РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2056
01.11.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 821 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 327
от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 328 от ЗСВ.
Образувано е по жалба на В.И.П., с
ЕГН **********, следовател в ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив, против
Заповед ОП № 44 от 04.03.2021г., издадена от Румен Попов- административен
ръководител-Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив, с която на
основание чл. 140, вр. чл. 327, ал.1 и
ал.2, т.1 б „а“ и „б“ от ЗСВ, на В.И.П., следовател в ОСО при Окръжна
прокуратура-Пловдив, е обърнато внимание за допуснато нарушение по движението
на сл. дело №356/2016г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив и организацията й на
работа по него чрез неизготвяне на заключително мнение през продължителен период
от време.
Жалбоподателката намира оспорения
акт за неправилен и незаконосъобразен.
Твърди се, че административният
ръководител не е взел под внимание даденото писмено становище, депозирано преди
издаването на Заповед № 195/17.12.2020г., в което са изложени факти и
обстоятелства, имащи значение за преценката, дали е извършено виновно
неизпълнение на служебните задължения.
Сочи се, че конкретно досъдебно
производство ДП № 326/16г. по описа на ОСлО в ОП-Пловдив е образувано и водено за престъпление по
чл. 123 от НК, характеризиращо се с фактическа и правна сложност, изисква
събиране и проверка на множество факти, обстоятелства и запознаване със
специфична правна уредба. Извършен е анализ на събраните доказателства в хода на
разследването, съдържащи се в шест тома. Излагат се още подробни съображения.
Претендира се отмяната на оспорената заповед.
Не се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Административен
ръководител при Окръжна прокуратура гр. Пловдив не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във
връзка с наведените от страните доводи, установи следното от фактическа страна:
Административното производство е стартирало по
повод сигнал с изх. № Ж-20-664 от 23.11.2020г. от Любка Кабзималска-инспектор
в инспекторат към ВСС по чл. 54, ал.1,
т.5 от ЗСВ до административен ръководител на ОП-Пловдив относно сл.д. №
356/2016г. по описа на ОСлО
в ОП-Пловдив, с което е указано да
упражни административното си правомощие по чл. 140, ал.3 от ЗСВ и на основание
чл. 327, ал.1 от ЗСВ да обърне внимание на следовател В.И.П.-***. Да упражни контрол за срочното
приключване на сл. д. №356/2016г. по описа на ОСлО
при ОП-Пловдив, пр. преписка № 9629/2016г. по описа на ОП-Пловдив.
Административен ръководител – окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив издава Заповед ОП № 195 от 17.12.2020г.,
с която на основание Раздел I, т.2 от Методическите насоки за работа на
административните ръководители на прокуратури при упражняването на правомощията
по Глава XVI „Дисциплинарна отговорност" по ЗСВ е разпоредено извършването
на лична проверка от Административния ръководител - окръжен прокурор на ОП
Пловдив с оглед установяване на данни за допуснати нарушения от прокурор И.С.и
следовател Биляна П. във връзка с констатираното в становището и сигнала на Л. К.-инспектор
в ИВСС, касаещи преп. № 9629/2016г. по описа на ОП
Пловдив и сл.дело № 356/2016г. по описа на ОСО към ОП Пловдив.
Разпоредено е при проверката да се
изяснят всички факти и обстоятелства, които имат значение за преценка извършено
ли е виновно неизпълнение на задълженията:-от страна на следовател П. - за
осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване, изразяващо се в
неритмичност на действията по разследване;
Проверката да се извърши в срок от два месеца. Копие от заповедта да се
връчи на прокурор И.С.и следовател В.П..
Заповед № 195 от 17.12.2020г е връчена
на жалбоподателката на 17.12.2020г. /л.22-гръб по приетата по делото
прокурорска преписка № 9130/20г.
Във връзка със сигнал и становище на инспекторат
към ВСС с вх. № 9130/20/25.11.2020 В.П. представя писмени обяснения до
административния ръководител на ОП-Пловдив. В същото е посочено, че причините
за неспазване на задълженията действително се дължат на лоша организация, но не
по конкретното досъдебно производство, а като цяло в работата в периода след
13.03.2020г. Излагат се подробна хронология на извършените действия по
предявяване на разследването на пострадалите както и на обвиняемото лице.
Излагат се съображения относно фактическата и правна сложност на делото.
Административният ръководител, в
мотивите на оспорената заповед, е възприел
описаното от инспектора от ИВСС движение на досъдебното производство и
констатацията, че от 26.08.2020г. до 23.11.2020г. , след като е приключило
разследването, не е било изготвено заключително мнение, дължимо от следовател П..
Административният ръководител в
хода на извършената от него проверка е установил, че действително досъдебното
производство се е водило за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Отличава се с
фактическа и правна сложност. Отчетено е обстоятелството, че досъдебното
производство вече е приключено и е внесен обвинителен акт в ПОС.
Административният ръководител е
обсъдил дадените обяснения/ в писмено становище/ от следовател П., в които се
сочи, че бездействието й за неизготвяне на заключително мнение касае неправилна
оценка по кои дела да работи приоритетно, като е забавила приключването на
конкретното следствено дело.
Приел е, че действително е налице
неизпълнение на задължението за осигуряване на законосъобразно и своевременно
разследване, съобразно разпоредбата на чл. 203 от НПК, изразяващо се в
неритмичност по действията на разследване
и неприключване на досъдебното производство, поради бездействие на следовател
В. П.. Приел е, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ЗСВ спрямо В. П. и да бъде обърнато
внимание за допусната забава при приключване на досъдебното производство.
Относно натовареността на следовател П.
се установи от приетите по делото доказателства: Справка за
извършвани действия по разследването на следовател В.П. за периода от м. август
2020 г. до м. ноември 2020 г. вкл. -приложена писмена справка от УИС, че през
периода 01.02.2019 г. - 31.12.2020 г. следовател В.П. е разследвала общо 48
следствени дела - приложена писмена справка от ЕИСПП. През същия период на
следовател В.П. са разпределени една ЕЗР /Европейска заповед за разследване/ и
18 /осемнадесет/ следствени поръчки от Окръжни следствени отдели в страната.
През периода 01.08.2020 г. -
01.12.2020 г. на следовател В. П. са разпределени гореизложената ЕЗР и 6 /шест/
от делегациите. Всички те са приключени от следователя към 31.12.2020 г. През периода
01.08.2020 г. - 01.12.2020 г. на следовател В. П. са възложени 5 дела, а през
цялата 2020 г. - 18 дела - приложена писмена справка от ЕИСПП.
Средната натовареност на следовател в
ОСО при ОП-Пловдив за 2020г е 34.8 следствени дела.
По делото е прието писмо от прокурор
при ОП-Пловдив Иван Сотиров с изх. № 9629/2016 от 07.05.2020г. до ОСО при
ОП-Пловдив, в което е посочено, че срокът на разследването по Досъдебно
производство № 356/2016г. по описа на ОСлО при
ОП-Пловдив е изтекъл на 21.04.2020г. Поискано е уведомяване дали разследването
е приключило, а в случай, че не е, да се посочат поради какви причини не е
предложено продължаване на срока.
С писмо от 25.03.2020г. до ОСО при
ОП-Пловдив, ДП № 356/2016г. прокурор Иван Сотиров връща горепосоченото
досъдебно производство след проверка, без нови указания, като посочва същото да
се предяви и приключи в срок.
От Постановление с № 9629/2016 от 27.08.2020г. се установи, че
е оставено без уважение искането на Иван Спиров-наблюдаващ прокурор по ДП №
356/2016г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, за продължаване срока на разследване
с два месеца, считано от 18.08.2020г. В мотивите е посочено, че изготвянето на
заключително мнение от разследващия орган не е действие по разследването,
свързано с приобщаването на доказателства, поради което не е необходимо
продължаването на срока по реда на чл. 234, ал.3 от НПК.
Приложена по административната
преписка е справка за натовареността на следовател В. П. за периода
01.08.2020г. – 31.12.2020г. П. започва този период с 25 неприключили ДП.
Получава още 8 новообразувани ДП и едно върнато за доразследване. Общо
разследвани за периода -34 бр. ДП. За периода приключени- 10 ДП. За периода 2
ДП са преразпределени на друг следовател. Периодът е завършен с 22бр.
неприключили ДП.
След като средната натовареност на
следовател в ОСО при ОП-Пловдив за 2020г е 34.8 следствени дела, а за цялата
2020 г. на следовател П. са възложени 18 дела, то Съдът приема, че тя е с
по-малка натовареност от средната такава за 2020г. Обстоятелството, че периодът
от 01.08.2020г. – 31.12.2020г. П.
започва с 25 неприключили ДП не променя този извод.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може
да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от
тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на
работата им.
Цитираната
разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с
наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и
следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и
следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен
съвет". По своето естество "обръщането на внимание" е
вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при
упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен
ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в
хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни
последици за кариерното развитие на магистрата.
Оспорената заповед Заповед ОП № 44
от 04.03.2021г, издадена от Румен Попов- административен ръководител-Окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив, е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с нея се засягат права и законни
интереси на адресата й. Съгласно общата клауза за обжалваемост
на административните актове и препращащата разпоредба на чл. 328 от ЗСВ
заповедта подлежи на контрол по реда на АПК.
Същата е връчена на следовател П. на 08.03.2021г., видно от
саморъчното вписване на последната страница от заповедта и е оспорена пред Административен
съд-Пловдив в 14 дневния срок по чл. 149 от АПК. Налице е и активна процесуална
легитимация на жалбоподателя в процеса, като адресат на оспорената заповед,
което прави жалбата процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана относно нейната основателност.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 327
от ЗСВ, с оглед правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, издадена е в
законоустановената писмена форма, като са изложени подробни мотиви, съдържащи
пълно описание на релевантната фактическа обстановка и направените въз основа
на нея правни изводи за неизпълнение на изискванията на чл. 203 от НПК и забавяне
на производството по сл.дело № 356/2016г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив.
Не са налице основания за
прогласяване на нищожността на оспорената заповед, с оглед дължимата служебна
проверка за валидността на акта, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК
С нормата на чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност
в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата
тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и
настъпилите /евентуално/ вредни последици, да не се ангажира дисциплинарната
отговорност на магистрата, а със съответен акт на административния ръководител
да му се обърне внимание. В ЗСВ липсва нарочна процедура по отношение на акта,
с който на основание чл. 327 от с. з. се обръща внимание на магистрат за
допуснати от него нарушения по образуването и движението на делата или по
организацията на работата му, както се урежда по отношение на производството по
налагане на дисциплинарните наказания, поради което следва да намерят
приложение основните процедурни правила на административното производство,
които гарантират изясняване на обстоятелствата относно вината и деянието, както
и правото на защита на магистрата, който е привлечен да отговаря за извършване
на съответното нарушение.
Основание за приложение на мярката е
виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на
административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси
дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл. 327 от ЗСВ. Въпросната мярка се прилага,
когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и движението
на делата или организацията на работата му.
Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на
работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи,
че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата
на магистрата. В този смисъл, следва да се отбележи, че за да се приеме, че е
допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата следва да бъдат
установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при отчитането
на причините, довели до описания в процесния акт неблагоприятен резултат, като
се държи сметка за причините за допускането му - следва да се отчетат вида и
сложността на разпределените и разгледани от магистрата дела, както и наличието на други
обстоятелства от обективен или от субективен характер, които оказват влияние
върху обективната възможност и/или субективната способност на магистрата да
осъществява дейността си в съответствие със закона.
Следва да се отбележи още, че
въпросът дали нарушаването на правото на защита на магистрата е основание за
отмяна на заповедта по чл. 327 ЗСВ като
нарушение по чл. 146, т. 3 АПК се преценява съобразно конкретните обстоятелства
във всеки отделен случай. В производството по
чл. 327 от ЗСВ, нарушението на общия принцип за гарантиране правото на
защита на лицето може да обуслови отмяна на заповедта, ако е попречило
релевантните за спора факти да бъдат установени точно от административния орган
и съответно е рефлектирало върху материалната законосъобразност на акта. В този
смисъл, компетентният орган следва да съблюдава стриктно императивните правила
на АПК, регламентиращи изясняването на фактите и обстоятелствата релевантни за
случая, да събере необходимите доказателства, свързани с факти и обстоятелства
от значение за правата или задълженията или законните интереси на
заинтересованото лице и да обсъди обясненията и възраженията му, ако такива са
дадени.
Видно от ЗСВ по отношение на акта
по чл. 327 не се предвижда изискване за спазване на установената в този
специален закон процедура, каквато се урежда по отношение на производството по
налагане на дисциплинарните наказания на един магистрат, като напр. изслушване
на магистрата или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313, ал. 1
от ЗСВ. Ето защо отмяна на акт по чл.
327 от ЗСВ, може да се обуславя единствено, ако се допуска такова нарушение на
общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да
прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от
административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната
законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение
за съществуването на разпореденото от него субективно право.
Процесната заповед е издадена от
административния ръководител след приемане на констатациите от извършена
проверка от инспектор Л.К.от ИВСС, обективирани в Становище от 10.12.2020г. и
дадените писмени обяснения от следовател П. във вр. със сигнал и становище с вх. № 9130/20/25.11.2020г. и след
запознаване със следственото дело. Също
и разглеждане на справки относно натовареността на следовател П..
Съдът
намира, че не са нарушени изискванията
на чл. 26, ал.1 от АПК и чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК.
В хода на проведеното административно
производство и в мотивите на оспорена заповед не се съдържат данни за перманетни
нарушения в дейността на следовател П.. Тъкмо обратното, сочи се в мотивите на
процесната заповед, че се касае за инцидентност при действията на следователя.
Отбелязано е, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, а
прокурор Спиров, в качеството му на наблюдаващ прокурор многократно е напомнял
на следовател П. да изготви заключително мнение и изпрати делото на прокурор за
произнасяне по същество.
Относно ДП № 356/2016г. прокурор
Сотиров е изпратил писмо до ОСО при ОП-Пловдив с дата 25.03.2020г., в което се
сочи, че се връща досъдебното производство след проверка, без нови указания и
да се предяви и приключи в срок.
След като следовател П. е получила
изрични указания да се приключи разследването в срок, то е следвало така да
организира работата си, че да изпълни указанията на наблюдаващия прокурор.
За
следователя указанията на прокурора са задължителни за изпълнение по силата на
Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), на който е подчинено наказателното
производство в досъдебната фаза и пред съда. Разследващите органи следва да
спазват стриктно процедурата за докладване на делото на наблюдаващия прокурор
по реда на чл. 203, ал. 4, чл. 219, ал. 1, чл. 226, ал. 1 и чл. 229 НПК.
Категорично е установено по делото,
че тези указания не са изпълнени, тъй като в писмо с изх. № 9629/2016 от 07.05.2020г.
прокурор Иван Сотиров изрично посочва,
че срокът на разследването на Досъдебно производство № 356/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив е изтекъл на 21.04.2020г. Поискана е
информация дали разследването е приключило, а в случай, че не е, се иска
посочване на причините, поради които не е предложено продължаване на срока.
Само
от тези документи може да се формира извод, че срокът е изтекъл на 21.04.2020г.
като в периода от 25.03.2020г. до 07.05.2020г. не са предприети действия от
следователя.
Съдът съобрази изложените в писмените
обяснения на В. П. /л. 15 от прокурорската преписка, приета по делото/ факти и обстоятелства относно пандемията от
Ковид-19. От тези обяснения става ясно,
че работата с граждани в ОСО-ОП-Пловдив е възстановена, считано от 19.05.2020г.
Съдът намира, че периодът от време от 16.03.2020г до 16.05.2020г. не е
определящ за изготвяне на заключително
мнение, тъй като от становището на инспектор К.от ИВСС се установи, че за
периода от 26.08.2020г до 23.11.2020г., след като е приключило разследването,
не е било изготвено заключително мнение, дължимо от следовател П..
При това се установи от приетите по
делото справки за натовареност, че през периода 01.08.2020 г. - 01.12.2020 г.
на следовател В. П. са възложени 5 дела, а през цялата 2020 г. - 18 дела /
приложена писмена справка от ЕИСПП/. Средната натовареност на следовател в ОСО
при ОП-Пловдив за 2020г. е 34.8 следствени дела, което води до извод, че В. П.
е с по-малака натовареност за 2020г. сравнение с другите следователи в ОСО при
ОП-Пловдив и явно не е организирала работата си така, че да бъдат спазени
сроковете. В случая забавянето не се дължи на обективни причини, а на виновното
поведение на жалбоподателката, изразяващо се в лоша организация на работата й. Освен
това в оспорената заповед са изложени конкретни мотиви от административния
ръководител относно нарушаване на изискванията на чл. 203 от НПК. Изложени са мотиви, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на
работата на магистрата и по конкретно на неритмичност на действията по
разследването и бездействие от страна на следовател П..
Както се коментира вече "обръщането на
внимание" по реда на чл. 327 ЗСВ
във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено
само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на
проблеми в организацията на работата на магистрата, каквито по отношение на следовател
П. са установени.
Описаните в мотивите на оспорената
заповед нарушения по своята тежест сочат на системни пропуски и недостатъци в
организацията на работата на жалбоподателката по сл.д. № 356/2016г.
При отчитане служебната натовареност
на магистрата в сравнение с другите следователи от ОСО при ОП-Пловдив и липсата
на налагани спрямо нея дисциплинарни наказания, санкцията "обръщане на
внимание" е адекватна за оказването на дисциплиниращ и превантивен ефект.
Предвид изложените по-горе мотиви,
наложената мярка "обръщане на внимание" е съразмерна с допуснатото нарушения
по сл. д. № 356/2016г. и на професионалното поведение на следовател П. при
изпълнение на служебните й функции. В хода на производството се установи, че
визираното неизпълнение на служебните задължения се дължи на субективни пречки,
които са създадени в резултат на поведението на жалбоподателката, изразяващи се
в неритмична лична организация на работата.
При гарантиране прозрачност,
обективност и прилагане принципа за съразмерност в производството по чл. 327 ЗСВ, са събрани доказателства за
извършеното нарушение, като е формиран извод за отклонение от възприетите стандарти
при изпълнение на професионалните функции на следователя. По тези съображения,
съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена и в съответствие с
целта на закона.
Не са претендирани съдебни разноски и
Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ Административен съд-Пловдив, XV - ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.П., с ЕГН **********,
следовател в ОСО при Окръжна прокуратура-Пловдив, против Заповед ОП № 44 от
04.03.2021 г., издадена от Румен Попов- административен ръководител-Окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: /П/