**1
гр. Пещера, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240100762 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е по реда на чл. 146 ЗЗП, във връзка с чл. 143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Б. А. Б. от гр.Брацигово, ул. „****“ **
против ответника “СИТИ КЕШ“ООД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Славянска“ № 29, в която твърди, че на 08.03.2022 година
страните в настоящото дело са сключили договор за потребителски кредит
,по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца в заем
сумата от 1000 лева ,при фиксиран лихвен процент от 40,05% и при ГПР от
49,81%.Съгласно чл.5 от договора заемът е следвало да се обезпечи с
банкова гаранция или поръчител,отговарящ на условията към договора ,а
именно: едно или две физически лица ,които отговорят кумулативно на
следните условия:имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната ;в случай на
двама поръчители ,размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната ;не са поръчители по други договори за заем,сключени от
Заемодателя;не са Заематели по сключени и непогасени договори за
заем,сключени със Заемодатели;нямат кредити към банки или финансови
1
институции с класификация различна от „Редовен“,както по активни ,така и
по погасени задължения,съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания си доход.Твърди се още ,че в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията посочени в т.5
от договора същият дължал неустойка визирана в чл.11 от договора в размер
на 575.62 лева ,която последният следвало да издължава ,заедно с
погасителната вноска,към която се кумулилара и вноска за
неустойка.Посоченият в договора лихвен процент от 40.05% не отговарял
на действителния лихвен процент тъй като уговорката за неустойка в
действителност представлявала добавка към лихвата.С по-високия лихвен
процент нараствал и годишният процент на разходите ,което не е било
обявено в договора и реално не е съобщено на потребителя и не било
посочено в чл.3 от договора в действителния му размер,което е нарушение
на изискванията на чл.5 и на чл.11,т.10 от ЗПК.Твърди се още ,че за да
заобиколят материално-правните изисквания на чл.19,ал.4 от Закона за
потребителския кредит финансовите институции предоставящи бързи
кредите поставяли на кандидатстващите лица за кредити такива условия ,на
които те не можели да отговорят:осигуряване на поръчителство за
изпълнение на заемното правоотношение при неизпълними условия и
/или банкова гаранция.Задължението за заплащането на неустойка от
страна на кредитополучателят в същността си е скрита печалба за
кредитодателя ,с която той допълнително се обогатява като с това се
нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансови услуги.Тази
клаузата за неустойка е в разрез с принципите за добросъвестност и е извън
присъщите й обезпечителни функции.В случая тя е добавка към
възнаградителната лихва за търговеца-заемодател и го обогатява
неоснователно.Моли да се постанови решение ,с което да се прогласи
нищожността на клаузата на чл.11 от договор за кредит от 08.03.2022
година ,сключен между страните в настоящото производство,като
противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-
правните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК.В подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, в
2
който сочи,че действително между страните по делото е имало сключен
договор за потребителски кредит **45820 от 08.03.2022 година ,по силата на
който на ищеца е бил предоставен заем в размер на 1000 лева,при посочените
в договора условия.В случая обаче ,ако заемателят е бил предоставил едно от
предвидените в договора обезпечения същият е нямало да заплаща
неустойка.Договорената възнаградителна лихва по същността си
представлявала възнаграждението ,което кредиторът получавал за
отпускането на кредита на потребителя.При сключване на процесния договор
ищецът не бил предоставил каквото й да е обезпечение ,което да гарантира
дори и в минимум интереса на кредитора от връщане на заетата
сума.Ответникът счита още,че е неправилно твърдението на ищеца ,че в
размера на ГПР е следвало да се включи и размерът на неустойката ,както и
че не е налице неизпълнение на изискването на чл.11,ал.1т.10 от ЗПК.Моли
да се отхвърли предявеният иск като се претендират направените по делото
разноски.Сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност ,във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбата на чл.235 и сл.от ГПК съдът
приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства : договор за потребителски
кредит **45820 от 08.03.2022 година се установява ,че на 08.03.2022 година
между Б. А. Б. ,от една страна в качеството му на кредитополучател и
„СИТИ КЕШ“ гр.София , от друга страна в качеството му на кредитодател е
сключен писмен договор за потребителски кредит ,по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева
,при следните параметри:краен срок на издължаване до 16.08.2022 година,
чрез седмична погасителна вноска в общ брой от 23 ,като две вноски по 7.79
лева и 21 вноски от 51.80 лева ; ГПР от 49.81%;фиксиран лихвен процент от
40.05%.Обща сума за плащане от 1103.38 лева.Договорено е още ,че ГПР е
определен в приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено
договорената между страните възнаградителна лихва.Съгласно чл.5 от
договора страните се споразумяват ,че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
1.безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ-
3
търговска банка,за периода от сключване на договора за кредит до изтичане
на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит,включваща договорената главница и лихви
2.поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят
кумулативно следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната ;в
случай на двама поръчители ,размерът на осигурителния доходна всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната ;не са поръчители по други договори за заем,сключени от
Заемодателя;не са Заематели по сключени и непогасени договори за
заем,сключени със Заемодатели;нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“,както по активни ,така и
по погасени задължения,съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания си доход.В чл.11 от договора е
предвидено ,че с подписване на договора кредитополучателят декларирал ,че
му е известно и се счита за уведомен в случай ,че не представи
договореното в чл.5 от договора обезпечение в 3 дневен срок от сключване на
договора или представеното обезпечение не отговаря на условията ,посочени
в настоящия договор за кредит ,то същият дължи неустойка на кредитора в
размер на 575.62 лева ,а съгласно ал.2 на чл.11 неустойката следва да се
заплати на кредитора разсрочено-съобразно посочения в Приложение 1 към
договора за кредит начин.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц.,което в
заключението си сочи ,че съгласно договорът за потребителски кредит от
08.03.2022 година кредитодателят е заел на кредитополучателят сума в размер
на 1000 лева за периода от 15.03.2022 година до 16.08.2022 година при
договорен лихвен процент от 40.05% и ГПР от 49.81%.Общият размер на
дълга по кредита е 1103.38 лева и следвало да се издължи чрез 23 седмични
вноски ,като две в размер на по 7.79 лева и 21 вноски в размер на 51.80 лева
,всяка .Според вещото лице ,ако към общата сума се прибави и размерът на
неустойката от 575.62 лева,то тогава кредитополучателят ще следва да върне
сумата от 1679 лева.С оглед разписаното в договора задължение за връщане
4
на заетата сума чрез 23 седмични вноски или по 73 лева и срок на
издължаване от 5 месеца параметрите са следните :общо задължение в размер
на 1679 лева ;оскъпяване в размер на 67.90% и годишен процент на разходи от
1073.89% .
Заключението е прието в с.з.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит –ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Ищецът в настоящото
производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Макар,че процесния договор е със срок на погасяване до 5 месеца
дължимите по кредита разходи за лихва и обезпечение не могат да се приемат
за незначителни, съпоставени със стойността на предоставената в заем сума,
което да изключи приложението ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6 на които
ищецът се е позовал в исковата молба за прогласяване нищожността на чл.11
от договора за кредит от 08.03.2023 година ,тъй като та е неравноправна
клауза по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП и заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
5
№ 1 начин.В случая ,макар и формално това изискване да е изпълнено,то от
събраните по делото доказателства се установява безспорно,че отразяването е
невярно и цели заблуждение на потребителя относно действителното му
задължение по кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална
дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването му води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. След като кредиторът
изрично поставя условия заемът да бъде обезпечен с поръчител или ,че се
дължи неустойка опредЕ. по размер от 575.62лева още при сключване на
договора то се налага извода, че ГПР е несъответен на кредита и на
разходите по него, и води до невъзможност да бъде коректно
определен.Видно от заключението на вещото лице при включването на
неустойката в договора ,то тогава ГПР от определения 49.81%(формално
посочен) се достига до 1073.89%.Невключването на неустойката води до
заблуждаваща търговска практика, което не дава възможност да се определи
действителния ГПР и освен ,че представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл.143,т.19 от ЗПК,представлява и невярна информация относно
общите разходи по кредита и представлява нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6,§1 от Директива 2005/29/ЕО.Това от
своя страна означава ,че клаузата за общия размер на сумата ,която следва да
6
плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.4,§1 от Директива
93/13/ЕО и води до недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно клаузата на чл.11 от процесния договор не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на
последния в степента му на информираност и на възможностите,които му се
предоставят да преговаря ,а сумата дължима за неустойка в действителност
представлява скрита форма на допълнително възнаграждение за кредитора.
С оглед на изложеното съдът приема ,че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски по делото в размер на 600 лева ,в това число д.т.,възнаграждение на
адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 146 от ЗЗП клаузата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит **45820 от 08.03.2022 година
сключен между „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет. 7 и Б. А. Б. с ЕГН-
********** от гр. Брацигово, ул. “****“ **
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на Б. А. Б. разноски по делото
в размер на 600 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7