О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
09.06.2017 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети юни Година 2017
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 2607
по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
решение № 147/04.05.2017 г. по приложеното в.т.д. № 1062 по описа за
За изясняване на делото от фактическа
страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени
доказателства, представените от ищеца с исковата му молба писмени документи, каквито
до сега ответницата не е представяла по делото, както и да се приложи
заповедното ч.гр.д. № 978/2016 г. на СтРС.
Следва да се уважи искането на ищеца и
назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на
поставените от него въпроси към същата в исковата му молба, както и на
въпросите: 1/. получила ли е ответницата, на коя дата и в какъв размер паричен
заем по процесния договор за паричен заем от 23.10.2013 г.; 2/. платила ли е
същата някакви суми за погасяването му на „И.” АД и/или на ищеца, кога, в какви
размери и по кой начин (в брой или по банков път и с какво посоченото в
разписката/приходния касов ордер, платежното нареждане и/или вносната бележка
основание) за всяка платена сума поотделно и общо; 3/. останали ли са неплатени от
нея суми за главница, договорна и мораторна лихви и в какви размери за всяка от
тях поотделно към датите съответно на договора за цесия от 16.11.2010 г., на получаване
на 26.02.2016 г. на съобщението за същия договор, на подаване в съда на
29.02.2016 г. на заявлението за издаване на заповедта по ч.гр.д. № 29.02.2016
г. на Старозагорския районен съд, на подаване в съда на 25.04.2016 г. на
исковата молба по гр.д. № 1959/2016 г. на Старозагорския районен съд и към
датата на проверката на вещото лице, за отговор на които въпроси съдът не
разполага със специалния знания в областта на счетоводната отчетност, което
обуславя уважаването на искането на ищеца за назначаването на тази експертиза
отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и
задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните нямат искания за
събиране на други доказателства делото следва да се внесе и насрочи за ново
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора
би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да
постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като
освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството
държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да
разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за
доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на
претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват
по същество в това, че 16.11.2010 г. сключил с „И." АД рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Ищецът бил правоприемник на „А."
ООД. Съгласно приложение № 1 от 01.05.2014 г. към този договор, вземането на „И."
АД срещу ответницата било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Ответницата била уведомена
за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо, което й било изпратено с известие за доставяне и получено на 26.02.2016
г. В случай, че оспорела извършеното й уведомяване, то се считала
за уведомена за извършената цесия и въз основа на депозираното в съда заявление
по чл. 410 ГПК. Доколкото законът не поставял специални изисквания за начина,
по който следвало да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
можело да бъде игнорирано. Така приемала и посочената в исковата молба практика
на ВКС. На 24.10.2013 г. между „И." АД, като заемодател и ответницата,
като заемател, бил сключен договор за
паричен заем № 1938579 в
съответствие с разпоредбите на ЗПК. С подписването му заемодателят се задължил
да предостави на заемателя парична сума в размер на 700 лева, която представлявала
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът бил
отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя
погасителните вноски, указани по размер и брой в договора. Те съставлявали изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, която съставлявала
печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора
и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1467.24 лева. Така договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 767.24 лева. Съгласно разпоредбите на договора
за паричен заем, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 18.10.2014 г.,
на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 122.27 лева всяка. С
подписването на договора заемателят удостоверил, че заемодателят го бил
уведомил подробно за всички клаузи от този договор и заемателят се съгласявал
се с тях и желаел договора да бъде сключен. На основание сключения договор, в
случай, че заемателят забавел заплащането на падежа на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, дължал на заемодателя такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни
дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски, които трябвало да заплати заемателя, не можели да надхвърлят 45 лева.
На основание цитираните разпоредби, на ответницата била начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45 лева. На основание ЗПК й била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 1.06.2014 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
бил 240.93 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала и неплатена погасителна вноска. Ответницата не била заплатила
изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която била погасена до момента, била
145 лева, с която били погасени, както следвало – 45 лева такса разходи, 95.60
лева договорна лихва и 4.40 лева лихва за забава от 23.11.2013 г. /датата, на
която станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до 31.05.2014 г. /датата,
на която било извършено последното плащане/. Срокът на договора бил изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска на 18.10.2014 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. В тази връзка за ищеца възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. 978/2016 г. била издадена
заповед за изпълнение, срещу която обаче било входирано възражение, което от
своя страна обусловило подаването на исковата молба.
Искането е да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 700 лева за главница от невърнат заем по договора за паричен заем №
1938579/23.10.2013 г., с 671.64 лева договорна лихва от 22.11.2013 г. до
18.10.2014 г., с 240.93 лева лихва за забава от 01.06.2014 г. до подаване на
заявлението в съда и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 978 по описа за
Правната квалификация на предявените
искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата
не е подала писмен отговор, не е взела становище по предявените искове, не е
претендирала самостоятелни права и възражения, не е посочила и представила
доказателства.
Тежестта за
доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства,
се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове
за съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да
докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за
възникване и съществуване на тези вземания, техния размер и изискуемост,
цедирането им в негова полза и уведомяването на длъжника за цесията им.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните заверени преписи от: договор за паричен заем №
1938579/23.10.2013 г.; общи условия на договор за паричен заем; рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; потвърждение за
сключване на цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; препис-извлечение от
приложение № 1/01.05.2014 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия); известие за доставяне; уведомително писмо.
ПРИЛАГА към
материалите по делото постъпилото за прилагане ч.гр.д. № 978 по описа за
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при цедента, страните
и в счетоводството на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени
към тази експертиза в исковата молба, както и на въпросите посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100
лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок
от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в
същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му
указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма
да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на
друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го НАСРОЧВА за 20.09.2017 г. от 11.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните с препис от настоящото определение. За тази дата да се
призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за
изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: