РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Сливен, 05. 04. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 60 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от С.Д.С. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1012-19-2#1 от 07.02.2023 г.
на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен
институт /НОИ/– С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против
Разпореждане № 2154-19-180#1 от 26.10.2022 г., издадено от
Ръководител “Пенсионно осигуряване”
/ПО/ в ТП на НОИ – С., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, е
прекратена н. му пенсия за и. п. о. з., считано от 01.06.2022 г.
В жалбата си
оспорващият изразява несъгласие с оспорения акт, с искане да бъде отменен.
Счита, че не може да представи документ за положен от него труд за периода на
р. му о. като у., както и че не е бил уведомен, че ще му се изисква трудов стаж
след 01.08.2022 г.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. Посочва, че след м. м. 2022 г. не е п. да у. Счита, че срокът
за изплащане на личната му пенсия, отпусната от НОИ, изтича на 02.03.2023 г. и
че тази пенсия е поради о. з., въз основа на м. д. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В писмена защита излага съображения в подкрепа
на твърденията си.
Административният
орган – Директора на ТП на НОИ – С., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява
се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, позовава се на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор и
в писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № МП-4583 от 18.03.2013 г. по
описа на ТП на НОИ– С., подадено от Д.
М. Г. в к. й на з. п. на оспорващия С., е
поискано отпускане на н. пенсия от н. Д. С. Р., п. на ***. Оспорващият С. е с.
на п. Д. С. Р., видно от Удостоверение за н. № 5 от 10.01.2013 г. по описа на
К. ***, ***.
С Разпореждане № ********** от 29.03.2013 г. на
Ръководител ПО в
ТП на НОИ – С., на оспорващия е отпусната н. пенсия за и. п. о. з. от Д. С. Р.,
по чл. 82, ал. 1 от КСО, считано от 06.01.2013 г. С последователни
разпореждания на Ръководител ПО в ТП на НОИ – С., е изменян размерът на отпуснатата
н. пенсия. Във връзка с Удостоверение № 506 от 17.05.2021 г. на ПГ„С. И. Р.“ - ***,
че С. е з. като у. за у. 2020/2021 г. ***, д. ф. на о., е издадено Разпореждане
№ 2180-19-29#1 от 11.06.2021 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – С., с което, на
основание чл. 82, ал. 1 от КСО, е продължено изплащането на н. пенсия на оспорващия
от 03.05.2021 г. за срок до 02.05.2029 г. вкл., ако до тази датата е у. Видно
от Удостоверение № 1 от 15.09.2021 г. на ПГ„С. И. Р.“ - ***, С. е у. в *** за у.
2021/2022 г., д. ф. на о. С Разпореждане № 2154-19-124#1 от 23.08.2022 г. на Ръководител ПО в ТП на
НОИ – С., издадено на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 34, ал. 8, т.
1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, е прекратена н. пенсия
на оспорващия, считано от 21.05.2022 г. В Разпореждането е извършено позоваване
на Заповед № РД09-1807 от 31.08.2021 г. на Министъра на образованието и науката,
с която за у. 2021 – 2022 г. е определена датата 20.05.2022 г. за п. на в. з. д.
з. и./з. д. и. за п. на п. к. /в частта му по т. на п./. Във връзка със Заявление
от 29.08.2022 г., подадено от оспорващия, и приложено към него С. за п. к. от
20.06.2022 г., видно от което С. през 2022 г. е з. П. г. „С. И. Р.“ и с решение
на к. за п. на п. к. от 31.05.2022 г. е п. т. с. на п. к., е издадено Разпореждане № ********** от
21.09.2022 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – С., с което, на основание чл. 97 от КСО, е възстановена н. пенсия на С. по чл. 82, ал. 1 от КСО, считано от
21.05.2022г.
С Разпореждане № 2154-19-180#1 от 26.10.2022 г.,
издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ – С., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4
от КСО, е прекратена, считано от 01.06.2022 г., н. пенсия за и. п. о. з. на С.. Длъжностното лице е
приело, че С. се е д. с протокол № 6 от 31.05.2022 г., предвид което пенсията
следва да бъде прекратена от 01.06.2022 г. - дата на отпадане основанието за получаването
й.
Разпореждането е обжалвано от С. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-2#1 от 07.02.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – С., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО,
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е и. от С. С.– Н. на О. „А.“
при ТП на НОИ–С., който съгласно Заповед № 1015-19-21 от 27.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – С., е о. да з. Д. на ТП на НОИ – С., в к. му на а. о.
при н. о. поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост и д. п. „З. д. на ТП на НОИ – С.“ решенията по чл. 117, ал. 3
от КСО. В административната преписка се
съдържа Заповед № 2751 от 03.02.2023 г. на Подуправителя на НОИ, с която на Д.
на ТП на НОИ – С. – С. А. Р., е разрешено да ползва платен годишен отпуск,
считано от 06.02.2023 г. до 14.02.2023 г. включително. За да постанови акта си,
административният орган е приел, че правилно с обжалваното разпореждане е
прекратена, считано от 01.06.2022 г., н. пенсия за и. п. о. з. на оспорващия, тъй
като той е з. к. у.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – С.,
е съобщено на оспорващия на 10.02.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 14.02.2023
г.
Към датата на прекратяване на н. пенсия на оспорващия–
01.06.2022 г., оспорващият и. н. ***. Не е спорно между страните, че оспорващият,
след като е з. през м. м. 2022 г. п. г., н. е п. да у.
За да бъде охранено правото на защита на оспорващия,
по делото е допуснат до разпит като свидетел С. Р. Г. /д. на оспорващия/.
Показанията на свидетеля са свързани със з. с. на оспорващия и като такива са
неотносими към спора.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО
14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания за прекратяване на пенсии, се
произнася ръководителят на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е и. от Н. на
о. в ТП на НОИ – С., при у. на з. По делото са представени доказателства за о. н.
на т. на п.– Д. на ТП на НОИ – С., да и. ф. си /ползване на разрешен платен
отпуск през периода, в който е издаден оспореният акт/, и за надлежно
упълномощаване при у. на з. на д. л., п. оспорения акт /изрична писмена заповед
за з./, от което следва че актът е издаден при наличие на компетентност.
Спазена е установената от закона форма – оспореният
акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз
основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили
като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта
си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал
в съответствие с целта на закона.
Процесната н. пенсия за и. п. о. з. от н. Д. С. Р. /ч.
с. е оспорващият/ е отпусната по чл. 82, ал. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 82, ал. 1 от КСО, д. имат право на н. пенсия до н. на ***, а след н. й, ако
у. - за с. на о., но не по-късно от н. на ***, както и над тази възраст, ако у.
и ако са се и. до ***, съответно до ***, като д., които се считат за у., се
определят с НПОС. В чл. 34 от НПОС са изброени д., които се считат за у. след н. на *** по
смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, като съгласно чл. 34, ал. 8, т. 1 от НПОС, н.
пенсии на у., имащи право да п. д. з. и., се изплащат до съответната дата на в.
з. и., определена със заповед на министъра на образованието и науката.
В разглеждания случай е установено, че към датата 01.06.2022
г., считано от която е прекратена н. пенсия на оспорващия, същият е н. *** и н.
у., като е з. с. си о. през 2022 г. Установено е и че за у. 2021 – 2022 г. д. на в.
д. з. и., определена със заповед на министъра на образованието и науката, е
20.05.2022 г., като с решение на к. за п. на п. к. от 31.05.2022 г. оспорващият
е п. т. с. на п. к. Следователно към 01.06.2022 г. е изпълнена хипотезата на
чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на н. пенсия на оспорващия, а именно
отпаднало основание за получаването й.
С оглед на изложеното, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са законосъобразни административни актове.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
предметът на съдебния спор се определя от административния акт, който е предмет
на оспорване. Оспореното в настоящото производство решение и потвърденото с
него разпореждане не касаят лична пенсия на оспорващия, свързана с негово з. с.,
поради което представените от оспорващия документи за з. му с. са неотносими
към спора. Неотносими към спора са и твърденията в жалбата, касаещи документи
за трудов стаж, тъй като правото на н. пенсия на д. не е обусловено от наличие
на трудов стаж за същите.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Д.С. с ЕГН: **********,***,
подадена против Решение № 1012-19-2#1 от 07.02.2023 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С., с което е отхвърлена
жалба Вх. № 1012-19-2 от 10.01.2023 г., подадена от С.Д.С. против Разпореждане
№ 2154-19-180#1 от 26.10.2022 г., издадено от Ръководител ПО, с което на
основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, е прекратена н. му пенсия за и. п. о. з.,
считано от 01.06.2022 г.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН: **********,***, да заплати на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С., сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: