Р Е
Ш Е Н
И Е
№
668/21.9.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, осми състав
в открито заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година година в състав:
Съдия:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева
и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.дело № 696/21г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба от Л.Е.И.,***,чрез
адв.В.С. против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Твърди нанесени
неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, за периода 01.02.2020 г. до 21.06.2021г
поради пренаселени килии, наличие на мръсни килии, дървеници, хлебарки и
гризачи в тях. Твърди
липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода.Твърди се липса на
светлина и чист въздух. Искът е в размер на 50 000 лв. за претендирания период.
Ищецът
И. в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адвокат С.
моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че
ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от
ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.
Ответникът
ГД“Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск. Р. в писмено становище, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват
доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се
отхвърли.
Съдът
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът
И. *** на 15.05.2020 г., като е настанен в стая № 213 с
площ 13,20 кв. м при пълен капацитет 2 лишени от свобода. Там е пребивавал до 22.05.2020 г.
На 22.05.20 г. е преместен в помещение №
209 с
площ 12,70 кв. м., където са се помещавали
при пълен капацитет 5 лишени от свобода. Там е пребивавал до 20.11.2020 г.
На 22.11.20 г. е преместен в помещение №
813 с
площ 13,75 кв. м и настанени при пълен
капацитет 2 лишени от свобода. Там е
пребивавал до 17.12.2020 г. В периода 17.12.20- 10.03.21 г. ищецът е настанен в
помещение № 808 с
площ 22,64 кв. м при пълен
капацитет 6 лишени от свобода. В периода 10.03.21- 16.06.21 г. ищецът е
настанен в помещение № 801 с
площ 30,79 кв. м при пълен
капацитет 6 лишени от свобода. След
това, в периода 16.06.20- 21.06.21 г. ищецът е настанен в помещение №
803 с
площ 15,19 кв. м при пълен
капацитет 3 лишени от свобода.
Всички спални помещения, в които е бил настанен И.
разполагат със санитарни възли с течаща вода.
Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите
лишени от свобода, като се извършва по утвърден график. Не са налични данни за
оплаквания за плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията от
лишения от свобода И..
Достъпът на дневна светлина е посредством прозорци, чрез които се оскъщестявва
и проветряването на помещението в тъмната част на денонощонието светлината е
изкуствена. Прозорците на спалните
помещения са съобразени с техния размер. Съгласно договор между ГД“ИН“ и „ДДД1“ през съответния период
по утвърден график са извършвани мероприятия по дезинсекция, дератизация и
дезинфекция.
По
делото е разпитан свидетеля К.С., който е пребивавал заедно с ищеца в 209-та килия. Твърди,
че в килията имало дървеници хлебарки и
мишки като се пръскало против тях, но нищо не помагало- а напротив- вредителите ставали по- агресивни.
На лишените от
свобода раздавали дезинфекциращи средства. Пускали топлата вода два пъти
седмично, а в отделението на работещите- всеки ден. След ремонта през 2020 г.,
битовите условия в Затвора станали по- добри.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля С..
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът
е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр.Пазарджик, което с оглед разпоредбата на
чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е
необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия
на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.
Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата
администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност,
установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие;
причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на
ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
(2)
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43, ал.3
ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза
в сила от 01.01.2019г. По силата на общите
принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5,
ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Относно
твърдението за свръх населеност се установи следното :
От
приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, се
установи, че твърденията за пренаселеност на килиите могат да се отнесат
единствено за периода от 17.12. 2020г.
до 10.03.2021 г. и за помещение 808, където ищецът е пребивавал заедно с
5, при капацитет на спалното помещение 6 л.св., а същото
е с размери 22.64
кв.м. За
този период лишеният от свобода е пребивавал на по-малко от 4кв.м. /окол 3,77 кв. м./,
но не може да се говори за свръх населеност.още повече, че килията е отговаряла на всички
останали условия – със санитарен възел, течаща вода, отваряеми прозорци. Липса
на мухъл, влага или пък неблагоприятни атмосферни в условия. Наличие на
достатъчно светлина. Представиха се и се приеха доказателства, че за този
период е бил сключен договор с външна специализирана фирма за ДДД, както и че
липсват оплаквания отправени до затворническата администрация от лишения от
свобода за този период. Не
се установи, ищецът да е пребивавал при условията на влошена
хигиена. Следва да се отбележи, също че в посочения период от време, ремонтът в Затвора
Пазарджик е бил завършен и помещенията са били изцяло обновени и ремонтирани.
При съвкупната преценка на всички тези фактори и предвид обстоятелството, че
отклонението в жилищната площ е било незначително, съдът прие, че
свръхнаселеност не е налице, респективно нарушение на администрацията на
затвора Пазарджик.
През
останалия твърдян период лицето е пребивавало в килии, които са отговаряли на
изискванията относно населеност – не по-малко от 4кв.м., а в
периода 01.02.20 г.-15.05.20 г. лицето не
е пребивавало на територията на Затвора
Пазарджик.
Относно
хигиената – хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. За да няма
дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения. При положение
, че самите лишени от свобода не спазват изискванията за хигиена в спалните
помещения, то не следва отговорността да се носи от администрацията на
съответния затвор. На лишението от
свобода са раздавани почистващи препарати, което се изясни, освен от писмените
доказателства и от показанията на св. С..
По
делото са приети писмени доказателства, че администрацията на затвора
Пазарджик, използват и външна
фирма, която да пръска против гризачи и насекоми – ежемесечно.
От
приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът не е пребивавал в
свръх пренаселени килии, същите не са били мръсни, относно дървениците и
хлебарките се установи, че няма бездействие от страна на затворническата администрация
– наета е външна фирма, която извършва ДДД обработка ежемесечно,в килиите е
имало обособени санитарни възли с течаща вода, на лишените от свобода са раздавани почистващи препарати. Светлината
и чистият въздух са се осигурявали посредством отваряеми прозорци.
С
оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно
действие или бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на достатъчно площ, санитарен възел, течаща вода, светлина и
вуздух, както и непредприемане на действия за обезвреда на гризачи, дървеници и
хлебарки. Това не води но накърняване правата на ищеца или пък причиняване на
вредите визирани в чл.3 от ЕСПЧ.
По
отношение на причинната връзка:
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Мотивиран
от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен
съд Пазарджик, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Л.Е.И.,***, чрез адв.В.С. против
ГД“Изпълнение на наказанията„ София. за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Пазарджик, за периода 01.02.2020 г. до 21.06.2021г.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд -
Пазарджик.
СЪДИЯ:п/
Решение № 77 от
09.02.2022г. на Аминистративен съд гр. Пазарджик, XI - ти състав по КАД №
1216/2021г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №668 от 21.09.2021 г., постановено по адм.
дело №696 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.