Р Е Ш
Е Н И Е
№ 554 /08.08.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и девети юли
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 661 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Застрахователно компания „Лев инс” АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 2 от Кодекса за
застраховането /КЗ отм./ срещу А.М.И..
Ищецът твърди, че на 11.05.2014 г., около 12.00 ч., на път ПП 1-8 в района на с. П., общ. Х., лек автомобил „Опел", модел "Т." с peг. № ********, управляван от ответника, реализирал пътно-транспортното
произшествие /ПТП/ с лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № *******. За настъпилото
събитие бил
изготвен протокол за ПТП № 1331862 от същата дата, в който било отразено, че виновният
водач - А.М.И. бил
неправоспособен, т.е. без валидно свидетелство за управление на МПС. Към дата на настъпване на ПТП, отговорността му била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" към ЗК
„Лев Инс" АД, застрахователна полица № 22114001073030, със срок на
валидност от 10.04.2014 г. до 10.04.2015 г. Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „Фолксваген
Поло" с peг. № ******, в ищцовото дружество
била образувана ликвидационна преписка №
2601-5060-14-302240, като на 27.09.2014 г. то
изплатило на
собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 185,20 лева. Поддържа се, че на
основание чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ЗК "Лев
Инс" АД имало право на регрес срещу виновния водач за тази сума. Сочи се и че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против него, по
което било обазувано ч. гр. д. № 2927/2018 г.
описа на PC - Хасково и била издадена заповед за изпълнение срещу А.М.И., но тя
му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника съществуването
на вземане на ищеца за сумата
от 185,20 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 2601-5060-14-302240, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2927/2018 г. по описа на Районен
съд Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
С молба с вх. рег. № 13561/12.07.2019 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, е заявил, че поддържа иска и е направил искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в
срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по
делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки
изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл.
238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 1123/21.06.2019 г. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените
от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2927/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо 125,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 100,00
лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в
изготвяне на искова молба и писмено
становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./, по отношение
на А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Черни връх" № 51Д, сумата от 185,20 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във връзка с щета № 2601-5060-14-302240 за причинени при ПТП на 11.05.2014 г., на път ПП 1-8 в района на с. П., общ. Х., имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген
Поло" с peг. № *****, при което ПТП А.М.И. е управлявал лек автомобил
„Опел Тигра“ с peг. № ******** без валидно свидетелство за
управление на МПС, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2927/2018 г. по описа
на Районен съд Хасково – 07.12.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Застрахователна
компания "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Черни
връх" № 51Д, сумата от 200,00 лева, от която 125,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща
направени разноски по ч. гр. д. № 2927/2018 г. по описа
на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед от 12.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала: Г. А.