№ 6295
гр. С., 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110124286 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба /поправена с молба с вх. № 198241/17.06.2024 г./
на А. А. М. и Т. А. И. срещу Г. А. И., която отговаря на изискванията за редовност, а
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна.
Страните са поискали събиране на гласни доказателства чрез разпит на по петима
свидетели за ищците и също толкова за ответника, но исканията им са частично
основателни. Съдът намира, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на ищците и на ответника
следва да бъде допуснат по един свидетел, щом не се твърди, че другите поискани свидетели
ще установяват различни обстоятелства.
Страните са направили искане да бъде изискан по делото препис от нотариалното дело,
по което е издаден констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, което следва
да бъде уважено, защото цели събирането на относими писмени доказателства.
Исканията на ответника за снабдяване с два броя съдебни удостоверения подлежат на
отхвърляне, защото събирането на съответните писмени доказателства не е необходимо за
изясняване на делото от фактическа страна.
Искането на ответника за изискване на прекратените граждански дела е неоснователно,
защото с отговора вече са представени относимите документи от тях.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2025 г. от 10:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищците – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК нотариус И. Д., с рег. № 039, с район на
действие СРС, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото
заверен препис от нотариалното дело, по което е издаден Нотариален акт за собственост на
основание давностно владение № 110, том XI, рег. № 22734, дело № 1831/16.10.2020 г. При
неизпълнение в срок ще му бъде наложена глоба в размер от 50 лв. до 300 лв.
ДОПУСКА на ищците ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането им
за допускане на още четирима свидетели за същите обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в т. 9 от доказателствената част на отговора на исковата молба обстоятелства,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за допускане на още четирима свидетели за
същите обстоятелства.
УКАЗВА на страните да осигурят явяването на допуснатите им свидетели в
насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на
свидетел от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че
неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото, като в този случай
следва своевременно да посочат данни на съответния свидетел /три имена, адрес за
призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по
депозитната сметка на СРС депозит в размер на 60 лв. за свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ другите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
А. А. М. и Т. А. И. са предявили срещу Г. А. И. субективно активно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищците са собственици по силата на
придобивна давност при равни квоти на поземлен имот с идентификатор 68134.707.1368
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение, засягащо поземления имот: от 01.11.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. С.,
район „С.“, кв. „Х. Б.“, с площ: 568 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1368, квартал: 77, съседи: 68134.707.5132,
68134.707.5133, 68134.707.1323, 68134.707.835, 68134.707.198, 68134.707.1245, и на
построената в него жилищна сграда с идентификатор 68134.707.1368.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо сградата: от 01.11.2023 г., с адрес на сградата: гр. С., район „С.“, кв. „Х. Б.“, със
застроена площ: 148 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма. Молят за отмяна на констативен Нотариален акт за собственост на
основание давностно владение № 110, том XI, рег. № 22734, дело № 1831/16.10.2020 г. на
нотариус И. Д..
Ищците твърдят, че са брат и сестра и че през 1999 г. са установили владение върху
поземлен имот с идентификатор 68134.707.1368, находящ се в гр. С., ул. „520“ № 17, върху
който построили жилищна сграда с идентификатор 68134.707.1368.1. Посочват, че през
годините са упражнявали владение върху процесните имоти чрез извършването на
конкретни действия – укрепвали оградата около тях, поставяли вещи, обитавали имотите и
живеели в тях непрекъснато, обработвали ги и ги облагородявали непрестанно, поставили
нова ограда, сменили ключовете за достъп до портата и входната врата, с което ограничили
достъпа на трети лица до имотите. Заявяват, че владението им е трайно, явно и
непрекъснато. Сочат, че от 1999 г. до настоящия момент ответникът е знаел за тяхното
владение, но нито той, нито трети лица са се противопоставяли срещу него, нито са го
2
прекъснали. Считат, че са станали собственици върху процесните имоти по силата на
придобивна давност въз основа на осъществяваното от тях повече от 10 години давностно
владение. Твърдят, че въпреки това въз основа на обстоятелствена проверка с Нотариален
акт за собственост на основание давностно владение № 110, том XI, рег. № 22734, дело №
1831/16.10.2020 г. на нотариус И. Д., ответникът е признат за собственик на процесните
имоти по давност. Оспорват той да е осъществявал владение върху имотите. Излагат, че
дори и да се установи, че от него или от трето лице е подадена данъчна декларация за
имотите, то това действие не сочи на завладяването им и не води до отнемане на тяхното
владение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищците да са собственици на
процесните имоти по силата на придобивна давност, във връзка с което оспорва твърденията
им, че са установили владение върху поземления имот през 1999 г. и че те са построили в
него процесната жилищна сграда. Оспорва ищцата Т. А. И. да е декларирала собственост
върху имотите и да има открита данъчна партида за тях. Релевира възражение, че той е
собственик на процесните имоти по силата на придобивна давност въз основа на
осъществявано от него повече от 10 години явно, спокойно и непрекъснато давностно
владение, установено през 1995 г. Твърди, че оттогава поземленият имот и сградата са в
негово владение със знанието и без противопоставянето на ищците, които са негови брат и
сестра и са обитавали имотите, защото той ги е допуснал в тях поради близката им
роднинска връзка с него, тъй като нямало къде да живеят. Сочи, че всички фактически
действия на ищците по ползването на имотите са извършвани в качеството им на обитатели,
а не на владелци. Излага, че те са били наясно с предприетите от него действия по
снабдяването му с нотариален акт за правото му на собственост върху имотите, както и че
поддържал с тях добри отношения дълго след това, а едва няколко години по-късно те
започнали да предявяват искания към него да им прехвърли части от процесните имоти.
Твърди, че след отказа му всеки от тях на 16.10.2023 г. подал срещу него искова молба в СРС
с твърдения за собственост върху имотите и били образувани две граждански дела, които
впоследствие били прекратени. Изтъква излагането на значително по-различни фактически
твърдения от ищците в исковите им молби по прекратените дела. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
По предявените положителни установителни искове за собственост в доказателствена
тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесните имоти при равни квоти на соченото придобивно основание – въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което предполага да докажат, че в
твърдения период от време с начален момент от 1999 г. са осъществявали владение върху
процесните имоти /т.е. че са ги държали лично или чрез другиго като свои/, като владението
е осъществявано непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи
изгодни за себе си правни последици – че е собственик на процесните имоти по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност, което предполага да докаже, че в твърдения
период от време с начален момент от 1995 г. е осъществявал владение върху процесните
имоти /т.е. че ги е държал лично или чрез другиго като свои/, като владението е
осъществявано непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
3
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4