Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1280
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени, при условията на евентуалност,
искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът - синдикът на „С.-**“ АД
/н/ твърди, че с решение № 1117 от 21.06.2016 г. на СГС, ТО, по т.д. № 4853/2015 г., е открито производство
по несъстоятелност на дружеството „С.-**“ АД и е определена начална дата на
неплатежоспособността - 02.01.2014 г. Твърди, че договор за покупко- продажба
на движими вещи от 19.6.2014 г., сключен между „С.-**“ АД /н/, в качеството на
продавач и „М.“ ЕООД, в качеството на купувач, е сключен след определената дата
на неплатежоспособността - 02.01.2014 г. на дружеството „С.-**“ АД /н/. Твърди,
че полученото от купувача „М.“ ЕООД значително надхвърля получената от „С.-**“
АД /н/ по сделката сума, тъй като продадените активи са на значително по-голяма
пазарна стойност. Поддържа, че купувачът е бил свързано лице към длъжника в
момента на сделката, както и че са налице условията на чл. 135 от ЗЗД по
отношение на същата. Предвид изложеното моли на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите сделката за
покупко-продажба на движими вещи /машини/, сключена между „С.-**” АД /н/ и „М.” ЕООД, обективирана
в договор за покупко-продажба на движими вещи от 19.06.2014 г., сключен с
нотариална заверка на подписите с peг. № 1070/20.06.2014 г. на нотариус В.Я.с
peг. 318 от НК. Евентуално, моли да бъде
прогласена недействителност по отношения на кредиторите на оспорваната сделка,
на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на всички продадени машини
или поотделно за всяка една машина. Евентуално моли да бъде прогласена
недействителност по отношения на кредиторите, на сделката за покупко-продажба
на движими вещи (машини), сключена между „С.-**“ АД /н/, в качеството на
продавач и „М.“
ЕООД, в качеството на купувач, на
основание чл. 135 ЗЗД, по отношение на всички продадени машини или поотделно за
всяка една машина.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника „С.-**“ АД /н/ по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК,
като в законоустановения срок ответникът не подава отговор на исковата молба и
не изразява становище по предявените искове в хода на производството.
Ответникът „М.“ ООД
оспорва предявените искове. Поддържа, че липсва пасивна легитимация по иска,
доколкото вещите - предмет на атакувания договор не са му предадени, нито към
момента на сключване на сделката, нито към настоящия момент. Затова твърди, че
длъжникът „С.-**“ АД /н/ е неизправна страна по договора, съответно „М.“ ЕООД е
кредитор на „С.-**“ АД за неизпълненото притезание по договора. Във връзка с
това свое вземане ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу „С.-**“ АД
/н/, но не е получил изпълнение и в хода на принудителното изпълнение,
доколкото вещите се намират в трето лице, което е заявило самостоятелни
собственически претенции спрямо тях. Твърди още, че за синдика липсва правен
интерес от настоящите искове и отмяната на атакувания договор, доколкото самият
договор не само, че не уврежда масата на несъстоятелността, а напротив
увеличава я с вече платената от „М.“ЕООД цена, срещу която цена „М.“ ЕООД не е
получил нищо по договора. Оспорва и обстоятелството, че стойността на даденото
по договора от длъжника значително да надхвърля полученото от него. Сочи, че не
е налице и посочената от синдика свързаност на ответните дружества.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
След служебна справка в Търговския регистър по електронното дело на „С.-**“ АД под
ЕИК *******се
установява, че с Решение № 1117 от 21.06.2016 г. на СГС, ТО, VI-17 състав,
постановено по т. д. № 4853/2015 г. по описа на СГС е обявена
свръхзадължеността на „С.-**“ АД, с начална дата на свръхзадължеността
02.01.2014 г. и е открито производство по несъстоятелност. От справка в
деловодната система се установява, че производството по несъстоятелност е
открито по молба на кредитора „К.“ ЕООД, подадена на 10.07.2015 г.
Видно от справка в ТР-АВ, в хода на настоящето производство – на
18.10.2018 г., е вписана промяна в правно-организационната форма на ответника „М.“
от ЕООД в ООД. Тази промяна не засяга правосубектността на ответника, нито
неговото представителство по делото, а единствено следва да се отрази в
деловодната система с оглед коректното изписване наименованието и формата на
ответника в изпращаните му призовки и съобщения по делото.
На 19.06.2014 г. между „С.-**“ АД, в качеството на продавач и
дружеството „М.“ ЕООД, е сключен договор за покупко-продажба
на движими вещи /машини/, заверен с нотариална заверка на подписите заверен с нотариална заверка на подписите от 20.06.2014 г. на В.Я.,
нотариус с р-н на действие СРС, рег. №318 на НК. Нотариусът е удостоверил,
подписът положен от С.К.С., като представител на „С.-**“ АД и от С.Г.К., като
представител на „М.“ ЕООД. В чл. 1 е посочено, че продавачът продава на
купувача своите собствени движими вещи (машини) индивидуализирани в приложение
№ 1 към договора, за обща цена от 2000 лева без ДДС. В чл. 2 е предвидено, че
пазенето и съхраняването на вещите е
отговорност и задължение на продавача, като конкретните условия ще бъдат
регламентирани в отделен нарочен договор за наем, а след сключването на анекс
по договора за наем, задължението за пазене и съхранение по отношение на вещите
отпада. В договора страните са
декларирали, че уговорената с договора цена е изплатена изцяло от купувача преди
подписване на договора. Към договора е представено и приложение №1 с
наименование - „Опис на машини, собственост на „С.-**“ АД“, като в приложението
са посочени следните машини: 1. с инвентарен номер ********* борверг мод.
2620В, з.н. 2250, 1 брой, с цена 82.30; 2. с инвентарен номер ********* борверг
мод. 2К636, з.н. 53, 1 брой, с цена 86.40; 3. с инвентарен номер *********
борверг мод. 2620В, 1 брой, с цена 143.20; 4. с инвентарен номер *********
заварочен трансформатор 0.5 U; 500 А, 1 брой, с цена 142.85; 5. с инвентарен
номер ********* задълбачен станок (дълбяк) тип 56150, з.н. 664, 1 брой, с цена 45.30;
6. с инвентарен номер *********
задълбачна машина 5В150, з.н. 1132, 1 брой, с цена 46.80; 7. с инвентарен номер ********* кран мостов 8 t. ф.н. 1489 (в склад), 1 брой, с цена
220.50; 8. с инвентарен номер ********* кран мостов двугредов 20/5 t./No.2, 1
брой, с цена 330.80; 9. с инвентарен номер ********* струг 1А660, ф.н. 480, 1
брой, с цена 43.20; 10. с инвентарен номер ********* фрез. машина „Оерликон“,
з.н. 297404, 1 брой, с цена 33.80; 11. с инвентарен номер ********* Чук ковашки
М4140, 1 брой, с цена 230.56; 12. с инвентарен номер ********* Чук ковашки М4136, 1 брой, с цена
250.66; 13. с инвентарен номер ********* Манипулатор, 1 брой, с цена 171.82 и 14.
с инвентарен номер *********, Манипулатор, 1 брой, с цена 171.81.
В изпълнение на поетите с чл. 2 и чл. 3 от договора задължения, е
сключен договор за наем на движими вещи от 19.06.2014 г. между „М.“ ЕООД, като
наемодател и „П.**“ ООД, в качеството на наемател. Предмет на договора са и движимите вещи,
продадени на „М.“ ЕООД с договора от 19.06.2014 г. Срокът на договора е 6
месеца, считано от 19.06.2014 г. На
20.06.2014 г. е сключен предварителен договор за продажба на движими вещи между
„М.“ ЕООД, като продавач и „П.**“ ООД, като купувач. В представения от
ответника „М.“ ЕООД по делото препис на
този договор уговорената с него цена е заличена, но видно от приложение № 1 към
договора, в което са описани движимите вещи – предмет на предварителния договор,
14- те броя движими вещи, които се намират на територията на „С.-**“ АД и които
са идентични с тези по сключения между„С.-**“ АД и „М.“ ЕООД договор за
покупко-продажба на движими вещи /машини/ от 19.06.2014 г. , са оценени на общо
159 000 лева.
От заключението на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Д.К.,
прието като неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че
общата пазарна цена, представляваща справедлива пазарна стойност, на процесните
активи към 19.06.2014 г. е 159 000 лева, а към 16.01.2019 г. е
135 150 лева. В заключението е дадена и справедливата пазарна стойност на
всяка една от 14 вещи към тези два момента.
По иска с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ изисква да се установи наличието на сключена от длъжника възмездна
сделка в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност, но не по рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, както и че даденото по
сделката значително надхвърля по стойност полученото.
Установи се, че процесната сделка от 19.06.2014 г. е извършена от длъжника в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност
/молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на 10.07.2015 г./ и след датата на
определаната от съда по несъстоятелността
дата на свръхзадълженост /02.01.2014 г./. Искът е предявен на 03.04.2017
г. в рамките на установения в чл. 649,
ал. 1 от ТЗ преклузивен едногодишен срок от откриване на производството по
неъстоятелност /21.06.2016 г./ от лице, което притежава активна процесуална легитимация /синдикът/,
поради което е допустим.
Не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
е налице възмездна сделка, извършена от „С.-**“ АД, с която длъжникът е продал
на ответника „М.“ ООД движими вещи срещу
цена от 2 000 лева без ДДС. Спорно между страните е обстоятелството дали
пазарната стойност на прехвърленото право на собственост с тази сделка
значително надхвърля получената продажна цена. За установяване на пазарната
стойност на движимите вещи – предмет на процесния договор е прието заключение
по допуснатата от съда съдебно-оценителна експертиза. Действително в
обстоятелствената част на експертизата вещото лице сочи, че по делото липсват достатъчно
инидвидуализиращи данни за процесните машини /например година на производство,
кога са въведени в експлоатация, каква е била тяхната натовареност и сменност
на работа, както и какви грижи са полагани за поддържането им в добро
техническо състояние/, поради което определянето
на цените на тези вещи към 19.06.2014 г. чрез използването на някой от широко използваните методи е
невъзможно. Вещото лице счита, че към тази дата няма как да се говори за
ликвидационна стойност, тъй като тогава машините със сигурност са били в
експлоатация. Вещото лице взема реални
пазарни цени към тази дата и по метода на амортизираната заместителна стойност
изчислява справедлива пазарна стойност на вещите към 19.06.2014 г. в размер на
159 000 лева. Вещото лице изчислява и справедливата пазарна стойност към
датата на заключението – 16.01.2019 г.,
а именно 135 150 лева. Тази стойност е по-ниска, тъй като е
отчетено общото изхабяване за периода от 19.06.2014 г. до 16.01.2019 г. Доколкото
страните не са оспорили изготвеното от вещото лице заключение и не са
ангажирали други доказателства, които да опровергават формирания от вещото лице
извод, то Съдът кредитира заключението. Ето защо следва да се приеме за
установено, че общата пазарна стойност
на процесните активи към 19.06.2014 г. е 159 000 лева.
Съгласно
приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 107/14.11.2011 г. на
ВКС, І ТО, по т.д. № 742/2010 г., равностойността на престациите се преценява към
момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е
еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото
и цената на полученото по сделката /в случай на замяна/. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените
на конкретните стоки /имущество/ през релевантния период. Наличието на
неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност
на придобитото имущество или на цените на разменените престации /в случай на замяна/ не съставлява самостоятелно основание
за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава,
несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен
критерии относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна
стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб.
Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност
на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. В случая, Съдът намира, че
констатираната разлика между установената пазарна стойност на процесните вещи
159 000 лева и уговорената по процесната сделка цена 2 000 лева сама по себе си обосновава извод
за значителна неравностойност на престациите. Неоснователни са направените от
ответника „М.“
ООД възражения, че не е
налице ощетяване на кредиторите с тази сделка, доколкото длъжникът не е
изпълнил задължението си по договора да му предаде процесните вещи. Договорът
за продажба е консенсуален по характер и
затова предаването на вещите от
продавача е задължение, което е част от съдържанието на вече възникнало
правоотношение. Евентуалното неизпълнение на задължението не се отразява върху
валидността на договора, а в случая именно извършването на сделка при значително несъответствие между
престациите на страните по нея е действието, имащо увреждащ
характер за кредиторите на продавача,
които ако не беше отчуждителната сделка биха се удовлетворили именно от
пазарната стойност на имущественото право, което е излязло от масата на
несъстоятелността. Наведените от „М.“ ООД
доводи биха били относими по предявен осъдителен иск за реституция на вещите,
но доколкото по делото не е предявен такъв иск, тези доводи нямат отношение към
основателността на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск по чл. 647, ал. 1,
т. 3 от ТЗ следва да бъде уважен.
При формирания извод за
основателност на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, то Съдът не дължи
произняне по предявените при условията на евентуалност искове по чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ и чл. 135 от ЗЗД.
Право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има
ищецът, който обаче не е
претендирал такива, поради което и няма основание Съдът да му присъди разноски.
На основание чл. 649, ал. 6, изр. 2 от ТЗ, ответникът-купучач „М.“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 80 лева, представляваща дължимата държавна такса по
иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, за
недействителен по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.-**“ АД /н/ по т.д. №4853/2015 г. по описа на СГС, ТО, 17 състав, на договор за покупко-продажба
на движими вещи от 19.06.2014 г., заверен с нотариална заверка на подписите от
20.06.2014 г. на В.Я., нотариус с р-н на действие СРС, рег. №318 на НК, сключен
между „С.-**“ АД, ЕИК ******, като продавач и „М.“ ЕООД, ЕИК ******, като купувач, по иска, предявен от Т.Г.Ч., в качеството му
на синдик на „С.-**“ АД /н/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, ответникът „М.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
дължимата държавна такса по иска.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Да се отрази в делодната система
вписаната в ТР-АВ промяна в правната форма на ответника „М.“ от ЕООД в ООД.
Съдия: