О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 27.02.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на дванадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 637 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на В.Д.К. и Й.Г.К. срещу Решение № 5737 от 13.12.2019г. по гр.д. № 15650/2017г.
по описа на ВРС, ХХХIII-ти
състав, с което на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК е прието за установено по иска на М.С.М.
с ЕГН **********, Д.И.М. с ЕГН ********** и Д.И.М. с ЕГН **********, че В.Д.К. с ЕГН ********** и Й.Г.К. с ЕГН ********** не са собственици на 140 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.2559.215, находящ се в гр. Варна, ул. "Мадара"№ 21
А-Б, р-н Приморски, с номер на парцел по предходен план V-2887, квартал 20, целият с площ от 353 кв.м. и при
граници: имоти с ид. № 10135.2559.63, № 10135.2559.60, № 10135.2559.67 и на изток
– останалата част от имот № 10135.2559.215, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост № 121, том ІІ,
рег. № 11584/29.08.20116г., дело № 219/26.08.2016г. на нотариус Роза Кожухарова,
с рег. № 212 на НК-София, вписан с вх. № 21618/ 29.08.2016г., Акт № 73, том LVII, дело № 12050 по описа на СВп, гр. Варна, с който В.Д.К. е призната за собственик по давностно владение по обстоятелствена
проверка.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с материалния
закон. Развитите доводи са, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните
правила, като е приел, че М.М. разполага с активна процесуална легитимация и приемайки предявения от нея иск
за допустим. Същевременно не е обсъдил в съвкупност събраните по делото
доказателства относими към заявения период на владение от 1974г. до
01.09.2016г., довело до неправилно установена фактическа обстановка по делото.
Изложени са доводи, че КНА притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик. В случая, както пред нотариуса, така и в съдебното производство е
установено, че В.К. е владяла имота в рамките на изискуемия срок на давността,
на което основание е придобила собствеността върху спорните части от имота.
Касае се за завладяване на имота – владение върху изцяло чужд имот, при липса
на съсобственост и липса на заявени претенции от трети лица. Демонстриране на
намерението за своене спрямо съсобственик е необходимо единствено в хипотеза на
съсобственост. Когато се касае за владение на чужд имот, при липса на заявени
претенции от трети лица, упражняващият фактическа власт върху имота няма по
отношение на кой да демонстрира намерението си за своене, поради което следва
да се приеме, че приложение начира чл. 68, ал. 1 от ЗС. Съдът не е посочил на
какво основание и кога е възникнала съсобствеността върху имота и между кои
лица, като не е обсъдил възраженията за недействителност на сделките по НА №
104/1997г. и № 5/2007г. Установено е по делото, че владението на В.К. е било
спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, като намерението за своене
е демонстрирано явно, както спрямо наследниците на Иван М., така и към самия
него и към баща си Досю Панов. Установено е в тази връзка, ме Иван М. бил
вписан като син на Досю Панов през 2009г., поради което В.К. е нямало как да
знае по-рано за това осиновяване. Не е знаела и за прехвърлянето на спорния
имот през 1997г., поради което е нямало как да демонстрира намерение за своене
спрямо неизвестни за нея лица. Установено е, че В.К. като собственик се е
разпоредила валидно с правото на собственост върху недвижимия имот в полза на Й.К.,
която се легитимира като собственик към настоящия момент. Молят поради всичко
изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят
като неоснователни.
В отговор М., Д. и Д. Минчеви оспорват
доводите в жалбата и развиват такива, обосноваващи правилност и законосъобразност
на обжалваното решението. Моля в тази връзка то да бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима.
Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба е обективирано
доказателствено искане за допускане на гласни доказателства посредством разпит
на един свидетел при условията на водене за установяване на факта, че
владението на В.К. не е било прекъсвано от 1989г. до 1993г. Искането е
обосновано с твърдение за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение
– неуважаване на доказателственото искане.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното: разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК урежда принципната забрана за
посочване на нови факти и доказателства от страните във въззивното
производство, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. По изключение съгласно ал. 3 на чл. 266 от ГПК, страните могат да искат събиране на доказателствата, които не са били
допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В
разглеждания случай, своевременно направеното от ответниците/въззивници
доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства посредством разпит
на четирима свидетели е било уважено, като на страните е дадена възможност за
ангажирането им с протоколно определение в с.з. от 02.11.2018г. С изрично
изявление на процесуалния им представител от с.з. от 01.02.2019г. страните заявили
отказ да се разпита четвъртият допуснат свидетел по делото. Доколкото страната сама
не е организирала събирането на допуснато й съда доказателство, то приложение
следва намери правилото, че никой не може да черпи права от собствената си
небрежност. Несъбирането на допуснатите от съда доказателства в случая не е
резултат от допуснато нарушение на процесуални правила, а от зависещи от
страната причини. По тези съображения не са налице предпоставките за приложение
на изключението от допустимостта на доказателствата във въззивното производство
по чл. 266, ал. 3 от ГПК и искането на това основание следва да се остави без
уважение. Извън това – искането по начина, по който е формулирано е
неоснователно и доколкото отрицателните факти поначало, в т.ч. непрекъсване на
придобивна давност, в гражданския процес не подлежат на доказване.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
30.03.2020г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.
266, ал. 3 от ГПК
доказателственото искане, обективирано във въззивната жалба за допускане на
гласни доказателства посредством разпит на един свидетел при условията на
водене за установяване на факта, че владението на В.К. не е било прекъсвано от
1989г. до 1993г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.