РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 97
гр.Пловдив, 17 . 01 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2485/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Й.Б.Б.,***, представляван от адв.Кр.Г.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3 от
09.09.2022г., издадена от Началник на Пето РУ – Пловдив при ОД МВР - Пловдив,
гл.инспектор И.Ч., изразяваща се в забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и чужбина за срок от една година.
- Заповедта се счита за
незаконосъобразна. Жалбоподателят е заявил, че на 03.09.2022г. посетил футболен
мач в гр.Пловдив между отборите на ПФК Локомотив Пловдив и ПФК Ботев Пловдив на
стадион Локомотив в парк Лаута, като всички привърженици на Ботев Пловдив били
настанени в обособена зона за фенове. При влизане на мероприятието
жалбоподателят преминал три проверки от органите, осигуряващи охрана –
непосредствено преди входа, след влизане на територията на стадиона и при
влизане в сектора за гости. Оспорващото лице твърди, че е носил само документи
за самоличност, портфейл и билет за мача, а по време на провеждане на футболния
мач не е държал никакви други предмети. Оспорва се констатацията на
актосъставителя Й.К. за носене на пиротехническо изделие – факла, с което
виновно е нарушен чл.21 т.9 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия / ЗООРПСМ/. Поддържа се, че принудителната
административна мярка не съответства на доказателствата за прилагане на съответната
норма и на целта на закона.
В ход по същество адв.Г. поддържа
основателност на жалбата и с позоваване на събраните доказателства счита, че не
е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил деянието – носене
на забранено пиротехническо изделия – факла. Посочено е, че св.Т. не е заявил
със сигурност, че жалбоподателят е носил пиротехническо изделие - факла. Изтъкнато
е, че вече е поета административна отговорност за изстрелване на пиротехническо
средство – писалка и хвърляне на седалка, за което Б. е наказан със забрана за
посещаване на мачове за 2 години и 60 часа общественополезен труд. Предвид, че
се касае за деяния, извършени в един и същи момент на един и същ стадион, не е
следвало да се издава оспорената заповед и е нарушен чл.6 АПК. Поискано е на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата – присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител в размер на минимума от 1000лв.
съгласно приложен списък на разноските и 10лв. – държавна такса за
жалбоподателя.
В писмени съображения по същество адв.Г.
цитира част от показанията на св.Т., който заяви, че мястото на наблюдение не
позволява да е сигурен, че жалбоподателят е носил факла. Същевременно е налице
влязло в сила Решение № 1785/16.09.2022г. по АНД № 5099/2022г. на ПРС,
потвърдено с Решение 0 234/21.09.2022г. по ВАНД № 1691/2022 на ПОС, според
което Б. е поел отговорност за „използване на пиротехническо изделие –
изстрелване на сигнална ракета с писалка”, като в конкретния случай се твърди,
че е носил пиротехническо изделие – факла. В случая не е доказано, че
жалбоподателят е носил пиротехническо изделие – факла.
- Ответникът – Началник на Пето РУ
при ОД МВР - Пловдив, гл.инспектор И.Ч. счита жалбата за неоснователна в
писмена молба – становище /л.2/. Поддържа законосъобразност на оспорената
заповед – заявено е, че административният акт е съставен въз основа на АУАН №
3/09.09.2022г. и въз основа на установените факти правилно е приложена нормата
на чл.21 т.9 от ЗООРПСМ. Заявено е, че правото на защита на Б. не е нарушено и
фактическата обстановка е изяснена. При евентуалност е поискано намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение до размер на минимума по Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата не е подадена в
законоустановения 3 дн. срок по чл.30а ал.3 ЗООРПСМ /заповедта е връчена на
09.09.2022г., л.7; жалбата е с вх. номер в Пето РУ при ОД МВР - Пловдив от
20.09.2022/. Оспорването в случая е осъществено в 14 –дн. срок от връчване на
заповедта, който срок е посочен в административния акт като срок, в който
заповедта може да се обжалва по административен и по съдебен ред. При тези
данни следва да бъде приложена нормата на чл.140 ал.1 АПК, независимо, че в
административният акт е указан срок за обжалване и орган, пред който може да се
подаде жалба, тъй като указания срок е грешен, при която хипотеза подходът
следва да е идентичен на указания в чл.140 ал.1 АПК. В тази насока е и
разрешението, дадено в чл.62 ал.3 ГПК, по арг. от която норма във вр. с чл.144 АПК, оспорването е осъществено в определения от административния орган срок.
Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което обжалването е осъществено при наличие на правен
интерес - допустимо.
На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.23/ и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Оспорващото лице заяви
доказателствено искане за допускане на свидетел - очевидец при режим на
довеждане за установяване на посочени в жалбата обстоятелства и за разпит на
актосъставителя. По отношение допуснатия до разпит актосъставител бе заявен
отказ от това доказателствено искане /съдебно заседание от 15.11.2022г., л.56 и
сл./. Разпитан по делото в качество на свидетел е Ст. Т. /автор на докладна
записка и сведение, приложени в преписката/.
Свидетелят Н.К.М. /л.57/ заяви, че познава
жалбоподателя откакто е роден. М. работи като координатор на привържениците на
ПФК Ботев – Пловдив и е присъствал на футболния мач, проведен на 03.09.2022г.
Феновете преминали три проверки и само едно момче било установено за носещо
факла. Пояснено бе, че пиротехническото изделие факла е голямо и може би в
порядъка на около 25-30 см. дължина - не може да се скрие. Полицейският контрол
не може да не забележи такова нещо, ако някой го носи. Проверката била
физическа, като обиск. Свидетелят не е видял Й. да внася на стадиона факла.
Свидетелят С. Д.Т. /л.68, 69/ потвърди
подписа си на предявени му докладна записка и сведение /л.8, 10/. Заяви, че е
посетил футболния мач на 03.09.2022г. в съответното длъжностно качество.
Идентифицирал е жалбоподателя по облекло и по физиономия. Проследили са целия
мач, защото жалбоподателят бил активен през цялото време и в определени моменти
използвал пиротехническо средство. „От ъгъла, в който гледах, виждахме, че
държи пиротехническо изделие, но не съм сигурен за факла. Както се вижда и от
клиповете ползва пиротехническо средство, но в тази далечина, в която бяхме, не
съм сигурен, че всъщност е носил факла. За другите пиротехнически изделия както
се вижда от клиповете, там нямам съмнения.”. Свидетелят поддържа заснетото в
клипа и идентифицирането на жалбоподателя и няма съмнения, че е носил
пиротехническо средство, което е предал на друго лице и лично го е хвърлил към
публиката на противниковия отбор. Свидетелят заяви „Не мога да кажа, че е
факла. Просто е пиротехническо изделие, което няма как да определим.”. Със
сигурност твърди ползването на пиротехническо изделие, но не може да потвърди
със сигурност дали точно е факла или не е. Посочено бе, че Б. е едно от дейните
лица в агитката, които се наблюдават с по-голямо внимание.
- Показанията на свидетеля, за който в
жалбата е посочено да е очевидец се преценяват по см. на чл.172 ГПК, предвид
възможната тяхна заинтересованост, поради изпълняваната от него функция –
координатор на привържениците на ПФК Ботев – Пловдив. Твърденията по отношение
факлата се потвърждават с информацията от клиповете за видеонаблюдение, които
бяха прегледани в съдебно заседание на 10.01.2023г.
Показанията на св.Т. не съответстват
на удостоверените факти и обстоятелства в докладна записка и сведение /л.8, 10/
в частта относно притежаване от страна на жалбоподателя на пиротехническо
изделие – факла. Сведенията по отношение другото пиротехническо изделие –
писалка /сигнална ракета/ : притежаване на това пиротехническо изделие,
предаване на същото пиротехническо изделие на друго лице и хвърлянето на
пиротехническото изделие към сектор с публика на домакините, се потвърждават от
съдържанието на заснетите клипове. За притежание на факла от Б., св. Т. заяви,
че не може със сигурност да потвърди факта, отразен в докладната записка и в
сведението, автор на които е. Отдалечеността на мястото за наблюдение не е
позволила индивидуализация на пиротехническото изделие, държано от Т., поради
което св. заяви, че не може със сигурност да потвърди, че пиротехническото
изделие е факла. Без колебание и съмнение свидетелят потвърди притежанието на
друго пиротехническо изделие – лично от Б., разпознат със сигурност при
идентификация по дрехи и физиономия, което е хвърлено към публиката на
противниковия отбор.
1.2. Според данни от приложената
преписка : Докладна записка рег.№ 444р-11508/09.09.2022г. от инспектор Й.К. /
09.09.2022г. /л.5/ е основана на докладна записка рег.№ 2372р-17574/08.09.2022г.
на Ст.Т.. Отразено е, че при провеждане на футболен мач между ПФК Локомотив –
Пловдив и ПФК Ботев –Пловдив, вътре в обособената зона за феновете на ПФК Ботев
–Пловдив, Й.Б. е носил в себе си пиротехническо изделие – факла. Съставен е
АУАН № 3/09.09.2022г. за нарушение на чл.21 т.9 ЗООРПСМ и е предложено издаване
на заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание
чл.30 ал.1 т.1 ЗООРПСМ.; АУАН № 3/09.09.2022г. /л.6/ е съставен от Й.К. на
основание чл.26 ал.1 ЗООРПСМ, за констатиране на противообществена проява,
извършена в присъствие на свидетелите Ст.Т. и Д.Т.. Актът е съставен на
жалбоподателя затова, че на 03.09.2022г. около 20:50ч в гр.Пловдив в спортен
обект – стадион Локомотив, по време на провеждане на футболна среща между
отборите на ПФК Локомотив – Пловдив и ПФК Ботев –Пловдив, като посетител на
мероприятието, по време на провеждането му, вътре в обособената зона за
феновете на ПФК Ботев-Пловдив, Б. носи пиротехническо изделие – факла, с което
виновно е нарушил чл.21 т.9 ЗООРПСМ.; В докладна записка изготвена от
мл.експерт Ст.Т. /л.8/ е посочено, че е относно извършени противообществени
прояви по време на футболна среща между отборите на ПФК Локомотив – Пловдив и
ПФК Ботев –Пловдив, състояла се на 03.09.2022г. на стадион Локомотив – отразено
е, че Т. е служител на група 02 при сектор СПС към отдел ОП от 20 години, в
което качество многократно е участвал в охрана на футболни срещи, вкл. между
двата отбора, като по време на провеждане на футболни срещи е осъществявал и
пропусквателен режим, поради които обстоятелства познава много добре активната
фенска маса и на двата отбора. На 03.09.2022г. съгл. Заповед №
317з-7766/29.08.2022г. на Директор ОД МВР – Пловдив /л.32 и сл./ и утвърдената
от директора план - разстановка № 2372р-16813/29.08.2022г. /л.39 и сл./ бил
назначен за участие в охрана на футболната среща, на която привържениците на
ПФК Ботев – Пловдив извършили противообществени прояви, изразяващи се в чупене
и палене на седалки в сектора, в който били разположени и хвърляне на сигнални
ракети тип „писалка” и пиротехнически изделия в посока привържениците на ПФК
Локомотив – Пловдив. Ст.Т. водил наблюдение с колежката си мл.експерт Д.Т. и
около 20:50ч. видели привърженик на ПФК Ботев, който притежавал в себе си
пиротехническо изделие и го предал на привърженик на ПФК Ботев, който бил с
жълто черна маска и прорези на очите и впоследствие го изхвърля по посока на
феновете на ПФК Локомотив. След активно наблюдение на същото лице, служителите
го идентифицирали – разпознали като Й., който е син на активен фен на ПФК Ботев
-Пловдив, като Й. предал пиротехническото изделие на друг фен, който го хвърлил
по посока домакинската публика и се възпламенило. След приключване на футболната
среща били прегледани всички заснети видеозаписи на срещата, от които видели,
че лицето Й. е на футболната среща. Разпознали лицето, извършило
противообществена проява, изразяваща се в притежаване на пиротехническо изделие
– факла –жалбоподателят.; В сведения, изготвени от Ст.Т. и Д.Т. /л.9, 10/
идентично са описани факти и обстоятелства, съдържащи се в докладната записка
на Ст.Т. – за верността на съдържанието на сведенията, същите са подписани от
далите обяснения лица – служителите Т. и Т., които били назначен за участие в
охрана на футболната среща, на която привържениците на ПФК Ботев – Пловдив
извършили противообществени прояви, изразяващи се в чупене и палене на седалки
в сектора, в който били разположени и хвърляне на сигнални ракети тип „писалка”
и пиротехнически изделия в посока привържениците на ПФК Локомотив – Пловдив.
Ст.Т. и Д.Т. водили наблюдение и видели привърженик на ПФК Ботев, който
притежавал в себе си пиротехническо изделие и го предал на привърженик на ПФК
Ботев, който бил с жълто черна маска и прорези на очите и впоследствие го
изхвърля по посока на феновете на ПФК Локомотив. След активно наблюдение на
същото лице, те го разпознали като Й. ***, който е син на активен фен на ПФК
Ботев – Пловдив – същият предал пиротехническо изделие на друг фен, който го
хвърлил по посока на домакинската публика и се възпламенило. След приключване
на футболната среща били прегледани всички заснети видеозаписи на срещата, от
които видели, че лицето Й. е на футболната среща. Разпознали лицето, извършило
противообществена проява, изразяваща се в притежаване на пиротехническо изделие
– факла –жалбоподателят.
1.3. В обстоятелствената част от
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е
отразено, че Началникът на Пето РУ при ОД МВР - Пловдив е взел предвид съставен
АУАН № 3/ 09.09.2022г. против Й.Б. затова, че на 03.09.2022г. около 20:50ч в
гр.Пловдив, стадион Локомотив, по време на провеждане на футболна среща между
отборите на ПФК Локомотив – Пловдив и ПФК Ботев –Пловдив, като посетител на
мероприятието, по време на провеждането му, вътре в обособената зона за
феновете на ПФК Ботев-Пловдив, Б. носи пиротехническо изделие – факла, с което
виновно е нарушил чл.21 т.9 ЗООРПСМ. Наложената принудителна административна
мярка се изразява в забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от 1 година.
Административният акт е правно основан
на чл.22 ЗАНН и чл.25 ал.1 ЗООРПСМ.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.21 т.9 ЗООРПСМ, съгласно която норма : „Противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не
съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: 9. носенето на оръжие и предмети,
които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ,
с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства,
пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки;
наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които
могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните;”. Според чл.30 ал.1 т.1
ЗООРПСМ : „В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1
началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице: 1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1
– 10;”.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник
на Пето РУ към ОД МВР - Пловдив – компетентен административен орган,
правомощията на който произтичат пряко от закона / чл.30 ал.1 т.1; чл.30а;
чл.42 ЗООРПСП – „началникът на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението” /. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено.
Заповедта е мотивирана от фактическа и
правна страна и съдържа данни за нарушение по чл.21 т.9 ЗООРПСМ, в която
хипотеза съответният началник на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него лице, издава НП и заповед за налагане
на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и в чужбина.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат принудителни административни мерки /ПАМ/, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност
според чл. 2 т.1, 2 и 3 вр. с чл.30 ал.1 т.1, чл.30а ал.3 и чл.41 ЗООРПСМ,
следва да бъде прието, че принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване : 1. опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия; 2. предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на
противообществени прояви; 3. установяване на причините и условията за извършване
на противообществени прояви. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява
административнонаказателна санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на
НК.
Съобрази се, че съгл. чл. 42 ЗООРПСМ :
„Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с
решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в
съответното производство по глава четвърта, раздел II.”. Тоест, отделно е
регламентирана възможност за издаване на ПАМ – на самостоятелно правно
основание, с препратка към чл.30 ал.1 т.1 от закона.
2.1. Във вр. с фактическата обоснованост
на заповедта : Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е утежняващ
индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на
нарушение. Последното не означава, че установените факти не подлежат на
опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ,
тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.
Докладната записка от 08.09.2022г. и
сведенията са с автори - длъжностни лица, присъствали на футболната среща и
осъществили видеонаблюдение. Заповедта не препраща към докладната записка на
Ст.Т., но в АУАН, на който се основава административния акт, е посочено, че е
съставен за констатиране на противообществена проява, извършена в присъствие на
свидетелите Ст.Т. и Д.Т., които са дали писмени обяснения, документирани в
сведения. В тази вр. се отбелязва, че мотивите на административния акт може да
се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите са част
от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г.
на ОС на ГК на ВС/.
АУАН № 3/09.09.2022г. е съставен на
основание чл.26 ал.1 от закона, в срока по чл.26 ал.2 ЗООРПСМ. ЗООРПСМ не е
придал доказателствена сила на акта, поради което фактическата установеност в
същия подлежи на доказване от административния орган. В случая са налице
докладна записка и сведения, съдържащи информация от полицейски служител,
ангажиран в конкретното спортно мероприятие. Разпитан като свидетел – Ст.Т. не
потвърди фактът, вписан в сведението и докладната записка. Како бе посочено
по-горе, в качеството на свидетел Ст.Т. заяви, че не е сигурен, че Б. държи
факла. Св.Т. поддържа, че идентифицираното лице на клиповете е жалбоподателя,
вкл. потвърждава, че е носил пиротехническо изделие – писалка, което е и
хвърлил към публиката на ПФК Локомотив – Пловдив. Свидетелят ясно посочи, че не
може да каже, че именно факла държи Б.. Показанията на свидетеля Т.
съответстват на събраните в съдебното производство доказателства – дискове с
клипове от видеонаблюдения на футболния мач, вкл. на съдебно установени факти в
Решение № 1785/16.09.2022г. постановено по АНД № 5099/2022г., ПРС, потвърдено с
Решение № 234/21.09.2022г. постановено по ВАНД № 1691/2022г., ПОС.
От една страна са налице докладна
записка и писмени сведения на длъжностни лица, които съдът може да цени на
основание чл.171 ал.1 АПК, но от друга – доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган са разколебани от доказателствата,
събрани в съдебното производство – свидетелски показания на автора на докладна
и писмено сведение, както и клипове за видеонаблюдение. Освен от показанията на
св.Т., фактът на носене на пиротехническо изделие – факла, не се доказва и от
съдържанието на клиповете от видеонаблюдение на футболната среща. Информацията
от видеонаблюдението достоверно е описана в писмото с изпращането им по делото,
като при преглед на видеоклиповете не се констатира заснет факт на държана от
жалбоподателя факла или носена от него факла при придвижването му в обхвата на
сектора за гости. Следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят не отрича да е
посетил конкретния футболен мач между двата отбора, провел се на 03.09.2022г.,
както и не отрича да е пребивавал именно в заснетия сектор за гости /в мотивите
на Решение № 1785/16.09.2022г. постановено по АНД № 5099/2022г., ПРС, изрично е
отразен факта на самопризнание от страна на Б. за присъствието му на футболната
среща, както и за носене и употреба на пиротехническо изделие – сигнална ракета
/писалка/, вкл. за хвърляне на два стола в горящ в сектора огън/. При
наблюдение съдържанието на предоставените по делото клипове в два диска се
потвърди твърдението на св.Т. относно отдалеченост на извършеното видеонаблюдение.
Независимо от това, жалбоподателят ясно заяви, че се е разпознал и е понесъл
отговорността за действията, които е признал пред другия съд /л.69/. Установи
се посредством наблюдение на клиповете, че лицето Й.Б. хвърля седалка в запален
до него огън, вкл. хвърля още една седалка; изстрелва пиротехническо изделие в
посока на домакинската публика, но не се установи да държи и носи факла. Не е
оспорено наименованието на пиротехническото изделие – факла във вр. с
дефиницията по см. на чл.8 ал.1 ЗОБВВПИ /„Пиротехнически изделия по смисъла на
този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес
от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим
или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични
реакции”/ и без всякакво съмнение е налице пряка опасност за здравето и живота
на хората при употреба на пиротехническо изделие, но в случая оспорената
заповед не е фактически основана на носене или държане на пиротехническо изделие
– сигнална ракета /тип писалка/, а за носене на факла. За употребата на
пиротехническо изделие – сигнална ракета /тип писалка/, вкл. за повреждане и/или
унищожаване на имущество е налице влязъл в сила съдебен акт, постановен по
същия закон – ЗООРПСМ.
Следва извод, че фактическото
основание за издаване на оспорената заповед – носи пиротехническо изделие –
факла, квалифицирано правилно за нарушение на чл.21 т.9 ЗООРПСМ, не е доказано.
При несъответствие между писмена информация /докладна записка и сведение/ и
устно заявени факти и обстоятелства, обективен източник представляват заснетите
данни в клиповете от дисковете при видеонаблюдението.
2.2. Обстоятелствената част от заповедта съдържа
конкретни данни за дата, час, място, индивидуализация на поведението на лицето,
проявено по време на започналата футболна среща между отборите на ПФК Локомотив
- Пловдив и ПФК Ботев - Пловдив : датата е 03.09.2022г., часът - около 20.50ч.,
мястото - гр.Пловдив, на стадион Локомотив, които не са спорни //§1 т.1 и т.2
ДР на закона – „спортен обект”, „спортна зона”/. Недостоверно е твърдението в
жалбата за носене от страна на Б. само на документи за самоличност и портфейл.
Установено е с влязло в сила съдебно решение, че жалбоподателят е носил
пиротехнически изделия – сигнални ракети /писалка/, които е и употребил, но
описаното поведение, ведно с унищожаване или повреждане на чуждо имущество - не
са фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Фактическото
основание – носене на пиротехническо изделие – факла, което без съмнение е
опасно за живота и здравето на околните, не бе доказано убедително от страна на
ответника. В тази вр. посредством клиповете от видеонаблюдение и свидетелските
показания не се установи, че на посочените по-горе дата, час и място жалбоподателят
е носил пиротехническо изделие – факла. Съответно – следва да бъде прието, че
фактическото основание не е доказано и са разколебани приетите за установени
факти, които са били основание за налагане на оспорената ПАМ. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
ограничителната принудителна мярка. Данните по делото водят до извод в тази
насока.
В случая длъжностното лице, осъществило видеонаблюдение
заяви като свидетел показания, които не съответстват на писмено удостоверени
факти и обстоятелства. Дори да бе разпитано и второто длъжностно лице,
предоставило писмено сведение /Д.Т./, то би потвърдило писменото сведение или
би заявило информация като тази, посочена от Ст.Т.. При това положение съдът
следва да се довери на данните от видеонаблюдението, заснети в клиповете – като
обективна информация /арг. и от чл.29 ЗООРПСМ/, тъй като са налице писмени
твърдения, неподкрепени от един от авторите. При тези обстоятелства следва да
се приеме, че жалбата е основателна.
В допълнение се отбелязва, че
не е налице нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Същият
касае конкретния административен акт и неговото изпълнение. Понесената
отговорност по АНД на РС – Пловдив /влязло в сила/ е различна от отговорността,
която е ангажирана с оспорената заповед, издадена по реда на АПК. В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и
отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било
налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение. Производството по АПК е самостоятелно и по отношение
съдебното производство по НПК и в тази вр. не следва да се счита, че е налице
непропорционалност на дадена мярка в хипотеза на наличие на нарушение, въз
основа на което е предвидено да бъдат понесени различни по вид отговорности.
Следва да бъде посочено, че
безсъмнено е било налице нарушение на чл.21 т.9 ЗООРПСМ по отношение носеното
от жалбоподателя пиротехническо изделие – сигнална ракета с „писалка”, но не за
това фактическо основание е издадена оспорената заповед. Съдът не може да
коригира фактическите основания за издаване на административен акт, вкл. съдът
не е допустимо да допълва фактически основания, непосочени в административен
акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от
административния орган основания за издаване на акта. Ответникът е
доказателствено задължен да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му
/чл.170 ал.1 АПК/.
Претендирано е адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ - в
представения договор на л.29 е отразена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 пр.2-ро.
Доколкото чл. 38 ЗА въвежда изключение от общото правило, че договорите за
правна защита и съдействие са възмездни, то в тях изрично следва да бъде
посочено, че защитата ще се осъществява безплатно, което условие в случая е
налице. Възнаграждението по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения в действаща редакция е в
минимален размер от 1000лв.
Мотивиран с изложеното ,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 3 от 09.09.2022г., издадена от Началник на Пето РУ –
Пловдив при ОД МВР – Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Й.Б.Б.,***,
ЕГН **********, 10лв. – държавна такса.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на
адвокат К.Д.Г. ***, булстат : **********,*** – адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен съдия :