№ 10665
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря Т.В.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110129489 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от В. Т. А., ЕГН **********,
срещу Р. Р. А., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за
защита на молителката и на детето на страните – К. Р. Р., ЕГН ********** /конституирано
като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за извършени от
ответника спрямо молителката актове на домашно насилие на 05.05.2022 г., 06.05.2022 г. и
05.06.2022 г., част от които и в присъствие на детето, изразяващи се в словесни заплахи,
включително и за убийство, в т.ч. „ще те осакатя“, „ще те съсипя“, „не, не, повече няма
тормоз, ще има бедствия“, „ще ядеш вече със сламка и ще ходиш на четири крака“, „ще те
унищожа“, „бял ден няма да видиш“, „ще ти взема детето“, както и заплахи, обективирани
във Вайбър съобщения: „да, залагам сега го правя да видиш, като се прибереш, квото
заложа, заложа, квото не е твое…като се прибереш, ще разбереш“, „знаеш ли кво бих
направил с тебе…сама ще видиш“, „ще те взема с мене натам, където съм тръгнал, реших и
ти да видиш“, „ти с мене, бързичко ще ни свършат мъките и на двамата без детето да гледа“,
„и жалби и адвокати, вече не ме интересуват тия неща, мислиш, че неизбежното някой може
да го спре, ооо няма оправяне вече, какво подготвям за днешния празник“, „двамата ще сме
вечно добре и заедно“, „сутринта ще видиш, като се прибера, ако не е оправено, мисли му“.
В съдебно заседание молителката заявява, че е неспокойна, тъй като ответникът я е нападал
физически преди години. Пояснява, че не му дава да се вижда със сина си, защото се
притеснява. Знае, че ответникът няма да навреди на детето, но ще му говори неверни неща
за нея. Поддържа, че детето е ставало свидетел на отправяните от ответника към нея
заплахи.
1
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание признава изрично, че е изрекъл
всички описани от молителката заплахи, че е изпратил посочените от нея съобщения във
Вайбър кореспонденция, както и че заплахите му могат да предизвикат страх у молителката.
Изяснява, че не е имал намерение да изпълни заплахите, за което молителката знаела.
Допълва, че молителката също го е заплашвала. Оспорва да е свалил молителката на земята
и да я е удрял на рождения ден на детето на страните, но признава, че я е бутнал пред него,
хванал я за ръката, но я пуснал, тъй като осъзнал, че върши нещо нередно. Признава, че
видяното от детето не е хубаво и му е повлияло. Допълва, че караниците между страните
започнали, тъй като давал на молителката заделени пари, които тя не му казала къде са.
Заявява, че никога не е докосвал молителката и няма да я нарани.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, както и за
защита на негов низходящ, за който се твърди да е пострадал от акт на насилие, поради
което съгласно чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. С протоколно определение от 04.08.2022 г. като безспорни са
отделни обстоятелствата, че страните са съпрузи, както и че К. Р. Р. е тяхно дете, които
обстоятелства се установяват и ангажираните от молителката писмени доказателства /л.17 и
18 от делото/. Предвид това, ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1 и 3 ЗЗДН. Описаните в молбата, ведно с молбата-уточнение, актове от
05.05.2022 г., 06.05.2022 г. и 05.06.2022 г. представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо
молителката и общия на страните син. Молбата е депозирана на 06.06.2022 г., поради което
съдът намира, че в частта относно извършените на 05.05.2022 г. актове същата е
недопустима, доколкото е подадена извън едномесечния преклузивен срок. В останалата си
част съдът намира молбата за допустима, поради което и същата подлежи на разглеждане по
същество.
С протоколно определение от 04.08.2022 г., предвид изричното признание на ответника,
направено в съдебно заседание, за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено
обстоятелството, че на датите 05.05.2022 г., 06.05.2022 г. и 06.06.2022 г. ответникът е
заплашвал молителката А. с цитираните от нея в молбата за защита думи.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В същата обаче липсва
конкретно описание по време, място и начин на извършване на твърдените актове на
домашно насилие, поради което същата не представлява годно доказателствено средство по
2
смисъла на чл. 13, ал.3 ЗЗДН, и не се ползва с формалната доказателствена сила, придадена
от тази разпоредба. Въпреки това, предвид изричните признания на ответника на
обстоятелството, че е отправил към молителката всички описани от нея словесни заплахи на
посочените от нея дати и е изпратил твърдените от нея съобщения, отново съдържащи
заплахи, във Вайбър кореспонденция, съдът намира процесните актове на домашно насилие
от 06.05.2022 г. и 06.06.2022 г. за доказани. Нещо повече, ответникът изрично е заявил и че
съзнава, че заплахите му са били годни да предизвикат страх у молителката. Субективната
му увереност обаче, че тя е знаела, че той няма да реализира същите, и целта му посредством
тях само да я принуди да преустановят постоянните си конфликти, не променя естеството на
изреченото от него. Предвид това, съдът намира, че на посочените дати ответникът е
извършил твърдените от молителката актове на насилие, като е проявил към нея вербална
агресия, изразяваща се в описаните от нея словесни заплахи и обиди, както и във Вайбър
съобщения, отново съдържащи заплахи, поради което молбата на същата следва да бъде
уважена.
Що се отнася до молбата, подадена от молителката от името на детето К. Р. Р. на
основание чл. 8, т.2 ЗЗДН, съдът намира същата за неоснователна. По делото не се доказа
синът на страните да е станал свидетел на извършването на твърдените актове на домашно
насилие по отношение на майката, като следва да се съобрази и че признанието на
ответника, че е бутнал молителката пред детето, касае акт на насилие, който не е предмет на
настоящото производство. Видно от постъпилия по делото социален доклад от ДСП-
Възраждане, детето К. Р. Р. се отглежда от майката, с която има изградена емоционална
връзка, а връзката му с ответника - негов баща не е нарушена /л. 40-42 от делото/. Предвид
това, съдът приема за недоказани твърденията за упражнено психическо насилие от
ответника върху малолетния му син вследствие на извършените актове на домашно насилие.
Следва да се отбележи и че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява негодно доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от
името на детето К. Р. Р., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговата майка, която
не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност
за невярно деклариране.
Останалите събрани по делото доказателства – спогодба по гр.д. №60126/2019 по описа
на СРС, Заповед №СД-1166/25.02.2020 г., Етапна епикриза към лист №000303/27.02.2020 г.
и амбулаторен лист от 03.06.2022 г. /л.6-16 от делото/, съдът не обсъжда, тъй като касаят
период, предхождащ датите на извършване на актовете на домашно насилие, предмет на
настоящото производство.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
3
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и т.5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия, забраняване на
ответника да се доближава до молителката В. Т. А. на разстояние, по-малко от 100 м.,
забраняване на ответника да се доближава до жилището, което обитава молителката, и
задължаване ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото на молителката следва да бъдат присъдени разноски, но
предвид липсата на претенция за такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх.№ 113877 от 06.06.2022 г. на В. Т. А., ЕГН
********** срещу Р. Р. А., ЕГН ********** в частта относно актове на домашно насилие,
осъществени на 05.05.2022 г.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Р. А., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. Р. А., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Т. А., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Р. Р. А., ЕГН **********, да
4
не доближава В. Т. А., ЕГН **********74, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от
12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Р. Р. А., ЕГН **********, да посещава
специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация
"Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********, **********, email:
********************@*******.**, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Р. Р. А., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Р. Р. А., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Т. А., ЕГН **********, подадена от името на детето К. Р. Р.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу Р. Р. А., ЕГН **********, по
повод твърдени актове на домашно насилие от 05.06.2022 г. и 06.06.2022 г., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Р. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5