№ 16408
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАР.А
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАР.А Гражданско дело №
20221110157884 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца И. А. Р. срещу ответника С. „С.“ обективно
кумулативно съединени искове: конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със
заповед № .г., издадена от ответника и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „К.“, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4860 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 20.09.2022г. до 20.03.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът И. А. Р. твърди, че заемал при ответника С. „С.“ длъжността „К.“ въз основа
на допълнително споразумение № .г., с което било изменено наименованието на длъжността
съгласно сключения между страните трудов договор за неопределено време № .г. Преди този
договор ищецът работел при ответника по силата на трудов договор № .г., сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ с място на работа – Ц.г. на основание чл. 68, б. 1 КТ ищецът
бил назначен, считано от 26.11.2004г., в РО на глухите – гр. С. на пълно работно време от 8
часа. С допълнително споразумение № 01 от 14.02.2005г., считано от 16.02.2005г. ищецът
бил назначен на безсрочен трудов договор в ЦУ на СГБ – РО на глухите – гр. С. на
длъжност „И.“, което допълнително споразумение ищецът твърди да се явява неговият
1
основен договор с ответника. Впоследствие с безсрочен трудов договор № .г. ищецът бил
назначен на длъжност „Организационен секретар, Той и Касиер“ при ответника, който бил
изменен с наименуваните от ответника трудов договор № .г., трудов договор № .г. от
17.07.2006г. и трудов договор № .г., всички с действие от 01.07.2006г. Трудов договор № .г.
бил последователно изменен и с допълнително споразумение № .г., с допълнително
споразумение от 26.04.2010г., с което наименованието на заеманата от ищеца длъжност
било сменено на „К.“, както и с допълнителни споразумения № .г., с № .г. Ищецът твърди,
че със заповед № .г. било прекратено трудовото му правоотношение, възникнало въз основа
на трудов договор № .г., който бил договор за заместване, и бил прекратен още със
сключването на основен договор между страните, а не действащия към датата на
прекратяването между страните трудов договор № .г. с измененията към него. Твърди, че
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради
липса на необходимото образование за изпълняваната работа, като на 24.08.2022г. на ищеца
била връчена нова длъжностна характеристика, съгласно която за заеманата от него
длъжност било въведено изискване за висше образование в областта на икономическите
науки или счетоводството, каквото ищецът не притежавал. Ищецът оспорва
законосъобразността на издадената заповед, като на първо място счита, че с нея се
прекратява договор от 13.10.2004г., прекратен на друго основание преди издаване на
заповедта, а не съществуващия между страните договор, сключен за неопределено време, от
31.03.2006г. На следващо място твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание е израз на злоупотреба с работодателска власт, което е в нарушение
на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ, с цел работодателят да
заобиколи изискванията за предварителна закрила по чл. 333 КТ, тъй като ищецът бил
трудоустроен. Твърди, че прекратяването на трудовото му правоотношение е провокирано
единствено от обстоятелството, че ищецът завел иск срещу ответника за отмяна на решение
от проведено на 27.05.2022г. Общо събрание на С. „С.“, което пряко засягало интересите на
представляващия с.то председател Н., както и поради влошените отношения на ищеца с
Председателя Н.. Твърди, че докато работил при ответника през период от 17 години,
независимо от наименованието на длъжността, е изпълнявал едни и същи трудови функции,
които са предполагали познания в областта на икономическите науки, без да има висше
икономическо образование и работодателят не е възразявал срещу това. С оглед изложеното
иска съдът да признае за незаконно уволнението, извършено с оспорената заповед и да
постанови неговата отмяна, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „К.“. Твърди да е останал без работа след уволнението, поради което претендира
заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.09.2022г.
до 20.03.2023г. в размер на 4860 лв. Претендира разноски за производството.
Ответникът С. „С.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при него длъжността „К.“, както и че
същото е прекратено с оспорената заповед № .г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Не оспорва и че с нова
2
длъжностна характеристика, утвърдена от Председателя на СГБ на 23.08.2022г., е въведено
изискване за заемане на длъжността „К.“ служителят да притежава висше образование в
областта на икономическите науки и счетоводството, но поддържа че това изискване било
мотивирано от трудовите функции на длъжността, които били предимно в икономическата и
счетоводната сфера. Оспорва твърденията на ищеца, че въвеждането на новите изисквания
за образование за длъжността са били мотивирани единствено от личните отношения между
ищеца и Председателя на СГБ и от заведеното от ищеца дело срещу ответника, като твърди,
че изменението е обусловено единствено от реалната необходимост от такова образование
предвид естеството на трудовите задължения за тази длъжност. Поддържа, че преценката на
работодателя на конкретните нужди за осъществяване на дейността му и изискванията за
заемане на определена длъжност с оглед тези нужди е въпрос на целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. Отделно, твърди че със заповед № 39 от 18.03.2021г., издадена
и връчена на ищеца преди изменението на изискванията за заемане на длъжността и
завеждане на делото от ищеца срещу ответника, ищецът бил дисциплинарно наказан за
неизпълнение на трудовите му задължения, изразяващи се в нарушаване на финансовата
дисциплина на СГБ, което било още едно доказателство за необходимостта от въвеждане на
новите изисквания за образование за длъжността. Поддържа, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е притежавал висше образование в
областта на икономическите науки и счетоводството, поради което и трудовият му договор
бил законосъобразно прекратен на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На последно място,
твърди, че записването в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
че се прекратява трудов договор № .г., касае техническа грешка, която по никакъв начин не
указвала влияние на правото на защита на ищеца, доколкото в заповедта били изложени
точно и ясно всички правни и фактически основания, на които се базирало прекратяването
на трудовото му правоотношение. С оглед изложеното моли да се отхвърлят предявените
искове и да му се присъдят разноски за производството.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемал твърдяната длъжност, което е
било прекратено с оспорената заповед от 20.09.2022г., които обстоятелства не са спорни
между страните, а също и твърденията си, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е в резултат на злоупотреба с права от страна на работодателя, а именно че
уволнението му е било мотивирано единствено от личните отношения между него и
Председателя на С. „С.“ и съдебния спор между страните по заведено от ищеца дело за
отмяна на решение на Общото събрание на СГБ, които обстоятелства непосредствено са
мотивирали работодателя за издаване на оспорената заповед.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно че същото е извършено с писмена заповед, в която точно, ясно
3
и недвусмислено е посочено трудовото правоотношение, което се прекратява и основанието
за прекратяване, както и твърденията си за въведени нови изисквания за образование, че
това е станало по установения ред и от компетентен орган, съответно, че новите изисквания
не са произволно определени, а са продиктувани от конкретна необходимост и са във връзка
с изпълняваната длъжност.
При установяване на горните предпоставки ищецът следва да докаже, че към датата
на уволнението е притежавал съответното образование, установено с новите изисквания.
С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „К.“, че с оспорената заповед № .г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
– липса на необходимото образование за изпълняване на длъжността, както и че с нова
длъжностна характеристика, утвърдена на 23.08.2022г., след сключване на трудовия
договор, за заемане на длъжността, на която е работел ищецът, е въведено изискване за
притежаване на висше образование в областта на икономическите науки и счетоводството,
каквото ищецът не е притежавал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелството дали с оспорваната
заповед е прекратено безсрочното трудово правоотношение на ищеца от формална страна,
както и дали прекратяването му на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е извършено
добросъвестно или представлява израз на злоупотреба с работодателска власт.
По първия спорен между страните въпрос съдът намира следното: установява се от
съдържанието на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца № .г., че в него е записано, че се прекратява „трудов договор № .г. (с всички
изменения към него, последно изменен с Допълнително споразумение № .г.), сключен с И.
А. Р., заемащ длъжността „К.“ в СГБ, код по НКПД: .“. От съдържанието на представените
по делото договори и допълнителни споразумения между страните се установява, че трудов
договор № .г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Орг.секретар, той и касиер“
е бил сключен между страните на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и същият като срочен се е
прекратил с изтичането на срока му. Впоследствие ищецът е бил назначен на длъжността
„Инструктор социално битови въпроси“ при ответника с трудов договор, наименуван
„допълнително споразумение към трудов договор № .г.“, в сила от 16.02.2005г., който
договор е бил безсрочен съгласно чл. 6 от същия и въз основа на който съдът намира, че е
възникнало безсрочното трудово правоотношение между страните за длъжността, от която
ищецът е освободен. Всички последващи споразумения между страните, наименувани
„трудови договори“ и допълнителни споразумения“, с които се променя наименованието на
заеманата от ищеца длъжност и размера на основното и допълнителното му трудово
възнаграждение, касаят посоченото безсрочно трудово правоотношение. Това ясно личи и от
съдържанието на заповедта за уволнение, в която е посочено че се прекратява трудовото
правоотношение, последно изменено с Допълнително споразумение № .г., което се отнася
4
именно до посочения договор. Същото се извежда и от подаденото от работодателя
уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 КТ, в което е вписано, че се отнася до прекратяване на
трудовия договор, сключен на 16.02.2005г., считано от която дата е бил в сила трудов
договор № .г. Че последващите този договор „трудови договори“ и допълнителни
споразумения касаят заеманата от ищеца длъжност, от която е освободен, макар и с
променяно през годините наименование и възнаграждение, следва и от еднаквия шифър на
длъжността по различните договори и споразумения – шифър Т., впоследствие по Н..
Всичко гореизложено обуславя извод, че посочването и на срочния трудов договор № .г.,
наред с другите изменения и допълнения на безсрочното трудово правоотношение на
страните, в заповедта за прекратяването му, представлява техническа грешка, която не се
отразява на правото на защита на ищеца. Изискването за яснота относно съдържанието на
заповедта за уволнение е въведено с оглед обезпечаване правото на защита на
работника/служителя. Когато за последния не е налице съмнение кое е трудовото
правоотношение, което работодателят прекратява, както и основанието, на което се
извършва прекратяването, не може да се приеме, че е налице нарушаване на правото му на
защита. В случая става ясно както от твърденията на ищеца в исковата молба, така и от
изявленията му в хода на цялото производство, че за него не съществува съмнение, че с
оспорената заповед от 20.09.2022г. ответникът е прекратил именно безсрочното му трудово
правоотношение на длъжността с последно наименование „К.“, и именно срещу
законосъобразността на прекратяването на това правоотношение той се брани по същество.
Отделно от това липсват твърдения, както и доказателства, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с оспорената заповед между страните е съществувала и друга
трудовоправна връзка, основана на друг договор, което би предизвикало съмнение относно
това кое точно трудово правоотношение е прекратил работодателят и което би затруднило
защитата на служителя. Поради тези съображения съдът намира, че посочването в заповедта
и на трудов договор между страните, който е отдавна прекратен поради изтичане на срока
му, наред с посочване и на последващия сключен договор и измененията му, представлява
техническа грешка, която не се е отразила на правото на защита на ищеца и не може да
обоснове незаконосъобразност на уволнението.
По втория спорен между страните въпрос, съдът взе предвид следното: ответникът е
прекратил безсрочното трудово правоотношение с ищеца на основанието по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ – поради непритежаване на необходимото висше образование в областта на
икономическите науки или счетоводството за изпълняваната работа. Посоченото
уволнително основание предполага установяване на следните предпоставки: че ищецът е
отговарял на въведените от работодателя изисквания за заемане на длъжността, касаещи
изискваното образование, към датата на сключване на трудовия договор, че впоследствие,
след сключване на договора, работодателят е променил тези изисквания, което е обусловило
правото му да прекрати трудовото правоотношение с ищеца като служител, който не
отговаря на новите изисквания.
В случая се установяват предпоставките, относими към фактическия състав на
5
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Установява се по делото от приетите писмени
доказателства, че след сключване на трудовия договор на ищеца с № .г.“, в сила от
16.02.2005г., към който момент за заемане на длъжността „К.“ се е изисквало средно или
висше образование (без да се конкретизира последното) – така длъжностна характеристика
за длъжността „К.“ от 08.08.2017г. (раздел III, т. 1), е утвърдена от работодателя нова
длъжностна характеристика за тази длъжност от 23.08.2022г. , съгласно която работодателят
е въвел изискването за висше образование в областта на икономическите науки и
счетоводството (раздел III, т. 1). Между страните не е спорно, че ищецът не притежава
висше образование в областта на икономическите науки, каквото е въведено с новата
длъжностна характеристика, което е достатъчно за да възникне правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС преценката на
работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по
целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава
императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява
дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са
определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид
нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните
и работодателят да е действал добросъвестно. Добросъвестността се предполага на
основание чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване –
в този смисъл решение № 192 от 14.06.2013г. по гр.д. № № 680/2012г. на IV ГО на ВКС,
решение № 71 от 24.07.2013г. по гр.д. № 284/2012г. на IV ГО на ВКС, решение № 321 от
31.10.2011г. по гр.д. № 13/2011г. на III ГО на ВКС.
В разглеждания случай ищецът е оспорил уволнението като извършено при
злоупотреба с работодателска власт и следователно е носил тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че работодателят е въвел новите изисквания за
длъжността с единствената цел да прекрати трудовото му правоотношение. Такова
доказване ищецът не е провел по делото. Макар преценката на работодателя за
необходимото образование, на което трябва да отговарят служителите, да е суверенна, ако
въвеждането на новото изискване за образование е самоцелно и несвързано с характера и
функциите на длъжността, това би било индиция за превратно упражняване на
работодателска власт. Доказването на тези обстоятелства отново е в тежест на ищеца поради
действието на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ. В случая ищецът не е провел такова
доказване, напротив, както от представените писмени доказателства (длъжностни
характеристики), така и от показанията на разпитания по делото свидетел Веселина
Стоянова, която има непосредствени впечатления от характера на работата на ищеца, се
установява, че трудовите функции на ищеца са били свързани с регистриране на първични
счетоводни документи, подаване на информация за приходи и разходи на мястото на работа
на ищеца (Районна организация на глухите – гр. С. към С. „С.“), водене на касова книга,
които са във връзка с нововъведеното изискване на притежаване на висше образование в
6
областта на икономическите науки, което би обезпечило по-качественото извършване на
тези дейности. Посоченият извод не се променя от факта, че ответникът е имал в
Централното си управление счетоводен отдел, който е изготвял проектобюджета на съюза,
спускал е инструкции и е следял за разходите и приходите на отделните организации.
Въпросите за организацията и структурата на отделите и поделенията на работодателя
отново е въпрос на негова суверенна преценка, която не подлежи на съдебен контрол, и
обстоятелството, че ищецът е подчинен във връзка с отчетната си дейност на отдел от
служители с икономическо и счетоводно образование, не лишава работодателя от
възможността да предвиди необходимост от такова образование и за организационните
секретари, щом това е във връзка с характера на работата и функциите им.
Не се установяват и твърденията на ищеца за наличие на личен конфликт между него
и председателя на С. „С.“ Н.., което да е послужило като единствен мотив за уволнението
му. На първо място по делото не са налице доказателства за съществувал конфликт между
ищеца и Председателя Н.. Действително ищецът е обжалвал по съдебен ред решение на
Общото събрание на с.то от 27.05.2022г., но само по себе си това обстоятелство не води до
извод за съществуване на конфликт с председателя на с.то, тъй като представлява
упражняване на гарантирано от закона право. Разпитаният свидетел Стоянова също посочва,
че не знае за такъв конфликт. Дори конфликт да беше установен по делото обаче, ищецът
следваше да докаже, че същият е станал единствена и непосредствена причина за
прекратяване на трудовото му правоотношение, което също не бе сторено по делото.
По изложените съображения не се установява да е налице злоупотреба при
упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование за
изпълняваната работа. Уволнението е извършено законосъобразно и не страда от пороците,
посочени в исковата молба. Ето защо предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или
служителят е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ са обусловени
от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото незаконността на уволнението е предпоставка от фактическия
състав на тези искове. Предвид изхода на спора по обуславящия иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен, неоснователни са и обусловените искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, без да е необходимо
обсъждането на останалите предпоставки от фактическите състави на тези искове.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
7
разноски в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение, но не е доказал извършването
им. От представения договор за процесуално представителство от 10.05.2023г. се
установява, че уговореното възнаграждение е следвало да се плати по банков път по
посочена в договора банкова сметка в срок до 5 работни дни от подписване на договора и
издаването на фактура. Фактура с № .г. е представена по делото, но не са представени
доказателства за плащане на сумата по нея, от които да се установи, че разноските са реално
извършени. Предвид изложеното съдът не присъжда разноски на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. срещу
С. „С.“, ЕИК . искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца И. А. Р., извършено със заповед № .г.,
подписана от Председателя на С. „С.“, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „К.“, както и с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4860 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода от 20.09.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 12.10.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8