Определение по дело №61038/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32176
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 14 септември 2023 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20211110161038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32176
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20211110161038 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на З. Г. Г. срещу Л. Н. Н..
При извършена служебна проверка за редовността на исковата молба, съдът
констатира, че същата е редовна.
По доказателствата:
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да
бъдат приети като доказателства в производството.
При това положение са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
I. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
Със заявление от 15.03.2021 г., подадено по реда на чл. 410 ГПК, заявителят е
поискал от съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Л.
Н. Н. за следните суми: 500.00 лева - незаплатен адвокатски хонорар по договор №
0092876/27.04.2016 г. и за сумата от 165.00 лева - лихва за забава за периода от 15.03.2018 г.
до 15.03.2021 г.; 500.00 лева - неплатен адвокатски хонорар по договор № 522134/04.12.2017
г. и сумата от 165.00 лева - лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 15.03.2021 г.; 5.00
лева - невъзстановена такса за изпълнителен лист по вносна бележка № 6008010/07.12.2020
г.; 100.00 лева - неплатен адвокатски хонорар по договор № 592228/08.12.2020 г.; 67.50 лева
- невъзстановена такса по вносна бележка от 10.12.2020 г., заплатена по изпълнително дело,
образувано при ЧСИ Г Д; 500.00 лева - неплатен адвокатски хонорар по договор №
592238/07.01.2021 г. и 28.00 лева - лихва за забава за периода от 07.01.2021 г. до 15.03.2021
г., както и за сумата от 40.61 лева - държавна такса. Заповедта за претендираните суми е
издадена на 05.06.2021 г. Същата е връчена на длъжника на 11.06.2021, като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу така издадената заповед. СРС е дал указания
на заявителя за възможността да предяви иск и да представи доказателства за това, като
1
указанията са връчени на 26.09.2021 г. на заявителя и в срока по чл. 415 ГПК е подадена
искова молба от заявителя.
1. Ищецът твърди, че между него и ответницата е бил подписан договор за правна
защита и съдействие №0092876/27.04.2016 г. с предмет на договора: отговор на касационна
жалба и процесуално представителство пред ВКС по жалба срещу Решение на СГС, II А
въззивен състав по възз. гр. д. № 6830/2015 г., в който било договорено, че клиентът дължи
на адвоката възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, като има контра летер, че
сумата ще бъде заплатена при приключване на делото, но сумата останала незаплатена.
Посочва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и лихва за забава в
размер на 165.00 лв. за периода 15.03.2018 г. до 15.03.2021 г.
Сочи, че между страните бил сключен и договор №592134/04.12.2017 г. с предмет:
осъществяване на процесуално представителство по. гр.д. № 4302/2015 г. на ВКС, IV ГО, по
който ответницата му дължи възнаграждение в размер на 500 лв., като има контра летер, че
сумата ще се заплати при приключване на делото, но сумата останала незаплатена. Посочва,
че ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и лихва за забава в размер на 165
лв. за периода 15.03.2018 г. до 15.03.2021 г.
Твърди се, че ищецът и ответницата сключили и договор № 592228/08.12.2020 г. за
образуване и завеждане на изпълнително дело срещу „С В“ АД по изпълнителен лист от
25.11.2020 г. по описа на СРС, ГО, 62-ри състав, издаден по гр.д. № 32683/2020 г., по който
ответницата му дължи възнаграждение в размер от 100.00 лева и която останала
неизплатена.
Между страните бил сключен и договор №592238/07.01.2021 г. с предмет на
договора: процесуално представителство по в.гр.д. № 3745/2020 г., СГС, IV Б въззивен
състав, в който било уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., като има контра летер,
че сумата ще се заплати от ответницата при приключване на делото, но това не се случило.
Посочва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и лихва за забава в
размер на 28 лв. за периода 07.01.2021 г. до 15.03.2021 г.
Твърди се още, че с вносна бележка №6008010/07.12.2020 г. на СРС ищецът заплатил
сумата от 5 лв. - държавна такса за получаване на изпълнителен лист по гр.д. № 3668/2020 г.
на СРС, 62 с-в. Посочва, че със заплащане на държавната такса ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди, че по вносна бележка на „Б Д“ от 10.12.2020 г. в изпълнение на договор
№592228 от 08.12.2020 г. с ответницата за завеждане на изпълнително дело срещу „С В“ АД
е заплатил по сметката на ЧСИ Г Д такса по изпълнително дело №864/2020 г. в размер на
67,50 лв.
Моли съдът да признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца следните
суми, за които има издадена Заповед за изпълнение от 05.06.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№14796/2021 г., СРС, 63 с-в: 500 лв. – неплатен адвокатски хонорар по договор №
0092876/27.04.2016г. и 165 лв. – лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до 15.03.2021г.:
500 лв. – неплатен адвокатски хонорар по договор № 522134/04.12.2017г. и 165 лв. – лихва
за забава за периода от 15.03.2018г. до 15.03.2021г.; 500 лв. – неплатен адвокатски хонорар
по договор № 592238/07.01.2021г. и 28 лв. – лихва за забава за периода от 07.01.2021г. до
15.03.2021г.; 100 лв. – неплатен адвокатски хонорар по договор № 592228/08.12.2020г.; 5 лв.
– невъзстановена такса за изпълнителен лист по вносна бележка № 6008010/07.12.2020г.;
67,50 лв. – невъзстановена такса по вносна бележка от 10.12.2020г., заплатена по
изпълнително дело, образувано при ЧСИ Г Д;
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
2. Ответникът Л. Н. Н., редовно уведомена, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
2
сключването на процесните договори за правна защита и съдействие. Посочва, че честа
практика в отношенията между страните е била, че ищцата сключвала договори за правна
защита с адв. Г. с посочване в договора за заплатен хонорар, като на гърба на пълномощното
и двете страни се подписвали и уговаряли, че сумата ще се заплати при благоприятен изход
на делото, като навежда твърдения, че в процесния случай на гърба на договорите забравила
да напише, че хонорар се дължи при благоприятен изход на делото. Посочва, че по делата с
„Т С“ АД не е имало благоприятен изход на делото. Посочва, че били спечелени дела с
бившия работодател на ответницата - „Е А АД, по което дело бил приложен договор
№0092876/27.04.2016г., а второто спечелено дело било по договор №592228/08.12.2020 г.,
но благоприятният изход и по двете се дължал единствено на усилията ответницата.
Ответницата посочва, че адвокатският хонорар на адв. Г. по договор №0092876/27.04.2016г.
бил заплатен от „Етап Адресс“ АД. Оспорва претенцията и като погасена по давност.
По отношение на договор № 522134/04.12.2017 г., посочва, че молбата за отмяна на
съдебното решение и писмената защита са изготвени и написани от нея, а не от адв. Г., като
оспорва адвокатът да е изпълнил работата, за която претендира заплащане. По отношение на
договор № 592228/08.12.2020 г. с предмет завеждане на изпълнително дело срещу „С В“ АД
и вземанията по вносна бележка от 10.12.2020г., посочва, че тъй като банковите сметки на
ответницата са били блокирани, последната упълномощила адв. Г. да заведе изпълнително
дело срещу „С В“ АД с правото ищецът да получава суми по изпълнителното дело по негова
банкова сметка в „Б Д“ АД, след което получените суми да бъдат предадени на
доверителката. Твърди, че на 30.12.2020 г. ЧСИ Г Д е превел по сметка на ищеца сумата от 1
336 лв., представляваща хонорарът на адв. Г. и заплатените от него такси по изпълнителното
дело. Посочва, че адв. Г. не е казал на ответницата за получените суми и тя разбрала за
получаването им от ищеца в края на м.01.2021 г., а след като е поискала адв. Г. да върне
получените суми, последният посочил, че вече ги е похарчил. По отношение на договор
№592238/07.01.2021 г. за процесуално представителство посочва, че отговорът на исковата
молба и въззивната жалба били писани отново от нея, а не от адв. Г.. Посочва, че адв. Г. е
бил упълномощен и в първата инстанция по делото, но поради неявяването му по делото
същото било загубено.
3. Исковете за осъждане на ответната страна да заплати описаните по-горе суми са с
правно основание:
- чл.79, ал.1 вр. чл. 285 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за претенциите от
500 лв. – неплатен адвокатски хонорар по договор № 0092876/27.04.2016г., 500 лв.
неплатен адвокатски хонорар по договор № 522134/04.12.2017г. и за сумата от 100 лв.
неплатен адвокатски хонорар по договор № 592228/08.12.2020г., както и за претендираните
лихви;
- по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 5.00 лева;
- по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 285 ЗЗД – за сумата от 67.50 лева;
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
4.1. По исковете по чл.79, ал.1 вр. чл. 285 ЗЗД, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. за сумите по
договорите за правна защита – в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника
е възникнало валидно облигационно отношение по посочените договори за правна защита и
съдействие, с очертаното в исковата молба съдържание; че е изпълнявал точно,
добросъвестно и с грижа за интересите на доверителя своите задължения по договора,
уговореният между страните падеж на задължението на ответницата за заплащане на
адвокатско възнаграждение и неговото настъпване.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че ответникът е
заплатил процесните суми на ищеца, както и възраженията си за давност.
3
По възражението на ответника за давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране и
прекъсване на давността.
4.2. По иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 5.00 лева – в тежест на ищеца е да
докаже извършването на разходи от страна на довереника в полза на доверителя във връзка
с мандата, причинна връзка между всеки разход и поръчката, даването на отчет за разходите
на доверителя.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е имало основание
за заплащане на сумите от страна на ищеца или погасяване на възникналите в нейна тежест
задължения.
4.3. По иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 285 ЗЗД за сумата от 67,50 лв. – в тежест на
ищеца е да докаже валидно облигационно отношение по договор за правна защита и
съдействие с ответницата, като ищецът е заплатил разноски, за да изпълни задълженията си
по договора, както и размера на заплатената сума.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения.
4.4. По исковете за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на непогасено главно вземане и изпадане на длъжника в забава.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения.
5. За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът ОБЯВЯВА
следните обстоятелства:
- че между страните са били сключени процесните договори за правна защита и
съдействие;
че със същите ответницата се е задължила да заплати на ищеца адвокатски хонорар в
размер на сумата от 500 лева договор № 0092876/27.04.2016г., 500 лв. –хонорар по
договор № 592238/07.01.2021г. и сумата от 100.00 лева - по договор №
592228/08.12.2020г.;
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че
за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по него и по дадените със
същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
УКАЗВА на ответника в случай, че прави искане да се изискат съдебни дела за
прилагане по настоящото дело следва изрично да формулира доказателствено искане
към съда, посочвайки номер на дело, пред коя инстанция се е разглеждало делото и какви
обстоятелства ще се установят с това доказателствено искане.
4
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът ОБЯВЯВА
следните обстоятелства: че между страните са били сключени процесните договори за
правна защита и съдействие, както и че със същите ответницата се е задължила да заплати на
ищеца адвокатски хонорар в размер на сумата от 500 лева договор № 0092876/27.04.2016г.,
500 лв. – хонорар по договор № 592238/07.01.2021г. и сумата от 100.00 лева - по договор №
592228/08.12.2020г.;
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г. от
10:10 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проектът за доклад на делото,
да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5