М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 475/2017 г. на
СГС, НО, 28 с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Р.П.К. за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 1, вр. чл. 115 от НК – за това, че за времето между 22,00 ч. на 14.02.2016 г. до около 8,19 ч. на
15.02.2016 г., в гр. София, кв. О., в къща, намираща се на ул. “*********на
първи жилищен етаж умишлено умъртвил Г.Г.К., с ЕГН **********, като й нанесъл
удари с отвертка в областта на главата, като й причинил прободно нараняване в
областта на левия горен клепач с нараняване на лявата очна ябълка, проникващо в
черепната кухина със счупване на кости на черепната основа на нивото между
предна и средна черепни ямки в ляво в близост до турското седло, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и нараняване на мозъчния ствол, мозъчен оток, кръв в
мозъчните стомахчета, рана в дясната ноздра, рани и охлузвания по главата и
лицето, ограничени кръвонасядания на меките черепни покривки, охлузвания по
шията, охлузвания на пръстите на двете ръце, като причината за смъртта на Г.Г.К.,
настъпила на 06.03.2016 г. е прободното нараняване в областта на лявото око с
проникване в черепната кухина и настъпилите от него усложнения - гноен
менингит, двустранни абсцедираща пневмония, гнойно некротичен трахеобронхит,
като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата Г. К. начин, тъй като
нараняванията са нанесени в богато инервирани зони, като причиняването им е
свързано с изпитване на силни и продължителни болки и страдания до момента на
изпадането на К. в безсъзнателно състояние от нараняването на лявото око.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото
обвинение. Счита, че по безспорен и несъмнен
начин, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, е установена
фактическата обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Прокурорът се позовава на установения от доказателствата по
категоричен начин факт, че в периода на извършване на деянието, именно
подсъдимият Р.К. се е намирал в съседното помещение на това, в което е била
пострадалата; на установените обстоятелства от протокола за оглед на
местопроизшествие и от показанията на разпитаните свидетели, които изключват
възможността други лица да са могли да проникнат и да извършат престъплението;
на заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи за
уврежданията на пострадалата и установените такива при освидетелстването на
подсъдимия, както и на приетите по делото съдебно-медицински експертизи на
веществени доказателства, които са установили наличието на кръв с ДНК профила
на пострадалата по дрехи, иззети от подсъдимия. Според представителя на
държавното обвинение, така събраните по делото доказателства по категоричен
начин опровергават обясненията на подсъдимия, според които установените следи
от кръв на пострадалата върху иззети при претърсването дрехи са били от самонараняване,
което тя неволно си е причинила няколко дни преди инцидента, а той самият имал
следи от одрасквания, тъй като предния ден подрязвал лозите в двора. Прокурорът
изключва, с оглед събраните по делото доказателства, увреждането, довело до смъртта
на пострадалата, да е причинено от самата нея, като се позовава както на
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза, така и на показанията на сестрата на пострадалата – свид. Р. И.
относно личностите й характеристики приживе и липсата на каквито и да е
основания тя да иска сама да се нарани смъртоносно. Представителят на СГП
пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия по
повдигнатото срещу него обвинение, като счита за справедливо наказание лишаване
от свобода за срок от двадесет години.
Защитникът
на подс. Р.К. счита, че от доказателствата, събрани по делото, не се установява
по категоричен начин, че същият подсъдим е извършил инкриминираното деяние.
Оспорва заключенията на експертизите, на които се позовава представителят на
СГП, като счита, че при изготвянето на тези експертизи са допуснати различни
нарушения, а заключенията им са необосновани. Според защитника на подсъдимия
при извършване на процесуалните действия по изземване на следи и веществени
доказателства от местопроизшествието са допуснати съществени нарушения, което
се е установило от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
поради което и не може да се счита за доказано повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Пледира да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото
срещу подс. К. обвинение.
Подс. Р.К. дава
обяснения, с които отрича да е извършвал престъплението, за което е обвинен.
Твърди, че за последно е комуникирал с пострадалата вечерта, след като тя се е
прибрала от екскурзия и започнала да му разказва за видяното, но тъй като той
гледал интересен му филм по телевизията, я помолил да спре да говори. Според
подсъдимия по-късно през нощта той станал да пие вода и видял, че пострадалата
гледа телевизия в кухнята, която ползвала и за спалня. Подсъдимият К. твърди,
че сутринта, след като станал от сън и се измил, отишъл в кухнята и видял
пострадалата да лежи на пода, завита с юрган, а в същото време леглото й било
окървавено. Според подсъдимия, след като пострадалата не реагирала на опитите
му да осъществи контакт с нея, той се обадил на Бърза помощ и съобщил за
случилото се. Подсъдимият Р.К. отрича да е обличал дрехата, иззета при огледа
на местопроизшествие, върху която са установени следи от кръв на пострадалата,
като твърди, че тази дреха е му била дадена от нея за запълване на
пространството между матрака и матрака на леглото му, а няколко дни преди
инцидента пострадалата се порязала при боравене с кухненски нож. Подсъдимият
моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.П.К. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, неосъждан, с висше образование, работи
в БАН като научен сътрудник, с постоянен адрес ***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Р.К. и пострадалата Г.
К. били съпрузи, като двамата били родители на свид. П.П..
За период от около 10 години
подс. Р.К. и пострадалата Г. К. живеели във фактическа раздяла, като
впоследствие двамата започнали отново да поддържат отношения помежду си.
Пострадалата Г. К. живеела в
къща, намираща се в гр. София, кв. О., ул. “*********като тя обитавала първия
етаж от къщата, нейната сестра – свид. Р. И. живеела на втория етаж, а третият
етаж от къщата бил обитаван от свид. П.П. и неговата жена – свид. Ц.П..
След като отношенията между
двамата се нормализирали, подс. Р.К. започнал да посещава къщата, в която
живеела пострадалата Г. К. и да остава там обичайно от петък до неделя, а през
останалото време живеел в апартамент в кв. „Стрелбище“ със своята майка.
Когато посещавал жилището на
пострадалата, подс. Р.К. ползвал стая, намираща се на първия етаж, непосредствено
до дневната, обитавана от пострадалата Г. К..
На 13.02.2016 г. пострадалата К.
и свид. Р. И. заминали на екскурзия в Македония, от където се прибрали вечерта,
между 21,00 ч. и 22,00 ч. на следващия ден - 14.02.2016 г. Свид. Р. И. се
качила на обитавания от нея втори етаж от къщата, а пострадалата Г. К. влязла в
жилището си на първия етаж, където се намирал подс. Р.К.. Подс. Р.К. гледал
телевизия и не обърнал голямо внимание на пострадалата, която искала да му
разкаже за екскурзията. Пострадалата Г. К. си легнала в дневната, където
обичайно спяла.
В неустановен момент в периода между
22,00 часа на 14.02.2016 г. и 8,19 ч. на 15.02.2016 г. подс. Р.К. влязъл в
дневната, ползвана от пострадалата К., взел от перваза на прозореца, намиращ се
до леглото на пострадалата, обичайно държана там отвертка със зелена дръжка и с
дължина 17 см. Подс. Р.К. отишъл до лежащата на леглото си пострадала Г. К. и
започнал да й нанася удари с отвертката в областта на лицето. От тези удари на
пострадалата получила рана в дясната ноздра, както и рани и охлузвания по
главата и лицето
Пострадалата Г. К. започнала да
се отбранява с ръце, като тези нейни действия причинили на подсъдимия охлузване
под левия му долен клепач, кръвонасядания на дясната мишница, охлузвания на
третия мрьст на дясната ръка, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на
втория пръста на лявата ръка. Въпреки така направените опити за защита от пострадалата, един от нанесените от подсъдимия удари с
отвертката попаднал в лявото й око. При този нанесен от подс. Р.К. със
значителна сила удар, металната част от отвертката проникнала в черепната й
кухина, в областта на левия горен клепач, като наранила лявата очна ябълка и
това проникване довело до счупване на кости на черепната основа на нивото между
предна и средна черепни ямки в ляво в близост до турското седло, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и нараняване на мозъчния ствол, мозъчен оток и кръв в
мозъчните стомахчета.
В резултат от така причиненото й
от удара с отвертката в лявото окото нараняване, пострадалата Г. К. изпаднала в
безсъзнателно състояние, а подс. Р.К. оставил същата отвертка до тялото на
междувременно падналото от леглото нейно тяло.
Тъй като така причинените на
пострадалата увреждания са били нанесени в богато инервирани зони, те са били
съпътствани с изпитване на силни и продължителни болки и страдания от
пострадалата до момента на изпадането й в безсъзнателно състояние.
Сутринта на 15.02.2016 г., към 08,19
ч., подс. Р.К. се обадил на телефон 112 и поискал
да бъде изпратен екип на Бърза помощ на адреса на къщата на пострадалата Г. К..
На въпрос на оператора какъв е случаят,
подсъдимият отговорил, че се касае за жена с много кръв. На уточнаващите
въпроси подсъдимият отговорил, че според него жената диша, не знае какво й е
точно и че е пострадалата му е роднина. Сигналът на подс. К. бил приет и му
било казано, че ще бъде изпратен медицински екип на адреса.
Междувременно, към 8,17 ч. на
същия ден свид. И.И., който бил колега на пострадалата Г. К. и всяка сутрин
двамата пътували с неговия автомобил до работа, позвънил на мобилния й телефон,
за да разбере тя къде се намира. След като пострадалата не отговорила на това и
следващото телефонно повикване, свид. Игнатов продължил със своя автомобил към
къщата, в която живеела пострадалата, за да я вземе евентуално от там, но като
приближил, видял, че от прозореца на първия етаж, се показал подс. К., който му
махнал няколко пъти с ръка, указвайки му да си тръгва. С оглед на това и свид. И.И.
продължил с автомобила си към своята месторабота.
Към 08,33 ч. изпратеният екип от
Центъра за спешна медицинска помощ пристигнал на посочения от подсъдимия при
разговора му с тел. 112 адрес. Екипът се състоял от свид. Р.М. – лекар и свид. Р.С.
– шофьор на линейката. Когато подс. Р.К. въвел в дневната на първия етаж
лекарския екип, пострадалата лежала на пода и дишала хъркайки. Докато
установявал състоянието й, свид. М. попитал подс. К. какво е станало и
подсъдимият отговорил, че пострадалата е съпругата му, която през нощта била
сама в същата стая и сутринта, при опит да влезе в стаята, той установил, че е
заключено, което го накарало да разбие вратата и като влязъл, видял
пострадалата в това състояние. Свид. М. забелязал, че няма следи от счупване на
вратите на дневната.
В същото време свидетелите П.П. и
Р. И. видели пристигналата пред къщата им линейка и слезли на първия етаж, за
да разберат какво става. Тогава двамата видели лежащата на земята пострадала, намиращите
се в стаята фелдшер и шофьор на линейката, както и подс. К..
Пострадалата Г. К. била откарана
с линейката до МБАЛСМ „Пирогов, където, въпреки оказаната й специализирана
медицинска помощ, на 06.03.2016 г. починала. Причина за смъртта на Г. К. били
усложненията, настъпили от прободното нараняване в областта на лявото й око с проникване
в черепната кухина - гноен менингит, двустранна абсцедираща пневмония, гнойно некротичен
трахеобронхит.
След откарването на пострадалата
в МБАЛСМ „Пирогов“, в обитаваната от нея и семейството й къща пристигнали и
служители на полицията. В същия ден – 15.02.2016 г., за времето от 15,05 ч. до
17,35 ч. бил извършен оглед на местопроизшествието. При огледа, в използваната
от подс. Р.К. за спане стая от първия етаж на къщата, върху едно от намиращите
се в стаята две легла били намерени и иззети несгънати синя блуза и раиран
синьо-бял панталон, като по предната външна част на блузата и по долната част
на ръкавите било установено наличието на множество зацапвания с червено-кафява
материя.
В хода на досъдебното
производство било назначено експертно изследване /биологична експертиза №
92-Б/2016 г./, при което било установено, че върху посочената блуза с дълъг
ръкав, наподобяваща горнище от пижама и върху синьо-белия панталон е установено
наличие на кръв. При извършено изследване по метода на ДНК- профилиране /с протокол
за извършена експертиза № 16/ДНК-281/ било установено, че следите от кръв,
намерени върху светлосинята блуза с дълъг ръкав, са идентични с ДНК профила на пострадалата
Г. К..
Наличието на следи от кръв е
доказано и по потник и дънков панталон, носени от подс. Р.К. и предадени на от
него на разследващ полицай при извършеното на 15.02.2016 г. освидетелстване на подсъдимия.
При извършено изследване по метода на ДНК- профилиране /с протокол за извършена
експертиза № 17/ДНК-306, назначена в хода на съдебното следствие/ било установено,
че следите от кръв, намерени върху така приобщения към веществените
доказателства потник, са идентични с ДНК профила на пострадалата Г. К..
При извършеното освидетелстване
на подс. Р.К. на 15.02.2016 г. също така било установено наличие на:
кръвонасядане в областта под мишницата на дясната ръка, кръвонасядане на лявата
ръка в областта между раменния мускул и трапецовидния мускул, следа от
одраскване на средния пръст на дясната ръка, следа от одраскване върху
показалеца на лявата ръка.
За целите на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, на 17.02.2016 г. бил извършен преглед на подс. К.,
при който било установено наличие на: охлузване под левия долен клепач, кръвонасядания
на дясната мишница, охлузвания на третия пръст на дясната ръка, кръвонасядане
на лявата мишница, охлузване ма втория пръста на лявата ръка.
Съгласно заключенията на
назначените по досъдебното и съдебното производства съдебно-медицински
експертизи, кръвонасяданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети и
такива с добре ограничена контактуваща повърхност,като окръглените в областта
на дясната мишница биха могли да се получат и при притискане или стискане с
пръсти, като същите кръвонасядания са с давност около три до шест дни ,отчетени
към момента на прегледа, охлузванията по пръстите на двете ръце са с давност от
около 8-12 до 24 часа, останалите наранявания - с давност от около 24- 48 часа.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направения анализ
на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Р.К., дадени в
съдебно заседание; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели:
Р. И. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, П.П., П.С., Д.И., Р.С.
/включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Р.М. /включително и показанията му от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК/, И.С., И.П.; показанията на разпитаните по досъдебното произодство
свидетели, приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, за които
подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не се разпитват в хода на
съдебното следствие, което съгласие беше одобрено по реда на чл. 372, ал. 3,
вр. чл. 371, т. 1 от НПК: В.П., Е.Т., И.И., Ц.П., М.В., Г.Н.– Ш.; заключенията
на: съдебномедицинска експертиза на подс. К. /л. 178-180, том 2 от д. п./, съдебномедицинска
експертиза /л. 182-185, том 2 от д. п./, съдебномедицинска експертиза на труп
/л. 191-196, том 2 от д. п./, съдебномедицинска експертиза /л. 198-210, том 2
от д. п./, експертизи по метода на ДНК-профилиране /л. 149-155 и л. 163-167,
том 2 от д. п./, техническа експертиза /л. 100-103, том 1 от д. п./, биологични
експертиза /л. 119-120, л. 126-128, л.
136-138, том 1 от д. п./, съдебномедицинска експертиза по метода на
ДНК-профииране /л. 138-142 от съдебното дело/, комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза /л. 143-152 от съдебното дело/, комисионната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 91-109 от съдебното дело/;
протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства,
приложени по досъдебното производство и в съдебното дело.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели – близки и приятели на пострадалата Г. К.,
както и от обясненията на подсъдимия по категоричен и безпротиворечив начин се
установяват обстоятелствата за: развитието на отношенията между подс. Р.К. и
неговата съпруга пострадалата Г. К. в течение на брака им; за обичайния в
последните години начин на пребиваване на подсъдимия през почивните дни от
седмицата в жилището на пострадалата, а в останалото време в апартамента с
майка си; за разпределението на ползването на трите етажа от къщата в кв. „О.“
между пострадалата Г. К., нейната сестра - свид. Р. И. и свид. П.П. и съпругата
му. Също така по еднопосочен начин от доказателстата по делото се установяват
обстоятелствата относно взаимното разположение на помещенията, които са
ползвали пострадалата Г. К. и подс. Р.К. в дните, когато последният е
пренощувал там.
По също
такъв безспорен и категоричен начин от обясненията на подс. К. и от показанията
на свидетелите Р. И. и П.П. се установява факта на завръщането на пострадалата Г.
К. и на свид. Р. И. вечерта на 14.02.2016 г. от екскурзията в Македония и
оставането след 22,00 ч. на същия ден на пострадалата на първия етаж от къщата,
заедно с намиращия се тогава там подс. Р.К..
По обективен
начин от заключението на приложеното по досъдебното производство техническа
експертиза /л. 99-105, т. 1 от д. п./, както и от съответните писмени
доказателства /л. 95, т. 1 от д. п./, се установява факта на обаждането от
страна на подс. Р.К. сутринта около 08,19 ч. на 15.07.2016 г. на тел. 112 и
подадения от него сигнал за пострадала жена на адреса на къщата в кв. „О.“.
От приложените
на л. 264 и л. 265 от т. 2 от досъдебното производство документи от ЦСМП се установява
по категоричен начин, че линейката с екипа от свидетелите Р.М. и Р.С. е
пристигнала на местопроизшествието към 08,33 ч. От показанията на посочените
двама свидетели, от приложената по делото медицинска документация /л. 222-251,
т. 2 от д. п., л. 118-174 от съдебното дело/, както и от заключенията на
назначените в хода на досъдебното и съдебното производства съдебномедицински
експертии се установяват травматични увреждания, които са били налице по тялото
на пострадала при пристигането на лекарския екип на местопроизшествието и
последвалото й транспортиране до болница „Пирогов“, както и обусловеността от
тях на настъпилата на 06.03.2016 г. смърт на Г. К..
Неоснователни
са поддържаните от защитата на подсъдимия в пледоарията му доводи за ненадлежно
документиране на изготвените заключения на съдебномедицинските експертизи –
същите са изготвени при спазване на предписаната в процесуалния закон форма,
съдържат отговор на поставените със съответния акт за назначаване въпроси,
както и мотиви за формирането на съответното заключение. По еднопосочен начин и
заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицински
експертизи, и заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебномедицинска експертиза, съобразявайки наличната по делото медицинска
документация, установяват уврежданията, които са били налице у пострадалата при
приемането й в болница „Пирогов“, механизмът на тяхното причиняване и
характерът им.
От
заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначавани в хода на
досъдебното и съдебното производства по въпросите за механизма на причиняване
на уврежданията на пострадалата Г. К. и причините за смъртта й, обсъдени в
съвкупност с документираните в протокола за оглед на местопроизшествие данни,
както и с показанията на свидетелите Р. И., П.П., Р.С. и Р.М., се обусавя
категоричен и несъмнен начин, че смъртоносното увреждане, проникващо през
клепача на лявото око на пострадалата в нейната черепна кухина, е било
причинено с отвертката, намерена при пристигането на екипа на спешната
медицинска помощ до главата й, впоследствие преместена на перваза на прозореца
в стаята, където е била и намерена и иззета при извършения оглед.
По делото
няма преки доказателства за това от кого е било причинено на пострадалата Г. К.
увреждането, което е довело до смъртта й. Това е така, защото намиращите се в
къщата в периода на причиняването на същото увреждане свидетели Р. И., П.П. и Ц.П.
са били на обитаваните от тях различни етажи и не са имали възприятия за това
обстоятелство, а единственото лице, намиращо се в първия етаж от къщата – подс.
Р.К. в своите обяснения също отрича да е видял или чул нечии действия по
нанасяне увреждането на пострадалата.
Въпреки
липсата на такива преки доказателства, съдът счита, че наличните по делото
доказателствени източници, макар и косвени по своя характер, формират по
логично свързан, неопроверган от други доказателства и несъмнен начин извод, че
именно подсъдимият Р.П.К. е причинил с удар с отвертката в областта на клепача
на лявото око на пострадалата Г. К. причинилото смъртта й увреждане.
Преди да
анализира доказателствата по делото, които обуславят категоричния и несъмнен
извод за авторството в лицето на подс. Р.К. на инкриминираното деяние, съдът
намира за необходимо да обсъди доводите на защитата, поддържани в хода на
съдебното следствие, за това, че при съставяне на протокола за оглед на
местопроизшествие, както и на протокола за освидетелстване на подсъдимия са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основания за изключването от
доказателствената съвкупност на отразените в протоколите обстоятелства и
действия, включително и тези по изземване описаните в същите протоколи
веществени доказателства. Тези доводи се основават на твърдения в обясненията
на подсъдимия, според които специалистът – технически помощник, участвал в
извършване на огледа и на освидетелстването, не разполагал с необходимите
материали за изземване на веществени доказателства и следи, и си служил с
наръчни материали. Протоколът за оглед и протоколът за освидетелстване са
съставени в съответствие с изискванията на закона и същите по редовен начин
удостоверява извършването на отразените в него процесуални действия. Описанието
на иззетите при огледа и при освидетелстването на подсъдимия следи и веществени
доказателства, както в съставения за това процесуално действия протокол, така и
в заключенията на експертизите, при които тези следи и веществени доказателства
са били изследвани, е направено по последователен и взаимно съответстващ си
начин, поради което и няма основания за съмнение в достоверността както на
протоколите за оглед и за освидетелстване, така и на описанието в съответните
експертни заключения на извършените от вещите лица действия по изземване и
изследване на сравнителен материал. Такова съмнение се изключва и от
извършените в хода на съдебното следствие действия по предявяване на
веществените доказателства по делото, при което беше установено, че те са във
вид, съответстващ на описанието, дадено и в протоколите за оглед и
освидетелстване, и в отразяващите извършените действия по изследване на
веществените доказателства експертни заключения.
Съдът
счете за категорично установен от доказателствата по делото фактът на присъствие
само и единствено на подс. Р.К. в периода от време между 22,00 ч. на 14.02.2016
г. до 8,19 ч. на 15.02.2016 г. на първия етаж от къщата, намираща се в кв. „О.“,
където в същия период от време се е намирала и пострадалата Г. К. и в който
период на същата е било причинено довелото до смъртта й увреждане. Това
обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите Р. И., П.П. и Ц.П.,
така и от обективно установените в протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него обстоятелства за характеристиките на помещенията на първия
етаж от къщата, тяхното взаимно положение, както и състоянието на входовете, от
които е било възможно проникването на същия етаж, което по категоричен начин
изключва да е осъществено проникване от трети лица в инкриминирания период от
време на етажа. Подсъдимият Р.К. в своите обяснения също не сочи да е чул или
видял нещо, което да сочи, че външни лица са проникнали в дневната на първия
етаж, обитавана от пострадалата в инкриминираната нощ, като същевременно
твърди, че не е имало отклонение в същата нощ и на практиката да бъде заключена
входната врата на къщата.
На
следващо място съдът счете, че доказателствата по делото категорично изключват като
възможен извод за причиняване на увреждането, довело до смъртта на пострадалата
Г. К., самонараняване от нейна страна. От заключението на назначената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза беше установено, че
единствено в теоретичен план е възможно да се приеме извършването на такова
самонараняване, като конкретните обстоятелства за силата на удара, така че да
причини съответното проникване в черепната кухина обуславят извод, че не би
могло този удар да се нанесе със собствена ръка от пострадалата. Същевременно
соченият като възможен в чисто теоретичен план механизъм на самонараняване със
застопоряване на отвертката от страна на пострадалата към неподвижен предмет и
падане на главата и тялото й спрямо така застопорена отвертка е изключен от
доказателствата по делото относно това в каква положение се е намирало тялото
на пострадалата при идването на лекарския екип, както и къде е било отвертката,
в каквото положение твърди и подсъдимият в своите обяснения, че е видял
пострадалата, когато е влязъл в ползваната от нея дневна на първия етаж на
къщата.
Възможността
пострадалата Г. К. да си е причинила
увреждането, довело до смъртта й, се изключва и от показанията на свидетелите
роднини, приятели и нейни колеги, които по категоричен начин изключват да са
били налице каквито и да е лични или професионални проблеми, които да я
подтикнат към такова действие.
Съдът
намери, че по делото са събрани доказателства, които по категоричен начин сочат,
че подс. Р.К. се е намирал в непосредствена близост до пострадалата Г. К. при
причиняването на увреждането, което е довело до смъртта й. Такива доказателства
представляват следите от кръв по иззетите съответно при огледа на
местопроизшествие и при освидетелстването на подсъдимия негови дрехи –
светлосиня блуза, приличаща на горнище на пижама и потник, за които следи от
заключенията на назначените в хода на досъдебното и съдебното производства съдебномедицински
експертизи по метода на ДНК профилирането са установили идентичност с кръвта на
пострадалата.
Съдът не
кредитира дадените от подсъдимия Р.К. обяснения, според които първата от
посочените дрехи – светлосинята блуза, не била носена от него, а му била дадена
преди това от пострадалата с цел ползването й за запълване на пространството
между матрака и таблата на леглото му. От съдържанието на протокола за оглед на
местопроизшествие относно състоянието, в което е намерена тази дреха, заедно с
панталон върху леглото в ползваната от подсъдимия стая, което състояние е и обективно
фиксирано на снимка № 17 от фотоалбума към протокола за оглед е видно, че
блузата и панталона са били поставени на леглото, в състояние, което сочи, че
скоро са били съблечени и категорично се изключват обясненията на подсъдимия за
предназначението на тези дрехи. Същевременно наличието на следите от кръв по
синята блуза във вид на пръски, съгласно заключенията на приетите по делото
биологична експертиза /л. 119-120, т. 1 от д. п./, съдебномедицинска експертиза
/л. 198-210, т. 2 от д. п./ може да се обясни само присъствието на лицето,
облечено с тази дреха в близост до пострадалата или при причиняването на
инкриминираното увреждане или непосредствено след това при изкашляне от нейна
страна на кръвта от нараняванията, събрана в носната и устната кухина. Съгласно
заключението на последната цитирана експертиза, изключена е възможността тези
следи от кръвта на пострадалата да са оставени при досега с тялото й при
неговото намиране сутринта на 15.02.2016 г. или транспортирането му.
Другата от
посочените дрехи, върху които са намерени следи от кръв на пострадалата е била
потникът, иззет непосредствено от подсъдимия при извършеното му освидетелстване.
При извършеното в хода на съдебното следствие предявяване на веществените
доказателства, сред които двете посочени дрехи - синята блузата и потникът,
върху които са намерени следи от кръвта на пострадалата, беше установено, че
деколтето на синята блуза – горнище на пижама, не покрива изцяло потника,
поради което и се явява обяснимо именно с носенето на тези две дрехи едновременно
попадането и върху двете на пръски от кръвта на пострадалата. В този смисъл и
съдът прие за установено от така обсъдените доказателства, че подс. Р.К. се е
намирал в непосредствена близост до пострадалата Г. К. при причиняването на
увреждането, което е довело до смъртта й.
Съдът не
намира за основателни възраженията на защитата на подсъдимия срещу заключенията
на назначените в хода на съдебното производство експертизи, извършили
изследвания по метода на ДНК профилирането. Тези възражения се основават на
допускането, че заключенията могат да бъдат манипулирани, като бъдат променяни
записите от извършваните изследвания. Така поддържаното твърдение не е основано
на никакви конкретни обстоятелства, които да сочат възможно манипулиране на
заключенията. На следващо място, по делото са налице три експертизи, изготвени
по метода на ДНК профилирането, две назначени в хода на досъдебното
производство и една в хода на съдебното следствие /л. 149-155 и л. 163-167, том
2 от д. п. и л. 138-142 от съдебното дело/, които по еднопосочен начин дават
заключение както за уникалните ДНК профили съответно на подсъдимия Р.К. и на
пострадалата Г. К., така и за следите върху веществените доказателства по
делото, върху които е установено наличие на биологичен материал от съответния
профил.
От
заключенията на назначените по досъдебното производство съдебномедицински
експертизи по метода на ДНК профилирането /л. 149-155 и л. 163-167, том 2 от д.
п./, съгласно които е установена смес от биологичен материал, съдържащ ДНК
профилите, както на пострадалата Г. К., така и на подс. Р.К. съответно върху
дръжката на отвертката, с която е причинено инкриминираното увреждане и върху
горната и долната част от сифона на мивката в банята на жилището, където е
извършено деянието. От това също се обуславя извод за присъствие на подсъдимия
до тялото на пострадалата при извършването на деянието, при което присъствие е
станало възможно както съприкосновението му както с отвертката, така и
оставането на следи от кръвта на пострадалата по него, каквито са намерени
впоследствие върху сифона в банята, заедно със следи от ДНК профила на
подсъдимия. В това отношение следва да бъде отхвърлено даденото обяснение на
подсъдимия за порязване от страна на пострадалата няколко дни преди
инкриминираното деяние при боравене от нейна страна с нож, доколкото според
процесните заключения в обтривките от горната и долната част на сифона на
банята е намерен смес от клетъчен материал на две лица – в по-голямо количество
от който с ДНК профил на подсъдимия и с по-малко на пострадалата, което, при
липсата на обяснения от самия подсъдим, че при соченото от него порязване на
съпругата му да се е порязвал и той, изключва възможността установеният като
част от смес с биологичен материал на подсъдимия такъв на пострадалата, да е
останал там при соченото от подсъдимия порязване и впоследствие да се е смесил
с неясно как попаднал там негов биологичен материал. Напротив, обстоятелството,
че именно във вид на смес от биологичните материали, произхождащи от подс. Р.К.
и пострадалата Г. К., е установено наличието на клетъчен материал в горната и
долната част на сифона на мивката, съпоставено с факта, че освен по тялото на
пострадалата, наличие на увреждания е установено и при освидетелстването на
подсъдимия, обуславя извод, че клетъчният материал по сифона е останал след
измиване на подсъдимия К. след
осъществен от него досег с пострадалата.
Както съдът
посочи, при извършеното освидетелстване на подсъдимия Р.К. е установено наличие
на описаните в съответния протокол увреждания. Такива са установени и при извършения преглед на подсъдимия за целите на
назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза. По
категоричен начин от същото заключение /л. 178-180, том 2 от д. п./ се установява
механизма на причиняване на тези увреждания, според който част от тях имат са с
възможен защитен характер, а именно да са получени при опити за отбраняване с
ръце. Категорично от същото заключение е изключена възможността всички
установени при освидетелстването и при прегледа на подсъдимия увреждания да са
били причинени при боравенето от негова страна с лозарска ножица при
подрязването на лозите н двора през деня на 14.06.2016 г., каквото обяснение
тоя е дал, доколкото такъв механизъм е възможен само за част от тези
увреждания, съгласно цитираното заключение.
Съдът
намира, че така установените от доказателствения анализ обстоятелства – че в
инкриминирания период от време подс. Р.К. е бил единственото лице, което се е
намирало заедно с пострадалата Г. К. в обособеното на първия етаж на къщата
нейно жилище; че в същия период от време е било причинено довелото до смъртта
увреждане на пострадалата, чрез нанасяне на удар в областта на клепача на
лявото й око с отвертката, намерена впоследствие до тялото й, при който удар
металната част на отвертката е проникнала в черепната кухина на пострадалата и
е причинило тежка мозъчна контузия; че този удар е изключено да е бил причинен
от самата пострадала; че върху дрехите, с които е бил облечен подсъдимия Р.К. –
синя блуза, ползвана за горнище на пижама и потник, са намерени пръски от
кръвта на пострадалата Г. К.; че смесен клетъчен материал от пострадалата и от
подсъдимия е намерен и върху дръжката на отвертката, с която е причинено
смъртоносното увреждане, и върху сифона на мивката в банята на жилището; че
върху тялото на подс. К. са установено травматични увреждания, обясними с
причиняването им при оказвана защита с ръце от страна на друго лице,
отбраняващо се срещу извършвано нападение – са обстоятелства, всяко едно от които е свързано с факта на умъртвяването на
пострадалата,
които са свързани и помежду си в хармонично единство и които обуславят като
единствено възможен извод осъществяването на инкриминираното деяние от страна
на подс. Р.К..
Обстоятелства,
които допълнително обуславят категоричността на този извод и могат да бъдат
обяснени единствено с възприемането му, са проявите на поведението на подс. Р.К.
сутринта на 15.02.2016 г.
Няма логично
обяснения неуведомяването от негова страна на живеещите на горните етажи на
къщата сестра и сина на пострадалата Г. К. за факта на намирането й в
безпомощно състояние, след подадения сигнал от него да тел. 112, ако се
възприеме защитната теза на подсъдимия, че той е бил изненадан да намери в
такова състояние съпругата си. От доказателствата по делото беше установено, че
след като е подал сигнала до тел. 112 към 8,19 ч., в периода от време до
идването на линейката към 8,33 ч., т. е. в период, надвишил 10 минути,
подсъдимият К. не е направил нищо, за да направи достояние на сестрата и сина
на пострадалата нейното сериозно състояние, произтичащо от видимо тежко
нараняване.
На следващо място
подс. Р.К. не само че е отказал да направи достояние този факт на приближилия с
автомобила си до къщата колега на пострадалата свид. И.И., но и категорично е
отпратил същия с недвусмислени жестове.
Решаващо
значение обаче има поведението на подс. Р.К. при появата на екипа на спешна
медицинска помощ на местопроизшествието, изразяващо се в поддържане пред
свидетелите Р.С. и Р.М. на версията, че преди намирането й от него в
съответното тежко състояние, пострадалата се е намирала заключена в дневната на
жилището, което е наложило той да разбива вратата на същата стая, за да влезе в
нея. Тази версия не е съответствала на обективно установените обстоятелства при
извършения оглед на местопроизшествието, като в същото време противоречи и на
обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие.
Поддържането на такава версия от страна на подсъдимия пред лекаря и шофьора на
медицинския екип, дошли първи на местопроизшествието, може да бъде логично обяснено
само с опит от негова страна да прикрие действителните обстоятелства за
причиняването на тежкото състояние на пострадалата.
Съдът прие за установено по категоричен начин,
че причинените
на пострадалата увреждания са били нанесени в богато инервирани зони, те са
били съпътствани с изпитване на силни и продължителни болки и страдания от
пострадалата до момента на изпадането й в безсъзнателно състояние, като
кредитира, като обосновано и съответстващо на останалите доказателства по
делото, заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 198-210
от т. 1 от досъдебното производство.
От правна страна:
При така
установените по делото факти, съдът счете, че от правна страна подсъдимият Р.П.К.
е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, тъй като в периода между 22,00 ч. на 14.02.2016 г. и 08,19 ч. на 15.02.2016
г., в гр. София, в къща, намираща се в кв. „О.“, ул. „*********на първи жилищен
етаж, умишлено е умъртвил Г.Г.К., като деянието е извършено по особено
мъчителен за убитата начин.
По делото съдът намери за
установено по несъмнен и категоричен начин, че именно подс. Р.К. на посоченото
място и в посочения период от време е причинил на пострадалата Г. К.
увреждането, довело до смъртта й, настъпила на 06.03.2016 г. Увреждането е
причинено от подсъдимия чрез нанасяне със значителна сила на удар с държана от
него отвертка, при който металната част от отвертката е проникнала в областта
на левия горен клепач на пострадалата Г. К., като наранила лявата очна ябълка и
това проникване довело до счупване на кости на черепната основа на нивото между
предна и средна черепни ямки в ляво в близост до турското седло, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и нараняване на мозъчния ствол, мозъчен оток и кръв в
мозъчните стомахчета. Именно така причиненото от подсъдимия увреждане е
обусловило и проявата при престоя на пострадалата в болничното заведение и
въпреки провежданото й там адекватно лечение на гноен менингит, двустранна
абсцедираща пневмония, гнойно некротичен трахеобронхит, които са довели до
смъртта й. Налице е пряка причинна връзка
между действията на подсъдимия Р.К. по нанасянето на удара с отвертката в
областта на клепача на лявото око на пострадалата и последвалата нейна смърт,
доколкото именно причиненото при нанасянето на същия удар тежко увреждане е
обусловило смъртта на пострадалата К., която не е могла да бъде предотвратена
въпреки проведеното спрямо нея лечение.
По делото
беше установено по категоричен начин, че пострадалата Г. К. е изпитвала силни
болки и страдания, както при получаването на смъртоносното увреждане, така и при
нанасяне на предходните увреждания с ударите, които подсъдимият е нанасял с
отвертката по лицето й. Тези болки и страдания пострадалата е изпитвала до
изпадането й в безсъзнателно състояние, в който период е могла да осмисли
ситуацията, в която се намира, но не е могла да направи нищо, за да се спаси,
поради което и смъртта й е настъпила по мъчителен за нея начин по смисъла на
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК.
Съдът счита, че установените по делото доказателства по несъмнен начин
сочат, че подс. Р.К. е извършил деянието умишлено, пряко целейки съставомерния
резултат – смъртта на пострадалата Г.Г.. Нанасянето на силен удар с отвертка,
насочена към лявото око на пострадалата обуславя категоричен извод, че у подс. Р.К.
е било налице съзнаване на неизбежното проникване на металната част на отвертката
в черепната кухина на пострадалата, а от там и засягане по несъвместим с живота
начин на нейния мозък. Така извършените от подсъдимия действия по нанасяне на
този удар сочат и целения от него пряко резултат – причиняване на смъртта на Г.
К., доколкото към нищо друго не могат да бъдат насочени действия по нанасяне на
такова увреждане. Характерът на извършените съзнателно от подсъдимия Р.К. действия,
с които той е причинил смъртта на пострадалата, ясно сочи, че той е съзнавал и
наличието на квалифициращите деянието му обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 2 от НК, доколкото е имал представи, че и с предходно нанесените увреждания
и с това, с което е причинил смъртта й, е причинявал и болки и страдания на
пострадалата, каквито тя явно е изпитвала, преди да изпадне в безсъзнателно състояние.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното и в съдебното
производства съдебно-психиатрични и психологични експертизи не се установи
наличието на пречки или дефицити у подсъдимия Р.К. да разбира правилно
свойството и значението своите постъпки и да ръководи действията си.
По наказанието:
За
извършеното от подс. Р.П.К. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК са предвидени алтернативно
наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
Съдът
намира, че не са налице основания за приложение на наказанието доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна, тъй като не са налице основанията на чл.38а,
ал.2 и чл.38, ал.1 от НК – личността на подс. Р.К. не е такава, че да се
презумира невъзможност за изпълнение на целите на наказанието спрямо него по
друг начин, освен чрез изолирането му в затвора до края на неговия живот, а самото
деяние, макар и извършено при квалифициращо обстоятелства по чл. 116 от НК, не
се явява изключително тежко, в сравнение с другите убийства, извършени при
сходни обстоятелства.
За
отегчаващи отговорността на подс. Р.К. обстоятелства съдът отчита безпричинното
извършване на деянието по отношение на съпругата му, с която, макар и да не е
поддържал обичайните съпружески отношения, не е имал конфликтни отношения.
Отегчаващо обстоятелство е и извършването на деянието в период от време, в
който пострадалата е лежала на леглото си и в този смисъл не е могла да оказва
адекватна защита.
За
смекчаващи отговорността на подс. Р.К. обстоятелства съдът счита чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, както и недоброто му
здравословно състояние, за което са налични доказателства и по досъдебното
производство и в заключението на изготвената в хода на съдебното производство
съдебно психиатрична и психологична експертиза.
Съдът счита,
че не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК, доколкото така отчетените смекчаващи обстоятелства, извън обичайните
такива, не са многобройни, нито едно от тях няма изключителен характер, а и
минималното предвидено за престъплението наказание от петнадесет години лишаване
от свобода не се явява несъразмерно тежко за подс. К.. При така отчетения
незначителен превес на смекчаващите отговорността на подс. Р.К. обстоятелства
съдът счете, че справедливо се явява наказание лишаване от свобода под
предвидения среден размер за извършеното от него престъпление, а именно
лишаване от свобода за срок от седемнадесет години.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗПС следва да бъде определен първоначален
строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подс. Р.К..
Следва на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.П.К. да заплати по сметка на
държавния бюджет сумата от 2 619,72 лв. - разноските, направени по досъдебното
производство и по сметка на ВСС сумата от 4 302,71 лв. – направени разноски за
вещи лица в съдебното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН
СЪДИЯ: