№ 4124
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря НБ
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110158525 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени главни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 92 ЗЗД, както и насрещни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – М. П. АЛ., твърди, че на 12.06.2018 г. е сключил договор за наем с
ответника – „фирма“ АД, по силата на който му е предоставил за временно възмездно
ползване недвижим имот, намиращ се гр. ххх, срещу месечна наемна цена в размер на
1150 лв. Твърди, че процесният договор е бил предшестван от друг договор за наем
между страните за същия имот от 2012 г. и че е предал имота за ползване на ответника
още при сключване на първия наемен договор. Сочи, че до месец февруари 2021 г.
ответникът е изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена, но от месец
март 2021 г. е преустановил плащанията. Посочва, че с писмо от 17.05.2021 г., връчено
на ответника на 19.05.2021г., е отправил заявление за прекратяване на договора,
считано от 30.06.2021 г., като на 30.06.2021 г. имотът му е бил предаден. Твърди, че
съгласно чл. 2, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора ответникът му дължи сумата в
размер на 2760 лв., представляваща неустойки по договора за неотстранено нарушение
в 5-дневен срок: 1000 лв. – неустойка за неплащане на наемната цена за месец март и
месец април в 5-дневен срок от получаване на поканата на 15.04.2021 г.; 1000 лв. -
неустойка за неплащане на наемната цена за месец май в 5-дневен срок, считано от
19.05.2021 г.; 1000 лв. неустойка за неплащане на наемната цена за месец юни в 5-
дневен срок, считано от 15.06.2021 г., като така посочените неустойки се ограничават
до размера от 2760 лв., съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 2-ро от договора. Твърди, че имотът
1
е бил върнат със значителни щети по стените, поради което е задържал платения от
ответника депозит в размер на 1150 лв. за извършване на ремонтни дейности. Твърди,
че е платил задължението за консумативи в размер на 91 лв., представляваща цена за
топлоснабдяване. В настоящото производство ищецът претендира неплатената от
ответника наемна цена за месеците март, април, май и юни в общ размер на 4600 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; неустойка в общ размер на 2760 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 91 лв.,
представляваща разходи за топлоенергия за месец март, месец април 2021 г. и
изравнителна сметка за периода от октомври 2020 г. до април 2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „фирма“ АД, оспорва исковете. Не оспорва наличието на
облигационно отношение между страните по сключения между тях договор от
12.06.2018 г. със съдържанието, посочено в исковата молба. Сочи, че на 20.11.2020 г. е
отправил едномесечно предизвестие до ищеца за прекратяване на процесния договор,
като същият е бил прекратен на 20.12.2020 г., поради което не дължи заплащане на
наемната цена за процесните месеци. За прекратяване на договора ответното
дружество е изпратило и „СМС“ до ищеца на 10.11.2020 г. на посочения от него
телефон в наемния договор. На 01.02.2021 г. чрез залепване на уведомление, ответното
дружество отново е отправило уведомление за прекратяване на наемния договор и
покана до ищеца за получаване на държането на имота, поради което счита, че
договорът за наем е прекратен най-късно на 01.03.2021 г. На 23.02.2021 г. е отправил
нова покана до ищеца за предаване на ключовете от имота и възстановяване на
платения депозит, като с констативен протокол от 26.02.2021 г. е удостоверено, че
имотът е освободен и се счита за точно върнат на наемодателя. Твърди, че доколкото
няма задължения за заплащане на наемна цена, то недължима се явява и претенцията за
неустойка по договора. Сочи, че не е налице основание за задържане на депозита, тъй
като имотът е бил върнат в добро състояние, отчитайки обичайното изхабяване. Счита,
че недължима се явява и претенцията за консумативи, тъй като договорът е прекратен,
считано от м.12.2020 г., а в случай че съдът приеме, че договорът е прекратен на
01.03.2021 г., твърди, че дължими от ответника са само сумите за периода от
23.02.2021 г. до 01.03.2021 г. Твърди, че изплатената на ищеца сума в размер на 2093
лв., представляваща наемната цена за месеците януари и февруари 2021 г., е платена
при начална липса на основание, поради което в условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с посочената сума. Поради изложеното моли за отхвърляне
на исковете, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещни искове за осъждане
ищеца по главния иск да заплати на ответника сумата от 1150 лв. (след допуснато
2
изменение на иска), представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за
наем от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до
окончателното изплащане. Твърди, че договорът за наем е прекратен, като въпреки
това ответникът по насрещните искове не е изпълнил договорното си задължение по
чл. 3 от договора за връщане на депозита в размер на 1150 лв., изискуемо в
едномесечен срок от прекратяване на договора, както следва: на 20.01.2021 г.,
алтернативно на 01.04.2021 г., но не по-късно от 01.07.2021 г. Сочи, че, тъй като няма
задължения за заплащане на наемна цена и консумативи по договора, няма основание
за задържане на депозита от страна на ищеца. Ето защо, предявява настоящите искове
за заплащане на сумата от 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по
договора за наем от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния
иск до окончателното изплащане; на сумата от 99,35 лв. (след допуснато изменение на
иска) – законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021 г. до подаване на
исковата молба, евентуално на сумата от 76,67 лв. – лихва за забава върху главницата,
считано от 01.04.2021 г. до подаване на исковата молба, евентуално на сумата от 38,33
лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 30.07.2021г. до подаване на
насрещния иск. Претендира разноски по производството.
Ответникът по насрещните искове – М. П. АЛ., оспорва същите с довода, че
депозитът подлежи на връщане само след изплащане на всички суми за ползване на
имота, което включвало и отстраняване на щети по имота, вследствие ползването му.
Твърди, че поради недължимост на главницата, неоснователен се явява и искът за
лихва. Моли за отхвърляне на исковете, като претендира разноски по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 4600 лв. – дължима наемна цена за периода м.03. –
м.06.2021 г.:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже възникването на елементите на правопораждащия за него
фактически състав, а именно: съществуване на облигационно отношение между ищеца
и ответника за периода м.03.2021 г. - м.06.2021 г., породено от сключен договор за
наем, както и изискуемост на вземанията – изтичане на срока за плащане на
задължението, уговорен в договора за наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение
между страните по договор за наем от 12.06.2018 г. със съдържанието, посочено в
3
исковата молба; предаването от ищеца и ползването на имота от ответника; връщане
държането на имота на ищеца на 30.06.2021 г.; плащане на депозит от страна на
ответника по договора в размер на 1150 лв.; предаване от ответника, съответно
получаване от ищеца на сумата от 2093 лв., представляваща наемна цена за месеците
януари и февруари 2021 г.
От представения по делото договор за наем на недвижим имот от 12.06.2018 г. се
установява, че ищецът и ответникът са сключили договор за наем, по силата на който
ищецът е предоставил под наем на ответника процесния имот – магазин х, намиращ се
в гр. ххх, срещу наемна цена в размер на 1150 лв. на месец. Страните са уговорили
срок за плащане на наемната цена – от 1-во до 10-то число на отчетния месец, от което
и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва, че вземането за заплащане на наемната цена е
изискуемо с изтичане на срока за плащане на задължението.
Следва да се установи, дали в процесния период – от м.03.2021 г. до м.06.2021 г.,
договорът за наем е бил действащ между страните. Съгласно чл. 4 от договора, същият
е сключен за срок от три години, като влиза в сила от 01.07.2018 г. В чл. 10 от договора
са уговорени предпоставките за прекратяване на договора – по взаимно съгласие (т. 1);
с изтичане на срока на договора, в случай че някоя от страните предизвести другата
страна, че желае да прекрати договорните правоотношения, не по-късно от 30
календарни дни преди изтичането на срока на договора (т. 2); при разваляне, поради
виновно неизпълнение (т. 3); едностранно, от която и да е от страните с едномесечно
писмено предизвестие, отправено до другата страна (т. 4).
Ответното дружество твърди, че договорът в процесния период не е бил
действащ, тъй като е бил прекратен на основание чл. 10, т. 4 – едностранно от
ответника с едномесечно писмено предизвестие, отправено до ищеца. Видно от
представеното към отговора на исковата молба предизвестие за прекратяване на
процесния договор за наем от „фирма“ АД, в качеството на наемател по договора,
адресирано до М. П. АЛ., в качеството на наемодател по договора, наемателят е
отправил изявление до наемодателя за прекратяване на договора на основание чл. 10, т.
4 от същия. Предизвестието е изпратено чрез телепоща, както и чрез куриер, като няма
данни по делото същото да е достигнало до адресата чрез посочените начини за
връчване.
Представена е и разпечатка от изпратено съобщение на 10.11.2020 г. чрез
телефон за прекратяване на договора, но няма данни, че същото е получено именно от
наемодателя, а освен това текството съобщение, изпратено чрез СМС, не изпълнява
изискванията за форма на предизвестие за прекратяване на договора, предвидена в чл.
10, т. 4 от същия, поради което не е произвело ефект.
Съгласно показанията на свидетеля РИРС – служител на „фирма“ АД, са
правени многократни опити за връчване на предизвестние за прекратяване на
4
процесния договор, тъй като дружеството е преместило дейността си в гр. Р на друг
адрес, но наемодателят е отказал да получи предизвестието за прекратяване на
договора, като опитите за връчването на предизвестието чрез куриер не са дали
резултат.
Видно от представеното заявление на „фирма“ АД, адресирано до ЧСИ ИХ, с
район на действие ОС – Р, на 14.12.2020 г. предизвестието за прекратяване на договора
е изпратено за чръчване чрез ЧСИ ИХ. Съдебният изпълнител е отбелязал, че адресът
на ищеца (наемодател по договора), намиращ се в гр. Р, ул. ххх (адресът, посочен от
ищеца в исковата молба), е посетен 15.12.2020 г. в 18:00 часа, на 03.01.2022 г.
(неприсъствен ден) в 8:11 часа, на 18.01.2022 г. в 8:19 часа, като адресатът не е открит.
Отбелязано е от връчителя, че адресатът не е открит и на телефонния му номер, поради
което на 18.01.2022 г. е залепено уведомление на входната врата на жилището.
Частният съдебен изпълнител освен това е удостоверил, че е извършена справка за
адрес на работодател на адресата, като е установено, че същият няма сключен трудов
договор. Удостоверените от ЧСИ обстоятелства не се опровергават от събрания по
делото доказателствен материал. На основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по
граждански дела. Във връзка с изложеното съдът счита, че предизвестието за
прекратяване на процесния договор за наем е връчено редовно от частен съдебен
изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като е
спазена процецедурата, предвидена в чл. 47, ал. 1 – ал. 3 ГПК. На основание чл. 47, ал.
5, вр. ал. 2 ГПК, съобщението се смята за редовно връчено с изтичане на двуседмичен
срок от залепването на уведомлението. В случая уведомлението е залепено на
18.01.2022 г., поради което същото следва да се счита за редовно получено на
01.02.2022 г., както е удостоверил и ЧСИ Х, от който момент е започнало да тече
предизвестието за прекратяване на процесния договор за наем. Едномесечният срок,
предвиден в чл. 10, т. 4 от договора, е изтекъл на 01.03.2022 г., а считано от 02.03.2022
г. договорът е прекратен.
Следователно, наемодателят има право да получи наем само за 01.03.2021 г.,
който е в размер на 37,10 лв. (наемът е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК
пропорционално на дните пред м.03.2021 г. – 31, и размера на наема за цесия месец -
1150 лв.).
Следователно, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 37,10 лв., представляваща наем за
01.03.2021 г., като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4600 лв. и за
периода от 02.03.2021 г. до 30.06.2021 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
5
заплащане на сумата в размер на 91 лв., представляваща дължими разноски, свързани с
използване на вещта, предмет на договора за наем:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: възникването на облигационно отношение между ищеца и
ответника, породено от сключен договор за наем; факта, че ответникът е направил
разходи, свързани с ползването на вещта за процесния период, какъв е размерът на
направените разходи, както и изтичане на срока за изпълнение на задължението за
заплащане на разходите, свързани с използването на вещта, уговорен в договора за
наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Както беше посочено, съдът счита, че договорът за наем е бил действащ за
периода до 01.03.2021 г. Следователно, наемателят дължи заплащането на
консумативите, свързани с използването на вещта, за периода до 01.03.2021 г. Видно от
представените фактури и касов бон наемодателят е заплатил за топлофикационни
услуги общо сумата в размер на 91,96 лв. Същата обаче касае цена за потребена
топлинна услуга за периода от 23.02.2021 г. до 26.04.2021 г., както и изравнителна
сметка за периода от м.10.2020 г. до м.04.2021 г. За периода до 01.03.2021 г.,
включително, стойността на топлинната услуга е в размер на 18,43 лв. (размерът е
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК пропорционално за периода до 01.03.2021
г.).
Следователно, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 18,43 лв., представляваща дължими
разноски, свързани с използване на вещта, предмет на договора за наем, за периода до
01.03.2021 г., като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 91 лв. и за
периода от 02.03.2021 г. до 30.04.2021 г.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличието на договор за наем с валидна уговорка за неустойка в
случай на неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, изискуемост на
вземането за неустойка - отправена до ответника покана и изтичане на 5-дневен срок от
същата, както и размера на вземането за неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Ищецът претендира неустойка във връзка с неизпълнението на ответника на
задължението му по договора да заплаща дължимата наемна цена в срок, като съдът
достигна до фактически и правни изводи, че не е заплатен единствено наем за един ден
6
(01.03.2021 г.)
На основание чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора, в случай че някоя от страните не
изпълни задължение по договора за наем или произтичащите за нея задължения от
закон, дължи на изправната страна неустойка в размер на 1000 лв. Неустойката се
плаща ако нарушението не е преустановено в 5-дневен срок от поканата на изправната
страна да го преустанови. Неизправната страна дължи неустойка след всяка следваща
покана, като общият размер на неустойката не може да надвишава 20 % от договорения
наем за една година.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът
на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск
за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. С оглед посочените
критерии съдът счита, че процесната договорна клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 1000 лв. за всяко неизпълнение на договора, се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като, на първо място, е предвидена общо за всички задължения по
договора, без да се отчита вида на задължението и вида на възможните вреди при
неговото неизпълнение. Така в случая се претендира неустойка за забавено изпълнение
на наемната цена, която е в размер на 1150 лв. на месец, като предвидената неустойка
за забава е в близък размер на главното задължение, без да се отчита неговият размер и
без да се отчита периодът на забава. Ето защо, изначално така уговорената неустойка
се явява прекомерна до степен, че същата противоречи на дорбите нрави. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
7
следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Във връзка с изложеното съдът счита, че клаузата за неустойка, обективирана в
договора, е нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави.
Ето защо, искът с правно основание чл. 92 ЗЗД се явява неоснователен.
Предвид частичната основателност на част от исковете, предявени от ищеца,
следва да бъде разгледано възражението за съдебно прихващане, релевирано от
ответника. Ответникът твърди, че изплатената на ищеца сума в размер на 2093 лв.,
представляваща наемната цена за месеците януари и февруари 2021 г., е платена при
начална липса на основание. Съдът достигна до извода, че договорът за наем е бил
действащ между страните за периода до 01.03.2021 г., включително, поради което е
налице основание за задържане на получения наем за периода м.01 – м.02.2021 г. от
страна на наемодателя. Ето защо, възражението за съдебно прихващане е
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за наем
от 12.06.2018 г.:
За основателност на насрещния иск в тежест на ищеца по него – „фирма“ АД, е
да докаже, че при сключване на договора за наем е предал на ответника М. П. АЛ.
депозит в размер на 1150 лв., който подлежи на връщане при прекратяване на
договора, като и настъпване на юридическия факт, обуславящ връщане на
предоставения депозит – прекратяване на договора за наем.
В тежест на ответника М. П. АЛ. е да докаже обстоятелства, изключващи
връщането на депозита.
Не се спори между страните, че при сключването на договора за наем
наемодателят е получил от наемателя депозит в размер на 1150 лв., което задължение е
предвидено в чл. 3, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, депозитът се
връща от наемодателя на наемателя в едномесечен срок от изтичане на срока на
договора или при предсрочното му прекратяване, след заплащане на всички месечни
наемни вноски и всички други сметки за ползването на имота като: електроенерния,
вода, СОТ, топлофикация, такси да поддръжка на общи площи и други подобни.
Както беше посочено, съдът достигна до извода, че договорът е прекратен,
считано от 02.03.2021 г., поради което наемодателят дължи връщане на депозита по
същия.
Наемодателят твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане на това свое
задължение с насрещно вземане за отстраняване на щети, нанесени от наемателя на
процесния имот. Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.06.2021 г., страните са
8
констатирали състоянието на имота при предаването му от наемателя на наемодателя.
В същия е отбелязано, че на места е налице нарушена мазилката на стените, но е
отбелязано, че имотът е в добро общо състояние, като се има предвид обичайното
изхабяване.
По делото е представена фактура за заплатен ремонт на процесния имот на
стойност 1176 лв., изразяващ се в демонтаж на кутия за климатик, частична гипсова
шпакловка, както и боядисване с латекс.
В същото време, липсват доказателства, че служители на наемателя са
причинили увреждания по отношения на имота, които се дължат на виновни и
противоправни действия, при която хипотеза наемателят би носил отговорност спрямо
наемателя на основание чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. От показанията на свидетеля РИРС
се доказва, че вещта е върната на наемодателя в добро състояние с износване „в
границите на нормалното“. Дори да се приеме, че са налице някакви вреди по
отношение на имота, то по делото не са ангажирани никакви доказателства, че вредите
се дължат на виновно и противоправно поведение от страна на служители на
наемателя. Щетите, свързани с нормалната употреба на вещта, са за сметка на
наемодателя, поради което в негова полза не е възникнало вземане за заплащане на
извършения ремонт по отношение на имота след прекратяването на договора.
Следователно, наемодателят дължи връщането на заплатения от наемателя
депозит по договора, поради което насрещният иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД се явява основателен.
По насрещните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава –
изтичане на срока за връщане на предадения в полза на наемодателя депозит по
договора за наем.
Съдът достигна до фактически и правен извод, че наемодателят дължи на
наемателя връщането на заплатения от страна на наемателя депозит при сключването
на договора в размер на 1150 лв. Както беше посочено, съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора, депозитът се връща от наемодателя на наемателя в едномесечен срок от
изтичане на срока на договора или при предсрочното му прекратяване, след заплащане
на всички месечни наемни вноски и всички други сметки за ползването на имота като:
електроенерния, вода, СОТ, топлофикация, такси да поддръжка на общи площи и други
подобни. За претендираните периоди по насрещните искове за лихва, предявени при
условията на евентуалност, а именно – от 20.01.2021 г., евентуално от 01.04.2021 г.,
евентуално от 30.07.2021 г., до датата на подаване на насрещната искова молба –
29.11.2021 г., не се установява наемателят да е погасил всичките си задължения за наем
и за направени разходи за използването на имота, предмет на договора, с оглед
9
изложеното по-горе. Следователно, наемодателят не е изпаднал в забава за връщане на
получения от него депозит, тъй като изпълнението на посоченото задължение е
обвързано със заплащане на всички задължения по договора и изискуемостта му
настъпва след този момент.
Ето защо, насрещните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в рамките на
минималния размер, съглансно НМРАВ.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 54,56 лв. – разноски по производството съобразно уважената
част от главните искове и отхвърлената част от насрещните искове.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата в размер
на 634,92 лв. - разноски по производството съобразно отхвърлената част от главните
искове и уважената част от насрещните искове.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ххх, да заплати в полза на М. П. АЛ., ЕГН
**********, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД сумите, както
следва: 37,10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.10.2021 г., до погасяването, представляваща наем за 01.03.2021 г. по договор за наем
от 18.06.2018 г. на следния имот - магазин х, намиращ се в гр. ххх; 18,43 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2021 г., до
погасяването, представляваща дължими разноски за топлинна енергия, свързани с
използване на вещта, предмет на договора за наем от 18.06.2018 г., сключен между
страните, за периода до 01.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена до пълния предявен
размер от 4600 лв. и за периода от 02.03.2021 г. до 30.06.2021 г., иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за заплащане на разходи, свързани с
използването на вещта, до пълния предявен размер от 91 лв. и за периода от 02.03.2021
г. до 30.04.2021 г., както и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на
ответника „фирма“ АД, ЕИК ххх да заплати на ищеца М. П. АЛ., ЕГН **********
сумата в размер на 2760 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 13.10.2021 г., до окончателното изплащане, представляваща неустойка, дължима
10
съгласно чл. 13 от договор за наем от 18.06.2018 г., сключен между страните, за
неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена.
ОТХВЪРЛЯ възражението за съдебно прихващане, релевирано от „фирма“ АД,
ЕИК ххх, срещу М. П. АЛ., ЕГН **********, за сумата в размер на 2093 лв.,
представляваща платена от „фирма“ АД в полза на М. П. АЛ. при начална липса на
основание наемна цена за месеците януари и февруари 2021 г. за ползването на магазин
х, намиращ се в гр. ххх.
ОСЪЖДА М. П. АЛ., ЕГН ********** да заплати в полза на „фирма“ АД, ЕИК
ххх, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1150 лв., представляваща
подлежащ на връщане депозит по договора за наем от 12.06.2018 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск – 29.11.2021 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещните искове за мораторна лихва с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва: 99,35 лв. – лихва за забава върху
главницата, представляваща подлежащ на връщане депозит по процесния договор за
наем, за периода от 20.01.2021 г. до подаване на насрещната искова молба – 29.11.2021
г., евентуално сумата от 76,67 лв. – лихва за забава върху главницата, представляваща
подлежащ на връщане депозит по процесния договор за наем, считано от 01.04.2021 г.
до подаване на насрещната исковата молба – 29.11.2021 г., евентуално сумата от 38,33
лв. – лихва за забава върху главницата, представляваща подлежащ на връщане депозит
по процесния договор за наем, считано от 30.07.2021г. до подаване на насрещния иск –
29.11.2021 г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ххх, да заплати в полза на М. П. АЛ., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 54,56 лв. – разноски по
производството съобразно уважената част от главните искове и отхвърлената част от
насрещните искове.
ОСЪЖДА М. П. АЛ., ЕГН ********** да заплати в полза на „фирма“ АД, ЕИК
ххх, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 634,92 лв. - разноски по
производството съобразно отхвърлената част от главните искове и уважената част от
насрещните искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11