Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.София, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13703 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №
І-31-464272 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 32567/2015 г. на СРС, ГО, 31 състав, са отхвърлени изцяло предявените
от Р.И.М. срещу "Ф.И.А." ЕООД искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр.1, пр.3, чл. 26, ал. 2, пр.1, 2, 3 и 4 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор
за встъпване в дълг от 07.08.2013 г. поради противоречие на закона,
накърняване на добрите нрави, вкл. бидейки договор върху неоткрито наследство,
поради невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на кауза. Със същото решение
съдът е отхвърлил и иска с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр.3 от ГПК
за установяване, че ищцата Р.И.М. не дължи на ответника "Ф.И.А." ЕООД
по договор за потребителски кредит с "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008 г. 1/3
част от сумите 9102.05 лв. главница, 7604.34 лв. лихви и 216 лв. разходи за
нотариални покани и заверка на документи, като е върнал исковата молба за
останалите 2/3 части от посочените вземания.
Недоволна от така постановеното решение е останала
ищцата Р.И.М.,
която с бланкетна жалба го обжалва като неправилно.
Въззиваемата страна "Ф.И.А." ЕООД оспорва
жалбата по съображения, изложени в лаконичен писмен отговор. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно с
разпоредбите на чл.12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове, след уточнителната молба от
31.05.2017 г., са с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1, 3 и 4 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2,
пр.1, 2 и 4 от ЗЗД, обективно съединени с иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване, че ищцата Р.И.М. не дължи на ответника "Ф.И.А."
ЕООД по договор за потребителски кредит с "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008
г. сумите 9102.05 лв. главница, 7604.34 лв. лихви
и 216 лв. разноски.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при
съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 28.08.2008
г. в гр. Русе съпругът на ищцата Р.М. - П.П.М., е сключил Договор за
потребителски кредит № 79300КР-АА-5807/28.08.2008 г. с "Ц.К.Б." АД, по
силата на който той получил сумата от 10 000 лв. при годишна лихва от 6.90 %
със задължението да я върне на месечни вноски до 25.08.2018 г.
На 19.12.2009 г.
кредитополучателят М., който работел като моряк на длъжност "старшина на
шлеп", по време на служебен курс в района на пристанище
"Свищов", изчезнал безследно.
На 29.09.2012
г. "Ц.К.Б." АД цедирала вземенето си към М. на
ответника "Ф.И.А." ЕООД, като цесията била съобщена от цедента на
съпругата на длъжника - Р.М., с препоръчано писмо, адресирано и връчено по
пощата лично на нея на 26.10.2012 г.
На 07.08.2013 г. между цесионера "Ф.И.А." ЕООД и
съпругата на длъжника Р.И.М. е
сключен процесният договор за встъпване в дълг, по силата на който
страните се съгласили, че занапред ищцата М. ще отговаря като съдлъжник на
съпруга си М. за вземанията по договора за потребителски кредит, които към
датата на сключване на договора възлизали на 12 326.43 лв. В преамбюла на
договора изрично е посочено, че ищцата М. действа като
"правоприемник" на П.П.М..
С решение от 20.03.2015 г. по гр. д. № 156/2015 г. на Русенския Районен
съд, на основание чл. 14 от ЗЛС е обявена смъртта на П.М., като съдът
определил като дата и час на смъртта - 19.12.2009 г., 23.00 часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Договорът е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, когато
сключването или съдържанието му противоречи на повелителни правни норми. В
случая според ищцата М. договорът за всъпване в дълг от 07.08.2013 г.
противоречи на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, съгласно който кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Противно на развитите от нея доводи, обаче,
в чл. 17, ал. 3 от договора за потребителски кредит от 28.08.2008 г. страните
изрично са уговорили, че "банката има право да прехвърли на трето лице
вземанията си срещу кредитополучателя по настоящия договор". Следователно,
така предявеният главен иск се явява очевидно неоснователен.
Основателен, обаче, се явява следващият,
евентуално съединен установителен иск, за нищожност на договора за встъпване в
дълг от 07.08.2013 г. с правно основание чл.
26, ал.1, пр.4 от ЗЗД. С цитираната разпоредба законодателят урежда като
частен случай на нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави сключването на договор върху неоткрито наследство. От гледна точка
на нравствеността се смята за недопустимо едно лице да договаря с имущество на
жив наследодател, т.е. преди смъртта му. Имуществото включва не само всички
права, но и всичките задължения, които се намират в патримониума на този,
когото очакват да почине. Поради това, няма основание за стеснително тълкуване
на разпоредбата, което да ограничава действието й само до договорите с
имуществени права, които договарящият очаква да придобие при откриване на
наследството в негова полза, т.е. без правните задължения на все още живия
наследодател, като неправилно е счел районният съд. Това е така, на първо място
защото нормата защитава сигурността на гражданския оборот, тъй като към момента
на сключване на порочния договор не е ясно какви права и задължения ще останат
включени в имуществото на лицето, когато то почине. Горното налага тя да бъде
тълкувана широко. От друга страта, неморалното, особено укоримото от гледна
точка на етичните правила и норми в обществото, е не толкова очакването да
бъдат придобити по наследство права на жив човек, колкото сключването на
договора под условие, че дадено лице ще почине и уговорката на страните, да
считат, че то вече е умряло. За такива безнравствени действия е без значение,
дали уговарящите се разпореждат с правата или поемат задълженията на лицето,
което очакват да почине и с това да остави съответните права и задължения за
тях. В настоящия случай договорът за встъпване в дълг от 07.08.2013 г. е
сключен от ищцата М. като правоприемник на съпруга й, който към този момент
обаче е бил само безвестно изчезнал, но не и обявен за починал. Следователно,
уговаряйки приемството в задълженията му (договорът е именован "за
встъпване", но на практика предвижда заместване в дълг на
кредитополучателя от съпругата му като негова бъдещата наследница), страните са
договаряли върху неоткритото наследство на заемателя М.. Тъй като договорът
е начално и окончателно нищожен, той не би могъл да бъде саниран по-скъсно с
решението на Русенския районен съд от 20.03.2015 г.
по гр. д. № 156/2015 г., с което е обявена смъртта на П.М. като
настъпила на 19.12.2009 г. Както се посочи, към датата на сключване на
атакувания договор, тази дата за страните по него не е била известна.
Поради основателност на иска за
нищожност поради противоречие на договора за встъпване в дълг с добрите нрави,
вътрешното процесуално условие, под което са предявени останалите искове за
нищожност, не се е сбъднало и същите не следва да бъдат разглеждани.
По иска с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за установяване, че ищцата М. не дължи на "Ф.И.А."
ЕООД по договора за потребителски кредит с "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008
г. сумите 9102.05 лв. главница, 7604.34 лв. лихви
и 216 лв. разноски, настоящият въззивен състав съобрази, че цесията не е била
надлежно съобщена на длъжника М., тъй като уведомлението на банката-цедент е
изпратено до и получено от лице, което не е било страна по сделката - съпругата
му Р.М.. Последната към деня на връчване на уведомлението за цесията
от 29.09.2012 г. не е била негов
наследник, доколкото решението за обявяване на смъртта му е постановено едва
на 20.03.2015 г. Следователно, това действие, по съобщаване на цесията, не е
могло обективно да прекъсне давността относно вземането. Не би могло да
спре или прекъсне течението на давността и нищожният договор за встъпване в
дълг, тъй като поради пълната си недействителност той не може да има никакви правни
последици, нито може да се конвертира в друго, позволено юридическо действие,
включително и в признание на дълг. С нотариална покана, връчена лично на ищцата
М. на 25.08.2015 г., вече в качеството й на законен наследник на обявения за
починал неин съпруг и кредито-получател, целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем, считано от същия ден. Погасителната давност за вземането за
главницата е общата петгодишна такава по чл. 110, ал.1 от ЗЗД, независимо, че
страните са уговорили изпълнението да се дължи на части. Поради това, всяка
отделна месечна вноска с отделен падеж се е погасявала последователно във
времето до 25.08.2010 г. Това означава, че давността за вноската за м.
септември 2010 г. е прекъсната, а тази за вноските до посочената дата е
изтекла. Вземането за лихви съобразно изричната разпоредба на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД се погасява с кратка тригодишна давност, която е изтекла
за лихвите до 25.08.2012 г. Въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза съдът приема, че недължима като погасена по
давност е частта от главницата, равняваща се на сумата от 522.82 лв., представляващи сбора на вноските от № 17 по
погасителния план с падеж на 25.01.2010 г. (според заключението вноските до 16
вкл. са платени изцяло), до главница по погасителна вноска № 24 с падеж
25.08.2010 г. Отново според заключението на вещото лице, от всички претендирани
лихви в размер на 7604.34 лв. действително дължими са 4487.00 лв. за целия
период до 25.08.2015 г. От така редуцирания размер, погасени по давност са
лихвите в общ размер от 1477.48 лв. или за сумата от 4594.82 лв. искът е основателен.
До посочените
размери отрицателните установителни искове следва да бъдат уважени, а за
разликата - отхвърлени.
Тъй като жалбата
срещу прекратителната част на решението на СРС, което има характер на определение,
е подадена извън седмодневния срок, същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Поради частичното
несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за нищожност на
договора за встъпване в дълг поради договаряне върху неоткрито наследство,
както и отрицателния установителен иск - за сумата от 522.82 лв. от главницата
и сумата от 4594.82 лв. за лихвите; В частта й, насочена срещу прекратяването
на производството по делото, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане,
като просрочена; в останалите му отхвърлителни части, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК страните си дължат взаимно
разноски, от които тези на ищцата и жалбоподателка М. не следва да бъдат
присъждани, тъй като не са претендирани своевременно, а тези на ответното
дружество се следват до размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №
І-31-464272 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 32567/2015 г. на СРС, ГО, 31 състав, В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от Р.И.М. срещу "Ф.И.А." ЕООД искове,
съответно с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.4 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за
встъпване в дълг от 07.08.2013 г. поради накърняване на добрите нрави, бидейки
договор върху неоткрито наследство, както и иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване, че Р.И.М. не дължи на "Ф.И.А." ЕООД по договор за потребителски
кредит с "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008 г. 1/3 част от сумата 522.82 лв.,
представляваща погасена по давност част от главница в общ размер на 9102.05
лв., 1/3 част от сумата 4594.82 лв., представляваща погасената по давност част
от лихвите в общ размер на 7604.34 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал.
1, предл. 4 от ЗЗД по иска на Р.И.М. срещу "Ф.И.А."
ЕООД, договорът за встъпване в дълг от 07.08.2013 г., сключен между Р.И.М. и
"Ф.И.А." ЕООД, поради накърняване на добрите нрави, като договор
върху неоткрито наследство.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Р.И.М. не дължи на "Ф.И.А." ЕООД
по договора за потребителски кредит между П.П.М. и "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008 г., 1/3
част от сумата 522.82 лв.,
представляваща погасена по давност част от главница в общ размер на 9102.05
лв., както и 1/3 част от сумата 4594.82
лв., представляваща погасената по давност част от лихвите в общ размер на
7604.34 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Р.И.М. срещу решение № І-31-464272
от 06.08.2018 г. по гр. д. № 32567/2015 г. на СРС, ГО, 31 състав, В
ЧАСТТА, в която е върната исковата й молба и е прекратено производството по
иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че Р.И.М. не
дължи на "Ф.И.А." ЕООД по
договор за потребителски кредит с "Ц.К.Б." АД от 28.08.2008 г. сумите
9102.05 лв. главница, 7604.34 лв. лихви и 216 лв. разходи за нотариални покани
и заверка на документи, за разликата над 1/3 до предявените 3/3 от вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалите му
отхвърлителни части, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
нищожност на договора за встъпване в дълг поради противоречие на закона, както и
по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за недължимост на сумите за разликата над сумата 522.82 лв., част от главница в общ размер на 9102.05 лв., над
сумата 4594.82 лв., част от лихви в
общ размер на 7604.34 лв., и за сумата 216 лв. разноски.
ОСЪЖДА Р.И.М. да заплати на "Ф.И.А."
ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 100 лв., юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от
жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.