№ 1071
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502859 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2023г. по гр. д. № 9399/2021 г. по описа на СГС, 1-15ти състав,
е осъдена Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична
болница“ ЕАД, да заплати на Е. П. З., на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за
сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
инцидент на 19.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 50 000 лв., както и исковете за имуществени вреди в
размер на 1 200 лв., представляваща стойността на зъбна протеза и 15 000 лв.,
представляваща стойност на зъбни импланти, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 19.02.2019г. до окончателното изплащане.
Против решението в осъдителната му част е постъпила е въззивна жалба от
МБАЛ „НКБ“ ЕАД чрез адв. Г. Г. от САК. Твърди се, че решението в осъдителната
му част е неправилно. Изтъква се в тази връзка, че събраните по делото доказателства
не е установяват по безспорен начин механизма на падането, нито медицинската
експертиза изяснява причините за това - дали се дължи на припадък, подхлъзване,
спъване, синкоп и т.н., както и че по този въпрос отговорите на вещите лица не са
еднозначни. Твърди се също, че по делото не е установен дЕ.кт, както и въобще
причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на служитЕ.те на МБАЛ
„НКБ“ ЕАД. Изтъква се още, че действията на медицинския екип не могат да бъдат
определени като професионално необосновани и съответно не е налице дЕ.кт. В
условие на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице виновно поведение на
1
служитЕ. на ответното дружество, се поддържа, че с оглед възстановителния период
от един месец справедлив размер на обезщетение за вреди би била сума от 550 лв.
Твърди се процесуално нарушение на съда и с него се обосновава искане за
изслушване на повторна медицинска експертиза пред въззивната инстанция, която да
даде отговор на въпроси, свързани с механизма на падане дали е в резултат на
подхлъзване и ако е, кое изследване го потвърждава, може ли да е в резултат на синкоп
или припадък, както и да се изследва здравния статус на ищцата преди инцидента,
имала ли е предсинкопни състояния. Иска се отмяна на решението в осъдителата му
част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението по
размер.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба
от Е. П. З. чрез адв. Е. К. САК с оплаквания за неправилност. Твърди се, че съдът не е
взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за
правилното определяне на действително претърпените от ищцата вреди. Неправилно
първоинстанционният съд опредЕ.л, че ищцата е претърпяла лека телесна повреда, а
също така не отчел, че освен физически страдания, ежедневно е понасяла неудобството
от загрозяването вследствие на процесния инцидент, от което лечението продължило
три месеца. Изтъква се, че при процесния инцидент са избити зъби и съгласно
трайната практика има средна телесна повреда, когато се затруднява дъвченето или
говоренето. Твърди се, че ищцата продължава да има световъртежи, затова и
постоянно посещава невролог, а полученото вследствие на инцидента състояние я
лишава от възможността да се справя с елементарни битови задачи в домакинството,
което е променило начина й на живот чисто физически, но и емоционално, тъй като не
се е възстановила в психичен план. Сочат се за неправилни на следващо място
изводите на съда, че след като не се касае за здрава мостова конструкция, то няма
непосредствена връзка между инцидента и нейното отлепване, доколкото и
компрометиран този мост е щял да остане дълго време в устата на пострадалата, а
отлепването при дъвчене не би било свързано с болка и страдание. Поддържа се
искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, която да изясни
въпроси, отнасящи се до вида лечение, което следва да се приложи на ищцата с цел
възстановяване на дъвкателната й функция и каква би била стойността на зъбните
импланти за пълното й излекуване.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от МБАЛ
„НКБ“ ЕАД чрез адв. Г. Г., с който се иска потвърждаване на решението в
обжалваните части.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка се констатира, че решението в обжалваните му части е
валидно и допустимо /чл.269 и сл ГПК/.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени осъдителни
искове за компенсация на вреди /неимуществени и имуществени/, причинени в
резултат на противоправно поведение на служитЕ. на ответника, който носи
гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД и лихва за забавено изпълнение
на парично задължение от датата на дЕ.кта чл.86, ал.3 ЗЗД. В исковата молба като
правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: противоправно
бездействие на служитЕ. на ответната болница, изразяващо се в придружаване на
2
ищцата като пациентка в нарушение на утвърдени медицински стандарти и без
осигуряване на безопасни условия, в причинна връзка с което за нея настъпили вреди
– болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания,
обезщетението на които определя в размер на 50 000лв, както и настъпили в резултат
на дЕ.кта търпени загуби, изразяващи се в разходи по поставяне на зъбни импланти в
размер на 15 000лв и 1200лв - стойността на закупена зъбна протеза.
В срока за отговор ответникът МБАЛ „Национална кардиологична
болница“ЕАД / МБАЛ „НКБ“/ оспорва исковете по основание, с доводи, че ищцата е
получила необходимото в болницата лечение, а на датата на процесния инцинет
/19.02.2019г/, чието настъпване не се оспорва, е била придружена от рехабилитатор,
който е сторил възможното, за да предотврати падането, поради това и настъпили
вредите не са в резултат на дЕ.ктно поведение.
От фактическа страна не е спорно, че ищцата З. /на 64години/ е била пациент и
е провела болнично лечение в ответното медицинско заведение МБАЛ „НКБ“ЕАД в
периода 05.02.2019г - 08.02.2019г. в отделение по кардиология, а в периода
08.02.2019г-18.02.2019г в Клиника по кардиохирургия, и че й е извършена медицинска
интервенция – аортна клапа и байпас към дясна коронарна артерия. На следващия
приемането й в Клиниката по кардиохирургия ден /19.02.2019г/ е възникнал инцидент,
отразен в издадената епикриза от 18.02.2019г, в която е удостоверена проведена
консултация с невролог по повод внезапно прилошаване, загуба на съзнание и падане
по лице с удар в областта на главата и носа, без данни за гърчове, повръщане, с пресни
насинявания по лицето и силно изразена вратна ригидност, с отчитане необходимост
от КТ на главен мозък.
От неоспорените пред първата инстанция писмени доказателства- медицинска
документация, изходяща от ответника и удостоверение от 23.02.2019г от специалист
по съдебна медицина се установява, че в резултат на въпросния инцидент при ищцата
са констатирани хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на
брадичката и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устата, кръвонасядане по
лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, отлепване на
постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Уврежданията са
определени с давност от порядъка на няколко дни, което, според съдебния медик,
съответства на съобщаваното време на причиняване - 19.02.2019 г. и са довЕ. до
временно разстройство за здравето, неопасно за живота.
Във връзка с процесния инцидент пред първата инстанция са депозирани
показанията на св. П., която в този период е изпълнявала в ответното дружество
длъжност икономист, а кабинетът й бил в отделението в гр.Банкя. Уточнила е, че не се
приемат пациенти, които да изискват пренасяне, всички могли да се придвижват на
собствен ход, а при влошаване на пациент се ползвала количка, която се движела и по
стъпалата (нямало рампа), както и асансьор, който спирал на полуетажите, където
имало помощни елементи към стъпалата за съответния етаж с лекарски кабинети.
Спомня си процесната дата, когато чула силен шум и видяла двете паднали жени-
ищцата, която била „почти върху“ рехабилитаторката В. Д.. По думи на свидетелката
ищцата била контактна, видимо нямала нищо счупено, кръв или паднал мост.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.П. в
частта, в която сочи наличието на асансьор в отделението и помощни елементи за
ползване на стълбищните пространства при превозване на колички с пациенти. От
една страна се отчита възможната заинтересованост на свидетелката като служител в
3
ответното дружество, а от друга показанията се дискредитират от официалните
констатации на органа по медицински надзор. Видно от доклада за извършена
проверка от ИА „Медицински надзор“ по повод жалба на пострадалата, не е установен
на место товарен асансьор, с който да се осъществява придвижването на болни при
нужда или на трудно подвижни пациенти, нито има помощни елементи и средства на
стълбищните пространства с възможност за ползване на лежащи или седящи колички
при нужда. Констатирани са нарушения на изискванията на чл. 86, ал. 1 т. 10 от Закона
за здравето - право на сигурност и безопасност, на глава IV - „Осигуряване на
организационна структура по физикална и рехабилитационна медицина“, т. 1.9. от
Наредба № 30/19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“.
Пред първата инстанция е била изслушана комплексна медицинска експертиза
на вещите лица д-р Д. М. /специалист вътрешни болести и кардиология/ и д-р Г. О.
/невролог/, които потвърждават, че в резултат на инцидента ищцата е получила
контузии и хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката
вдясно и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устните на устата, кръвонасядане
по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, отлепване на постоянна
мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно.
Въз основа на медицинска документация вещото лице д-р М. и д-р О. са
констатирали, че ищцата е страдала от доброкачествен пароксзмален позиционен
световъртеж /вертиго/. От заключението става ясно, че получените мекотъканни
увреди са преходни и отзвучават за около 2-3 месеца. Пароксизмалният световъртеж се
провокира от промяна на позицията на главата и е с честота 2-3 пъти месечно (по
данни на ищцата). При падането /по анамнестични данни на ищцата/
рехабилитаторката е поела тежестта на удара и няма фрактури или други травматични
увреди на прешлените, което се доказва и от приложената рентгенография на шиини
прешлени. Вещото лице, обаче потвърждава наличието на данни за черепно-мозъчна
травма – най-вероятно мозъчно сътресение, при което често се засяга и вестибуларния
анализатор, което провокира обострянето на вече съществуващо вертиго /ДППВ/.
Вертигото е доброкачествено заболяване и добра прогноза, възстановяването на което
зависи от адекватното лечение и е често срещано при възрастни жени с дегенеративна
цервикална патология и дегенеративни промени- при ищцата възрастово обусловени и
без връзка с травматичния инцидент.
Според в.л. М. най-вероятната причина е синкопално състояние в резултат на
понижено кръвно налягане /отразено като декурсуз от 19.02.2019г в медицинската
експертиза/, което се появява от пристъп на тахиаритмия при предсърдно мъждене /с
камерна честота 120-130 удара/ минута. Въз основа на приложената медицинска
документация вещото лице е приел, че състоянието на ищцата след въпросния
инцидент е стабилно, но непосредствено преди него тя е била с регистриран пристъп
от предсърдно мъждене с висока камерна честота /120-130удара /минута/ и понижено
артериално налягане /90/60мм.Нг/, което създава хемодинамична нестабилност и прави
рисково придвижването без помощни средства /количка/, особено при наличие на
стъпала.
Пред първата инстанция е изслушано медицинско заключение, изготвено от
вещото лице д-р А. М. - съдебен медик, който потвърждава получените вследствие на
инцидента увреди от ищцата, идентично с приетата комплексна експертиза, наред с
които е констатирал и отлепване на мостова конструкция на 2-7 горни десни зъби,
4
разположена на три кариозно променени мостоносителя. Установил е от медицинската
документация и отваряне на оперативната рана в горния край - около 2 сантиметра със
зеене около 8 мм., което обаче е повърхностно и не засяга възстановяването от
оперативната интервенция. Според медицинската експертиза, тези увреждания в
съвкупност реализират признак временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалата. Като възстановителен период е посочен срок от
приблизително месец при липса на усложнения. В обобщаващите си изводи вещото
лице –медик д-р М. е обобщил, че тези увреди отговарят да бъдат получени при
падане от височина на собствен ръст върху терен и осъществен контакт с лицето на
пострадалата. Потвърждава се и извода на комплексната експертиза, че падането би
могло да се дължи на синкоп, но подчертава, че това все пак е в сферата на хипотезите,
тъй като само въз основа на уврежданията не може да се отговори дали се касае за
синкоп, подхлъзване, спъване или друга причина от механичен характер.
Пред първата инстанция е изслушана медицинска експертиза на вещото лице
проф. д-р П. С. /специалист по орална хирургия, лицево-челюстна хирургия и обща
дентална медицина/, изготвена след личен преглед на ищцата, от която се изяснява, че
се касае за стара мостова неснемаема протезна конструкция, възстановяваща липсващи
зъби на горна челюст вдясно с мостоносителни зъби 13, 15 и 17. При оглед на
мостоносителя зъб 1, вещото лице е посочило, че се вижда вътрешна метална
повърхност на короната, без какъвто и да е залепващ цимент. При зъб 15 и 17 -
остатъчни дентални материали от зъбно възстановяване. Цялата долна повърхност на
протезната конструкция, която е покрита с множество налепи. Вещото лице определя,
че се касае за кариозно разрушена остатъчна клинична корона на зъб 13 с кариозни
промени и зъбни налепи. На това място короната мостоносител е била отлепена
предходно, на което се дължи отсъствието на залепващ цимент. Зъб 15 и зъб 17 са
кариозно разрушени до нивото на гингивата, настъпило е изгниване на зъба под моста.
На основата на тези констатации вещото лице С. стига до заключението, че мостовата
конструкция е била компрометирана преди настъпването на инцидента, заради
започналия процес на изгниване на зъбите –мостоноситЕ. под мостовата конструкция.
Липсата на залепващ цимент в короната на зъб 13 убедително сочи, според съдебния
експерт, че конструкцията е била отлепена преди инцидента. При отлепване на единия
от мостоноситЕ.те започват процеси на движение на задните мостоноситЕ., като с
отлепване на един от мостоноситЕ.те започват процеси на нежелано движение, което
разхлабва конструкцията, изградена от кариозно разрушени мостоноситЕ..
Именно предвид и категорично установените кариозно разрушени мостоноситЕ.,
съдебният експерт приема, че мостовата конструкция към момента на инцидента е
била отслабена и е възможно да е паднала, но зъбите под мостовата конструкция /и
трите мостоноситЕ./ са с разрушения до корен и нерационални за лечение. Те са били
предходно кариозно разрушени и това е налагало тяхното изграждане. В реалния
живот такива мостови конструкции остават дълго време в устите на пациентите,
докато не паднат спонтанно по време на хранене/дъвчене. Вещото лице посочва, че
представените доказателства за проведено на 12.08.2020 г. лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД на флегмон и абсцес в устната кухина, както и болки в долна
челюст вляво нямат връзка с процесния инцидент, осъществено е година по-късно и
касае изваждане на зъби на долна челюст.
Вещото лице С. като специалист ЛЧХ потвърждава вида на получените
травматични увреди в областта на лицето и челюстта на пострадалата, но не споделя
изводите на комплексната медицинска относно продължителността на
5
възстановителния период, като посочва, че мекотъканните промени отзвучават за 2 до
3 седмици, а при прием на антикоагуланти този процес може да протече по-забавено
до 3-4 седмици. Последващото отстраняване на зъби 13,15 и 17, както и на всички
останали зъби, чиито корени са извадени, не са във връзка с процесния инцидент, тъй
като са били кариозно разрушени през годините. Експертът уточнява, че по делото
няма документи за стойност на закупена зъбна протеза, нито медицинска
документация за проведено лечение и плащане. Не може да се даде общ отговор за
необходимото лечение, тъй като такова се планира между лекар и пациент. Работи се с
различни импланти, на различни цени и стойности не могат да се конкретизират. В
денталната медицина няма установен ценоразпис за стойност на предвидено лечение,
зависи от конкретната договореност между лекар и пациент.
При разпита в съдебно заседание пред първата инстанция експертът проф. д-р С.
е разяснил, че най-вероятно мостът е паднал при процесния инцидент, но това е било
въпрос на време. Отново подчертава, че план за лечение зависи от решението, което се
взема между лекар и пациент, като наред с медицински показатЕ. от значение са и
финансовите възможности на пациента. Възможна е направата на зъбна протеза,
поставяне на дентални импланти след 3D изследване, каквито доказателства по делото
не са представени. Възстановяване на зъбния мост е невъзможно, поради предходната
увреда на мостоноситЕ.те. При прегледа вещото лице е констатирало, че ищцата живее
без зъби - според констатацията при личния преглед тя има тук- там зъби, които са
деформирани.
При идентично установена фактическа обстановка въззивният съд достига до
същия правен извод като първата инстанция за наличието на всички правопораждащи
отговорността предпоставки по чл.49 ЗЗД. Няма спор относно материалната
легитимация на ответника, който се явява възложител на работата при и по повод на
която са настъпили вредите. Категорични в тази връзка са доказателствата, че ищцата
е била пациент в МБАЛ „НКБ“, Отделение по кардиологична рехабилитация, и че е
получила травми по повод настъпил в лечебното заведение инцидент – падане по
стълби при привеждането й в интензивен сектор от служител – рехабилитатор, на
когото е възложено да я придружи от лекуващ лекар. Правилно в тази връзка са
ценени официалните констатации на органа по медицински надзор, чиито доклад
изключва наличието на товарен асансьор, с който да се осъществява придвижването на
болни при нужда или на трудно подвижни пациенти, а така също и помощни елементи
и средства на стълбищните пространства с възможност за ползване на лежащи или
седящи в колички при нужда пациенти.
Неоснователни в тази връзка са оплакванията в жалбата на ответната болница за
неизяснен механизъм за настъпване на инцидента – дали се дължи на синкоп или на
падане вследствие подхлъзване, а от там и за необоснованост в действията на
медицинските лица. Правилно са ценени писмените доказателства -реанимационни
листове, епикризи и становища от проведени консултации, съставени именно в
ответната болница, в които е посочено падане вследствие „прилошаване от синкоп“,
„постъпване по спешност след реализиран синкоп“, „удар в областта на главата след
синкоп“. Освен водеща диагноза в медицинската документация, състоянието на
синкоп е посочено като най-вероятната причина за инцидента в заключенията на
вещите лица – д-р М.и д-р О., според които е в резултат на понижено кръвно налягане
/отразено като декурсуз от 19.02.2019г/ и регистриран непосредствено преди него
пристъп на предсърдно мъждене с висока камерна честота /120-130удара /минута/,
създаващ хемодинамична нестабилност, което ще значи риск при придвижване без
6
помощни средства /количка/, особено при наличие на стъпала. До същите изводи е
достигнал и другият експерт д-р М., който е обобщил, че травмите отговарят да са
получени при падане от височина на собствен ръст върху терен и осъществен контакт
с лицето на пострадалата, но също и потвърдил изводите на комплексната експертиза,
че падането би могло да се дължи на синкоп.
Действително в.л. М. е изрично е подчертал, че всички заключения са в сферата
на хипотезите, защото само от вида на уврежданията не може с пълна категоричност
да се опредЕ. причината за падане на пострадалата. Обосновано в този смисъл е
възражението на ответника, че инцидентът би могъл да настъпи вследствие на
подхлъзване, спъване или друга механична причина. В случая, обаче обсъдените
доказателства потвърждават, че най-вероятната причина е прилошаване или състояние
на синкоп заради констатираната по изходящи от ответника документи
хемодинамична нестабилност непосредствено преди инцидента. При липса на
убедителни доказателства за други причини, които да изключват най-вероятната
причина за инцидента, следва да се приеме, че именно състоянието на синкоп
/прилошаване/ е в причинна връзка с настъпилия инцидент – падане по лице върху
стъпалата в болничното заведение, което от своя страна сочи необоснованост в
действията на медицинските лица. Нестабилното състояние на ищцата е било видимо
за лекуващия лекар, регистрирал тахикардия при сутрешна визитация и наредил
привеждането й в отделение по интензивно наблюдение и реанимация, затова
бездействието на служитЕ.те на ответника да вземат адекватни мерки за безопасност
се явява освен противоправно - в нарушение на чл.86, ал.1 т.10 от Закона за здравето и
глава IV т.1.9 от Наредба № 30 от 19 юли 2004г за утвърждаване на медицински
стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, и в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди.
Неоснователни и следващите доводи в жалбата на ответника за „НКБ“ЕАД за
процесуални нарушения на първата инстанция, довЕ. до неизясняване на делото и
конкретно механизма на инцидента, тъй като по този въпрос са изслушани медицински
експертизи, обосновани с наличната по делото и представена от болницата
документация към релевантния за целта момент, към който е бил важен здравния
статус на ищцата, като кредитирането или не на изводи на заключенията и
възприемане на една от тезите в превес на останалите, е въпрос в прерогативите на
съда по съществото на спора.
Като последица от инцидента ищцата е търпяла неимуществени вреди –болки и
страдания от настъпилите травми. Те са описани детайлно в приетите медицински
заключения като контузии и хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии
на брадичката вдясно и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устните на устата,
кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната
устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна,
отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно.
Различие в изводите на експертите има относно продължителността на
възстановителния период около месец /според вещите лица С. и М./ и до два-три
месеца според вещите лица М. и О.. По този въпрос настоящият състав взема предвид
по–дългия възстановителен период посочен в комплексната медицинска експертиза,
изводите на която кореспондират с гласните доказателствени средства и с изслушаната
пред първата инстанция психиатрична и психологична експертиза.
От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетЕ. Г. /снаха на
ищцата/ Г. /братовчед/ след инцидента тя била със затворени очи, синя с прехапана и
7
разцепена уста и следи от кръв, носът й бил надут, не можела да приема храна и да
говори, не била контактна. След изписването била поверена изцяло на грижите на
снаха си и освен синините и подуванията, не се чувствала добре психически. Искала
да бъде постоянно придружавана по стълби от страх да не падне и тези и притеснения
не били отшумЕ. и към момента. В началото не се справяла с елементарните си битови
потребности, изцяло била на чужди грижи. След инцидента имала чести световъртежи,
преминала през много консултации с невролози, имала прищипване на нерв, но
оперативна интервенция не била възможна, заради наличието на друг синдром.
Вследствие на инцидента й паднали мостовете и трябвало да мине доста време, за да й
заздравее устата, за да се извадят корените на зъбите и останалите метални части, и
към момента не можела да се храни нормално. Подобни са изтъкнатите факти и в
показанията на св.Г. - продължително се възстановявала и не се чувствала добре,
променила се като човек.
По-интензивните личностни преживявания на инцидента се установяват от
заключението на вещите лица психиатър и клиничен психолог, според което ищцата
преживяла стрес, болка и страх за здравето си и нейното състояние можело да се
опредЕ. с термина „психотравма“. Няма данни за травматично мозъчно увреждане, но
отражението върху психиката свидетелствало за трудна преработка на случилото се и
значителна промяна в начина на живот, с персистиращи психични оплаквания като
страх, нарушен сън, чести спомени за травмиращото събитие, както и за неврологични
оплаквания - световъртеж, нарушения на когнитивните функции предимно паметови
смущения. Според експертите е трудно да се прогнозира пълно възстановяване в
психологичен аспект, тъй като симптомите могат да продължат до 2 години, дори и
по-слабо изразени. Ищцата не е била насочвана към специализирана диагностика и
подкрепа в психичен план, а самата тя няма необходимите познания, за да потърси
такава. В съдебно заседание експертите разясняват, че по амнестични данни
констатациите за емоционалното състояние на освидетелстваната могат да се свържат
с инцидента, към който момент състоянието й е отговаряло на описанието за
посттравматично стресово разстройство, но в по-късен момент вече може да се
опредЕ. като тревожно-депресивно разстройство, което е с по-слабо изразен характер.
Протича на фона на когнитивно разстройство, което и да няма връъзка с инцидента,
предвид възрастта на ищцата, я прави по-уязвима към психогенно предизвикани
състояния и към физически нарушения.
С оглед на същите установени като първата инстанция факти, настоящият състав
достига до извод за частична основателност на жалбата на ищцата по отношение на
спорния въпрос, свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въпреки, че първоинстанционният съд фактически правилно е установил и
обсъждал релевантните по този въпрос факти, определеният размер на обезщетението
се явява занижен спрямо характера и тежестта на физическите и психологични травми.
Действително с оглед на описанието на травмите и тяхното естество във физически
аспект те представляват леки телесни увреждания. Правилно в този контекст
първоинстанционният съд е отчел, че се касае за мекотъканни увреждания при липсата
на фрактури или увреди на прешлените, но е подценил състоянието на ЧМТ /мозъчно
сътресение/, което според изводите на комплексната медицинска експертиза, засяга
вестибуларния анализатор и провокира обостряне на съществуващо вертиго /ДППВ/
характерно за възрастни жени с дегенеративна патология. На следващо място са
подценени моралните страдания, които ищцата твърди и реално е търпяла от
загрозяващия външен вид. Действително, както категорично се изяснява от
8
експертизата на в.л. С., падналите зъби /мостоноситЕ. 13, 15 и 17/ са били кариозно
увредени до ниво на гингива и тяхната загуба е била въпрос на кратък времеви период
/затова и правилно се травмите са определени като леки телесни увреди/, но падането
им по естествен път, за разлика от инцидент, не би било свързано с болки и
травмиращи изживявания.
На следващо място макар и обсъдени в мотивите заключенията на вещите лица
психиатър и клиничен психолог не са били съобразени във връзка с обема и тежестта
на вредите. Те категорично свидетелстват за по-интензивни психически и
емоционални травми спрямо обичайните в подобни случаи. Настъпилите при ищцата
психически и емоционални последици са съществени – продължително време /извън
периода на физическо възстановяване от 3месеца, когато се е нуждаела от чужди/ тя е
била с влошен сън, придвижвала се е бавно, страдала е от световъртеж, постоянно
безспокойство, страх от загуба на равновесие и настъпване на инцидент, което
състояние, определено като тревожно-депресивно разстройство, е влошило качеството
й на живот за продължителен период от време. Понесените физически и психически
страдания и последиците от тях дават основание да се приеме, че справедливата
компенсация по см. на чл.52 ЗЗД следва да бъде по-висока от присъдената сума.
Според настоящият състав обезщетение от 20 000лв ще съответства на конкретно
установените вреди и е съобразено с обществено икономическата конюнктура към
релевантния момент на настъпване на увреждането /2019г/.
Над определения размер от 20 000лв до претендирания с жалбата от 50 000лв
искът се явява неоснователен, тъй като не се установяват други /извън посочените/
неблагоприятни последици за физическо и психическо здраве. Неоснователни в този
смисъл са оплакванията на ищцата против изводите на съда, че травмите не могат да
се квалифицират като леки телесни повреди, заради избиването на зъби при процесния
инцидент. Както вече се посочи, категорични по този въпрос са изводите на в.л. проф.
д-р С., че мостоноситЕ.те /13 -ти,15-ти и 17-ти зъби/ са били кариозно разрушени до
ниво на гингивата, т.е. напълно нарушени и последващото изваждане на корените не се
намира в пряка връзка с въпросния инцидент. Психическото състояние допълнително е
било усложнено като протичащо на фона на когнитивно разстройство, което обаче
няма пряка връзка с процесния инцидент макар и да прави ищцата по-уязвима заради
възрастта и другите придружаващи заболявания.
Неоснователна е жалбата на ищцата против решението в отхвърлитената му
част относно претенциите за компенсация на имуществени вреди, изразяващи се в
търпени загуби в резултат на извършените разходи по поставяне на зъбни импланти в
размер на 15 000лв и 1200лв - стойността на закупена зъбна протеза.
От доказателствата по делото с категоричност се установява, че мостовата
конструкция към момента на инцидента е била отслабена и е възможно да е паднала,
но зъбите под мостовата конструкция /и трите мостоноситЕ./ са предходно кариозно
разрушени до корен и нерационални за лечение, което принципно е налагало
изваждането им. Този извод обаче, не отрича възможността макар и компрометирана,
мостовата конструкция да служи на ищцата за неопределен период от време, докато
падне спонтанно по време на хранене. Затова и в заключението на в.л. С. се говори
отделно за мостова конструкция и мостоноситЕ., последните са зъби /13-ти, 15-ти и
17-ти/ напълно кариозно разрушени /изгнили/ до ниво на гингива и компрометиращи
по този начин годността на мостовата конструкция. Този факт, обаче не изключва
възможността и компрометирана, тази мостова конструкция да остане за дълго в
устата на ищцата и се ползва при дъвкателните процеси, ако не е настъпил въпросния
9
инцидент. Основателни поради това са доводите в жалбата на ищцата, че отлепването
на мостовата конструкция е в пряка и непосредствена причинна връзка с удара при
падане и следователно стойността на нова зъбна протеза /за разлика от
възстановяването на кариозно увредените зъби чрез импланти или по друг начин/ би
могла да се третира като вреда от имуществен характер. За целта, обаче тази вреда
следваше да бъде доказана в процеса. В доктрината и съдебната практика се приема,
че претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите
увреждания (претърпени загуби), така и пропуснатите ползи, които са следствие от
дЕ.кта. Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на
всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом същите са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Но когато се касае за търпени
загуби, то на репарация подлежат действително вложените средства – с тях
имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Такива доказателства за
изработена от дентален лекар и платена протеза по делото не са представени.
Напротив очаквало се е вещото лице да изготви лечебен план и остойности бъдещо
лечение, каквато възможност съдебният експерт категорично отрича да е изпълнима,
поради естеството на денталните услуги, почиващи на конкретни договорки между
лекар и пациент, на различни предложени варианти на лечение с оглед на особености
на всеки случай и финансовите възможности на пациента. Поради това практически се
претендират „бъдещи вреди“ – търпени загуби, които реално не са настъпили, тъй като
имуществената сфера на ищцата не е намаляла с конкретен извършен в тази връзка
разход.Поради това макар и с различни съображения претенцията за компенсация на
имуществена вреда в размер на 1200лв за зъбна протеза се явява неоснователна като
недоказана.
Другите съображения на първата инстанция за отхвърляне на претенцията за
компенсация на имуществени вреди за извършените разходи по поставяне на зъбни
импланти в размер на 15 000лв напълно се споделят от настоящата инстанция. В тази
връзка се кредитира изцяло компетентната и обоснована експертиза на в.л. проф.д-р
С., че ищцата е имала сериозни дентални проблеми много преди настъпване на
въпросния инцидент – състоянието на зъбите и в частност на мостоноситЕ.те е било
трагично – зъбите и в частност мостоноситЕ. /13 -ти,15-ти и 17-ти зъби/ са били
кариозно разрушени до ниво на гингивата и последващото изваждане на корените не
се намира в пряка връзка с въпросния инцидент, за да има основание да се търси
компенсация за възстановяването им чрез импланти или чрез друг дентален способ.
В обобщение, поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции
решението в обжалваната му отхвърлителна част ще подлежи на отмяна за разликата
между присъденото от първата инстанция и приетото за дължимо обезщетение, като се
присъди допълнителна главница в размер на 10 000лв, ведно със законната лихва от
датата на дЕ.кта 19.02.2019г. В останалите обжалвани части – осъдителна и
отхвърлителна решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на делото на въззивницата ищца ще се следват допълнителни
разноски пред въззивната инстанция. Първата инстанция е приела след уважено
възражение по чл.78 ал.5 ГПК, че за този материален интерес се дължи
възнаграждение на размер на 4500лв и този извод не подлежи на ревизиране с оглед
липсата на производство по чл.248 ГПК. Поради това с оглед на уважената част на
иска на процесуалния представител на ищцата адв. Н. П. САК ще се следва по чл.38
ал.2 ЗАдв възнаграждение в размер на 1359,52лв или ще му се присъди допълнително
10
684,52лв, представляваща разликата между дължимото и присъдено от първата
инстанция. При този изход на делото ще подлежат на ревизиране и разноските на
ответника, доказани в размер на 3319,70лв, които при този изход ще са дължими в
размер на 2316,77лв, над който размер решението в частта за разноските ще подлежи
на отмяна. В тежест на въззивника ответник ще следва да се възложи държавна такса
върху допълнително присъдената главница от 400лв и допълнителни разноски в
размер на 200,65лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия а обжалваемия интерес /56 200лв + 10 000лв- общо 66 200лв/ по
съразмерност с уважената, респ. отхвърлена част на жалбите. Жалбоподателят - ищец
е бил представляван от пълномощник по чл.38, ал.2 ЗАдв, при което на адв.Н. П. за
този материален интерес се следва възнаграждение в размер на 5496лв по Наредба
№1/2004г, което с оглед на уважената част на жалбата/респ. отхвърлената част на
жалбата на ответника, ще се присъди до размер от 11796,37лв.. Жалбоподателят-
ответник е претендирал и доказала разноски за държавна такса от 200лв и за
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ в размер на 1800лв или общо
2000лв, които при този изход на спора са дължими в размер на 1395лв. В тежест на
въззивника ответник ще следва да се присъди дължимата за въззивното производство
държавна такса съразмерно на уважената част на жалбата на ищеца на осн. чл.78, ал.6
ГПК в размер на 200лв с оглед, че последният е освободено от държавни такси и
разноски лице по смисъла на чл. 83, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.07.2023г. по гр. д. № 9399/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, 1-15ти състав в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от
10 000лв, представляваща разликата между присъденото в тежест на Многопрофилна
болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД обезщетение
за неимуществени вреди по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на Е. П. З. в размер на 10 000лв и
установеното за дължимо в размер на 20 000лв, и в частта за разноските на
„НКБ“ЕАД, присъдени в тежест на Е. П. З. над размер от 2316,77лв до присъдения от
първата инстанция от 2821,75, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Национална
кардиологична болница“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на Е. П. З. ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ул.Позитано, №15, ет.6, офис 16 на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв, представляваща разликата между присъденото от
първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
непозволено увреждане на 19.02.2019г и приетото за дължимо от въззивната в размер
на 20 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница,
считано от датата на дЕ.кта 19.02.2019г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2023г. по гр. д. № 9399/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, 1-15ти в останалите обжалвани /отхвърлителна и осъдителна/
части.
Осъжда Многопрофилна болница за активно лечение „Национална
кардиологична болница“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. П. САК
сумите: 684,52лв - представляваща разликата между дължимото възнаграждение по
11
чл.38, ал.2 ЗАдв. при този изход на спора и присъденото от първата инстанция и
11796,37лв. - представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред въззивната
инстанция.
Осъжда Е. П. З. да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение
„Национална кардиологична болница“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 1395лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда Многопрофилна болница за активно лечение „Национална
кардиологична болница“ ЕАД ЕИК ********* ЗАД „АРМЕЕЦ“АД ЕИК ********* да
заплати на допълнителна държавна такса в размер на 400лв и 200,65лв – допълнителни
разноски, дължими пред първата инстанция, както и 200лв – държавна такса, дължима
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12