№ 479
гр. Ямбол, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330100576 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнения ,
предявена от Я. А. М. против ЗК «***» гр. Я. , с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 146, 56 лв. – обезщетение за ползване на
собствени на ищеца 2/9 ид.ч. от подробно описани земеделски земи за стопанската
2020-2021 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба и уточненията се твърди, че ищецът е собственик на 2/9
ид.части от подробно описани земеделски земи, находящи се в землището на гр. Я.. С
договор от 17.07.2020 год. четирима от съсобствениците отдали същите под наем за
три стопански години на ответната кооперация при уговорен наем в размер на 40 лв. за
декар. Договорът бил сключен при условията на чл. 4а,ал.2 ЗСПЗЗ. Ответникът
уведомил ищеца, че част от рентата му се намира в касата на кооперацията, а друга
част е изплатена на наследник, без да бъде посочено на кого. Посоченото навеждало у
ищеца съмнения, че ответникът не е заплатил на наемодателите наем за собствените му
ид.ч., който неоснователно задържал, поради което и се обогатил за сметка на ищеца.
Предвид, че ответникът спестил разходи за ползването на 2/9 ид.ч. от имотите от
средния пазарен наем, последният се бил обогатил за сметка на ищеца.Иска се
уважаване на претенцията.
В депозирания в срок отговор на ИМ ответникът оспорва допустимостта и
основателността на иска.Ищецът не бил страна по сключения договор за наем, нито
правоприемник на страна. Договорът обаче му бил противопоставим по силата на чл.
4а,ал.2 от ЗСПЗЗ. Оспорва се да не е оказано съдействие на ищеца, но се посочва, че
ответникът не може да плати директно на ищеца каквато и да е част от наема, а
единствено надлежно на наемодателите си. Посочва се, че наемът бил получен почти
изцяло от Н. С. Ц., като налична в кооперацията била сумата от 69, 30 лв. Посочва още,
че твърдените от ищеца факти и обстоятелства не можели да бъдат квалифицирани
като какъвто и да е иск, по който надлежен ответник да е наемателят, за което излага
1
подробни съображения. Иска се отхвърляне на иска.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.
Ответникът оспорва иска чрез упълномощен адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Приет е договор № ***/17.07.2020 год., сключен между И. П. Ц., Н. С. Ц., К. И.
Д. и Ю. И. З., в качеството на наемодатели и ответнaта кооперация, по силата на който
на последната са отдадени за временно и възмездно ползване 16, 487 дка. земеделски
земи за период от 3 години при уговорена наемна цена от 40 лв. на дка.
Видно от НА за дарение на недвижим имот ***/03.07.2020 год. Д. П. М. е
дарила на ищеца 1/200 ид.ч. от процесните земеделски земи. С НА ***/03.07.2020 год.
Д. П. М. е продала на ищеца М. 9/200 ид.ч. от същите земи, в последствие поправен с
НА от 10.07.2020 год. в който е уточнено , че продажбата е на 91/800 ид.ч.
С НА ***/21.07.2020 год. Х. Г. Ц. е продал на Я. А. М. 2/54 ид.ч. от процесните
имоти.
С НА ***/21.07.2020 год. Б. С. Ц.а и Н. Д. Ц. са продали на ищеца 2/27 ид.ч. от
процесните недвижими имоти.
С НА ***/17.07.2020 год. И. П. Ц.а е продала на ищеца 1/18 ид.ч. от имотите.
Прието е и копие от ПДИ адресирана от ищеца към ответника, с което
последният е уведомен, че ищецът е собственик на 2/9 ид.ч. от имотите предмет на
договор за наем от 17.07.2020 год., поради което и моли да му бъде доброволно
заплатен дължимият наем от 195, 40 лв. за стопанската 2020-2021 год. Поканата е
получена на 18.02.2022 год. В отговор до ищеца е изпратено писмо от 21.02.2022 год.,
с което е уведомен, че общо закупената от него земя е в размер на 3, 662 дка, наемът за
която е в размер на 146, 48 лв., от които 77,08 лв. са изплатени на наследниците, а 69,
30 лв. са депозирани, като е поканен да получи последната сума , а останалата можело
да получи от наследниците.
Към отговора на ИМ ответникът е приложил копие от НА за собственост на
недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ от 19.01.1998 год. за признаване на собственост
по наследство от М. И. К. на процесните ниви. Прието е и удостоверение за
наследници на М. В. Ц..
В подкрепа на твърденията си ответникът е представил още копие от НА
***/04.08.2020 год., по силата на който Н. С. Ц. е придобил чрез покупко – продажба
26/121 ид.ч. от имотите, НА ***31.08.2020 год., по силата на който Н. Ц. е придобил
26/363 ид.ч. от имотите, НА ***/21.12.2020 год., по силата на който Н. Ц. е придобил
26/121 ид.ч. от имотите.
Приети са още – извлечение от счетоводни книги, кантарни бележки, опис на
изплатена рента в натура, РКО от 16.08.2021 год.; 17.08.2021 год.; 27.09.2021 год.;
08.06.2022; писмо от 08.06.2022 год. адресирано до упълномощения адвокат на ищеца.
По искане на ответника по делото е назначена и прието заключението на ССЕ,
вещото лице по която посочва, че счетоводните записвания в счетоводството на
ответника във връзка с изплатена рента за 2021 год. по процесния договор отговарят на
счетоводните стандарти. Приложените към молба на ответника документи отговарят на
2
тези открити в счетоводството му. При проучването било установено, че част от
дължимия наем бил заплатен в натура, чиято равностойност била 256,20 лв., а друга
част била изплатена в брой- 436, 25 лв., както следва : на Н. Ц. 276, 94 лв. на
16.08.2021 год.; на И. Ц. и К. Д. общо 67,12 лв. на 17.07.2021 год.; на Н. Ц. 22, 89 лв.
на 27.09.2021 год.; на Н. Ц. – 69,30 лв. на 08.06.2022 год. Дължимият наем за
стопанската 2020/2021 год. е в размер на 659, 48 лв., като по посочения договор в пари
и в натура са изплатени общо 692, 45 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ц. посочва, че преди три години заедно с още трима
роднини сключили договор за наем с ответната кооперация за два земеделски имота. За
2021 год. си получил наема, като си взел зърно, взел и пари,както и получи наема за
още двама роднини. Когато отишъл тази година му казали, че има още рента
неполучена и той я получил. Взел 69,30 лв. После разбрал, че имало преписка с Я. и
бил получил рентата с цел да му я даде. Не могъл да му я даде т.к. били в лоши
отношения и не се виждали. Направил му пълномощно вече да си взема рентата , з ада
не стават проблеми. Имали нужната квота за сключване на договор четиримата
наемодатели. Към момента всичко по договора било изплатено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 59 ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че ищецът по силата на дарение и покупко –
продажба е собственик на ид.ч. от имотите предмет на договора за наем от 17.07.2020
год. Страните не спорят, че за стопанската 2020-2021 год. процесните земеделски
земи са се ползвали от ответника, както и че между сънаследниците И. П. Ц. , Н. С. Ц.,
К. И. Д. , Ю. И. З. и ответника съществуват облигационни отношения по повод това
ползване.
Основния спор по делото между страните е свързан с факта, че ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаване от
ползването на собствената му ид. ч. от процесните земи, сума с която се е обогатил за
сметка на ищеца, а ответникът счита, че не дължи, т.к. е платил наем в пълен размер
на съсобствениците, страни по договора за наем, като отношенията между
съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 30,ал.3 ЗС.
Следва да се има предвид, че договорът за наем от 17.07.2020 год. е сключен
след изменението в разпоредбата на чл. 4 (2) от ЗСПЗЗ, според която договор за наем
на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или
съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от
съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията
между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
От представените от страните доказателства безспорно се установява, че
процесните земеделски земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М.
И. К.. Очевидно приетото удостоверение за наследници, издадено за наследодателката
М. В. Ц. касае същото лице, т.к. и в решението на ПК и в удостоверението фигурират
едни и същи наследници. Наследството на общата наследодателка е открито преди
16.10.1944 год., т.е. приложение следва да намери разпоредбата на чл. чл.21, ал.3, изр.2
от ЗН /1889 г./.Посочената разпоредба предвижда различни квоти от наследството на
общия наследодател, когато низходящите са от мъжки и от женски пол, като частта на
3
низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски
пол.Предвид, че наследниците по закон на общата наследодателка са четиримата й
синове и една дъщеря, първите следва да получат по 2/9 ид.ч. от наследството й, а
последната 1/9 ид.ч. Наемодатели по договора за наем са всички наследници по закона
на наследодателя П. В. Ц., които притежават общо 2/9 ид.ч. от имотите и внукът на
наследодателя К. В. Ц. –Н. К. Ц., който притежава 1/18 ид.ч. от земеделските земи. Т.е.
общо към момента на сключване на договора , наемодателите по същия притежават
повече от 25 на сто от земите предмет на договора, ето защо договорът е валиден и
обвързва останалите съсобственици, вкл. ищеца.
Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е
противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят
гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците – наемодатели, по
силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл.
32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да
ползват своя дял от общия имот. Щом сделката, въз основа на която третото лице е
допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл.
30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я
приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на
съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето, което
фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на съсобственика –
ищец.
Както се посочи процесния договор за наем обвързва ищеца – съсобственик,
поради което и той разполага с възможност да търси гражданските плодове от нея от
сключилите договора съсобственици, но не и от наемателя, който ползва земеделските
земи на валидно правно основание. В процесня случай такава претенция не е приета за
разглеждане в процеса /определение от 20.05.2022 год., влязло в сила./
Искът на предявеното основание се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърляне на претенцията, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 360 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 180 лв. – депозит за вещо лице.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение релевирано
от ищеца, съдът намира за неоснователно, т.к. независимо от цената на иска по делото
са събрани многобройни писмени доказателства, проведени са две открити съдебни
заседания. Освен това адвокатското възнаграждение е определено в размер на
минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 год. и се присъжда с ДДС, т.к.,
отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат - пълномощник, а когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния
размер на възнаграждението с вкл. ДДС.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. М., ЕГН ********** против ЗК „***“ – гр. Я.,
ЕИК ************** иск за заплащане на сумата от 146, 56 лв. – обезщетение за
ползване за стопанската 2020/2021 год. без основание на собствените на ищеца 2/9 ид.
ч. от земеделски земи, находящи се в землището на гр. Я., предмет на договор за наем
от 17.07.2020 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. А. М. , ЕГН ********** да заплати на ЗК „***“ – гр. Я., ЕИК
************** сумата от 540 лв. - и разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5