Р Е Ш Е Н И
Е
№2374/30.5.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Варна 30.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№15504/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Е****Г. твърди,
че на 16.05.2017г. около 17.10ч. в гр.В**** до бл.88 на намираща се там пешеходна пътека е бил блъснат
докато пресича носейки на ръце детето си Леон от лек автомобил. Сочи се, че при
инцидента ищецът е паднал върху капака на автомобила, а детето е паднало на
земята при което си е ударило главата. След извършен преглед е било издадено
медицинско удостоверение в което е било отразено, че по страничната и предна
повърхност на лявата мишница, в горната трета са установени мораво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 15см.,
такова е установено и по страничната повърхност на лявата подбедрица
в средната трета, на около 35см. от ръба на петата и по вътрешната повърхност
на левия глезен, констатирано е и ожулване по дясното коляно, а движенията на
лявата раменна става и левия глезен са болезнени. Твърди се, че при настъпване
на ПТП-то за автомобила с който то е причинено е била в сила застраховка „ГО“
при ответника З****“ АД, като
това е установено от издадения КП за ПТП от 17.05.2017г. Ищецът твърди, че
сезирал застрахователя ответник в настоящото производство по повод на което при
него е била заведена щета **** още дори
преди издаването на протокола за ПТП, като застрахователят му е определил
обезщетение в размер на 500лв. за претърпените неимуществени вреди и за
имуществени вреди за каквито в исковата молба не се говори. Позовава се на
решение на РС Варна по гр.д.№**** в рамките
на което за същия инцидент, но в полза на детето Леон е присъдено обезщетение в
размер на 3 500лв. Сочи се, че освен описаните травми ищецът е претърпял и стрес
обусловил появата на умерено повишена емоционална лабилност, повишена личностова тревожност и др. Моли се да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 4 500лв. обезщетение за претъпени
неимуществени вреди произтекли от ПТП станала на 16.05.2017г. при което са му
били причинени травми обусловили болки и страдания заедно със законната лихва
от датата на увредата до окончателното изплащане на
сумата и сторените по делото разноски.
Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е
депозирала отговор в който сочи, че претенцията е прекомерно завишена. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП-то, като сочи също така че водача на
застрахования автомобил не е бил виновен за него. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради неспазване на
правилата за движение, като е навлязъл внезапно на пътното платно. Оспорва се
наличието на деликт, като се сочи че става дума за
случайно събитие. Сочи се, че получените наранявания са били минимални и
оздравителният им процес е протекъл без усложнения. Моли се да се отхвърли
претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си
основание в чл.432 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети:
Протокол за ПТП№**** лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичен
блок, искане за рентгенологично изследване,
допълнителен лист към лист за преглед, медицинско удостоверение №**** амбулаторен лист, писмо от МВР, ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“, наказателно постановление №**** писмо до „Б*** СМЕ и
двама свидетели.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството
– ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази
разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на МПС, водачът на
който е увредил ищеца.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", като отправи писмена застрахователна
претенция. Посочената норма урежда правната възможност на увредено лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща деликтната
му отговорност. За основателността на иска е необходимо да бъдат установени в
хода на производството следните материални предпоставки: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2/ наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента
и ответника - застраховател.
Безспорно е в настоящото производство, че към датата
на настъпване на процесното ПТП ответникът е бил
страна, в качеството си на застраховател, по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахован водачът, причинил инцидента, като това се установява и от
отразеното в констативния протокол за ПТП с пострадало лице имащ качеството на
официален документ с обвързваща съда доказателствена
сила. Поради тази причина, ответното дружество носи гаранционно-обезпечителна
отговорност за обезщетяване на вредите, причинени виновно от застрахования.
Съгласно протокола ПТП-то е настъпило на 16.05.2017г. на територията на гр.В****
Не се спори, а и ответникът го потвърждава, че е бил
надлежно уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие.
Спорът на първо място е има ли виновно поведение от
страна на водача на застрахования при ответника л.а.
Видно от представеното наказателно постановление №**** лицето В. Г.П. *** с глоба за това, че е
нарушил правилата за движение, като не е спрял за да пропусне пресичащия по
пешеходна пътека тип зебра пешеходец Евт.Г. пресичащ
носейки на ръце детето си при което ищецът е получил контузия на ляво рамо,
като стореното представлява нарушение на чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. На следващо място видно от заключението на вещото
лице по приетата СМЕ съобразило събраните по делото медицински документи в
следствие на удара ищецът е претърпял контузия на лява раменна става, ляв
глезен и ожулване в областта на дясно коляно, като травмите са временни
разстройства на здравето неопасни за живота, като е посочено, че този тип
травми отшумяват в рамките на 20-25 дни. От друга страна по делото са разпитани
свидетели на ищеца, като свид.Сл.Л., сочи, че ищеца в
продължение на три месеца след удара е бил с нарушено здравословно състояние,
но тези и показания не кореспондират с твърдението и, че след тези три месеца
той се е качил да пътува на кораб, като преди това е преминал задължителните за
всички моряци медицински прегледи безпроблемно. Другият свидетел сочи, че
затрудненията на ищеца от травмите са продължили около месец, месец и половина като Г. силно е преживявал случилото се
поради факта, че ПТП-то е настъпило докато е носел детето си което също е било
наранено.
Поради тази причина, съдът приема за безспорно
установено, че застрахованото от ответника лице е увредило виновно ищцеца, като е причинило вреди, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с неговото противоправно
поведение, а именно леки телесна повреди, изразяващи се в контузия на лява
раменна става, ляв глезен и ожулване в областта на дясно коляно. При настоящия
случай обаче е на лице допълнителен травмиращ елемент и това е факта, че ищецът
е бил блъснат докато е носел детето си което безспорно без да е необходимост от
други доказателства представлява значително по-голяма психическа травма поради
изпитания страх за живота и здравето на детето, като свид.П.Петров
дава показания именно за изживяване на по-дълбока психична травма на тази
плоскост.
Що се отнася до твърдените на ответника за наличие
на съпричиняване от страна на ищеца, то в тази насока
липсата каквито и да било доказателства, а освен това отразеното от контролните
органи както в коментираното по-горе наказателно постановление така и в
протокола за ПТП, категорично изключва възможността за наличие на съпричиняване от страна на ищеца.
Предвид изложеното и съобразявайки, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав, като съобрази
така установените в практиката критерии относно приложението на чл. 52 ЗЗД
и обективните данни за характера, степента и интензивността на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, с оглед установените по делото обективни
обстоятелства, изложени в предходния абзац, намира, че справедливото заместващо
обезщетение за действително причинените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 3 500,00лв., като същата е формирана от 800лв. обезщетение за претърпените
леки телесни повреди, а останалата част от сумата в размер на 2 700лв.
съдът намира, че следва да бъде присъдена като обезщетение от изживеният стрес
от ищеца от загуба на детето му, тъй като безспорно при удара той е осъзнал, че
освен неговия живот е застрашен и живота на детето му. За разликата над тази
сума до претендираните 4 500лв. претенцията
следва да се отхвърли.
Ответникът предвид частичното уважаване на
претенцията и направеното искане следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 645.55лв.
разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗК „Б**** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.С.Г. ЕГН********** ***
сумата от 3 500лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се
в контузия на лява раменна става, ляв глезен и ожулване в областта на дясно
коляно и притеснения вкл. и за пострадалото в инцидента дете на ищеца настъпили
от ПТП възникнало в гр.В**** причинено
със застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС
марка „М**** заедно със
законната лихва върху присъдената главница от 16.05.2017г. до окночателното и изплащане, като отхвърля претенцията за
неимуществени вреди за разликата до претендираните
4 500лв., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Б**** *** да заплати на Е.С.Г. ЕГН**********
*** сумата от 645.55лв. сторени по делото разноски отговаряща на уважената част
от претенцията, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: