Определение по дело №255/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 562
Дата: 20 април 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700255
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 562

 

гр.Плевен, 20.04.2021 г.

 

Административен съд – Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 255 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по „жалба – искане“ от Н.Д.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене. Същата е адресирана до Окръжен съд – Русе, а също и до зам. главен прокурор на РБ, но фактически е изпратена на ОС- Русе, откъдето с Разпореждане № 28/22.03.2021 год.  е препратена на АС- Плевен, тъй като е преценено, че е от компетентност на настоящия съд.

В Административен съд - Плевен делото е образувано като исково производство, подлежащо на разглеждане по реда на чл.284-286 от ЗИНЗС.

В „жалбата-искане“ са изложени множество оплаквания, голяма част от които формулирани по общ начин, неконкретизирани във времево отношение или касаещи различни периоди от време, свързани с условията на изтърпяване на наказанието в затвора Белене, както и по отношение на различни длъжностни лица и неконкретизирани поименно лишени от свобода. Излагат се твърдения за извършени престъпления от различни длъжностни лица, вкл. и от адвокат. Сочат се номера на административни производства, разгледани от АС- Плевен, които очевидно имат или са имали за предмет част от оплакванията, изложени от г-н Х.. В заключение е формулирано искане с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да бъде осъдена ГДИН за причинени неимуществени вреди, „придружени с дискриминация, изтезания, психически тормоз и корупция“. Посочена е цена на иска 500 000 лв. със законната лихва „върху всяко от така присъдените обезщетения, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане“. Формулирано е и искане за произнасяне по чл.70, ал.1 от НК и се твърди неправилно отчитане на отработените дни на лишения от свобода от страна на администрацията на затвора.

Съдът намира, че не е сезиран с редовно искане по смисъла на чл.277, ал.1 вр. чл.276, ал.1, т.1 и т.1 от ЗИНЗС, или искова молба по смисъла на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

На първо място не е налице внесена държавна такса за образуване на съдебното производство, която е в размер на 10 лв. за физически лица. Освен това жалбоподателят/ищецът е длъжен да представи и препис от жалбата/исковата молба за ответната страна по делото.

На следващо място съдът намира, че изложението е неясно и от него не може да се направи категоричен извод дали подателят на жалбата прави искане/искания по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, а именно прекратяване на действия и бездействия на орган/органи по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, респ. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, или единствено претендира по исков ред присъждане на обезщетение от извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това са формулирани искания, които не са от компетентността на АС- Плевен или ОС- Русе и не са направени по установения законов ред, като това за постановяване на съдебен акт по чл.70, ал.1 от НК.

Ако искането на  Х. е по  чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, то от изложението в жалбата не става ясно прекратяването на кои точно действия или бездействия и на кой орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице се иска, респ. извършването на какви действия, целящи прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНС се претендират. От формулираните твърдения в жалбата може да се направи извод, че лишеният от свобода претендира да бъде предсрочно освободен, тъй като твърди, че не са зачетени правилно дните, през които е полагал труд в затвора Белене. Горното искане обаче не е от компетентността на АС- Плевен или ОС- Русе и не е направено по установения законов ред. Производството по предсрочно освобождаване на лишен от свобода е от компетентността на окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието /в конкретния случай ОС- Плевен/ и редът за отправяне на такова искане е регламентиран в чл.437, ал.2 от НПК, в който е посочено, че молбата се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. В алинея 3 на същия член е посочено, че към молбата се прилагат личното досие на лицето, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани.

Ако се приеме, че се касае за предявен иск, то в исковата молба не е формулирана и конкретизирана според изискванията на ГПК претенция за присъждане на обезщетение. Съобразно закона и установената съдебна практика пасивно процесуално легитимирана страна по този вид искове е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата е в служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и сметката на юридическото лице. В настоящия случай е налице петитум, в който като ответник е посочена ГДИН, но в обстоятелствената част на „жалбата-искане“ се излагат множество оплаквания, които касаят физически лица, които не са в служебни правоотношения с посочения ответник. Освен това не са посочени начална и крайна дата на период, за който се претендира присъждане на обезщетение. Претендира се едно обезщетение в размер на 500 000 лв., но в същото време формулираната претенция за законна лихва е за „всяко едно от присъдените обезщетения“, което създава неяснота относно броя, основанието и размера на претендираното/претендираните обезщетения. Освен това, както е посочено по- горе в настоящето определение, жалбоподателя е посочил номера на няколко административни дела, разгледани от АС- Плевен, които очевидно имат или са имали за предмет част от оплакванията му по настоящата „жалба-искане“. При наличие на произнасяне от страна на АС- Плевен по такива оплаквания с влезли в сила съдебни актове, нови искания, базирани на същите основания очевидно биха били недопустими.

Предвид горното съдът намира, че следва да укаже на Н.Д.Х. да уточни подадената „жалба – искане“, съобразявайки изложеното в обстоятелствената част на настоящето определение, както и да изпълни указанието за внасяне на държавна такса за образуване на производството и представяне на препис от уточнената жалбата или искова молба за противната страна.

Водим от изложеното, Административен съд - Плевен, ІІ-ри състав,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ „жалба – искане“ с вх. рег. № 1680/05.04.2021 г. по описа на АС- Плевен, подадена Н.Д.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене.

УКАЗВА на Н.Д.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене, че в 7- дневен срок от получаване на съобщението следва да заплати държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на Административен съд- Плевен и да представи платежния документ по делото, както и да предостави препис от допълнената съобразно указанията в настоящето определение жалба /искова молба/ за ответника.

 УКАЗВА на Н.Д.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Белене, в 7- дневен срок от съобщението да уточни дали с подадената „жалба – искане“ прави искане/искания по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, или претендира обезщетение от извършено нарушение/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, съобразявайки се с обстоятелствената част на настоящето определение.

В случай, че се касае за искане/искания по чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, то Х. следва да посочи изрично прекратяването на кои точно действия или бездействия и на кой орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице иска, респ. извършването на какви действия, целящи прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНС претендира.

В случай, че претендира присъждане на обезщетение от извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, то Х. следва да уточни ответника /ответниците/ по претенцията си за присъждане на парично обезщетение като съобрази указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящето определение; да конкретизира началната и крайната дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение; да формулира петитум, в който ясно да посочи дали претендира едно или повече обезщетения, за кои точно нарушения, а ако претендира присъждане на повече от едно обезщетения, да прецизира основанията, периода и вида на вредите за всяко от тях.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указанията в срок производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на оспорване.

 

                                                                  

СЪДИЯ: /п/