О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Велико Търново, 23.01.2020 г.
Великотърновски районен съд, четвърти наказателен
състав в закрито заседание на 23.01.2020 г. в състав:
Председател: Кирил Хаджитанев
като разгледа докладваното от съдия Хаджитанев АНД № 105/2020 год. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по повод на
изпратено от Софийски районен съд по подсъдност НАХД № 9735/2019 г. по описа им.
В СРС делото е образувано по жалба от „ДМВ“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес на
управление гр. София, бул. „Арсеналски“ №109, представлявано от Десислава
Рачева - управител срещу наказателно постановление № 1181 от 21.05.2019 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ (ДА „ДРВВЗ“).
С разпореждане № 187964/08.08.2019 г.
съдията докладчик по цитираното дело в закрито заседание е преценил, че са
налице предпоставките за насрочване и разглеждане на делото по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е насрочил делото в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и един допуснат свидетел.
Проведени са общо две открити съдебни
заседания – на 16.10.2019 г. и 15.01.2020 г., като ход на делото не е бил даден
поради неявяване на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител в
лицето на адв. Г. Механджиева – Русенска адвокатска колегия.
С протоколно определение от 15.01.2020 г. съдията
докладчик от СРС е прекратил производството по НАХД № 9735/2019 г. по описа на
СРС и е изпратил делото по компетентност на Районен съд гр. Велико Търново. Изложени
са мотиви, че единственият допуснат свидетел е от гр. Велико Търново, а
процесуалният представител на дружеството жалбоподател е от Адвокатска колегия
гр. Русе, както и с констатацията, че Районен съд гр. Велико Търново е по-близо
до Адвокатска колегия гр. Русе, отколкото гр. София, което би било по-удобно за
всички страни.
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН
наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред
районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за
нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд.
От обстоятелствената част на обжалваното
Наказателно постановление № 1181/21.05.2019 г. се установява, че то е издадено
за извършено на дата 22.02.2019 г. в гр. София, ул. „Московска“ № 3 нарушение
по чл.60, пр.2, вр. чл.4, ал.2, т.4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти,
което е в района на Софийски районен съд.
Настоящият състав намира, че делото не му
е подсъдно, предвид противоречието с императивната норма на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Отделно от това, настоящия състав счита,
че мотивите, с които делото е изпратено от СРС по компетентност на Районен съд
Велико Търново противоречат на закона. Макар
в мотивите и диспозитива на протоколното определение на СРС да не са посочени
изрично правните норми и основания, на които то почива, очевидно състава е имал
предвид субсидиарно прилагане на чл.43, т.1 от НПК, съобразно препращащата
норма на чл.84 от ЗАНН. Посоченият текст предвижда правомощия за
Върховния касационен съд за промяна на местната подсъдност при наличието на
изрично и изчерпателно изброени предпоставки за това – „много обвиняеми
или свидетели живеят в района на друг съд.“
Съдът счита, че в настоящия казус посочената норма е неприложима, той
като по делото предвид характера му няма обвиняем и е допуснат един свидетел.
Законодателят е предвидил изключение от правилата за местната подсъдност ако
много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд именно поради прекомерните
затруднения които законоустановената местна подсъдност би довела в такъв
случай. Наличието на един свидетел от района на РС – Велико Търново не
представлява основание за изменение на местната подсъдност. Не представлява
такова основание и обстоятелството, че упълномощеният по делото адвокат – в
случая от Русенска адвокатска колегия, упражнява професията си в район, който е
географски по-близо до района на РС – Велико Търново, отколкото до СРС. Макар
да няма отношение към спора относно определяне на мастната подсъдност, следва
да се отбележи, че както жалбоподателят, така и въззиваемата страна са със
седалище и адрес на управление в гр. София.
Освен това съдът счита, че прилагането на
чл.43 от НПК е от изключителната компетентност на Върховния касационен съд,
която не може да бъде изземвана инцидентно от местно компетентните съдилища.
Предвид горното, съдът счита, че следва да
прекрати производството по образуваното АНД, тъй като делото не му е подсъдно и
едновременно с това да повдигне спор за подсъдност между Районен съд – Велико
Търново и Софийски районен съд пред Върховния касационен съд на Република
България.
Предвид изложено и на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.44 ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 105/2020 год. по описа на Районен съд гр.
Велико Търново.
ПОВДИГА СПОР ЗА
ПОДСЪДНОСТ между Районен съд гр. Велико Търново и Софийски
районен съд.
Делото да се
окомплектова и изпрати на Върховен касационен съд за решаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: