Решение по дело №24/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 28
Дата: 9 март 2021 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Нова Загора , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ЖК „Сини камъни“
№ 31-Б-11, действащ чрез адв. Е.П. от АК Сливен, против Наказателно постановление №
20-0306-001125/16.11.2020 г. на Началника на РУ Нова Загора, с което на основание чл.179,
ал.2 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че издаденото Наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като се излагат мотиви.
Жалбоподателят счита, че ПТП се дължи единствено на внезапното появяване на коня, с
което свободното му движение по пътното платно е било отнето.
Не било посочено в Наказателното постановление с кое от изискванията на закона не
се е съобразил, като при описанието на нарушението било посочено единствено, че се е
движил с несъобразена скорост. Липсвали доказателства относно това с каква скорост
жалбоподателя е управлявал автомобила си. Както и се сочи в жалбата че АНО не е
направил нищо за изясняване на обстоятелства по изясняване на механизма на ПТП и
причините за възникването му, като АНО е следвало да упражни правомощията си по чл. 52
ал.4 от ЗАНН, да прецени събраните доказателства и да извърши разследване относно
причините довели до ПТП, дори ако е нужно да назначи автотехническа експертиза.
Сочи се в жалбата, че не е могъл и не е бил длъжен да предвиди невидимото
препятствие на пътя, тъй като в този момент се разминавал с друг автомобил и конят
1
излязъл на пътя веднага зад него. Деянието било случайно и не било в причинна връзка със
скоростта му.
В заключение се моли издаденото против него наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За него се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и поддържа, че е налице
неправилно прилагане на материалния закон, както и „случайно деяние” по смисъла на
закона.
В съдебно заседание въззиваемата страна – административнонаказващия орган,
редовно призована не изпраща представител, не се представлява.
РП – Нова Загора редовно уведомени за съдебното заседание не изпращат
представител.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и
веществени доказателствени средства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя Й. Й. М. е бил правоспособен водач, притежавала СУМПС №
*********, със срок на валидност до 17.07.2024 г. и придобити категории: А,В,С, М, АМ,
ТКТ.
На 17.10.2020 г., в 19.30 часа, жалбоподателя Й.М. се движил в посока гр. Сливен по
път втори клас № 66 с управлявания от него л.а. „Киа Спортидж“с рег. № СН 6751 АМ,
когато на пътното платно при км.23+100, като при избиране на скоростта не се съобразява
със състоянието на превозното средство – обхвата на светлините на движение в тъмната
част на денонощието, в резултат на което не успява да спре и блъска с предната си лява
част преминаващото от ляво надясно домашно животно кон, собственост на И. Р. Х., ЕГН
**********.
Същият ден на работа били полицейските служители при РУ Нова Загора,
свидетелите: Т. С. Т. и С.И. М.. След като получили сигнал от дежурната част за
настъпилото ПТП, свидетелите пристигнали в района на произшествието, като св. Т.
съставил АУАН с бланков номер GA 287900 от 17.10.2020 г. против Й. Й. М., затова, че М.
управлява на същата дата личния си автомобил л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № СН6751АМ,
като същия при избиране на скоростта си не се съобразява със състоянието на превозното
средство – обхвата на светлините за движение в тъмната част на денонощието, в резултат на
което не успял да спре и блъска с предната си лява част преминаващо от ляво на дясно
домашно животно кон, с което виновно е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДв
Препис от акта бил връчен на М. същият ден, кой го подписал без възражения.
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление с № 20-0306-001125 от 16.11.2020 г. на Началник Сектор към ОД МВР
Сливен, РУ Нова Загора, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 10.12.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност: АУАН с бланков номер – сер. GA № 287900 от 17.10.2020 г.,
протокол за ПТП № 1735743/17.10.2020 г., справка за нарушител/водач на МПС и събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, които съдът намира за обективни,
незаинтересовани, логични и кореспондиращи, както помежду си така и със приобщените
по делото писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие." Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП, движението с несъобразена скорост от страна на водачите
на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети." Цитираната правна рамка очертава следните
съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост –
несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да не може да спре пред
предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са
последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или
други материални щети. По делото неустановени и недоказани са следните факти: движение
с несъобразена с атмосферните условия скорост, такава, че при предвидимо препятствие
пред водача на ППС същият да може да спре и причини ПТП. По отношение скоростта
същата следва да е съобразена с всички посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, с
цел водачът да е в състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо препятствие. В
този смисъл наличието на животно на пътя не се явява предвидимо препятствие, напротив –
било е предпоставка за ПТП или друг инцидент.
3
По делото не са представени доказателства за наличие на знак който да
предупреждава преминаването на местопроизшествието на домашни или диви животни. ,
Касае се за второкласен път по който не следва да има домашни или диви животни, предвид
безопасността на пътя. Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е
налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му
позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната
пътно-транспортна обстановка. От възприетата по–горе фактическа обстановка по делото,
между впрочем залегнала и в обстоятелствената част на административния акт се
установява, че катастрофирането на водача е в резултат на внезапно изскочило на пътя
безстопанствено животно, което не е от категорията предвидими препятствия, относими към
факторите на пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии.
В конкретния случай, от обективна страна не са осъществени признаците от състава на
нарушението, предмет на обжалваното НП. Отрицателна материалноправна предпоставка за
извършване на твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното
ПТП е обусловено от внезапно изскочило на пътя животно. Съответно и "препятствието" по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съобразяването с което представлява и целта на
установеното задължение за избиране на скоростта на движение, не е „предвидимо“.
Налагането на административно наказание е обусловено от установяването по безспорен
начин на извършването на нарушението, предмет на административно-наказателното
производство. Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на
административно-наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Независимо
от това, дори да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС е нарушил изискването да
съобрази скоростта си с обхвата на видимост и възможността да спре в осветената част на
късите или дълги светлини /обстоятелство което не е изяснено по делото /, това нарушение
не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като, както бе отбелязано по-
горе, животното се е появило в полезрението на жалбоподателя странично на светлинния
сноп от фаровете. В тази хипотеза не може да се приема, че водачът е имал възможност да
възприеме животното. Изложеното пък дава основание да се приеме, че жалбоподателят не е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като опасността за движението е възникнала внезапно и
непредвидено, поради което по-скоро е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено в пълен размер, предвид
липсата на възражение за прекомерност на разноските от страна на касатора. На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.), Областна дирекция на МВР Сливен следва да
бъде осъдена да заплати на Й. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ЖК „Сини камъни“ №
31-Б-11, действащ чрез адв. Е.П. от АК Сливен , сумата от 150 лева, заплатена в брой и
представляваща договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и
съдействие №31/15.12.2020г.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-0306-001125 от 16.11.2020 год. на
Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл.179, ал.2
пр.1 от ЗДвП на Й. Й. М. с ЕГН ********** от гр. Сливен , ж.к. „Сини камъни“ № 31-Б-11 е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Сливен, с адрес ул.Генерал Скобелев 5 да
заплати на Й. Й. М. с ЕГН **********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по
делото по правна защита и съдействие №31/15.12.2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5