Р Е Ш Е Н И Е
№ 260329
Гр.Пловдив, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 16.02. две
хиляди и двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№3034/
2020 г. по
описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление гр.**** чрез юриск.И.Н. против решение № 260013/18.09.2020 г., постановено по гр. дело №1219/2019г. по описа на Карловски районен съд, 2 гр. състав, с което се отхвърлят предявените искове за признаване за установено вземането му по отношение на
обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Й.Р.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№506/2019 г., по описа на РС Карлово:
- сумата 3090,16
лв., представляваща главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
05.06.2017 г. до 05.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.06.2017 г.;
- сумата 1937,51 лв.,
представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 5.06.2017 г.;
- сумата 880,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
- законна лихва върху
главницата от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и с което са отхвърлени предявените евентуални
искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** да бъде осъдена Й.Р.Р. с ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество
следните суми:
- 3 090.16 лв. –
неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати
от 05.05.2017 г. до 05.03.2020 г.;
- 1 937.51 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.05.2017 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- 893.14 лв. – лихва
(обезщетение) за забава, дължимо за периода от 05.06.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019 г.;
- законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019
г., до окончателно погасяване на задължението.
Жалбоподателят
моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата
и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Й.Р.Р. с ЕГН ********** чрез
особения си представител адв.А.Ц. - счита жалбата за неоснователна и моли съда
да потвърди решението на съда. Претендира адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивникът поддържа, че
решението е неправилно, тъй като в нарушение на материалния и процесуалния
закон първоинстанционния съд
е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
стана на първоначалния кредитор/цедента/ на цесионера – нито преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, нито в рамките на исковото производство, а както и
че връчването на препис от ИМ и приложенията на назначения й особен
представител, не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената
цесия и тя не е произвела действие по отношение на длъжника. Счита, че за
редовността връчването на уведомление на особен представител е важно да е
спазена процурата за уведомяване по ГПК – неправилно РС е приел обратното,
защото длъжникът не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, тъй като адресът на връчване е посоченият в договора за кредит и
поради бездействие на получателя уведомлението не му е връчено, независимо от
положението от кредитора усилия да изпълни задължението си за уведомяване; счита, че уведомяването на длъжника не е
елемент от ФС на договора за цесия, поради което длъжникът може да възрази
успешно за липса на уведомяване само ако едноввременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор.Цит.съд.практика /р.№198/18.01.2019 г. по
т.д.№193/2018 г. на ВКС, 1 ГО, р.3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на 1 ТО,
съгласно които ако към ИМ по иск на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника с връчване на препис от ИМ, това съставлява надлежно уведомление
за цесията съгласно чл.99,ал.3,пр.1 ЗЗД, прехвърлянето поражда действие на осн.
чл.99,ал.4 ЗЗД; че особеният представител може да направи всички възражения
срещу ИМ, в т.ч. и да получи всякакви уведомления.
В отговора на особения
представител на въззиваемата се оспорва основателността на въззивната жалба. Не
оспорва, че може уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на
длъжника ведно с книжата, приложени с
исковата молба, но не и по установителен иск с пр.осн.чл.422 ГПК, когато
заявлението е подадено от новия кредитор, а само по осъдителни искове; по
делото липствали доказателства, че длъжникът е уведомен по чл.99,ал.3 ЗЗД –
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК; счита, че уведомяването не може да
стане чрез връчване на особения представител, тъй като той не е назначен от
страната, която представлява, а от съда; че връчването на особен представител
не е връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на представителя, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията, поради което той би могъл да изпълни на стария кредитор без да е
бил уведомен.
Първоинстанционния
съд е приел, че прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Според КРС цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. ***** следва да представи доказателства, че длъжникът
е уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД, т. е. няма
да бъде изискуемо;че при осъдителни
искове (какъвто е евентуалният иск), няма пречка да се приеме, че връчването на
самата искова молба, ведно с приложенията към нея до длъжника играе ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но при развило се заповедно
производство, е приел, че
длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на
заявлението.
Тези изводи не се споделят от настоящия въззивен състав:
Видно от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.506/2019 г. на КРС, 3
гр.с., заповедта за изпълнение не е връчена на длъжницата– два пъти
уведомлението се е върнало с отбелязване, че е непотърсено. ПОС намира, че не
намира опора в закона и практиката разбирането на КРС, че цесията следва да
бъде надлежно съобщена на дължника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
т.к. цесията е надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложние към ИМ, с която новият
кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК. В тази насока е и съд.практика на ВКС- р.№78/9.7.2014 г. на ВКС по
т.д.№2352/2013 г. 2ТО. Договорът за цесия поражда своето действие между
страните независимо от волята на длъжника по прехвърляното вземане, тъй като
той не е страна по договора за цесия, а се уведомява, за да знае на кого да
престира; длъжникът
може да възрази успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор – в т.см. е р.№139/27.04.2008 г. по
гр.д.№4025/2008 г. на ВКС,4 ГО, според което неуведомяването не се отразява на
валидността на договора за цесия – до съобщаването на длъжника той може валидно
да изпълни на предишния кридитор с погасителен ефект без цесията да може да му бъде противопоставена;
връчването на уведомлението за цесията на ответника чрез особения му
представител е надлежно, в който смисъл е и съд. практика - р.№198/18.01.2019
г. на ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г.,според което процесуалния представител
редовно може да получи копие от ИМ и да направи всички възражения срещу нея, в
т.ч. и да получи всякави уведомления; а в опр.№987/18.7.2011 г. по
гр.д.№867/2011 г. на ВКС,4ГО е казано, че ако ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението е надлежно връчено по реда на
чл.47,ал.1 ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението
му по договора за заем не е погасено, следва да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на иска.
По
първоинстанционното дело са предявени съединени установителен иск иск с
пр.осн.чл.422 ГПК и при условие на евентуалност искове с правна квалификация по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
На
22.02.2017 г. между Й.Р.Р. и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е
подписан договор за
потребителски кредит, по силата на което кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 3100 лв. срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне сумата от 5796,36 лв., представляваща общ
размер на всички плащания, на
равни погасителни вноски, от по 161,01 лв., с падеж на първата вноска на
5.04.2017 г.; сумата включва предоставената главница, фиксирана лихва,
застрахователна прамия от 624,96 лв., такса ангажимент от 108,50лв. Установен е
фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35,90 % и годишен процент на
разходите на заема от 46,38 %.
Видно
от приложените доказателства, на
23.10.2017 г. е било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК **** и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № PLUS-14530699 от дата 22.02.2017 г между
,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Й.Р.Р. било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК **** изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица, а с пълномощно /л.25/ цедента е упълномощил
цесионера да уведоми от името на стария кредитор всички негови длъжници. На
ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от АСВ с изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS-14530699 от 26.10.2017 г., с известие за доставяне
чрез Български пощи ЕАД, което се върнало в цялост като неполучено с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя
/л.31/. АСВ е изпратил
повторно уведомление за извършената цесия, с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- 4530699
от 28.11.2018 г., което отново се върнало в цялост като неполучено.
От
приетата неоспорена ССЕ, изпълнена от в.л.Р. М. – заключение от 22.7.2020 г. се
установява, че с платежно нареждане от 22.2.2017 г. Р. е получила заемната сума
от 2991,50 лв. /след приспадане от 3100 лв. на сумата 108,50 лв.-такса
ангажимент/, както и че по кредита Р. е
заплатила общо 161,01 лв.- първа вноска.
По отношение
на УС с пр.основание чл.422 ГПК, ПОС намира следното:
На 04.04.2019 г. цесионерът АСВ е
подал заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№506/2019г.на 3 гр.с., в което се иска
издаване на заповед за изпълнение на сумата 3090,16 лв. главница, 1937,51 лв.
договорна лихва, 880,72 лв. –обезщетение за забава и законната лихва от
подаване на заявлението като се позовава на предсрочна изискуемост на кредита.
Тъй като падежа на последната вноска по кредита е 05.03.2020 г., АСВ е следвало
да уведоми
длъжника, че прави кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението. ПОС намира, че уведомленията за извършената цесия от АСВ
с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-14530699
от 26.10.2017 г. и от 28.11.2018 г. не съдържат изявлението на
кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на две и
повече вноски, а освен това изявлението за предсрочната изискуемост не е достигнала до длъжника. С ТР№4/18.06.2014 г. по
тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е прието, че вземането по договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски е изискуемо след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е уведомила длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост.
ПОС намира, че уведомлението
до длъжника е нередовно връчено, от което следва, че към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК кредита не е бил предсрочно изискуем, поради което
установителният иск по чл.422 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли – в
тази част решението на РС следва да се потвърди.
По
отношение на евентуалните осъдителни
искове с правна квалификация по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД., ПОС намира следното:
Съгласно
разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
задължително следва да съдържа следната информация: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
На
л.7 и сл. по първоинстанционното дело е налице заверено копие от екземпляр от
договора за паричен заем, подписан и от двете страни на всяка една страница.
Спазени са изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за предоставяне на
информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Не е
спазено обаче изискването по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за изготвяне на
погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. И при фиксиран лихвен процент
следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната
лихва- на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на
база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или
др. Погасителният план би следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски,
от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква-
възнаградителна лихва, а също и каква част от вноската е застрахователната
премия. По отношение на застрахователната премия в т.2 от договора е казано, че
е включена във всяка погасителна месечна вноска, но липсва погасителен план, от
който да е видна тази разбивка.Ето защо ПОС намира, че договорът за кредит не
отговаря на императивната рапоредба на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, което го прави
недействителен на осн.чл.22 от ЗПК. Освен това не е налице и категорично
основание да се приеме, че е спазено изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК за
подписване на всяка една страница от общите условия към договора от всяка една
от страните. Видно от съдържанието на договора, след стр.2 от същия клаузите
придобиват общ характер, но не е изрично отбелязано те да съставляват общи
условия на дружеството, които да се считат именно като такива за неразделна
част от договора. От дружеството- жалбоподател не са представени ОУ, при които
е отпуснат заемът, поради което не е възможно да се извърши сравнение с
отразените в индивидуалния договор текстове.
В случая, клаузата на договора, която предвижда заплащане на застрахователна
премия от 624,96 лв. е неравноправна, тъй като от приложения
застрахователен договор /л.11 от д.РС/ не е ясно как е формирано
застрахователното възнаграждение по отношение на заемната сума. Същата
не е ясна и разбираема, съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява
неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП, с
което необосновано се оскъпява кредита доколкото уговорената застрахователна премия представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на
права. Договорена е неравноправна
клауза с потребителя, поради това, че уговореното заплащане на застрахователна
премия води до
завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване
цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК
ГПР в размер на 46,38 % и няма данни да е уговорена индивидуално. Налице е
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в сключения с потребителя ДПК,
която съставлява „уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя“.
Претендираната сума от 108.50 лв. като такса ангажимент, която в т.2 от договора за кредит е посочена като такса, която кредитополучателят заплаща за да сключи договора при фиксиран лихвен процент – по същество съставлява допълнително заплащане, което е в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия по управление на кредита, и е неясна, защото е неразбираемо как е определена, което е в противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК. В този смисъл с тази клауза се цели заобикаляне на максимално допустимия общ процент на разходите при което и на осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.
Освен това договорът за потребителски кредит и договорът за застраховка са написани на шрифт, по-малък от 12, което е нарушение на императивната норма на чл.10,ал.1 от ЗПК, което прави договорът недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно
разпередбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят върща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и други разходи по кредита. В този смисъл евентуалния осъдителен иск е основателен за сумата 2830,49 лв./3100
лв.- 2991,50 лв. -161,01лв./, която въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати.
По
изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част по евентуалния осъдителен иск за сумата 2830,49
лв.-главница и вместо него в тази част следва да се постанови ново, с което да
се осъди въззиваемата да заплати сумата 2830,49 лв., ведно с законна лихва,
считано от датата на подаване на ИМ в съда – 13.08.2019 г.; следва решението на
РС да бъде потвърдено разликата над
2830,49 лв. до пълния предявен размер от 3090,19 лв., както и в останалата
отхвърлителна част за сумите 1937,51 лв. договорна лихва и 893,14 лв.- обезщетение
за забава.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260013/18.09.2020 г., постановено по гр. дело №1219/2019г. по описа на Карловски районен съд, 2 гр. състав, в частта , с което се отхвърлят предявените искове
за признаване за установено в
отношенията между страните, че Й.Р.Р. с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№506/2019 г., по описа на РС Карлово:
- сумата 3090,16
лв., представляваща главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от
05.06.2017 г. до 05.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.06.2017 г.;
- сумата 1937,51 лв.,
представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 5.06.2017 г.;
- сумата 880,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г.;
- законна лихва върху
главницата от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ
решение № 260013/18.09.2020 г., постановено по гр. дело №1219/2019г. по описа на Карловски районен съд, 2 гр. състав, в частта, с което се отхвърлят предявените искове
на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** да бъде осъдена Й.Р.Р.
с ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество сумата 2830,49 лв. – неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2017 г. до
05.03.2020 г. и вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й.Р.Р. с
ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** сумата 2830,49
лв. – неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2017 г. до
05.03.2020 г. по договор за потребителски
кредит от 22.02.2017 г., сключен с ,,БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на ИМ – 14.08.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260013/18.09.2020 г., постановено по гр. дело №1219/2019г. по описа на Карловски районен съд, 2 гр. състав, в частта , с което се отхвърлят предявените искове
за осъждане на Й.Р.Р. с ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: **** неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.05.2017 г. до
05.03.2020 г. за разликата над сумата
2830,49 лв. до пълния предявен размер от 3090,19 лв., за заплащане на сумата 1 937.51 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.05.2017 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до 05.03.2020 г. (падеж на последна
погасителна вноска), както и искът за заплащане
на сумата 893.14 лв. – обезщетение за забава, дължимо за
периода от 05.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
13.08.2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: