на обективната истина. В хода на
проверката е установено, че за ППС с рег. № ВТ 4132КМ не са изпълнени
законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързани със заплащането на дължимите пътни такси. За дата 18.02.2022г., в
16:21 часа, няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката,
на която е отчетено нарушението. От страна на НТУ е изискано становище по
компетентност от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД – дружество
действащо в качеството си на национален доставчик на услуги за електронно
таксуване на пътни такси, които в отговор представят информация, че
устройството на ППС с рег. № ВТ 4132 КМ на процесната дата е било
изключено и няма начислени тол декларации, което от своя страна мотивира
административнонаказващият орган да издаде НП № 006288/24.08.2022г. за
нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства - заповед, справка от оператора отчитащ работата на
устройството и начисляващ тол таксите, както и от показанията дадени в
съдебно заседание на свидетеля Г.. Същите не се оспорват.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от оправомощено да обжалва
наказателното постановление лице, при спазване срока предвиден от ЗАНН, а
разгледана по съществото е неоснователна.
Безспорно се установява от показанията на свидетеля Г. проверил
тахографските листи, а и не се оспорва обстоятелството, че към 18.02.22г в
16:21 часа автомобилът с рег.№ ВТ 4132КМ с допустима маса над 12т. е
управляван от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.10б ал3 от ЗП тол
такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, като заплащането й дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. По тази причина автомобилът управляван от жалбоподателя
е оборудван с техническо средство, което автоматично се свързва със
системата и отчита изминато разстояние и служи за начисляване на такси.
Видно от действащото към месец февруари 2022г. Решение № 101 на МС
от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които
3
се събира такса за изминато разстояние - тол такса главен път I - 7 км. 220 +
890 в посока село Мокрен – село Зимница е включен в списъка като платена
пътна мрежа.
Като не е включил устройството и то не е отчело изминато разстояние,
жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.139 ал.7 от ЗДвП преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Това му задължение не е изпълнено от трето лице, тъй като освен
оборудването на автомобила с бордово устройство от работодателя е
необходимо водачът да следи за включването му и за предаването на данни.
По този начин в качеството си на водач на ППС е управлявал пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.
Приложена е правилната санкционна разпоредба, която предвижда
отговорност за водача. Както безспорно се установява превозвачът в
качеството си на собственик на ППС е изпълнил задължението си - сключил е
договор и е оборудвал ППС с бордово устройство. Задължението за
включване на устройството е задължение на водача като част от задълженията
му за установяване на изминатото разстояние, а обстоятелството, че
устройството е било в изправност към момента на проверката на 01.03.2022г.,
което се установява от свидетелят Г..
Не е използвана и възможността за заплащане на компенсаторна такса.
Наказанието, което е наложено е съобразено с предвидената от
законодателя санкция, която е фиксирана и не следва да се обсъжда
справедливостта на наказанието.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за маловажност на случая по
чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта
в противоречие със закона. В конкретния случай обаче разпоредбата на чл. 28,
4
ал. 7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл. 28, ал. 1 до ал. 6 от ЗАНН са
неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва
приложението на чл. 28 и чл.58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Съобразявайки това, съдът счита, че деянието не може да бъде
квалифицирано, като маловажен случай на административно нарушение,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и обосновано и като такова следва
да се потвърди изцяло.
По претенцията за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата
препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на административнонаказващия орган, чийто представител
своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и
изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
полза на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
006288/24.08.2022г. на директора на Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура София, с което на И. С. И. от с. Джулюница, обл.
Велико Търново ЕГН ********** основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ОСЕМСТОТИН
лева.
5
ОСЪЖДА И. С. И. от с. Джулюница обл. Велико Търново ЕГН
********** да заплати на Национално тол управление към Агенция Пътна
инфраструктура София сумата от осемдесет лева разноски в съдебното
производство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Сливен в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6