Решение по дело №440/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 364
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20223200500440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. гр. Добрич, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500440 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№8199/17.05.2022г. от Р. Р. М. с ЕГН **********, постоянен адрес:
с.С., общ.Б., ул.***, настоящ адрес :с.Б., общ.Добричка, ул.“***, чрез особен
представител адв.М. Ж.-ДАК, срещу решение №340/21.04.2022г. по гр.д.
№2770/2021г. на РС-Добрич, с което се ОСЪЖДА да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* сумата от 3490.51 лева ,
представляваща договорна лихва по сключен между страните договор за
потребителски кредит № ********** от 31.05.2019 г., изчислена за периода
05.07.2019 г . – 10.06.2020 г. и за разноски по делото.
Счита решението за неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът не обсъдил всичките направени с отговора на
исковата молба възражения, в това число, че процентът на ГПР не е 49.19%,
както е посочено в договора и не е изследвал какъв е точно този процент. Не е
отчел обстоятелството, че чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е самостоятелно основание
за прогласяване на даден договор или клауза за нищожни, не отчел всички
обстоятелства довели до сключване на договора, че ищецът е икономически
1
по –силният субект и се облагодетелствал за сметка на ответника с
договаряне на лихва от 33.67%. Неправилно възприел фактическата
обстановка и направил неправилни правни изводи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи за нейната неоснователност,
свеждащи се до липсата на основание за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва. Самият закон определял как се изчислява ГПР и
кредиторът нямал задължение да предоставя на потребителя информация как
е изчислен ГПР.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, с начало 05.05.2022г.,
отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от
ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№2770/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№261632/10.12.2020г./по вх.регистър на РС-Б., където първоначално е
подадена/ от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД със седалище в град София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, с която срещу Р. Р. М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: с.С., общ.Б., ул.***, настоящ адрес :с.Б., общ.Добричка, е
предявен осъдителен иск за сумата от 3490.51 лева , представляваща
договорна лихва по сключен между страните договор за потребителски
кредит № ********** от 31.05.2019 г., изчислена за периода 05.07.2019 г . –
10.06.2020 г.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
, изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за инициирано
заповедно производство по ч. гр. д. .№512/2020г. на БРС, приключило с
отхвърляне на заявлението за претендираната възнаградителна лихва,
предмет на настоящия иск. Излага се и, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит № ********** от 31.05.2019 г.Общият размер на
кредита бил 10 903.24лева, като съответната част е преведена по сметка на
кредитополучателя, а сумата по застраховка“живот“ на застрахователя.
2
Общото крайно задължение възлизало на 19 9777.94лева, разсрочена на
48вноски в размер на по 416.20лева , ведно с последна изравнителна вноска в
размер на 416.54лева. Договорено е възнаграждение-лихвен процент, с който
се олихвява предоставения кредит в размер на 33.67%. Кредитополучателя се
задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента-
главница и договорна лихва. Длъжникът не извършил нито едно от
предвидените в договора плащания. След неизпълнение на падежираните три
последователни месечни вноски с падеж 05.07.2019г., 05.08.2019, 05.09.2019г.
била обявена предсрочната изискуемост на кредита като уведомлението било
връчено лично на кредитополучателя на 10.06.2020г.Ищецът не претендирал
възнаградителна лихва за периода след обявяване на предсрочната
изискуемост. Цялото вземане по кредита-главница 10903.24лева и
възнаградителна лихва 3490.51лева, станало изискуемо. За главницата била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№512/2021г.на БРС. Претендирал
осъждането на ответника за възнаградителна лихва за периода 05.07.2019 г . –
10.06.2020 г. от 3490.51лева.
Ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК, оспорва иска с доводи за недействителност/нищожност/на
отделни клаузи на договора за кредит, които били и неравноправни. Клаузата
за еднократна такса за оценка на риска била нищожна на основание чл.10а от
ЗПК; клаузата за възнаградителна лихва от 33.67% била нищожна на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е в размер над три пъти законната
лихва; клаузата за ГПР била нищожна на основание чл.19, ал.4 във вр.ал.2 от
ЗПК; клаузата по т.9.4 от договора била нищожна защото лихва върху лихва
не се дължало. На кредитополучателя не бил предоставен стандартен
европейски формуляр.
Предмет на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, е
осъдителната претенция с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД за
неплатена възнаградителна лихва за периода 05.07.2019 г . – 10.06.2020 г. от
3490.51лева, произтичаща от договор за банков кредит.
Не е било спорно, установява се от събраните по делото доказателства ,че
на 31.05.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД в качеството на кредитор и Р.
Р. М. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № **********, за сумата от 10903.24лева, от която 8200лева чиста
3
стойност, останалата част - финансираните от кредитора 1535.04лева
застрахователна премия и 1168.20лева еднократна такса за оценка на риска,
със задължение за връщане в срок до 05.06.2023г., на 48 месечни вноски, 47
от които от по 416.20лева, първата с падеж 05.07.2019г., последната
изравнителна с размер 416.54лева с падеж на 05.06.2023г. Уговорен е
годишен лихвен процент- 33.67%, годишен процент на разходите 49.19%.
Вписано е общото задължение по договора от 19977.94лева. Не е спорно,
установено е и със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че липсва погасяване в каквато и да е част, при което в
съответствие с правата му по чл.16, ал.2от договора за кредит, за кредитора/
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставя
потребителски кредити/ е възникнало правото да обяви договора за
предсрочно изискуем, поради непогасяване на три последователни
погасителни вноски с падеж 05.07.2019г, 05.08.2019, 05.09.2019г. Налице е
обективният критерий от предсрочната изискуемост. Налице е и
субективният критерий – достигане до длъжника на 10.06.2020г. на
волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез лично получаване от кредитополучателя на изпратено с писмо
с обратна разписка уведомление.По тези факти страните и не спорят.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор, в частност на клаузата за възнаградителна лихва.
По отношение на процесния договор приложение намира Закон за
потребителския кредит, съгласно чл.22 от който, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Процесният договор не страда от пороци, покриващи хипотезите по
чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК, респ. е
действителен такъв. Сключен е в писмен вид, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора, включително Общите условия, са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е
посочен общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване,
посочен е фиксиран годишен лихвен процент , посочен е годишния процент
на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
4
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Когато
лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на
договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен
размера на същия, което е сторено в чл.9.1 и .2. Годишният процент на
разходите по кредита е посочен, както е посочена и общата сума дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. В
договора липсва посочване на общия размер на възнаградителната лихва, но
същият е лесно определяем като разлика между общата стойност на
плащанията и размера на отпуснатия кредит. Неразделна част от него е
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски . Съгласно
чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Непосочване в погасителния
план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата,
възнаградителната лихва и другите разходи се погасява не обуславя
недействителност на договора за потребителски кредит. В Решение на Съда
на ЕС от 09 ноември 2016 год. по дело С- 42/15 по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от
Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК) трябва да се
тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани
във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата
членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
Приема се, че чл. 10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват
точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията
по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със
сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение
на Съда на ЕС от 05.09.2019 год. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10,
параграф 2, букви з) -й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите за потребителски
5
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не
допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи .
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под
50 % - 49.19 % . В договора не е посочено какви компоненти са включени при
формиране размера на годишния процент на разходите, но това не го прави
недействителен, тъй като същите са изводими от разпоредбите на закона- чл.
19, ал. 1 от ЗПК и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като
единственото условие е същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5
от ЗПК и това условие в случая е налице.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. С упражняване от
кредитора на право на предсрочна изискуемост поради неизправност на
заемополучателя договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. Отпада занапред действието на
погасителния план. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението за длъжника. Упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му./ТР №3/2017г. ОСГТК на ВКС/.
Според заключението на вещото лице договорната лихва съгласно
клаузите на договора за процесния период 05.07.2019г.-10.06.2020г./датата на
предсрочната изискуемост/ е 3490.51лева.
Искът е основателен и доказан по размер, и правилно уважен.
6
Решението на районния съд следва да бъде потвърдено с препращане към
мотивите на същото на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, която във въззивното производство е
представлявана от юрисконсулт и съобразно фактическата и правна сложност
на делото и броя на проведените открити съдебни заседания, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. Следва да и се присъдят и разходите за особен
представител на ответника в размер на 300лева.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №340/21.04.2022г. по гр.д.№2770/2021г. на
РС-Добрич.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.С., общ.Б.,
ул.***, настоящ адрес :с.Б., общ.Добричка ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД със седалище в град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54
съдебно –деловодни разноски за въззивното производство в размер на
100лева юрисконсултско възнаграждение и 300лева възнаграждение за особен
представител.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7